В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в закрито съдебно заседание на 13.07.2016 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Кр.Тагарева

Възз.Гр. дело №258 по описа за 2016г.

за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал.1 ГПК, вр. с чл.278 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№13862/02.06.2016г. на взискателя Т.Т.Т. ***, допълнена с жалба вх.№14070/06.06.2016г., срещу извършено по изп. дело №930/2012г. по описа на ЧСИ И. Х. с рег. №878 в КЧСИ разпределение от 17.05.2016г. на сумата 9420лв., постъпила от публична продан на недвижим имот на длъжника, находящ се в землището на с.Генерал Инзово, представляващ 6/7ид.части от масивна търговска сграда на два етажа със застроена площ 338,48 кв.м., представляващ предна част от сграден комплекс, ведно с цялата реална собственост на пристройката към двуетажната сграда – задна част от сграден комплекс със застроена площ от 238 кв.метра, в която предна и задна част са обособени магазин, ресторант, административна част и шивашки цех, който имот се намира в УПИ VІ-397 в кв. 38 по плана на с. Генерал Инзово, област Ямбол.

В жалбата и допълнението към нея се сочи, че ЧСИ е присъединил две изпълнителни дела – изп.д.№916/2010г. и изп.д.№930/2012г., като по първото дело взискателят Т. представил договор за правна помощ с адв. Н. Н. адвокатско възнаграждение от 400-500лв., а по второто дело бил представляван от адвокатите Т. Ж. и А. Ж. с възнаграждения по 100лв., както и от адв.Б. с възнаграждение от 400 лв. Ето защо жалбоподателят счита, че разпределението е неправилно в частта за разноските за адвокатски възнаграждения и следва да получи разноските и по двете изпълнителни дела или поне две адвокатски възнаграждения в размери на по 400 лв.

Останалите възражения на жалбоподателя касаят включени в разпределението разноски на ЧСИ от 549,80лв., вземане на Община Тунджа за местен данък и такса смет в размер на сумата 1012,08 лв. и вземане на НАП от 8052,70 лв. Оплакванията на взискателя са, че липсва указание данъкът сгради от кога и за кои сгради се дължи, както и че би следвало да е погасен по давност, в случай, че е за период над 5 години, а по отношение вземането на НАП сочи, че не е запознат със справката на НАП, при отчитане и на обстоятелството, че за предходната година длъжникът не е имал публични задължения.

Редовно уведомени за двете жалби, в срока по чл.436, ал.3 ГПК длъжникът по изпълнението и другите присъединени взискатели не са подали писмени възражения.

ЧСИ И.Х.е депозирала мотиви по обжалваното действие, в които е посочила, че вземането на взискателя по изп.дело №916/2010г., включително в частта на разноските, е погасено изцяло, а по настоящото изп.д №930/2012г. с предходно разпределение, като част от общо получената сума в размер на 16 353,65лв., взискателят е получил разноски в размер на сумата 2 482лв, съставляващи изплатен на адв. Н.Н. адвокатски хонорар. При сегаизвършеното разпределение по изп.д .№930/2012г. ЧСИ приел за разноски на Т.Т. само изплатеното от него възнаграждение за един адвокат по първото представено по делото пълномощно за процесуално представителство. Относно сумите за деловодни такси и разноски ЧСИ е посочил, че същите са определени съгласно ТТРЗЧСИ, а в следващите редове са вземанията на привилегированите кредитори Община Тунджа и НАП.

Жалбата (и допълнението към нея) на взискателя Т.Т. е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирана страна и в срока по чл.462, ал.2 ГПК, срещу подлежащ на обжалвне акт на съдебния изпълнител съгласно чл. 463 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изп. д. №930/2012г. по описа на ЧСИ Х. с рег. 878 в КЧСИ е образувано по молба на взискателя Т.Т.Т. *** и въз основа на представен от него изпълнителен лист, с който ПК„Надежда” с.Генерал Инзово е осъдена да му заплати главница от 19 386лв. и мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 6 894лв. Допълнително по делото е представен изпълнителен лист за присъдени на Т.Т. съдебни разноски в размер на сумата 3 910лв. за първа инстанция и 1 720лв. за въззивна инстанция. Към делото е било присъединено изп.д. №916/2010г. между същите страни – взискател и длъжник, за предаване владението върху имот и направени по гражданско дело разноски.

На 27.03.2013г. по изп.дело №930/2012г. ЧСИ е извършил разпределение на сумата 21 100 лв., получена от публична продан на един земеделски имот на длъжника, като с част от тази сума – в размер на 2 462,97 лв. е било погасено изцяло вземането на взискателя Т.Т. по изп. дело №916/2010г., включително разноските по изпълнението в размер на 500лв., като това изп.дело е било свършено и предадено в архив (удостоверение изх.№15514/11.07.2016г. на ЧСИ на л.17 от въззивното производство). При същото разпределение от 27.03.2013г., като част от сумата общо 16 353,65лв. взискателят Т. е получил и разноски в размер на сумата 2 482лв., представляващи изплатено на адв.Н.Н. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.05.2012г. (на л.24 от изп.дело), като липсват данни разпределението от 27.03.2013г. да е обжалвано и отменено, влязло е в сила и постановлението на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство по изп.д. №916/2010г.

По изп.д. №930/2012г. взискателят Т. е упълномощил за процесуално представителство и втори адвокат - адв. Т.Ц.Ж., с пълномощно от 03.12.2013г. и договор за правна помощ, с договорено и изплатено на последния адвокатско възнаграждение в размер на сумата 100 лв. (л.194 и л.195 от изп.дело). На 23.10.2014г. взискателят Т. е упълномощил за свой адвокат по изпълненито – адв.Д. Б. на който е изплатил част от договореното адвокатско възнагржадение - в размер на сумата 434 лв. (л. 269 от изп. дело).

С обжалваното разпраделение от 07.05.2016г. ЧСИ е разпределил сума от публичната продан на посочения по горе имот на длъжника, по която продан за купувач на имота е обявено дружеството „Алекс Агро 2014”ЕООД срещу изцяло заплатената от търговското дружество цена в размер на 9420лв. Тази сума е разпределена по следния начин: в първи ред е сума в размер на 118лв. за взискателя, от която обща сума - 100 лв. за адвокатски хонорар и 18лв. за наложен запор, като в същия ред е и сума в общ размер от 549,80 лв. за такси и разноски, дължими на съдебния изпълнител по ТТРЗЧСИ (като двете суми са с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД); в следващия ред е разпределена сумата 1012,08 лв. за погасяване на публичното задължение на длъжника към Община Тунджа за данък сгради и такса смет, както и 121,15лв. – такса за събирането на това задължение (с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД). С остатъка от сумата за разпределение в размер на 7618,97лв. е погасено частично публичното вземане на НАП от общо 8 052,70 лв. и 754,11лв.- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД).

При тези фактически данни, оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.

Безспорно разноските по изпълнението, които са направени от взискателя, са за сметка на длъжника (чл.79,ал.1 ГПК), като в тези разноски се включват и разноските за адвокатско възнаграждение, изплатено от взискателя. На основание чл.78, ал.1 ГПК отговорността на длъжника за разноските, съставляващи адвокатско възнаграждение, обаче се ограничава до изплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат. Това ограничение за адвокатския хонорар е свързано с възможността взискателят да упълномощава неограничен брой адвокати, които да го представляват в изпълнителния процес, но тази предоставена възможност на взискателя не може да влияе на длъжника, защото законът забранява виновно да се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД). Когато взискателят се представлява едновременно от повече от един адвокати, това не следва да рефлектира върху правната сфера на длъжника, като го натоварва допълнително с разноски. Без значение е дали участвалите повече от един адвокати са действали последователно във времето или едновременно, длъжникът дължи разноски само за един адвокат. В закона няма изрично установено правило кое от договорените и изплатени адвокатски възнаграждения се присъжда, но обичайно това е първото изплатено адвокатско възнаграждение.

Такъв е именно разглежданият случай. В изпълнителното производство по настоящото изп.д.№930/2012г., след получаване на всички разноски, изплатени като възнаграждение на адв. Н.Н., взискателят Т. е упълномощил за процесуално представителство още двама адвокати - адв.Т. Ж. и адв.Д.Б., на които е изплатил възнаграждения съответно в размер на 100 лв. и на 434лв. Съдебният изпълнител при процесното разпределение е включил разноските, платени първоначално на адв.Ж. като няма основание разноските за адв. Б.също да бъдат включени в разпределението и същите следва да останат за сметка на взискателя. Не се установи по изп.д. №930/2012г. взискателят Т.Т. да е представляван и от адв.А. Ж., като това обстоятелство е и без значение за извършеното разпределение, т.к. както вече се посочи няма пречка взискателят да наеме и да бъде представляван от неограничен брой адвокати, но длъжникът дължи разноски под формата на адвокатско възнаграждение само за един адвокат. Отделно от това, както се установи по-горе, с първото разпределение по настоящото изпълнително дело взискателят е получил и сумата от 2 482 лв., платена като възнаграждение на адв.Н.Н.. Това означава, че взискателят няма право при настоящото разпределение да получи още разноски, платени като адв.възнаграждение за друг адвокат. Независимо от това, разпределението в частта на възложената за получаване сума като разноски от взискателя не подлежи на отмяна, т.к. от другите взискатели и от длъжника не са постъпили жалби срещу разпределението и същото не може да бъде променено във вреда на взискателя Т. като последица от подадената от него жалба.

На следващо място, разноските за пощенски разходи, съобщения, за налагане на запори, връчвания и заличаване на възбрани, които са дължими на съдебния изпълнител, са посочени в разпределението на ЧСИ по пера и са установени по делото, поради което тези разноски правилно са включени в обжалваното разпределение, ползват се от привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, като жалбата на взискателя и в тази й част е също неоснователна.

На трето място, с писмо №МДТ-031/11.03.2016г. на Община Тунджа, Д„МДТ” (на л.454 от изп. дело), подадено в отговор на писмо №5147/01.03.2016г. на ЧСИ, е удостоверено, че размерите за 2014г., 2015г. и 2016г. на данъка и таксата за битови отпадъци на продадения на публична продан недвижим имот в с. Генерал Инзово, възлизат на сумата общо 1012,08лв. При наличие на това изискуемо публично вземане, формирано от данък и такса битови отпадъци за имота, правилно същото е включено от съдебния изпълнител в обжалвания акт и то с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.

На 16.03.2015г. с писмо изх. №6490/2016г. (на л.456 от изп. дело) ЧСИ е поискал информация от НАП за публичните задължения на длъжника ПК „Надежда” и такива в общ размер от 8 052,70 лв. са удостоверени към 30.03.2016г. (удостоверение от НАП на л.461 от изп.дело). Съгласно чл.458 ГПК държавата се смятат винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределение. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В случая ЧСИ е действал в съгласие с посочената разпоредба, изисквайки справка от НАП за публичните задължения на длъжника преди извършване на процесното разпределение, като без правно значение за законосъобразността на разпределението, в което е включена сумата на публичните задължения, е обстоятелството, че до разпределението по изпълнителното дело не е имало информация за публичните задължения на длъжника към НАП. В този смисъл възраженията на взискателя са неоснователни. В случай, че жалбоподателят оспорва съществуването и размера на удостоверените по делото и включени в разпределението публични вземания на Община Тунджа и на НАП, защитата му може да бъде осъществена по исковия ред, предвиден в чл. 464, ал.1 ГПК, но по аргумент от цитираната разпоредба оспорването му относно тези публични вземания не може да бъде разгледано по същество нито от съдебния изпълнител при извършване на разпределението на събрани суми, нито от съда в настоящото производство по съдебен контрол за законосъобразност на разпределението, тъй като съгласно ТР №3/12.07.2005г. по т.д.№3/2005г. на ВКС, в това производство съдът действа като контролна инстанция и правомощията му се изчерпват до проверка на законосъобразното упражняване на правомощията на съдебния изпълнител.

Други възражения за незаконосъобразност на обжалваното разпределение не са релевирани, като с оглед всички изложени по горе съображения жалбата на взискателя Т.Т. следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от изложеното ЯОС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Т.Т.Т. ***, против извършеното от ЧСИ И. Х. с рег. №878 в КЧСИ разпределение от 17.05.2016г. по изп.дело №930/2012г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.