ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

гр. Ямбол 13.07.2016 г.

В закрито съдебно заседание на 13.07.2016 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н. Иванов

като разгледа, докладваното от председателя в.гр.д № 156/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 435 ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по жалба на Е.Р.И. ***, лично и в качеството му на управител на „Синтекс" ЕООД гр. Бургас срещу постановление за приемане на разноски от 22.01.2016 г. по изп.д. № 20148780400695 по описа на ЧСИ И. Х., per. № 878 на КЧСИ . С жалбата се възразява срещу направените от страна на взискателя разноски по принудителното изпълнение, като се твърди,че в голямата си част тези разноски не са направени или, че същите не са били необходими, предвид размера на задължението. Иска се съдът да се произнесе относно: 1/ недължимостта на приетата с постановлението законна лихва в размер над 1 137, 88 лв., 21 намаляване на размера на приетата пропорционална такса, съобразно предвидената в ТТР към ЗЧСИ, до размер на 2026,89 лв., 3/ недължимостта на направените разноски за товарачи и транспорт за предаване за пазене на зърно в размер на 300 лв., 4/ недължимостта на приетите с постановлението разноски за превоз на зърно в размер на 116,40 лв., 5/ неоснователността на направените разноски за охрана в размер на 16 614,40 лв. или тяхната прекомерност, 6/ недължимостта на сумата 5 474,93 лв. по фактура № 123/30.09.2014 г., II недължимостта на разноски по фактура №2007/24.10.2014 г., 8/ недължимостта на разноски за процесуалния представител на взискателя при извършване на действия по изп. производство, 9/ частичната недължимост на разноски за съхранение на прибраната в склад продукция от слънчоглед над 508,60 лв. .

Възражение по жалбата са направили взискателите „Балдживи-91" ООД гр. Севлиево и „Панацея" ООД гр. Севлиево , с което са оспорили изцяло основателността на направените с жалбата искания, Искат жалбата да бъда оставена без разглеждане в една нейна част и без уважение в останалата част, по изложените във възражението съображения.

Частният съдебен изпълнител е приложил становище съгласно чл. 436, ал.З от ГПК.

Жалбата , макар и подадена в срока по чл. 436 от ГПК от легитимирано лице, настоящият съдебен състав намира за недопустима.

1/ По искането за признаване на недължимост на приетата с постановлението законна лихва в размер над 1 137, 88 лв..

Разпоредбата на чл.435 ГПК не допуска обжалване на размера на дължимите лихви. В случай на неправилно начислени лихви, длъжникът по изпълнението има право на защита, но редът по който тази защита се осъществява, не е жалба срещу действията на ЧСИ. Ако в изпълнително производство лихвите са незаконосъобразно изчислени , респ. ако са събрани в по голям размер от действително дължимия, на длъжника са причинени вреди. Обещетяването на тези вреди се дължи от ЧСИ, като за това длъжникът разполага с иска по чл.411 от ГПК. Той обаче няма право да обжалва действията на ЧСИ по определяне на размера на лихвите, поради ограничението наложено с разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК . В тази част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

21 По искането за намаляване на размера на приетата пропорционална такса, съобразно предвидената в ТТР към ЗЧСИ, до размер на 2026,89 лв.. Безспорно начислените такси и разноски, съгл. ТТР към ЗЧСИ, представляват разноски по изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство има право да обжалва постановлението за разноските, включително и размера на таксите и разноските, начислени, съгл. ТТР към ЗЧСИ. При заявено искане до ЧСИ за намаляване на размера на направените по изпълнението разноски, каквото по същество представлява жалбата срещу постановлението за приемане на разноски, ЧСИ е бил длъжен да се произнесе по това искане по същество, съобразно разпоредбата на чл.248 ГПК, която намира приложение и в изпълнителното производство, и едва тогава постановлението му за рарноски подлежи на обжалване пред съда. Основание за това ни дава разпоредбата на чл.248 ГПК, според която ЧСИ може да допълни или измени решението си в частта за разноските и едва след постановяване на отказ, за длъжникът се поражда възможност да обжалва постановлението пред окръжния съд по реда на чл.435 ал.2 ГПК. В настоящият случай ЧСИ не се е произнесъл по направеното искане на длъжника за редуциране на разноските по изпълнението /инкорпорирано в жалбата/, представляващи начислени, съгл. ТТР към ЗЧСИ такси и разноски, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. На още по силно основание това се отнася и до искането за редуциране на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, дължимо на осн. чл.78 ал.5 ГПК, направено с жалбата и определено, като „недължимост на разноски за процесуалния представител на взискателя при извършване на действия по изпълнителното производство". Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК ЧСИ би могъл да определи разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в по нисък размер ,при констатирана прекомерност на заплатеното или да остави без уважение това искане. Липсата на такова произнасяне на ЧСИ, респ. отхвърлянето на такова искане в законоустановената форма за това, прави жалбата недопустима. Едва при отхвърляне на искането за редуциране на тези разноски постановлението за разноски подлежи на обжалване пред съда. Поради недопустимост на жалбата в тази и част, същата следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл е и опр. № 170/25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г. на на IV г.о. на ВКС.

3/ По изложените събражения и по останалите искания за отпадане на разноски по изпълнението, поради недължимост или прекомерност, изразяващи се в: разноски за товарачи и транспорт на предаване за пазене на зърно в размер на 300 лв., разноски за превоз на зърно в размер на 1167,40 лв., разноски за охрана в размер на 16 614 ,40 лв. или тяхната прекомерност, разноски за сумата 5 474,93 лв. по фактура № 123/30.09.2014 г., разноски по фактура №2007/24.10.2014 г., разноски за съхранение на прибраната в склад продукция от слънчоглед над 508,60 лв., определени с постановлението на ЧСИ, жалбата следва да остане без разглеждане. Липсата на произнасяне от страна на ЧСИ по реда на чл.248 ГПК по направените искания прави жалбата недопустима и в тази и част, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Предвид изложеното, като намира жалбата срещу постановление за приемане на разноски от 22.01.2016 г. по изп.д. № 20148780400695 по описа на ЧСИ И. Х. per. № 878 на КЧСИ, за недопустима за всички обжалвани с нея действия на ЧСИ, съдът оставя същата без разглеждане, а производството по делото прекратява.

Водим от горното Ямболският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалбата на Е.Р.И. ***, лично и в качеството му на управител на „Синтекс" ЕООД гр. Бургас срещу постановление за приемане на разноски от 22.01.2016 г. по изп.д. № 20148780400695 по описа на ЧСИ И. Х., per. № 878 на КЧСИ

Изпраща жалбата на ЧСИ И. Х., per. № 878 на КЧСИ, за произнасяне по съдържащата се в нея молба реда на чл.248 ГПК и съобразно указанията, дадени в обстоятелствената част на определението .

Прекратява производството по ч.гр.д. № 156/2016 г. по описа на Ямболския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.