Р Е Ш
Е Н И Е
№ …… 18.07.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд,
гражданско отделение,І-ви състав,
в закрито съдебно заседание на 18.07.2016година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: росица стоева
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
Прокурор
за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.435, ал.2 и ал.4 ГПК.
Подадена е жалба от В.Д.П. ***,
срещу действията на ЧСИ И..Х. с рег. №878 в КЧСИ, извършени по изп.дело
№146/2015г., изразяващи се в извършен на 15.04.2016г. опис на недвижим имот в
с.Лозенец, а именно: 1/2 ид.част от жилищна сграда, построена в имот № V-147 по
плана на с.Лозенец, състояща се от офис – помещение, вход от терасата за спалня
1, преходна към спалня 2, изход от всекидневна към външна тераса и двора. В
жалбата се сочи, че описът е незаконосъобразно изпълнително действие, тъй като
длъжникът В.П. не е собственик на описания имот. Излага се, че същият имот е
бил възбранен по изп.дело №447/2007г. по описа на същия ЧСИ, но с прекратяване
на изпълнителното дело са отпаднали вписаните тежести и възбрани, а
същевременно имотът е бил обект на разпоредителни сделки и понастоящем
длъжникът не е негов собственик, като собственици са дъщерите му Д.П. и М. Б..
Ако съдът все пак приеме, че жалбоподателят е собственик на имота, същият е
направил възражение за несеквестируемост, тъй като не притежава друго жилище и
ползва една стая от този имот.
Подадена е жалба и от третото
лице Д.В.П. ***, която също е обжалвала извършения от ЧСИ опис от 15.04.2016г.
Жалбоподателката П. излага, че е узнала за описа от ЧСИ, като твърди, че има
правен интерес да оспорва изпълнителното действие, тъй като ползва жилището, а
съдебният изпълнител не е направил проверка относно собствеността на имота, в
противен случай би се уверил, че този имот е собствен именно на Д.П. и на М.Б.,
в който случай изпълнителният орган няма право да извършва действия спрямо
имота, тъй като това е в нарушение на чл.483 ГПК. Излагайки хронологията на
фактите, жалбоподателката П. изтъква, че срещу ЕТ„Венци-ДП-В.П.” е била
издадена обезпечителна заповед от 16.06.2006г. в полза на дружеството „Алфа
Трейдинг С.К.М.”ООД, по чиято молба е било образувано и изпълнително дело №
447/2007г. по описа на ЧСИ Х.. С допуснатото обезпечение и по посоченото
изпълнително дело ЧСИ вписал възбрана върху процесния имот – 1/2 ид.част от
жилищната сграда, построена в общински поземлен имот №V–147 в с.Лозенец. На
05.10.2007г. същият имот бил продаден от съпрузите В. и Д.П. на
жалбоподателката Д.П., която от своя страна през 2012г. също продала имота на Д.
П., но последната придобила имота в индивидуална собственост, тъй като през
2011г. съпрузите В.П. и Д.П. подписали брачен договор, съгласно който при
покупка на имущество с лични средства, съпругът придобива имуществото
самостоятелно. Приобретателката на имота Д. П. починала през 2014г., като
съпругът й В.П. се отказал от наследството, при което собственици на имота
станали наследниците–дъщерите Д.П. и М. Б.. Жалбоподателката счита, че
сключените с имота сделки и настъпилото наследяване са противопоставими на
настоящия взискател, тъй като на основание чл.433, ал.2 ГПК с прекратяването на
изп. дело №447/2007г. са вдигнати всички наложени обезпечения и възбрани.
И двамата жалбоподатели са
направили искания жалбите им да бъдат разгледани в открито с.з. и да бъде
постановено спиране на изпълнителното производство по изп. дело №146/2015г. до
постановяване на съдебното решение по жалбите.
Взискателят дружеството
„Адиг”ЕООД, чрез свой процесуален представител, е депозирал писмени възражения
само по жалбата на третото лице Д.П., като изразеното становище е за
процесуална недопустимост на тази жалба, тъй като жалбоподателката не е била
във владение на описания имот. Изложени са и доводи по същество, според които
жалбата е неоснователна.
ЧСИ Христова е дала мотиви по
обжалваното действие, в които е посочила, че за да извърши описа се е ползвала
от идентичността между длъжника и неговия едноличен търговец, по чиято партида
е вписана обезпечителна възбрана на процесния имот, възпроизвеждаща действие и
към настоящия момент, а жалбоподателката Д.П. е придобила имота в условията на
вписана възбрана по партидата на едноличния търговец на длъжника.
След като извърши преценка на
становищата на страните и като съобрази данните по изп. дело №146/2015г. и тези
по приложеното изп.дело №447/2007г., ЯОС приема от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №447/2007г. по
описа на ЧСИ Х.е било образувано на 06.07.2007г. по молба на взискателя „Алфа
Трейдинг С.К.М.”ООД гр.София и въз основа на представен изпълнителен лист,
издаден от СГС по търг.дело №824/2007г. срещу длъжника едноличен търговец В.Д.П.,
с фирма „Венци–ДП– В.П.”***, който е осъден да заплати на ООД-то сумата
26 667 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.07.2006г.
и разноски в арбитражно производство от 1021лева.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело е представена обезпечителна заповед от 16.06.2006г.,
издадена от СРС по ч.гр.д. №13017/2006г., с която е допуснато обезпечение на
бъдещия иск на дружеството „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД срещу ЕТ„Венци–ДП–В.П.”,
като наложената обезпечителна мярка е възбрана на 1/2 ид. част от жилищна
сграда, заедно с отстъпеното право на строеж за сградата, построена върху
общински имот с площ 1130 кв.м, съставляващ ПИ №V–147 в кв.19 по плана на
с.Лозенец, обл.Ямбол. От съдържащите се в изп.дело №447/2007г. справки,
издадени от Службата по вписванията–гр.Ямбол е установено, че обезпечителната
възбрана върху обсъждания имот е била вписана на 14.07.2006г. по партидата на
ЕТ„Венци-ДП–В.П.”. На 27.07.2007г. е вписана и изпълнителна възбрана върху
същият имот – 1/2 ид. част от жилищната сграда, построена в общинския поземлен
имот №V–147 в кв.19 по плана на с.Лозенец, която възбрана е наложена от ЧСИ по
изп.дело № 447/2007г.
С влязлото в сила Постановление
от 28.08.2014г. на ЧСИ, изп.д. №447/2007г. е било прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в срок, надвишаващ 2 години взискателят „Алфа
Трейдинг С.К.М.”ООД не е поискал извършване на изпълнителни действия. Няма
данни след влизане в сила на прекратителното постановление на ЧСИ по изпълнителното
дело да са били вдигнати наложените запори и възбрани.
Настоящото изп. дело №146/2015г.
по описа на ЧСИ Христова е образувано на 11.03.2015г. по молба на взискателя
„Адиг”ЕООД гр.Пловдив и въз основа на
Постановление от 02.07.2013г. на ЧСИ Христова, издадено по изп. дело
№842/2011г., с което на този взискател – „Адиг”ЕООД, на основание чл.510 ГПК е
предоставено за събиране вземането на „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД срещу В.Д.П. по
изпълнителния лист на СГС от 2007г., като от мотивите на постановлението е
видно, че по изп.д.№842/2011г. дружеството „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД е длъжник
на дружеството „Адиг”ЕООД и по това изпълнително дело в полза на взискателя
„Адиг”ЕООД ЧСИ е наложил запор на вземането на „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД срещу В.Д.П..
По настоящото изп.дело
№146/2015г. ЧСИ е наложил изпълнителна възбрана върху 2/3 ид.части от жилищната
сграда от 85 кв.м., построена в общински поземлен имот № V – 147 с площ от 1130
кв.м в кв. 19 по плана на с.Лозенец, която възбрана е вписана на 01.04.2015г.,
а на 15.04.2016г. ЧСИ е извършил опис на 1/2 ид.част от същата жилищна сграда,
намираща се в имот №V–147 по плана на с. Лозенец, като имотът ЧСИ е оставил в управлението
на Д.В.П.. В съставения протокол за извършения опис ЧСИ е отразил, че при
налагане на възбраната имотът е бил във владение на В.Д.П..
От представените към двете жалби
писмени доказателства е установено, че с нот.акт №99/5.10.2007г. на нотариус
№487 в НотК В.Д.П. и съпругата му Д.. Е.П. са продали на Д.В.П. ***,
представляващ жилищна сграда, построена върху общинския поземлен имот №V-147 с
площ от 1130 кв.м в кв.19 по плана на с.Лозенец. Установява се още, че на
28.11.2011г. съпрузите В.П. и Д. П. са сключили брачен договор, в чл.2.3 от
който са постигнали съгласие след сключването на договора всеки от съпрузите да
може самостоятелно да придобива собственост върху недвижимо имущество чрез
възмездни сделки с лични средства, както и върху ценни книги, дялове и приходи
от търговска и друга дейност. След сключване и вписване на брачния договор, на
24.01.2012г. Д.П. е продала с нот.акт №144/24.01.2012г. на нотариус № 487 в НотК
на майка си Д.а П. жилищната сграда от 86 кв.м, построена върху общинския имот
№V-147 в с.Лозенец. Д. Е. П. е починала на 23.01.2014г. и е оставила за свои преки
наследници по закон: В.П. – съпруг и Д.П. и М. Б. – дъщери. Видно от
удостоверение на ЯРС, издадено на 27.07.2014г., В. П. се е отказал от наследството на съпругата
си Д.П., като отказът от наследство е вписан в специалната книга на районния съд
под №10/27.02.2014г.
При тези фактически данни, ЯОС
прави следните правни изводи:
Жалбата на длъжника В.П. е процесуално допустима. Длъжникът е бил уведомен за
насрочения опис на 15.04.2016г. и е обжалвал това изпълнително действие в срока
по чл.436, ал.1 ГПК с оплакване и за несеквестируемост на жилището, върху което
е насочено изпълнението. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната като
изпълнителни действия не подлежат на обжалване, но на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество,
за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да
се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното
вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на
някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач,
насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото
посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е
допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички
изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са) с несеквестируемостта
и без да е отправено изрично искане за това. Несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на
запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги
задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху
вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.
Съгласно разпоредбата на чл.444,
т.7 ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника- физическо лице, ако той и никой
от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредба
на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39,
ал.2 ЗС. Членовете на семейството на длъжника са само роднини по произход, брак
и осиновяване, т.е. съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с
длъжника.
В случая съдът намира, че не е налице
хипотезата на несеквестируемост на жилището на длъжника, предвид следните съображения:
От доказателствата по изп.дело
№447/2007г. и тези по изп.дело №146/2015г. на ЧСИ е установено, че към 2006г. по
отношение на процесната жилищна сграда, намираща се в общински поземлен имот,
която жилищна сграда е била съсобствена в режим на СИО на В.П. и на съпругата
му, е била наложена обезпечителна възбрана, преминала в хода на изпълнителното
производство по изп.д. №447/2007г. в изпълнителна възбрана. Разпоредителната
сделка с този имот, извършена от съпрузите Попови на 05.10.2007г., т.е. след
възбраната на имота, на основание чл.453, т.1 ГПК е била непротивопоставима на
взискателя по това изпълнително дело – дружеството „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД, а
според решаващият състав на въззивния съд сделката е непротивопоставима и на
настоящия взискател „Адиг”ЕООД, тъй като същият е встъпил в правата на
дружеството „Алфа Трейдинг С.К.М.”ООД, след като вземането на последното
дружество срещу В.П. е предоставено за събиране именно на „Адиг”ЕООД (чл.510
ГПК). Действително, производството по изп.дело №447/2007г. е било прекратено в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, при което на основание чл.433, ал.2 ГПК
извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила, но в случая
тези последици са приложими само към изпълнителната възбрана, наложена от ЧСИ
по това изпълнително дело. Обезпечителната възбрана подлежи на отмяна в друго
производство – такова по чл.402 ГПК, но в случая нито се твърди, нито се
доказва тази обезпечителна мярка да е била отменена. При това положение,
съгласно препращащата норма на чл.401 ГПК, обезпечителната възбрана придава и на
настоящия взискател „Адиг”ЕООД привилегията по чл.453, т.1 ГПК, т.е.
разпореждането с процесния недвижим жилищен имот – 1/2 ид. част от него е
недействително и е непротивопоставимо на взискателя, а длъжникът и към момента
се счита собственик на възбранения имот (1/2 ид.част от него). Що се отнася до
доводите, че обезпечителната възбрана не поражда действие, тъй като е вписана
по партидата на ЕТ „Венци-ДП-В.П.”, то тези доводи не могат да бъдат споделени,
тъй като едноличният търговец не е субект, различен от физическото лице,
обявило се за търговец. В качеството си на субект на гражданското право
физическото лице може да придобива само граждански права и задължения. С
признаването му за търговец за него се открива възможност да бъде страна и по
правоотношения в търговското право. Нов правен субект обаче не възниква.
Същевременно, от представените пред
настоящата инстанция писмени доказателства се установява, че длъжникът В.П. още
през 2007г. се е разпоредил със своята 1/2 ид.част от жилището, продавайки я на
дъщеря си Д.П.. Логиката на несеквестируемостта се състои в това, да не бъде
третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое
имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към
принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата
върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават
съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато
обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният
закон му дава гаранцията на чл.444 ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това
право не е сред необходимите за оцеляването му. Ето защо няма основания да се
счита, че по отношение на такова право не може да се насочи принудителното
изпълнение. Обратното би означавало да се възнагради недобросъвестният длъжник,
което е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемоста. Това е
застъпеното становище в правната доктрина (Проф.Д-р Ж.С. „Българско гражданско
процесуално право”) и задължителната практика на ВКС.
Такъв е именно разглежданият
случай. Макар и да е единственото му жилище, описаният недвижим имот (1/2ид.част
от жилищната сграда, построена в общинския недвижим имот) не е несеквестируем,
тъй като длъжникът В.П. се е разпоредил с него. Това означава, че законосъобразно
принудителното изпълнение е насочено от ЧСИ върху това жилище, предвид и на
съображенията, че разпореждането е непротивопоставимо на настоящия взискател. Жалбата
на длъжника по оплакването за несеквестируемост е неоснователна и следва да се
остави без уважение. Доводът на длъжника за допуснато от ЧСИ нарушение на
чл.483 ГПК, тъй като е продал изцяло чужд имот, не се разглеждат от настоящата
инстанция, тъй като на практика жалбоподателят предявява чужди права, което е
недопустимо - арг. от разпоредбите на
чл.26, ал.2 ГПК и чл.435,ал.2 ГПК.
Жалбата на третото лице Д.П. е процесуално недопустима.
Съгласно чл.435, ал.4 ГПК третото
лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато
изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице. От разпоредбата следва, че третото лице е легитимирано да обжалва
действията на съдебния изпълнител по принудителното изпълнение върху недвижим
имот, само ако в деня на възбраната третото лице се намира във владение на
имота.
В случая жалбоподателката Д.П. не
твърди и не доказва да е била във владение на процесния имот нито в деня на
възбраната, наложена по изп.дело №146/2015г. на 01.04.2015г., нито в деня на
описа – 15.04.2016г., следователно липсва предпоставката за допустимост на
жалбата по чл.435, ал.4 ГПК. Напротив, в протокола за опис ЧСИ изрично е
удостоверил, че към датата на възбраната във владение на имота е бил длъжникът
В.П., а последният в своята жалба също сочи, че и понастоящем обитава една стая
от имота. Следва да се посочи, че под „владение”, употребено в разпоредбата на
чл.435, ал.4 ГПК се има предвид упражняването на трайна фактическа власт върху
вещта. Тук владението е разбирано като фактическо състояние, а не като право на
владение като едно от правомощията на собственика на вещта. Законът в
разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК не отдава правно значение на факта въз основа
на който е установена фактическата власт върху веща, съответно дали той се е
осъществил законосъобразно или не. Такава проверка и не може да бъде направена
от съдебния изпълнител, доколкото се касае за обстоятелства извън тези по
конкретното изпълнително дело. От значение за допустимостта на жалбата е само
обстоятелството дали към датата на налагане на възбраната това трето лице
упражнява фактическата власт върху вещта – ако това е така, жалбата е допустима
и едва при разглеждането й по същество ще бъде направена преценката кой е титулярът
на субективното право на собственост върху вещта. Ако третото лице няма
фактическата власт и не твърди такава, какъвто е разглежданият случай, жалбата
е недопустима и изложените възражения, че имотът, по отношение на който е
насочено принудителното изпълнение не принадлежи на длъжника, могат да бъдат
релевирани в исковото производство по чл.440 ГПК, но не и по пътя на обжалване
действията на съдебния изпълнител. Тези изводи следват от правилото на чл.435,
ал.4, изр.2 ГПК, което ясно сочи, че ал.4 обхваща случаите на спор между
третото лице и взискателя, т.е. когато третото лице претендира да е собственик
на вещта, а взискателят претендира вещта
да е собствена на длъжника и на това основание насочва изпълнението върху нея.
Предвид изложеното, съдът намира,
че подадената жалба от Д.П., като недопустима следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството в тази му част – следва да бъде прекратено.
В двете жалби са заявени искания
по чл.438 ГПК, които не са мотивирани от страните. Тези искания съдът намира за
неоснователни, както предвид липсата на изложени и доказани обстоятелства,
оправдаващи спирането на изпълнението, така и по горните мотиви за неоснователност на жалбата на длъжника и недопустимост
на жалбата на третото лице Д.П..
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Д.П. ***, с ЕГН **********, срещу действията по изп.д.
№146/2015г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег. № 878 в КЧСИ и район на действие - съдебния район на ЯОС, изразяващи се в
извършен на 15.04.2016г. опис на недвижим имот в с.Лозенец, обл. Ямбол, а
именно: на собствената на длъжника В.П. 1/2 ид.част от жилищна сграда, построена
в имот № V-147 по плана на с.Лозенец, състояща се от офис – помещение, вход от
терасата за спалня 1, преходна към спалня 2, изход от всекидневна към външна тераса и двора.
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима
жалбата на Д.В.П. ***, с ЕГН **********, против действията на ЧСИ И. Х. по
изп. дело № 146/2015г., изразяващи се в извършен на 15.04.2016г. опис на
недвижим имот: 1/2 ид. част от жилищна сграда, построена в имот № V-147 по
плана на с.Лозенец, състояща се от офис – помещение, вход от терасата за спалня
1, преходна към спалня 2, изход от всекидневна към външна тераса и двора И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В
ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ОСТАВЯ без уважение исканията на жалбоподателите В.Д.П. и Д.В.П. за спиране на основание
чл.438 ГПК на изпълнителното производство по изп.д. № 146/2015г. по описа на
ЧСИ И. Х., с рег. № 878 в КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба през Апелативен съд гр.Бургас, в
едноседмичен срок от връчването му, само
в частта, имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане
жалбата на третото лице Д.П..
В останалата му част решението не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.