Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   

                             Гр Ямбол 13.07.2016 г.

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12.07.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав: 

                                       

                                                        Председател: Д.Кючуков

                                                         Членове:1. Ж.Бозукова

                                                                       2.  Н.Иванов

при секретаря  Л. Р.   и в присъствието на прокурора       

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №228 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Делото е във фаза след отмяна от ВКС на въззивно решение №7/12.02.15г,пост. по гр. д №365/14г на ЯОС в частта му, в която   семейното жилище на страните, определено като ап.№21, в ж. к „Зорница” №6,вх „В”, ет.7, в гр Ямбол е предоставено след развода, за ползване  на Р.Г.Г., заедно  с децата. ВКС е дал и съответни указания на въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, с които ЯОС се съобрази.      

В с.з. въззивницата Р.Г.  заявява, че семейното жилище на страните е в гр.Ямбол, к-с „Зорница”,бл.1,вх”А”,ет.3,ап.8, което притежава в СИО с ответника. Проц. представител на страната моли наст. инстанция, да предостави ползването на семейното жилище на въззивницата, както и да й бъдат присъдени, направените разноски пред въззивната инстанция, съобразно представения списък за същите.

Въззиваемият Д.Ж. заявява също, че семейното жилище на страните е в гр. Ямбол, к-с „Зорница”,бл.1,вх”А”,ет.3,ап.8, което притежава в СИО с Р.Г., а досежно разноските моли, такива да не бъдат присъждани, т.к въззиваемият не е станал причина за образуване на въззивната жалба. Алтернативно с това, се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

ЯОС установи следното по фактите:

Страните по делото са сключили граждански брак на 01.07.01г, видно от у-ние №259/01.07.01г на общ.Ямбол,  от който имат   родени две деца: Д., род. на ...... /у-ние за раждане №.....г на общ.Ямбол/ и Г......, род. на .......г, съгл. у-ние №........... на общ.Сливен/.

С Решение №462/27.06.14г,пост.по гр д № 3002/13г на ЯРС, бракът между страните е прекратен, като съдът се е произнесъл по въпроса за упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д., род. на .........г и Г......, род. на ....., тяхното местоживеене и издръжка, като ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ямбол, к-с”Зорница” бл.1, вх „А”, ап 8 е предоставено на Д.Ж.Г..

В тази връзка ЯОС констатира, че с ИМ се претендира от исцата Р.Г.Г., предоставяне на семейното жилище на старните и за такова се сочи: ап.21, находящ се в гр.Ямбол, к-с „Зорница”,бл. 6, вх „В”, ет 7, което е различно от това,предоставено със съдебното решение на РС.

С Решение №7/12.02.15г,пост.по възз. гр д №365/14г на ЯОС е отменено решението на ЯРС  в частта му, с която   е предоставено ползването на семейното жилище  на страните на Д.Г., като е постановено, предоставяне ползването на семейното жилище на страните, представляващо ап.№21, находящо се в гр.Ямбол,к-с „Зорница”,бл. 6, вх „В”, ет 7,  на Р.Г.Г. , заедно с децата.

Във въззивното производство липсват данни, за конкретизиране на семейното жилище на страните, с оглед различието в претендираното за ползване семейно жилище, визирано в ИМ и това,което РС е вписал в решението си, като не са събрании и доказателства, досежно адреса на семейното жилище и в чия собственост се намира същото.

 С Решение №69/06.06.16г, пост. по гр.д №4013/15г на ВКС-ІІІ гр. о, решението на въззивната инстанция в частта му, касаеща предоставяне ползването на семейното жилище  е отменено, а делото- върнато на въззивната инстанция, за ново разглеждане от друг състав. В мотивите на решението си, ВКС е приел, че по делото не е изяснено, кое е семейното жилище на страните, поради което атакуваното възз.решение в тази му част е постановено при нарушение на процесуалните правила.

При новото разглеждане на делото пред ЯОС и  съобразявайки се с дадените указания на по-висшата инстанция, съдът е конкретизирал семейното жилище на страните, с оглед изявленията им в о.с.з. от 12.07.16г, че семейното жилище е ап.8, в гр.Ямбол, к-с „Зорница”, бл. 1, вх „А”, ет 3” и е  собственост на въззивницата и въззиваемия, в режим на СИО. В тази връзка са представени и писмени доказателства: НА №102 /02г който сочи, че на 22.07.02г/по време на брака си си с Р.Г./ Д.Ж.Г. е придобил посредством покупко-продажба, недв. имот в гр. Ямбол, представляващ ап.8, в к-с „Зорница”,бл. 1, вх „А”, ет 3, а в у-ние от 12.07.16г на Общ. Ямбол, Д”Местни приходи” е обективирана  данъчната оценка на този имот.Налице е и приходна квитанция за платени данъци върху същия имот.

  Предвид изложената фактическа обстановка, ЯОС прави слединте правни изводи:

Съгл. разп. на чл 56 ал 1 СК, при допускане на развода и когато семейното жилище не може да се ползва от двамата съпрузи, съдът го предоставя на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а според чл 56 ал 5 СК, когато  съпрузите са съсобственици и от брака си имат ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася досежно ползването на семейното жилище, като взема предвид интересите на децата, вината  за  прекратяване на брака и др. обстоятелства.

В тази насока е и приетото в ТР №1/13г по ТД №1/12г на ОСГК на  ВКС,според което, дори и във възз. жалба да липсва оплакване във връзка  с решението, касаещо семейното жилище, въззвният съд е длъжен да извърши проверка и да събере доказателства относно факта, къде се намира семейното жилище  на съпрузите и да събере доказателства, на кого следва да се предостави същото, ако такива доказателства не са събрани от първата инстанция,като по отношение събирането на тези доказателства, не важат приклузивните срокове,предвидени в общото исково производство /чл 133 ГПК и чл 147 ГПК/.

В конкретният случай,с оглед изявленията на страните в о.с.з. от 12.07.16г и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства /НА №102/02г и у-ние от 12.07.16г на Общ. Ямбол , Д”Местни приходи” и прих.квитанция за платени данъци на имота/, съдът приема, че безспорно семейното жилище на страните е:  ап.8, в к-с „Зорница”,бл. 1, вх „А”, ет 3,в гр.Ямбол, а предвид изявлението на въззиваемият  Д.Ж. в съд. заседание, че е съгласен семейното жилище да бъде предоставено на въззивницата, заедно с децата, съдът намира, че ползването на семейното жилище на осн. чл.56 ал.  5 СК, следва да бъде предоставено на майката Р.Г.Г., заедно с малолетните деца, Д..... род. на .........г и Г......, род. на ....., което ще бъде в техен интерес –да се отглеждат в удобни за тях условия,с които са свикнали и по този начин ще бъдат защитени правата им.

С оглед гореизложеното, наст. инстанция счита, че решението на ЯРС като неправилно следва да бъде отменено в частта му, с която ползването на семейното жилище на страните е предоставено на Д.Ж.Г., като вместо това бъде постановено ново решение в тази част, с което процесното семейно жилище бъде предоставено на Р.Г.Г., заедно с малолетните деца Д.... и Г.....

Предвид изложеното съдът намира, че при този изход на делото и на осн чл 78 ал 1 ГПК, въззиваемият ще следва да заплати на въззивницата, направените по делото разноски пред настоящата инстанция, но т к е направено възражение за прекомерност на адв. хонорар на Р.Г., ЯОС приема следното:

Съгл. разп. на  чл 78 ал 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната и правна сложност на делото,съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази част.При прилагането на чл 78 ал 5 ГПК,съдът не е ограничен с намаляването на разноските  за адв. възнаграждение до трикратния мин. размер по пар.2 от ДР на Н-бата, а до минималния размер според Наредба №1/09.07.04г, като в тази насока е и приетото с ТР №6/06.11.13г по ТД№6/12г на ОСГТК на ВКС.

В конкретният случай по делото е представен Списък на разноските  по чл 80 ГПК, в който е включена платената ДТ-25 лв, във вр. с подадената  въззивна жалба, както и договорения с въззивницата адвокатски хонорар за възз.производство,  в размер на 1200лв общо- 600лв по гр д №365/14г на ЯОС и още 600 лв адв. възнагр. по гр д №228/16г на ЯОС, образувано след отмяна от ВКС на възз. решение в частта му, касаеща ползването на семейното жилище. В тази връзка е налице и Договор за правна защита и съдействие от 11.07.16г между адв.Ст.А. и Р.  Г., според който въззивницата е заплатила в брой  600лв за адв. възнаграждение. Във въззивното производство, предмет на възз. гр д №365/14г на ЯОС  е налице друг Договор за правна защита и съдействие между същите клиент и адвокат,където е посочено, че са платени в брой от въззивницата 600лв адв. възнаграждение.

Предвид изложеното, съдът констатира несъответствие  между размера на определеното адв. възнаграждение и усилията на защитата, предвид фактическата и правна сложност на делото и намира, че уговорения адвокатски хонорар като твърде завишен, следва да бъде намален до размер на 300лв, съобр. чл.9 ал 1 от Наредба №1/09.07.04г за мин. размери на адв. възнаграждения.

Делото е върнато от ВКС на въззивната инстанция, единствено в отменената част на постановеното възз. решение по възз. гр д № 365/14г на ЯОС,касаеща ползването на семейното жилище на страните, а липсват и данни за  проявена процесуална активност от въззивницата и защитата й  в хода на процеса, с оглед конкретизацията на  семейното  жилище.

С оглед изложеното и на осн чл 78 ал 1 ГПК,въззиваемият следва да заплати на въззивницата, направените по делото разноски за въззивната инстанция,  в размер на 325лв, от които: 300 лв за адв. възнаграждение и 25лв –ДТ за въззивната жалба.

Водим от горното ,ЯОС

                                     Р    Е     Ш      И      :

Отменя Решение  №462/27.06.14г,пост. по гр.д.№3002/13г по описа на ЯРС  в частта му, с която на осн. чл 56 ал.5 СК, ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ямбол, к-с „Зорница”,бл. 1, вх „А”, ет 3,ап. 8 е предоставено на Д.Ж.Г. и вместо това, п о с т а н о в я в а:

Предоставя ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр.Ямбол, к-с „Зорница”,бл. 1, вх „А”, ет 3, ап.8 на Р.Г.Г., с ЕГН **********,***  и съдебен адрес:***-адв.Ст.А.-АК-Ст.Загора, заедно с малолетните деца: Д.  род. на ........ и Г., род. на .......

Осъжда Д.Ж.Г., с ЕГН ********** и адрес: *** к-с „Зорница”,бл. 6, вх „В”,ап.21, ет 7, да заплати на Р.Г.Г., с ЕГН **********, направените по делото разноски, в размер на  325 /триста двадесет и пет/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.         2.