В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 05. 07.2014 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №235 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Д. ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.И., срещу Решение №260/13.05.2016г., постановено по гр.д.№544/2016г. по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от името на детето иск по чл.150 СК за изменение на дължимата месечна издръжка от неговия баща Ю.И. - за разликата над сумата 105лв. до предявения размер от 150лв.

Оплакването в жалбата е, че в оспорената му част решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Според въззивницата, при постановяване на решението районният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.142 СК, според която размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В случая съдът неправилно определил нуждите на детето в минимален размер, като не отчел факта, че от момента на определяне на първоначалната издръжка е изминал период от време – повече от две години, през който детето е пораснало, станало е на пет години и седем месеца, породили са се по-големи нужди от храна, облекло, дрехи и играчки и необходимост от повече средства за задоволяването им. Сочи се още, че определената от съда месечна издръжка от 105лв. е в минималния установен от закона размер и се присъжда за малки деца в бебешка възраст. По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната част и за постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен изцяло в предявения размер, с присъждане на всички разноски, направени пред двете съдебни инстанции по същество.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на законния представител на детето – адв.К..

Въззиваемият Ю.И., чрез процесуалния си представител адв.А., с депозирания писмен отговор и в с.з., е оспорил въззивната жалба като неоснователна. По оплакването на въззивницата, съображенията на въззиваемия са, че районият съд е изложил подробни мотиви и аргументирано е отговорил на релевантните за спора въпроси, включително за необходимата месечна издръжка за детето Д., поради което моли решението да бъде потвърдено, с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема за установено следното:

С подадената до ЯРС искова молба малолетният Д.И., род на ***г., действащ чрез своята майка и законен представител Д.Д. *** предявил против баща си Ю.Г.И. *** иск по чл.150 СК. За да претендира увеличение на даваната от баща му месечна издръжка от 100лв. на 150лв. месечно, ищецът е навел обстоятелства, с които е обосновал изменение на нуждите си спрямо тези, при които през 2014г. е определена издръжката му. Твърденията са за нарастване на потребностите му, с оглед възрастта и изминалия период от две години. Ищецът е посочил, че нарасналите му нужди от парични средства за издръжката му не могат да бъдат компенсирани от материалното участие на майката, тъй като същата е безработна, а ответникът работи на две места и драстично са се променили доходите му, при което има възможност да увеличи своето участие в издръжката на сина си.

Ответникът Ю.И., чрез адв.А., е оспорил иска изцяло по основание и размер. Възразил е, че от момента на последното определяне на издръжката за сина му, до предявяване на настоящия иск, е изминал незначителен период от време; че не са нараснали доходите му, тъй като понастоящем е безработен; както и че има сключен втори граждански брак и родено от него малолетно дете, на което също дължи издръжка.

Фактите по делото, които са установени от събраните писмени доказателства не са спорни между страните и от същите е установено, че малолетният Д.Ю.И. е рождено дете на майката Д.Д. и бащата Ю.И.. С влязлото в сила решение на Ямболски районен съд по гр.д.№92/2014г. бракът на родителите на ищеца е прекратен, като съдът е одобрил споразумение по чл.51 СК, с което след развода родителските права по отношение на детето Д. са възложени на майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100лв. Към момента на постановяване на бракоразводното решение и одобряване на споразумението между бившите съпрузи И., синът им Д. е бил на три години и три месеца. Към същия момент липсват данни за реализираните от родителите месечни доходи.

Понастоящем детето Д.И. е на пет години и осем месеца. Установено е с показанията на св.С., че майката на ищеца понастоящем живее и работи в Германия като общ работник в кухнята на ресторант. По отношение на бащата Ю.И. е установено със справка на НОИ, че за периода от 2008г. до 2016г. той е бил осигуряван по трудово правоотношение, при последен размер на осигурителния доход от 703,81лв. Видно е от представената заповед от 30.01.2016г., издадена от работодателя „БТД”ООД, че трудовото правоотношение с Ю.И. е прекратено считано от 01.02.2016г., на основание чл.325, т.1 КТ – по взаимно съгласие. Ответникът е представил писмени доказателства, че на 21.03.2015г. е сключил отново граждански брак, има семейство и задължение за издръжка към друго малолетно дете – М., на една година.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил частично предявения иск, увеличавайки дължимата от ответника издръжка за ищеца до размера на сумата 105лв. месечно, като за разликата над този размер до 150 лв. е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че са се увеличили нуждите на детето във връзка с възрастта му и изминалия период от повече от две години, при отсъствие на изключителни нужди на детето. Съдът е приел, че е настъпило изменение в обстоятелствата и предвид възможностите на родителите, тъй като майката работи в Германия, а бащата, макар и безработен, може да получава доход в размер на минималната за страната работна заплата от 420лв. Отчитайки тежката пазарна конюнктура, съдът е определил общо дължима от двамата родители месечна издръжка за детето Д. в размер на 210лв., като е счел, че във възможностите на ответника ще е да завиши издръжката за сина си от 100лв. на 105 лв., т.е. около предвидения законов минимален размер на издръжката.

В частта на уважения размер на иска за сумата 105лв. решението на ЯРС не е обжалвано и е влязло в сила.

В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 105лв. до размера на сумата 150лв. месечна издръжка, която част е в предмета на въззивното обжалване, решението на ЯРС е валидно, допустимо и частично неправилно. Съображенията за този извод са следните:

Предявеният иск се квалифицира по чл.150 СК. Съгласно тази норма и разпоредбата на чл.142,ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, като нейният размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143,ал.2 СК правило е, че задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, като законът (чл.142,ал.2 СК) установява минимален размер на издръжката - той е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Същата към момента е 420 лв. (ПМС №375/2015г.), или минималният законов размер на издръжката за едно ненавършило пълнолетие дете възлиза в размер на 105лв. месечно.

За да бъде уважен иск по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено изменение на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Предвид тези разяснения на закона и доказаните по делото факти, в разглеждания случай е безспорно установено, че е налице трайно изменение в нуждите на детето, което има право на издръжка от своите родители. От определяне на първоначалния размер на издръжката са изминали две години и няколко месеца, през който период трайно и съществено са се променили потребностите на малолетния Д. - детето е пораснало, преминало е в друга възрастова група – почти на 6 години е, предстои му да е ученик в първи клас и съответно са нараснали обичайно присъщите му нужди от храна и облекло, възникнали са и нови нужди, свързани със задоволяване на определени културни и образователни интереси, за които също са нужни средства.

По отношение на ответника следва да се приеме, че макар същият да е безработен, след като е в трудоспособна възраст - роден през 1981г., не е възпрепятстван поради заболяване или друга обективна причина да полага труд, т.е. че той може да реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата, или 420лв.месечно. Относително същият размер на доходите се приема и за майката на ищеца. При тези размери на доходите на задължените за издръжка родители, окръжният съд намира, че ако същите живееха заедно, биха могли да отделят общо за месечната издръжка на сина си сумата 260лв. От тази обща сума във възможностите на ответника е да поеме да заплаща 120лв., а разликата от 140лв., заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето, да се престират от майката. Този размер напълно отговаря на порасналите нужди на ищеца и на материалните възможности на ответника, при отчитане на обстоятелството, че същият има задължение за издръжка и към друго ненавършило пълнолетие дете, за което обаче средства следва да отделя и неговата майка. Материалното участие на майката на Д. в издръжката му е съобразено с обстоятелството, че същата работи в друга държава в Европейския съюз с по-висок стандарт и доходи, като няма задължение за издръжка към други низходящи.

Предвид изложеното, решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска за изменение на издръжката на ищеца Д.И. над размера на сумата 105лв. месечно, до размера на сумата 120 лв. месечно, ще следва да се отмени, тъй като е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – чл.142, ал.1 СК. Въззивният съд следва да произнесе друго решение, с което искът за посочената сума се уважи. За разликата над сумата 120лв. месечна издръжка, до пълния предявен размер от 150лв. искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд, в която обжалвана част решението следва да се потвърди.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, като такива следва да му се присъдят общо за двете инстанции в размер на сумата 200лв. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва да му се присъдят за двете инстанции – общо в размер на сумата 315лв. С оглед на това решението на ЯРС следва да се отмени в частта на присъдените на двете страни разноски.

На ответника по иска за издръжка, сега въззиваем, следва да се възложи заплащането и на сумата 42,80лв. – дължима държавна такса до пълния изискуем размер от 50лв. на ДТ, изчислена върху уважената част от иска.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №260/13.05.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№544/2016г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца Д.Ю.И. ***, малолетен, роден на ***г., представляван от своята майка и законен представител Д.Д. ***, против Ю.Г.И. ***, иск по чл.150 СК за изменение на месечната издръжка за детето Д. над размера на сумата 105лв. месечно до размера на сумата 120 лв. месечно, както и в частта за разноските, КАТО УВАЖАВА ИСКА ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА и ЗА сумата, съставляваща разликата над 105лв. (сто и пет лева) до размера на сумата 120лв. (сто и двадесет лева) месечно, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 07.03.2016г. за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260/13.05.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№544/2016г. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за изменение на издръжката за детето Д.И. за разликата над сумата 120лв. до пълния предявен размер от 150лв. месечно.

В останалата му част, с която искът е уважен до размера на 105лв. месечна издръжка, решението на ЯРС като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА Ю.Г.И., с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Д.Ю.И. ***, малолетен, роден на ***г., представляван от своята майка и законен представител Д.Д. ***, с посочени данни, направените разноски пред първата и въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от иска в размер на сумата общо 200лв.

ОСЪЖДА Д.Ю.И. ***, малолетен, роден на ***г., представляван от своята майка и законен представител Д.Д. ***, с посочени данни, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Ю.Г.И., с посочени данни за адрес и ЕГН, направените разноски пред първата и въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на сумата общо 315лв.

ОСЪЖДА Ю.Г.И. *** Бургас, с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати по сметката на ЯОС и сумата 42,80лв - дължима ДТ до пълния изискуем размер на ДТ върху уважената част от иска за издръжка.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2,т.2, изр.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.