Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
12.07.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви
състав,
в открито съдебно заседание на 05.07.2016
година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар Л.Р.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Н.Д. ***, подадена от пълномощника му адв.К.И., срещу Решение №223/19.04.2016г.
на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело №3412/2015г. по описа на този
съд, в частта, с която на основание чл.143 СК, във вр. с чл.127, ал.3 и чл.59,
ал.5 СК въззивникът е осъден да заплаща на малолетното си дете З.К., действащо
чрез своята майка и законен представител Л. К, месечна издръжка за разликата
над сумата 140лв. до размера на сумата 180лв., считано от 29.12.2015г., както и
в частта, с която възивникът е осъден да заплати разноски на ищцата Л.К. в
размер на 25 лв. и държавна такса върху уважения размер на издръжката.
Оплакването в жалбата е, че в
оспорените му части решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, и е необосновано, а в диспозитивната му
част и непълно. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон –
нормата на чл.142 СК, районният съд е определил както цялата нужна месечна
издръжка за детето З. в размер на сумата 300лв., а така също и дължимия от
бащата размер от 180 лв. като част от общата месечна издръжка. В тази връзка
бащата сочи, че се касае за 9-годишно дете без специфични нужди, като сумата от
общо 250 лв. месечно би била достатъчна за задоволяване на обичайните нужди на
детето от храна, облекло, пари за лични нужди и дребни медицински разходи. На
следващо място въззивникът твърди, че необосновано районният съд се е позовал
на разпоредбата на чл.59, ал.5 СК, приемайки, че размерът на издръжката за
детето трябва да му осигури условия на живот, които то е имало преди раздялата
на родителите му. Изтъква също, че съдът не е обсъдил всестранно и задълбочено
събраните по делото писмени и гласни доказателства, извършил е неправилна
преценка на доказателствената съвкупност и при определяне на дължимата от
бащата издръжка не е взел предвид обстоятелствата, че същият е финансово
затруднен, тъй като вече заплаща наем, покрива кредитни задължения и отделя
средства за пътуване и поддръжка на автомобил, за да се среща с детето си. При
неправилно приложение на материалния закон съдът определил и материалното
участие на майката в издръжката на детето. Според въззивника, районният съд
неправилно квалифицирал претенцията за издръжка по чл.127, ал.3 СК, която норма
касае определяне на привременни мерки, като по този начин дал основание за
съмнение каква е действителната воля на съда. Също така необяснимо в мотивите
към съдебния си акт ЯРС приел, че бащата е извършил плащания за издръжката на
сина си от по 100 лв. и 120 лв., съответно за месеците декември 2015г., януари,
февруари и март 2016г., но постановил непълен и неясен диспозитив, който не бил
съобразен с посочените плащания. Присъждайки на ищцата разноски в размер на 25
лв., съставляващи платена ДТ, ЯРС не съобразил характера на производството като
спорна съдебна администрация и неправилно приложил материалния закон, като се
позовал на т.21 от ТР № 6/2012г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения
въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните части и за
постановяване на ново решение от окръжния съд, с което искът за издръжка за
периода м.12.2015г. – м.03.2016г. да бъде отхвърлен като неоснователен и
погасен чрез плащане, съответно за м.12.2015г. за разликата над 14лв., за м.01.2016г.- за разликата над 40лв., за м.02.2016г. – за
разликата над 20 лв. и за м.03.2016г – за разликата над 20 лв. и до размера на
140 лв., както и да бъде отхвърлен искът за издръжка по чл.143, ал.2 СК за
останалата част от исковия период за разликата над сумата 140лв. до размера на сумата
180лв. месечно, а дължимата ДТ да бъде съобразена с определения от въззивния
съд размер на месечна издръжка.
В о.с.з. жалбата се поддържа от
пълномощника на въззивника – адв.И., която заявява, че понастоящем детето
продължава да се отглежда съвместно от двамата родители и това обстоятелство
следва да се вземе предвид при определяне на дължимата от бащата месечна
издръжка. Моли и за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по
същество.
Въззиваемата Л. К., чрез
процесуалния си представител адв. Ст. Т., с депозирания писмен отговор и в
о.с.з., е оспорила въззивната жалба като неоснователна. По оплакванията на
въззивника, въззиваемата страна е изложила подробно съображения, според които
решението на първата инстанция в обжалваните му части е законосъобразно,
обосновано и правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено, с
присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Производството пред ЯРС е
образувано по исковата молба на Л.К. ***, с която против Н.Д. *** са предявени
претенции по чл. 127, ал.2 СК – за предоставяне упражняването на родителските
права, определяне местоживеенето на детето, режима на лични отношения и
дължимата от бащата издръжка от 250лв. месечно по отношение на детето З.Н.К.,
родено на ***г.
С отговора на исковата молба
ответникът Н.К. е направил признание на претенциите за упражняването на
родителските права от майката и за местоживеенето на детето в гр.Ямбол на
адреса на дома на майката, като е заявил, че по тези въпроси, които не са
спорни, производството е следвало да се развие по реда на чл.127, ал.1 СК, включително
по въпроса за личните контакти на бащата с детето, тъй като майката никога не е
ограничавала тези контакти.
Ответникът е оспорил иска за издръжка
само по размер, сочейки, че във възможностите му е да заплаща сумата от 120 лв.
месечно, тъй като е държавен служител и е налице забрана да полага труд
допълнително; посочил е, че заплаща наем в размер на 250лв. месечно; че има
кредитно задължение, а наред с това разходва средства и за МПС, с помощта на
което осигурява присъствието на сина си при себе си в гр.София, както и
средства за издръжката на детето, когато то пребивава при него. За месеците – м.12.2015г., м.01.2016г.,
м.02.2016г. и м.03.2016г. ответникът е направил възражение за погасяване на
задължението си за издръжка поради плащане, осъществено в хода на процеса.
По спора районният съд е
постановил решението си, с което на майката Л.К. е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете З., при майката, на адреса
й в гр.Ямбол е определил и местоживеенето на детето, а на бащата е определил
режим на лични отношения с детето, като в тези му части първоинстанционният
съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила.
Със същото решение ЯРС е уважил
иска за издръжка до размера на сумата 180 лв. месечно, дължима от датата на
подаване на исковата молба – 29.12.2015г., като за разликата до пълния предявен
размер от 250лв. е отхвърлил претенцията. За да постанови този резултат, съдът
е съобразил материалните възможности на двамата родители, потребностите на
детето от издръжка с оглед възрастта му и липсата на специфични нужди, като е
приел, че от общо дължимата от двамата родители месечна издръжка за сина им – в
размер на сумата 300лв., във възможностите на бащата ще е да престира сумата
180 лв., а разликата ще се поеме от майката, която полага и преките грижи по
отглеждането на З.. По отношение на майката съдът е приел, че същата има
задължение и към друго ненавършило пълнолетие дете, а по отношение на
кредитното задължение на бащата към банкова институция съдът е изложил
съображения, че приоритет пред това задължение е задължението за издръжката на
малолетното дете. Относно извършените от ответника плащания в хода на делото на
суми за издръжката на детето, съдът е формирал изводи, че тези плащания следва
да бъдат взети предвид в отношенията между страните по повод реализирането на
притезанието за издръжка.
В частата, с която е уважен иска
за издръжка на малолетното дете З. до размера на 140лв. месечно и в
отхвърлителната част на иска за издръжка, решението на ЯРС също не е обжалвано
и е влязло в сила.
В обжалваната му осъдителна част,
с която искът за издръжка е уважен за разликата над сумата 140 лв. до размера
на сумата 180 лв. месечно, решението на ЯРС е валидно и допустимо, но частично
неправилно. Съображенията за този извод са следните:
От фактическа страна по делото е
установено и не е налице спор, че ответникът Н.К. е баща на малолетното дете З.К.,
родено на ***г. от фактическото съжителство на Н.К. с майката на детето Л.К..
Не е спорно, че родителите на детето считано от месец март 2015г. са се
разделили и понастоящем не отглеждат сина си заедно. Установено е, че освен за З.,
майката полага грижите и престира издръжката на 17-годишната си дъщеря Ел.К.
която е с неустановен произход от баща. Установено е също, че в периода м.05.2015г.
– м.10.2015г. майката Л.Кънева е реализирала средно-месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 774,82лв., а полученото от бащата средно-месечно
нетно трудово възнаграждение в периода м.02.2015г.- м.01.2016г. е в размер на 839,79 лв.
Изслушана по реда на чл.176 ГПК,
майката – ищцата Л.К. е признала, че за месеците - от м.10.2015г. до м.01.2016г.
включително, тя е получавала по 100 лв. месечно от ответника за издръжката на
сина им. Установено е от представените на л.23 и л.44 две вносни бележки, че за
месец 02.2016г. и за месец 03.2016г. ответникът е превел по банков път по 120
лв. за издръжката на З., като сумите са постъпили по сметката на ищцата Л.К..
Разпитаните пред първата
инстанция свидетели Е.Г. и З.К. са дали показания, че след раздялата на
родителите на З., същият преимуществено се отглежда от майката, но детето често
пребивава и при баща си в гр. София, където престоят му е продължавал около
седмица, включително за Нова година.
При тези установени по делото
обстоятелства, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск за издръжка е с
правно основание чл.143, ал.2 СК, вр. с чл.127, ал.2 СК. Съгласно нормата на
чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали мога да се издържат от
имуществото си. Правото на децата да получат издръжка от своите родители е
безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството „ненавършило
пълнолетие дете”, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 СК се
определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само
минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК той е
равен на 1/4 от минималната работна заплата (към момента минималният размер на
издръжката е 105 лв.).
Предвид тези разяснения на закона
и доказаните по делото факти, в случая е установено, че за правилното
отглеждане на малолетния З., който е почти на 10 години, ученик, с оглед
възрастта и нуждите му от храна, облекло, учебни помагала и пособия и други
обичайни културни и образователни нужди, са необходими средства за месечна
издръжка, която се дължи от двамата родители на детето. От доказателствата по
делото е установено, че майката и бащата на детето са с почти изравнени
материални възможности, но бащата-въззивник е с по-високо нетно трудово
възнаграждение – 839,79 лв., спрямо БТВ от 774,82 лв. за майката Л.К., която
обаче дължи издръжка и на друго ненавършило пълнолетие дете. При това положение
и съобразно установените в чл.142, ал.1 СК критерии, въззивният съд също счита,
че ако двамата родители на З. живееха заедно, те биха били в състояние да
отделят обща месечна издръжка за него в размер на сумата 300 лв., която съобразно
доходите им следва да се разпредели по следния начин: 180 лв. за
бащата-ответник и 120лв. за майката, която полага и преките грижи по
отглеждането и възпитанието на детето.
Разходите, които някой от
родителите прави за своята лична издръжка и за подобрение на битовите си
условия, като изплащане на заем, наем и др., не следва да се спадат от общия му
доход, когато въз основа на него се определя издръжката на ненавършило
пълнолетие дете. В този смисъл доводите на въззивника - че задължението му за
издръжка на малолетния му син следва да се съобрази с финансовите му
затруднения, произтичащи от заплащането на наем в гр.София и кредит към банкова
институция, са неоснователни. Задължението за издръжка на дете е от първи ред и
в случая при определяне на издръжката за малолетния З. са без значение фактите,
че бащата Н.К. има облигационни задължения по договори за наем и кредит. Без
правно значение е и фактът какви средства разходва въззивникът за поддръжка на
личния си автомобил. Ирелевантно обстоятелство при определяне размера на издръжката
за детето е и това, че извън определения от съда по влязлото в сила решение
режим на лични контакти детето пребивава при баща си, тъй като родителите
доброволно са се отклонили от този режим на свиждане и лични отношения.
С оглед горното, неоснователни са
оплакванията на въззивника, че решението на първата инстанция в частта за
издръжката на детето е постановено в нарушение на материалния закон – нормата
на чл. 142 СК. Съдът правилно е преценил нуждите на детето и възможностите на
родителите му и решаващите изводи на ЯРС съвпадат с тези на настоящата
инстанция. Правилно съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 59, ал.5 СК,
сочеща, че размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на детето,
които е имало преди раздялата на родителите, тъй като е налице препращащата
норма на чл.127, ал.2 СК. Съдът е разгледал и се е произнесъл по предявената
претенция за издръжка, която е квалифицирал правилно по реда на чл.143 СК, а
при посочване на препращащата норма на чл.127, ал.2 СК към нормата на чл.143
СК, очевидно ЯРС е допуснал техническа грешка, изразила се в изписване на ал.3
вместо ал.2 на разпоредбата.
В обобщение, решението на ЯРС в
частта, с която е присъдил дължимата от бащата месечна издръжка за детето З. за
разликата над сумата 140лв. до размера на сумата 180лв., е правилно и
обосновано и следва да се потвърди в тази му част, включително в частта на
възложената на бащата държавна такса върху уважения размер на издръжката.
Решението следва да се отмени в
частта, с която за месеците – м.12.2015г. и м.01.2016г., е присъдена месечната издръжка
за разликата над 80лв. до размера на 180лв. и в частта, с която за месец
февруари 2016г. и месец март 2016г. е присъдена издръжката за разликата над
60лв. до 180лв. За посочените месеци по делото са събрани доказателства, че
ответникът е извършил плащания на сумите от по 100 лв. месечно (за м.12.2015г.
и за м.01.2016г.) и от по 120 лв. месечно (за м.02.2016г. и м.03.2016г.), които
плащания като факти следва да бъдат зачетени на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Посочената разпоредба задължава съдът да изгради изводите си относно спорното
право и върху тези релевантни факти, които са настъпили след предявяване на
иска и преди приключване на устните състезания, тъй като същите се обхващат от силата
на пресъдено нещо на решението. Неправилно районният съд е приел, че тези
извършени от ответника в хода на процеса плащания ще следва да се отчетат при
реализиране на притезанието за издръжка,
тъй като такава възможност е предвидена само за факти, непреклудирани от силата
на пресъдено нещо, т.е. настъпили след нейното възникване (чл. 433, ал.1, т. 1
ГПК и чл.439, ал.2 ГПК).
Решението на ЯРС следва да се
отмени и в частта, с която ответникът Н.К. е осъден да заплати на ищцата
Л.Кънева разноски в размер на 25 лв., съставляващи платена от нея ДТ за
производството по чл.127, ал.2 СК. С Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№3423/2015г.,
І-во т.о, постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК е прието, че правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение
по делата по чл.127, ал.2 СК пред първата инстанция, тъй като това следва от
характера на производството по спорна съдебна администрация, в което липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от хода на спора. Тъй като в случая решението на първата инстанция
не е съобразено с посочената задължителна съдебна практика на ВКС, същото
следва да се отмени в частта за разноските.
С оглед частичната основателност
на въззивната жалба, пред настоящата инстанция и двете страни имат право на
разноски за тази инстанция (чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК). Тъй като въззивникът и
въззиваемата страна са направили еднакви по размер разноски пред въззивната
инстанция и след като извърши съдебна компенсация на същите, ЯОС не присъжда
разноски на страните.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №223/19.04.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.дело
№3412/2015г. в частта, с която
ответникът Н.Д. *** е осъден да заплати месечна издръжка в полза на малолетното
си дете З.К., действащо чрез своята майка и законен представител Л.К. ***, за
месеците декември 2015г. и януари 2016г. за разликата над сумата 80лв. месечно
и до размера на сумата 180лв. месечно, и за месеците февруари 2016г. и март 2016г.
за разликата над сумата 60лв. месечно и до размера на сумата 180лв. месечно,
както и в частта на присъдените на Л.К. разноски от 25лв., като вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, погасен чрез плащане в хода на процеса, предявеният от Л.К. ***, с ЕГН **********,
против Н.Д. ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.143, ал.2 СК, вр.
с чл.127, ал.2 СК за присъждане на месечна издръжка на малолетното дете З.Н.К.,
родено на ***г., за разликата над сумата
80лв. и до размера на сумата 180лв. месечна издръжка за месец декември 2015г. и за месец януари 2016г., както и за
разликата над сумата 60лв. и до размера на сумата 180лв. месечна издръжка за
месец февруари 2016г. за месец март 2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ЯРС в останалата му обжалвана част по претенцията
за издръжка по чл. 143, ал. 2 СК, вр. с чл. 127, ал. 2 СК.
В останалата му част, решението
на ЯРС като необжалвано, е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.