Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.07.2016 година гр.Ямбол
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар Л.Р.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно гражданско
дело № 233 по описа за 2016 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „Язаки България”
ЕООД – гр.Ямбол, ЕИК 128617161, депозирА.чрез юрисконсулта Н.Н. против Решение
№202/11.04.2016 г., постановено по гр.д.№2125/2015 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, на осн. чл.74 КТ, допълнително споразумение №1581/03.08.2015 г.
към трудов договор №1056/09.11.07 г.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО уволнението и ОТМЕНЯ заповед №1055/18.08.2015 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на П.Т.П., ЕГН **********, на основание чл.71,
ал.1 КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
НА РАБОТА, на длъжността "механик машинни инструменти" П.Т.П., ЕГН **********,
на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА
„ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК 128617161, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол да заплати на П.Т.П., ЕГН ********** сумата от 380 лв. - разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
„ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК 128617161, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол да заплати по сметка на ЯРС сумата от 90 лв. - държавна такса и 50 лв.
- разноски за вещо лице, сторени от бюджета на съда, както и 5 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
С
въззивната жалба решението
на ЯРС се обжалва изцяло, с твърдения
за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при нарушение на
процесуални правила. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на
заявените оплаквания. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените в
производството искове. Заявена е
претенция за присъждане на разноските по делото и за двете инстанции.
По
делото, в срока по чл.263 ГПК, от П.Т.П., чрез
пълномощника му адв.А.С. ***, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в
който е оспорена основателността на последната, като са изложени подробни
съображения за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС, съответно –
за липса на предпоставки за отхвърляне на предявените искове. Иска се
потвърждаване на решението на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника „Язаки
България” ЕООД – гр.Ямбол
се представлява от процесуалния си представител юрисконсулта Н.Н., като поддържа съображенията,
изложени във въззивната жалба и моли за уважаване на същата.
В о.с.з. въззиваемият П.П. се
явява лично, като чрез процесуалния си представител адв.С. поддържа
съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Моли за потвърждаване
на атакуваното решение.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото
не е спорна между страните и правилно е установена от ЯРС. Пред въззивния съд
не са събрани нови доказателства, които да доведат до промяна на установените
по делото факти.
Не е спорно между страните,
а и видно от представените писмени доказателства е, че са били в трудово
правоотношение по силата на трудов договор от 09.11.2007 год., като ищецът е
изпълнявал длъжността - „специалист поддръжка" в отдел Поддръжка. С
допълнително споразумение от 02.01.2014 год. е преназначен на длъжността
„механик, машинни инструменти", отново в отдел „Поддръжка". С
допълнително споразумение от 03.08.2015 год., ищецът е преназначен на
длъжността - „инженер, автоматизация на производството", като в споразумението
е включена клауза за изпитване в полза на работодателя до 3 месеца. ТПО между
страните е прекратено със Заповед от 18.08.2015 г. на осн. чл.71 КТ, в която като
причина е вписано: „неиздържан изпитателен срок”.
Ищецът е представил два
броя решения на ТЕЛК: 1. ЕР от 01.11.2013 год., видно от което на същия е
определена 54% ТНР за срок от една година, посочени са противопоказните му
условия на труд, както и че би могъл да продължи да работи като механик,
машинни инструменти, съобразено с противопоказните условия на труд и 2. ЕР от
03.11.2014 год., с което на ищеца е определена 56% ТНР за срок от две години,
посочени са противопоказните му условия на труд, както и че би могъл да
продължи да работи като механик, машинни инструменти, съобразено с противопоказните
условия на труд.
Работодателят
е представил документ за проведен инструктаж на работното място (л.34 от
делото), оспорен от ищеца, за който твърди, че удостоверява проведен инструктаж
за длъжността „инженер, автоматизация на производството" и в който на
последния ред е записано името на ищеца, но липсва положен от него подпис, в
качеството му на инструктиран. Приложил е и инструкция за изпълнение на
плановете за обучение, включваща обучение на служители при промяна на отдела,
както и при промяна на позиция или процес, в която е посочено, че прекия
ръководител определя и изготвя темите и продължителността на обучението, а
отдел „ЧР" планира и организира изпълнението му. Представил е и План за
обучение на П.П. (л.37 от делото), с начална дата - 07.08.2015 год. и срок на
обучение 192 часа, като върху този документ също липсва подпис или отбелязване,
че същия е бил доведен до знанието на ищеца.
Работодателят е представил карта
за резултата от оценка на риска по професии и работни места или извършвана работа, за длъжността
„механик машинни инструменти” от дата 13.01.2014 год., както и карта за
резултата от оценка на риска за длъжността „инженер автоматизация на
производството” от 20.01.2014 год., двете изготвени от Служба по трудова
медицина. И в двете карти, в графа работно място/извършвана работа е посочено,
че при необходимост се изисква работа на смени, с удължено или извънработно
време. Работодателя е представил и длъжностна характеристика за длъжността „механик,
машинни инструменти” и длъжността „инженер автоматизация на производството”, в
които са посочени основните задачи и отговорности за двете длъжности.
В писмо,
вх.№17128/18.12.2015 год. (л.100 от делото) по повод изискана от съда
информация, ответника е посочил, че при него не се съхраняват копия от ЕР на
ТЕЛК, представени от ищеца по делото. За установяване на факта дали на ответника
са били известни ЕР на ТЕЛК, издадени на ищеца, по делото е назначена и
изслушано заключението на СИЕ, вещото лице по която след извършване на справка
в отдел „ЧР" при ответника е установило, че ищецът по данни от ведомостите
за заплати е ползвал предвиденото в чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ данъчни облекчения на
основание ЕР на ТЕЛК от 03.11.2014 год., изпратено от РЗИ до директора на
„Язаки България" ЕООД, чрез писмо с обратна разписка.
По делото, пред
първостепенния съд, са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.М. посочва, че към м.август 2015
год. е работил при ответника, в отдел „Процес инженеринг". Познава ищеца и
посочва, че той е започнал работа в този отдел през август. Свидетелят твърди,
че не му е провеждал инструктаж. Посочва, че негов подпис върху оспорения
документ за инструктаж /на л.34/ няма. Не знае на кого е подписа в последната
графа. Свидетелят не си спомня на коя дата са го уведомили, че П.П. е назначен
в отдела, не си спомня да е водил разговори с ищеца по повод на новата работа,
не може категорично да каже в какво се изразявали функциите на новата му
длъжност. Не знае дали на ищеца е предоставено ново работно облекло, дали му е
посочено ново работно място. Самият свидетел не е поставял на ищеца конкретни
трудови задачи, било възможно мениджърът Ц. Д. да му е поставял задачи.
Св.К. посочва, че работи при ответника от четири години
и познава ищеца. Бил му пряк ръководител в отдел „Поддръжка”. Присъствал на
работната среща, на която на ищеца било направено предложение за новата работа.
Ищеца прочел предоставеното му допълнително споразумение и длъжностна
характеристика и ги подписал. Свидетелят не се сеща точно кога влизало в сила
допълнителното споразумение. Не се сеща дали ищеца е предал имуществото,
зачислено му за старата длъжност. Не може да каже дали ищецът е преминал
обучение. Свидетелят не си спомня П. да е задавал някакви въпроси на срещата
във връзка с решения на ТЕЛК. При ответника нямало строго определена процедура
за издаване на инструменти в отдел „Поддръжка". Свидетелят посочва, че
оспорения инструктаж на л.34 от делото е подписан от него в последната графа.
Структурата в предприятието на ответника била следната - техническия отдел бил
разделен на два подотдела – „Поддръжка”, който се ръководел от свидетеля и „Процес
инженеринг”, който се ръководел от св.М.. Над тях в структурата имало друг
ръководител, който те замествали ако отсъства. Свидетелят не можел да каже за
кое работно място бил проведен инструктажа, възможно било да е, както за
новата, така и за старата длъжност. Трябвало да има подпис на ищеца, но той и
друг път отказвал да сложи подписи на вътрешни документи.
Св.М. - служител в отдел „ЧР" при ответника,
посочва в показанията си каква е процедурата по сключване на трудови договори и
допълнителни споразумения. Не познава ищеца. Според свидетелката работника се
счита преназначен от датата на подписване на договора и тогава встъпва в новата
длъжност. Отговорност на самия служител било да спазва изготвения план за
обучение.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок и
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е легитимиран и
има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния
съд намери, че последното е валидно и
допустимо. При преценка по същество, атакуваното решение се прецени за правилно.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.74 КТ и чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Такава е и
правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд.
За да прецени така предявените искове
за основателни и да ги уважи, ЯРС е изложил подробни мотиви, които се споделят
и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.
По оплакванията във въззивната жалба настоящия съд намери следното:
На първо място въззивника сочи, че
в атакуваното решение ЯРС незаконосъобразно и необосновано е приел, че
процесното допълнително споразумение от 03.08.2015 г. е недействително, без да
обоснове в нарушение или заобикаляне на коя законова разпоредба е сключено,
което от своя страна водело до незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение, в частта му при произнасянето по иска с правно основание
чл.74 КТ. Така заявеното оплакване се прецени от въззивния съд за
неоснователно.
С първия от предявените с ИМ
искове, ищеца е поискал съдът да обяви за недействително допълнително
споразумение от 03.08.2015 г. с което е преназначен на длъжността „инженер автоматизация на
производството", със срок за изпитване от 3 месеца, уговорен в полза на
работодателя, поради противоречие със закона и заобикалянето му. Претенцията си
ищеца обосновава със следните обстоятелства: реално не е започвал изпълнение на
новата работа, а е продължил да изпълнява трудовата функция по старата
длъжност; не е инструктиран и не е въведен в работата като инженер;
преназначаването му не е одобрено от ТЕЛК с оглед обстоятелството, че му е
призната ТНР – 56%; работодателя е злоупотребил с правата си – действал е
недобросъвестно, като единствената цел на подписване на процесното ДС е била
ищеца да бъде уволнен без да се иска становище от ТЕЛК и разрешение от
Инспекция по труда.
В
процесния случай между страните е съществувало безсрочно ТПО, по време на действието
на което е подписано оспореното допълнително споразумение, в което е уговорен
срок за изпитване - три месеца, уговорен в полза на работодателя. Безспорно
съдебната практика приема за недопустимо сключване на договор за изпитване с
работник или служител, който вече е имал сключен с работодателя окончателен
трудов договор за същата работа, за която е сключен окончателния договор, но
няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител, който
вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако
договорът се сключва за нова трудова функция, т.е. за друга длъжност, при която
се изпълнява различна по характер трудова функция - такава, каквато до този
момент работникът или служителят не е изпълнявал.
Конкретния случай е точно такъв –
между страните липсва
спор относно промяната на трудовата функция, а и видно от представените по
делото писмени доказателства е, че длъжността по допълнителното споразумение
съществено се различава от предходно заеманата, както по условия за заемане,
така и по функции и задачи, включително е подчинена на друга структура в
предприятието на ответника. Безспорно е също така, че ищеца е трудоустроено
лице, на което от ТЕЛК е призната над 50% ТНР (56%), като са определени и
противопоказните за заболяването му условия на труд. Безспорен е и факта, че
длъжността по оспореното допълнително споразумение не е определена по
съответния ред (предвиден в Наредбата за трудоустрояване) за заемане от
трудоустроени лица.
За да уважи предявения иск и да
обяви недействителността на процесното ДС от 03.08.2016 г., ЯРС е приел, че
последното е
недействително, като нарушаващо и заобикалящо закона, тъй като ищецът е
освидетелстван по надлежния ред от ТЕЛК, като му е определена над 50% ТНР,
което освен че не е съобразено от работодателя, е свързано и със заобикаляне на
закона – извършване на уволнение, без да се иска становище на ТЕЛК и ИТ и от
друга страна - ищецът изобщо не е започнал изпълнение на новата работа, като до
датата на уволнението си е изпълнявал дейности по поддръжка, както при работата
му като механик.
Така изложените от ЯРС изводи са
правилни и се споделят и от настоящия състав на въззивния съд. Неоснователно е
възражението на въззивника, че след като въззиваемия е заемал длъжност, която
не е определена по надлежния ред за трудоустроени лица, по отношение на него не
е настъпил юридически факта на трудоустрояване.
За да даде отговор на въпроса дали
ищеца следва да се счита трудоустроен, в атакуваното решение ЯРС се е позовал
на задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №431/17.01.2014 г.,
постановено по гр.д.№2869/2013 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че когато с решението на ТЕЛК
е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни
условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ -
наличието на заболявания, налагащи трудоустрояване е установено по законовия
ред и от орган по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно
значение за обхвата на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ е дали
работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени.
Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната
работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на
подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за
здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически
изпълнено. В същия смисъл е и Решение №443/24.03.2016 г.,
постановено по гр.д.№2569/2015 г. на ВКС, ІV г.о.
В процесния случай, съобразявайки
конкретните факти по делото, а именно, че с ЕР на ТЕЛК от 03.11.2014 г. на ищецът (сега
въззиваем) е определена ТНР от 56% за срок от две години, изрично са посочени
противопоказните условия на труд, както и че може да изпълнява заеманата
длъжност - механик, на практика независимо, че същата не е била определена от
работодателя като такава за заемане от трудоустроени лица, фактически е било
изпълнено трудоустрояването на П. П..
При това
положение, предприемайки преместване на въззиваемия на друга длъжност, без
наличие на предписание от компетентните органи, макар и с аргумент, че новата
работа е по-подходяща за здравословното му състояние, работодателят де факто е
поставил работника в по-неблагоприятно положение. На следващо място – правилно
първостепенния съд е изложил, че преценката коя работа, съответно длъжност е
подходяща за здравословното състояние на трудоустроения работник, не е от
компетентността на работодателя, а на специалните за това органи, извършили
трудоустрояването.
Въз основа на изложеното до тук и
предвид обстоятелството, че длъжността „инженер автоматизация на производството" не е
определена за заемане от трудоустроени лица, настоящия съд приема така, както е
приел и районния съд, че ищеца - въззиваем е поставен в по-неблагоприятно и
неравностойно положение, от това в което е бил при предходната длъжност или от
други лица, заемащи длъжности за трудоустроени при същия работодател,
посредством уговаряне на клауза със срок за изпитване.
Въззивния
съд споделя изцяло и изводите на ЯРС, че в хода на процеса е доказано по
безспорен начин твърдението на ищеца, че не е бил въведен по надлежния ред от
работодателя на новата длъжност, както и твърдението му, че до уволнението е
изпълнявал трудовите функции на длъжността „механик”.
В Решение №156/16.05.2012 г. на
ВКС по гр.д.№1027/2011 г., ІІІ г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК,
е прието, че законът прави разлика между
сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение. Трудовият
договор се смята за сключен от момента, в който бъде подписан от работодателя и
работника или служителя, или издадената от работодателя заповед за назначение
бъде получена от работника или служителя. Началото на изпълнение на трудовия
договор е постъпването на работа на работника или служителя. Когато не е
уговорено нищо относно началото на изпълнението на трудовия договор се прилага
разпоредбата на чл.63, ал.3, изр.1 КТ. Ако работникът или служителят не спази
срока, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се
дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателят до
изтичането на срока. Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с
постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява
писмено, чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху
трудовия договор на датата на постъпването. Удостоверяване на началото на
изпълнението е от значение, тъй като от този момент за работника или служителя
възникват важни права, като правото на трудово възнаграждение, признаване на
времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения, осигуряването на работника и
служителя. От момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа
започва да тече и срокът за изпитване по чл.70, ал.1 КТ.
В случая, от събраните по делото
доказателства се установява, че процесното ДС е сключено на 03.08.2015 г. За
времето 04.08 – 07.08.2015 г. ищеца е изпълнявал трудови задължения по старата
си длъжност „механик”, а на 08 и 09 август е почивал по график. Не спорно и че
за времето 10.08 – 14.08 е бил в разрешен платен отпуск, като при завръщането
си на работа на 17.08. е работил отново като механик, като на 18 август му е
връчена процесната заповед за уволнение. От доказателствата по делото се
установява, че ищеца при подписване на процесното ДС е подписал и длъжностната
характеристика за новата работа, но противно на твърденията на въззивника не е
безспорно установено да е инструктиран за новата длъжност (в представения от
въззивника документ за проведен инструктаж, находящ се на л.34 от делото, не
става ясно за каква длъжност е проведен инструктажа, а и липсва подпис на ищеца
в графата „инструктиран). Не е установено и да му е бил връчван план за
обучение за новата длъжност (от представения от въззивника план, находящ се на
л.37 от делото, не може да се установи П. да е уведомен за него по някакъв
начин).
При тези фактически данни,
настоящия съд приема, така както е приел и първостепенния съд, че до датата на уволнението си
ищецът не е бил въведен и не е изпълнявал фактически трудовите функции по
сключеното допълнително споразумение. Не само това, но и в контекста на
горе-цитираната задължителна съдебна практика – по делото липсват данни коя е
датата, от която е следвало да започне изпълнението на процесното ДС.
Действително в ДС е посочено, че работника се преназначава на новата длъжност,
считано от 04.08.2015 г., но по делото не са ангажирани доказателства кога е
следвало да постъпи на работа и кога фактически това е станало. Както вече се
посочи, съгласно задължителната съдебна практика, постъпването на
работника или служителя на работа се
удостоверява писмено, чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване
върху трудовия договор на датата на постъпването, каквито доказателства в
случая не са налице. При това положение липсва причина да се приеме, че
трудовото правоотношение между страните за длъжността „инженер автоматизация на производството" е
възникнало, поради което действие не би могла да породи и клаузата за срок за
изпитване. В този смисъл Решение №350/29.10.2014 г. на ВКС по гр.дело
№2458/2014 г., ІV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК.
Неоснователни са и оплакванията на
въззивника, че в нарушение на процесуалните правила, първостепенния съд не е
обсъдил в цялост събраните по делото доказателства.
Както вече се посочи по-горе в
изложението, представените от въззивника вътрешни актове – процедура за
обучение, документ за проведен инструктаж и план за обучение са обсъдени
детайлно от ЯРС в мотивите му. Друг е въпроса, че в тези документи не се
съдържат доказателства, относно твърдяните от въззивника факти, годни да
обслужат защитната му теза. Що се касае до събраните гласни доказателства, те
също са обсъдени от ЯРС, като в тази връзка правилен е извода на този съд, че показанията на св.М.и св.К.
са несигурни и уклончиви и в тях не се
съдържат каквито и да е данни някой от двамата, в качеството си на предишен и
последващ ръководител на ищеца да са му провели реално обучение, да са го
въвели в новата работа, да е издал инструментите и облеклото за старата си
длъжност, да му е посочено работно място за новата длъжност, да са му поставяни
каквито и да е задачи, свързани с новата трудова функция, или каквито и да е
данни той реално да е започнал да изпълнява същата.
По
оплакването за необоснованост на атакуваното решение, в частта на изводите за
нарушение по чл.8 КТ, настоящия съд намери следното: Съобразно задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК (Решение №192/14.06.2013 г. по гр.д.№680/2012 г.,
IV г.о.,
Решение №71/24.07.2013 г. по гр.д.№284/2013 г., IV г.о.) добросъвестността
на работодателя при упражняване на потестативното му право на уволнение
се предполага на осн. чл.8, ал.2 КТ, уреждащ презумпция за добросъвестност и в
тази връзка в тежест на страната, която цели оборването
й е да докаже фактите, на които основава твърдението си за злоупотреба с право.
В атакуваното решение ЯРС, след
като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за доказано, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца единствената цел на
работодателя е била да го уволни, без да изиска становище от ТЕЛК и ИТ. В тази
връзка ЯРС, след като съобразил събраните по делото доказателства, изложил, че
нарушението на работодателя се изразява в това, че е предложил на страдащ от заболяване
работник, като заболяването и степента му са известни на работодателя, да заеме
длъжност, която не е определена за трудоустроени лица и то при условията на
чл.70 от КТ - със срок за изпитване.
Този извод
на ЯРС се споделя от въззивния съд. Както е прието в Решение №71/24.07.2013
г. по гр.д.№284/2013 г., IV г.о. злоупотреба с права от страна на
работодателя е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез
законово допустими средства е постигане на една единствена цел: прекратяване на
трудовия договор с конкретен служител или работник.
В процесния случай оплакването на
ищеца за злоупотреба с права от страна на работодателя е въведено в исковата
молба, като е заявил, че при уволнението му
работодателя не е бил добросъвестен, тъй като го е въвел в заблуждение да
приеме длъжност, която не е подходяща за здравословното му състояние, а в
последствие го е уволнил поради неиздържан изпитателен срок, преди дори да е
започнал да работи по новата длъжност. В тази връзка ищеца счита, че
работодателя изобщо не е имал намерение да му поставя задачи от новата
длъжност, а е имал намерение да го уволни в изпитателния срок, като заобиколи
спазването на законовите разпоредби, които го защитават при уволнение, поради
здравословните му проблеми.
Както вече се посочи, по несъмнен начин са установени по делото факти, които
недвусмислено сочат на извода, че целта на работодателя
е била да уволни ищеца, като заобиколи разпоредбите, даващи му предварителна
закрила при уволнение, предвид обстоятелството, че е трудоустроен по съответния
ред. При това положение, оплакването за неправилност на атакуваното решение
поради неправилна преценка на ЯРС относно този правнорелевантен факт се прие за
неоснователно.
При изложеното до тук, иска с
правно основание чл.74 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен като се
прогласи недействителността на процесното допълнително споразумение, в т.ч. и
предвидената в него клауза за изпитване. При това положение работодателят не е
имал право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.71 КТ, предвид
на което и исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ следва да се уважат.
Районния съд, като е достигнал до същите правни
изводи е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от
пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – да се остави без уважение.
При този изход на делото
въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски за въззивната
инстанция. Въззивния съд присъжда в полза на въззиваемия П.П. разноски в размер
на 420 лв. (за адв.възнаграждение), предвид наличието на надлежно искане и на
доказателства за направени такива.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №202/11.04.2016 г., постановено по гр.д.№2125/2015 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА
„Язаки България" ЕООД, ЕИК 128617161
да заплати на П.Т.П., ЕГН ********** сумата
от 420 лв. - съдебни разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.