В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви въззивен граждански състав

на 05 юли 2016 г.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 229 по описа на 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК123526430, депозирана чрез юрисконсулта К.А. против Решение №243/04.05.2016 г., постановено по гр.д.№3108/2015 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, гр.Пловдив, ул. "Христо Г.Данов" № 37 с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД против ЕТ „Колинс - Н.И.К."*** да бъде прието за установено, че в качеството му на абонат дължи сумата 158,48 лв. главница - стойността на консумирана от обекта на потребителя ел.енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 2.09.2012 г. - 3.12.2013 г., лихва за забава 41,82 лв. за периода 16.11.2012 г. - 20.10.2015 г., законната лихва от депозиране на заявлението в съда - 21.12.2015 г. и разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2618/2015 г. на ЯРС.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, гр.Пловдив, ул. "Христо Г.Данов" № 37 да заплати на ЕТ „Колинс –Николай Иванов Колев"*** на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД сумата 96,48 лв., представляваща цена за достъп по 16 бр. фактури и лихва за забава върху тази сума в размер 22,07 лв.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, гр.Пловдив, ул. "Христо Г.Данов" № 37 да заплати на ЕТ „Колинс –Николай Иванов Колев "*** на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 350 лв.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва В ЧАСТТА, с която ЯРС е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да заплати на ЕТ „Колинс –Николай Иванов Колев "***, на основание чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД, сумата 96,48 лв., представляваща цена за достъп по 16 бр. фактури и лихва за забава върху тази сума в размер 22,07 лв. с твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Иска се отмяна на решението в обжалвана част и отхвърляне на предявения насрещен иск. Заявена е претенция за присъждане на разноските по делото и на юрисконсултско възнаграждение.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от ЕТ „Колинс –Николай Иванов Колев **, чрез пълномощника му адв.И.Д. от ЯАК, е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността на последната, като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС в атакуваната част, съответно – за липса на предпоставки за отхвърляне на предявения насрещен иск. Иска се потвърждаване на решението на ЯРС в атакуваната част. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивника, при редовно и своевременно призоваване, не се явява и не се представлява.

В о.с.з. въззиваемата страна, при редовно и своевременно призоваване, не се явява, но чрез пълномощника адв. И.Д. от ЯАК поддържа становището, заявено в отговора на исковата молба, като моли за потвърждаване на решението на ЯРС в атакуваната част. Поддържа и претенцията за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество – решението, в обжалваната част, е правилно, а въззивната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

В производството пред първостепенния съд са предявени иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сума дадена при начална липса на основание.

Предмет на настоящата въззивна проверка е първоинстанционното решение, в частта му с която ЯРС се е произнесъл по предявения насрещен иск.

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД всеки, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването.

В контекста на изложените разяснения, предявеният в производството насрещен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, както правилно е преценил и първостепенния съд, а изложените от същия мотиви се споделят, като на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.

Установената по делото от ЯРС фактическа обстановка е безспорна между страните, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи.

По делото няма спор, че ответника е потребител на електрическа енергия, доставяна му от ищеца в качеството на краен снабдител, като за сключената между тях сделка приложими са Общите условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР, публикувани и влезли в сила на 27.06.2008 г. Не е спорно също така, че електроснабденият обект на ответника през процесния период е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, но ел. енергия не е била потребявана. Видно от представените по делото 14 бр.фактури за периода 25.11.2012 г. – 20.12.2013 г., със същите е фактурирана само цена за достъп до разпределителната мрежа. Ответникът е представил 14 бр. фискални бона за платени суми за достъп по издадените процесни фактури, както и още 2 бр. фискални бона за платен достъп по фактури извън процесните, а именно издадени на 24.01. и 25.02.2014 г. По последните два фискални бона е видно, че цената за достъп отново е начислена върху 0 квтч, т.е. за недоставена ел.енергия. Стойността на тези 16 бр. фискални бона е общо в размер 96,48 лв., която сума се претендира като неоснователно платена. Отделно от това от ответника са представени и 15 бр. фискални бона за платена лихва за забава общо в размер 22,07 лв. за забавеното плащане на начислената цена за достъп.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС, разглеждайки предявения насрещен иск, е приел, че спорът между страните е правен и е за това дали потребителят на ел.енергия следва да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа в случаите, когато не е потребявал ел.енергия. Този спор съдът е разрешил съобразно нормата на чл.29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, утвърдени с решение на ДКЕВР, съгласно която разпоредба мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху използваната/отдадената ел.енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване. Базата въз основа, на която се изчислява цената на мрежовата услуга е точно и конкретно посочена - използваната ел.енергия за съответния период. Считайки за приложими в случая Правилата за търговия с ел.енергия, съдът е направил извод за недължимост от ответника на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като по делото не е налице предвиденото в правилата условие – да е използвана ел.енергия, а относно решение № Ц-22/29.06.2011 г. на ДКЕВР съдът е посочил, че със същото само е определен размера на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. По тези съображения съдът счел, че платената от ЕТ „Колинс –Николай Иванов Колев " цена за достъп в размер 96,48 лв. по 16 бр. фактури и лихва за забава върху тази сума в размер 22,07 лв. е платена и респ. получена при начална липса на основание, поради което е уважил изцяло претенцията по насрещния иск.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая липсва основание за плащане от страна на ответника на цена за достъп до електро-разпределителната мрежа. Между страните е сключена сделка за продажба на електрическа енергия при общи условия по смисъла на чл.298 ТЗ, вр. с чл.98а ЗЕ, за която сделка приложими са общите условия на ищеца като краен снабдител с ел.енергия и нормите на Закона за енергетиката. В посочените общи условия липсва уредба относно цените за мрежови услуги, като компоненти на крайната цена на електрическата енергия, следователно по този въпрос в отношенията на страните действие имат законовите норми. Разпоредбата на чл.97 ЗЕ урежда, че сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битовите и небитовите крайни клиенти, се сключват по регулирани цени. Съгласно чл.91, ал.2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване на Правилата за търговия с електрическа енергия. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените на ел.енергията от ползвателите на съответните мрежи, се определят именно с Правилата за търговия с електрическа енергия.

През процесния период са действали Правилата за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ, бр.64/17.08.2010 г.) и Правилата за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ, бр.66/26.07.2013 г.), първите отменени с приемането на новите такива, а вторите – изменени и допълнени. И в двата акта нормативната уредба, касателно процесния случай, е идентична. Въведено е задължение за потребителите, присъединени към електроразпре-делителната мрежа при публично известни общи условия, да заплащат на крайния снабдител всички мрежови услуги, включително и цена за достъп до разпределителната мрежа, която цена е утвърдена с решение на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 и в последствие чл.29, ал.1 от цитираните Правила (в редакцията към процесния период), мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и по утвърдените от ДКЕВР цени. Буквалното тълкуване на тези норми от Правилата налага извод, че потребителите на електрическа енергия дължат на крайния снабдител и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, но дължимостта на тази цена е пряко обвързана с използваната електрическа енергия и не е безусловна. Налице е ясна и точна дефиниция в нормата на чл.26, ал.1 / съответно чл.29, ал.1 от Правилата, че цената за достъп като компонент на цената на електрическата енергия е обусловена от условието да е използвана електрическа енергия.

С решение №Ц-22 от 29.06.2011 г. ДКЕВР е утвърдила цените за мрежовите услуги, в т.ч. и цената за достъп, които заплащат клиентите на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД. С това решение комисията не се е произнесла по условията и предпоставките, при които се дължи цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Решенията на ДКЕВР, с които се приемат Правилата за търговия с ел.енергия и тези, с които се определят пределните регулирани цени, са в съотношение нормативен административен акт / индивидуален административен акт, като неправилно въззивникът търси колизия между тях. Както вече се посочи, Правилата съдържат регламентацията за реда, условията и съотношението в заплащането на цените от потребителите на електрическа енергия, а конкретният размер на тези цени, включително методиките, по които цените се изчисляват, са извън тази регламентация - предмет на други решения на ДКЕВР, каквото е посоченото решение от 29.06.2011 г.

С оглед тези разяснения, уважаването на предявения от ответника насрещен иск за недължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа, заплатена с процесните 16 бр. фискални бона, е обусловено от преценката има ли потребена от ответника електрическа енергия през исковия период. Този факт не е спорен между страните - не се твърди и не се установява от ищеца да е налице консумирана ел.енергия от ответника. Ето защо окръжният съд прави извод, че липсва основание за начисляване на цената за достъп. Тъй като ответникът не дължи главното вземане за цена за достъп до разпределителната мрежа, недължимо е и акцесорното вземане на ищеца за мораторна лихва.

Предвид на всичко изложено до тук, въззивния съд в настоящия си състав намира, че предявеният насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Първоинстанционния съд, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, в съответствие с чл.78 от ГПК, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени направените за въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв., предвид наличието на надлежно искане за това и доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, Я О С

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №243/04.05.2016 г., постановено по гр.д.№3108/2015 г. по описа на ЯРС, В ЧАСТТА с която „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" №37 е осъдено да заплати на ЕТ „Колинс –Николай Иванов Колев "*** на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД сумата 96,48 лв., представляваща цена за достъп по 16 бр. фактури и лихва за забава върху тази сума в размер 22,07 лв.

В останалата част Решение №243/04.05.2016 г., постановено по гр.д.№3108/2015 г. по описа на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, гр.Пловдив, ул."Христо Г.Данов" №37 да заплати на ЕТ „Колинс –Николай Иванов Колев * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.

Решението, на осн. чл.280, ал.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.