Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр
Ямбол 13.07.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 12.07.2016г /две хиляди и шестнадесета
година/ в състав:
Председател: Д.Кючуков
Членове:1. Ж.Бозукова
2.
Н.Иванов
при секретаря Л. Р. и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Бозукова възз.
гр. дело №228 по описа за 2016 г.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Делото е във фаза след отмяна от ВКС на въззивно решение №7/12.02.15г,пост. по гр. д №365/14г на
ЯОС в частта му, в която семейното жилище
на страните,
определено като ап.№21, в ж. к „Зорница” №6,вх „В”, ет.7, в гр Ямбол е предоставено
след развода, за ползване на Р.Г.Г.,
заедно с децата. ВКС е дал и съответни
указания на въззивната инстанция при новото
разглеждане на делото, с които ЯОС се съобрази.
В с.з. въззивницата Р.Г.
заявява, че семейното жилище на
страните е в гр.Ямбол, к-с „Зорница”,бл.1,вх”А”,ет.3,ап.8, което притежава в СИО с ответника. Проц. представител на страната моли наст.
инстанция, да предостави ползването на семейното жилище на въззивницата,
както и да й бъдат присъдени, направените разноски пред въззивната
инстанция, съобразно представения списък за същите.
Въззиваемият Д.Ж. заявява също, че семейното жилище на страните е в гр. Ямбол, к-с „Зорница”,бл.1,вх”А”,ет.3,ап.8, което
притежава в СИО с Р.Г., а досежно разноските моли,
такива да не бъдат присъждани, т.к въззиваемият не е
станал причина за образуване на въззивната жалба. Алтернативно
с това, се прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение.
ЯОС установи следното по фактите:
Страните по делото са сключили граждански брак на 01.07.01г, видно
от у-ние №259/01.07.01г на общ.Ямбол, от
който имат родени две деца: Д., род. на
...... /у-ние за раждане №.....г на общ.Ямбол/ и Г......, род. на .......г,
съгл. у-ние №........... на общ.Сливен/.
С Решение №462/27.06.14г,пост.по гр д № 3002/13г
на ЯРС, бракът
между страните е прекратен, като съдът се е произнесъл по въпроса за упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца Д., род. на .........г и
Г......, род. на ....., тяхното местоживеене и издръжка, като ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ямбол, к-с”Зорница”
бл.1, вх „А”, ап 8 е
предоставено на Д.Ж.Г..
В тази връзка ЯОС констатира, че с ИМ се претендира от исцата
Р.Г.Г., предоставяне на семейното жилище на старните
и за такова се сочи: ап.21, находящ се в гр.Ямбол, к-с „Зорница”,бл. 6, вх „В”, ет 7, което е различно от това,предоставено със
съдебното решение на РС.
С Решение №7/12.02.15г,пост.по възз. гр д №365/14г на ЯОС е отменено
решението на ЯРС в частта му, с която е
предоставено ползването на семейното жилище
на страните на Д.Г., като е постановено, предоставяне ползването на семейното
жилище на страните, представляващо ап.№21, находящо се в гр.Ямбол,к-с
„Зорница”,бл. 6, вх „В”, ет
7, на Р.Г.Г. , заедно с децата.
Във въззивното производство липсват данни, за
конкретизиране на семейното жилище на страните, с оглед различието в претендираното за ползване семейно жилище, визирано в ИМ и
това,което РС е вписал в решението си, като не са събрании
и доказателства, досежно адреса на семейното жилище и
в чия собственост се намира същото.
С
Решение №69/06.06.16г, пост. по гр.д №4013/15г на ВКС-ІІІ гр. о, решението на въззивната
инстанция в частта му, касаеща предоставяне ползването на семейното жилище е отменено, а делото- върнато на въззивната
инстанция, за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на решението си, ВКС
е приел, че по делото не е изяснено, кое
е семейното жилище на страните, поради което атакуваното възз.решение в тази му част е постановено при нарушение на процесуалните правила.
При новото разглеждане на делото пред ЯОС и съобразявайки се с дадените указания на
по-висшата инстанция, съдът е конкретизирал семейното жилище на страните, с
оглед изявленията им в о.с.з. от 12.07.16г, че семейното жилище е ап.8, в гр.Ямбол, к-с „Зорница”, бл. 1, вх „А”, ет 3” и е собственост на въззивницата
и въззиваемия, в режим на СИО. В тази връзка са
представени и писмени доказателства: НА
№102 /02г който сочи, че на
22.07.02г/по време на брака си си с Р.Г./ Д.Ж.Г.
е придобил посредством покупко-продажба, недв. имот в
гр. Ямбол, представляващ ап.8, в к-с „Зорница”,бл. 1, вх
„А”, ет 3, а в у-ние от 12.07.16г на Общ. Ямбол,
Д”Местни приходи” е обективирана данъчната оценка на този имот.Налице е и
приходна квитанция за платени данъци върху същия имот.
Предвид изложената фактическа
обстановка, ЯОС прави слединте правни изводи:
Съгл. разп.
на чл 56 ал 1 СК, при допускане на развода и когато
семейното жилище не може да се ползва от двамата съпрузи, съдът го предоставя
на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а според чл 56 ал 5 СК, когато съпрузите са съсобственици и от брака си имат ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася досежно ползването на семейното жилище, като взема предвид
интересите на децата, вината за прекратяване на брака и др. обстоятелства.
В тази насока е и приетото в ТР №1/13г по ТД №1/12г на ОСГК на ВКС,според което, дори
и във възз. жалба да липсва оплакване във връзка с решението, касаещо семейното жилище, въззвният съд е длъжен да извърши проверка и да
събере доказателства относно факта, къде се намира семейното жилище на съпрузите и да събере доказателства, на
кого следва да се предостави същото, ако такива доказателства не са събрани от
първата инстанция,като по отношение събирането на тези доказателства, не важат приклузивните
срокове,предвидени в общото исково производство /чл
133 ГПК и чл 147 ГПК/.
В конкретният случай,с оглед
изявленията на страните в о.с.з. от 12.07.16г и представените пред настоящата инстанция
писмени доказателства /НА №102/02г и у-ние от 12.07.16г на Общ. Ямбол , Д”Местни
приходи” и прих.квитанция за платени данъци на
имота/, съдът приема, че безспорно семейното жилище на страните е: ап.8, в к-с „Зорница”,бл. 1, вх „А”, ет 3,в гр.Ямбол, а
предвид изявлението на въззиваемият Д.Ж. в съд. заседание, че е съгласен
семейното жилище да бъде предоставено на въззивницата,
заедно с децата, съдът намира, че
ползването на семейното жилище на осн. чл.56 ал. 5 СК, следва да бъде предоставено на майката Р.Г.Г.,
заедно с малолетните деца, Д..... род. на .........г и Г......, род. на .....,
което ще бъде в техен интерес –да се
отглеждат в удобни за тях условия,с които са свикнали и по този начин ще бъдат
защитени правата им.
С оглед гореизложеното, наст. инстанция счита, че решението на ЯРС като неправилно
следва да бъде отменено в частта му, с която ползването на семейното жилище на
страните е предоставено на Д.Ж.Г., като вместо това бъде постановено ново
решение в тази част, с което процесното семейно
жилище бъде предоставено на Р.Г.Г., заедно с малолетните деца Д.... и Г.....
Предвид изложеното съдът намира,
че при този изход на делото и на осн чл 78 ал 1 ГПК, въззиваемият ще следва да заплати на въззивницата,
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, но т к е направено
възражение за прекомерност на адв. хонорар на Р.Г., ЯОС
приема следното:
Съгл. разп.
на чл 78 ал 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната и правна сложност на
делото,съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази част.При прилагането на чл 78 ал 5 ГПК,съдът не е ограничен с намаляването на
разноските за адв.
възнаграждение до трикратния мин. размер по пар.2 от
ДР на Н-бата, а до минималния размер според Наредба
№1/09.07.04г, като в тази насока е и приетото с ТР №6/06.11.13г по ТД№6/12г на
ОСГТК на ВКС.
В конкретният случай по делото е
представен Списък на разноските по чл 80 ГПК, в който е включена платената ДТ-25 лв, във вр. с подадената въззивна жалба,
както и договорения с въззивницата адвокатски хонорар
за възз.производство, в размер на 1200лв общо- 600лв по гр д №365/14г на ЯОС и още 600 лв
адв. възнагр. по гр д №228/16г на ЯОС, образувано след отмяна от ВКС на възз. решение в частта му, касаеща ползването на семейното
жилище. В тази връзка е налице и Договор за правна защита и съдействие от
11.07.16г между адв.Ст.А. и Р. Г., според който въззивницата
е заплатила в брой 600лв за адв. възнаграждение. Във въззивното
производство, предмет на възз. гр
д №365/14г на ЯОС е налице друг Договор
за правна защита и съдействие между същите клиент и адвокат,където е посочено,
че са платени в брой от въззивницата 600лв адв. възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
констатира несъответствие между размера
на определеното адв. възнаграждение и усилията на
защитата, предвид фактическата и правна сложност на делото и намира, че
уговорения адвокатски хонорар като твърде завишен, следва да бъде намален до
размер на 300лв, съобр. чл.9 ал
1 от Наредба №1/09.07.04г за мин. размери на адв.
възнаграждения.
Делото е върнато от ВКС на въззивната инстанция, единствено в отменената част на
постановеното възз. решение по възз.
гр д № 365/14г на ЯОС,касаеща ползването на семейното
жилище на страните, а липсват и данни за
проявена процесуална активност от въззивницата
и защитата й в хода на процеса, с оглед
конкретизацията на семейното жилище.
С оглед изложеното и на осн чл 78 ал
1 ГПК,въззиваемият следва да заплати на въззивницата, направените по делото разноски за въззивната инстанция, в размер на 325лв, от които: 300 лв за адв. възнаграждение и 25лв
–ДТ за въззивната жалба.
Водим от горното ,ЯОС
Р Е
Ш И :
Отменя Решение №462/27.06.14г,пост. по гр.д.№3002/13г по
описа на ЯРС в частта му, с която на осн. чл 56 ал.5 СК, ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Ямбол,
к-с „Зорница”,бл. 1, вх „А”, ет
3,ап. 8 е предоставено на Д.Ж.Г. и вместо това, п о с т а н о в я в а:
Предоставя ползването на
семейното жилище на страните, находящо се в гр.Ямбол, к-с „Зорница”,бл. 1, вх „А”, ет 3, ап.8 на Р.Г.Г., с
ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***-адв.Ст.А.-АК-Ст.Загора,
заедно с малолетните деца: Д. род. на ........
и Г., род. на .......
Осъжда Д.Ж.Г., с ЕГН ********** и
адрес: *** к-с „Зорница”,бл. 6, вх „В”,ап.21, ет 7, да заплати на Р.Г.Г., с ЕГН **********, направените
по делото разноски, в размер на 325
/триста двадесет и пет/ лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.