Р Е Ш Е Н И Е

№ 07.07.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 07.06.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 184 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от П.Т.С. ***, чрез адв.Г.Х. ***, срещу решение № 142 от 11.03.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д. № 2429/2015г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС допуска делбата между Н.А.С., ЕГН ********** *** и П.Т.С., ЕГН ********** *** по отношение на съсобственият им недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул. „Серес“ № 2, представляващ: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.543.506 по кадастралната карта на града, целият с площ 282 кв.м, с предназначение „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м“, ведно с построената в имота еднофамилна масивна жилищна сграда, с идентификатор 87374.543.506.2 с площ 68 кв.м по кадастралната карта на града, при граници: ПИ с идентификатор 87374.543.460, 87374.543.504, 87374.543.505 и 87374.543.507, при равни квоти; отхвърля предявеното от П.Т.С. с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК искане за разпределяне на ползването на делбения имот до приключване на делбата.

Въззивникът счита решението за неправилно. Излага съображения, че делбата следва да бъде допусната и извършена по отношение на цели вещи, а не на идеални части от тях, предвид което смята, че решението на ЯРС е недопустимо. Излага съображения по чл.345 от ГПК като възразява по отношение на идеалните части, притежавани в съсобственост с трети лица в ПИ с идентификатор 87374.543.506 по кадастралната карта на гр.Ямбол. Възразява, че съдът не се е произнесъл по искането му за включване в делбата на сграда с идентификатор 87374.543.04 със застроена площ 19кв.м., един етаж и сграда с идентификатор 87374.543.05 със застоена площ 8кв.м., на един етаж, и двете с предназначение: друг вид сграда за обитаване. Иска ЯОС да отмени изцяло решението като постановено в нарушение на чл.345 от ГПК и върне делото на ЯРС за ново разглеждане. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от Н.А.С. ***, чрез адв.В.К., с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и за правилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва възраженията във въззивната жалба като излага подробни доводи. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и присъдени разноски за въззивната инстанция.

С въззивната жалба срещу решение № 142 от 11.03.2016г. по гр.д. № 2429/2015г. по описа на ЯРС, ЯРС с писмо изх.№2400/05.05.2016г. е изпратил частна жалба вх.№4282/21.03.2016г. против частта от решение № 142 по гр.д. № 2429/2015г. на ЯРС, имаща характер на определение, с която първоинстанционният съд отхвърля предявеното от П.Т.С. с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК искане за разпределяне на ползването на делбения имот до приключване на делбата, по която въззивният съд ще се произнесе със съдебния акт по същество.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв.Г.Х. и поддържа въззивната жалба и частната жалба. Моли въззивния съд да уважи въззивната жалба и отмени изцяло обжалваното решение, претендира разноските за двете инстанции.

Въззиваемата, също редовно призован, не се явява лично, за нея се явява упълномощения адв.В.К., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, претендира разноските пред въззивната инстанция.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт № 11, том І, дело 8/2009г., Ангел Т.С. е дарил на дъщеря си Н.А.С. следния недвижим имот в гр.Ямбол, ул. „Серес“ №2: 1/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.543.506 по кадастралната карта на града, целият с площ 282 кв.м., с предназначение „Урбанизирана, начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м.)“, ведно с 1/2 ид.ч. от построената в имота еднофамилна масивна жилищна сграда, с идентификатор 87374.543.506.2 с площ 68 кв.м по кадастралната карта на града и подобрения, при граници: ПИ с идентификатор 87374.543.460, 87374.543.504, 87374.543.505 и 87374.543.507.

От нот.акт № 98 том І, дело № 66/2015г. е видно, че въззивникът П.Т.С. е признат за собственик по завещание от майка си М. А.С. и от баща си Т. П. С., на следния недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул. „Серес“ №2, а именно: 1/8 ид.ч. от същия поземлен имот с идентификатор 87374.543.506 по кадастралната карта на града, целият с площ 282 кв.м, и 1/2 ид.ч. от построената в него еднофамилна масивна жилищна сграда с площ 68 кв.м. с идентификатор 87374.543.506.2.

От представената скица на сграда с идентификатор 87374.543.506.2 и скица на поземлен имот с идентификатор 87374.543.506, както и от извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти от 14.04.2016г., издадена от СГКК-гр.Ямбол, е видно, че в ПИ има построени пет сгради, от които само сграда с идентификатор 87374.543.506.2 е собственост на страните, а останалите са собственост на други лица или са в съсобственост, в която участва само ищцата, а ответникът-въззивник не участва.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС.

Съгласно чл.34 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на обща вещ освен, ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Страните по делото притежават в съсобственост еднофамилна масивна жилищна сграда с площ 68 кв.м. с идентификатор 87374.543.506.2, заедно с 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.543.506 по кадастралната карта на гр.Ямбол, целият с площ 282 кв.м., в който е построена. Съсобствеността между страните е възникнала като въззивникът е придобил ½ ид.част от имота по силата на завещание, а въззиваемата – по силата на дарение. Освен процесната жилищна сграда, в ПИ има още четири сгради като останалите са собственост на други лица или са в съсобственост, в която участва само ищцата. В случая е налице т.нар. хоризонтална етажна собственост, при която земята се явява обща част. Процесната сграда е построена в поземлен имот, който се явява обща част на хоризонталната етажна собственост. Действително, съгласно чл.38, ал.3 от ЗС, общите части не могат да се делят. Законът обаче има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост. Когато обаче предмет на делба е отделен обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята и от другите общи части на сградата. (Решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г., I г. о., ГК) Така в случая до делба се допуска жилищната сграда, заедно с припадащата се идеална част от земята, при равни квоти по ½ за всеки съделител. В този смисъл неоснователно е възражението на въззивника, че до делба е допусната идеална част от имот и делбата е недопустима. ЯОС намира, че в случая хипотезата на чл.345 от ГПК не е налице и възражението на въззивника, че следва да се приложи тази норма, е неоснователно.

ЯОС намира за неоснователно и възражението на въззивника, че ЯРС не се е произнесъл по искането му за включване в делбата на сграда с идентификатор 87374.543.04 със застроена площ 19кв.м., на един етаж и сграда с идентификатор 87374.543.05 със застоена площ 8кв.м., на един етаж, и двете с предназначение: друг вид сграда за обитаване. Искане по реда на чл.341, ал.2 от ГПК, с писмена молба от ответника за включване в делбата на тези сгради, не е направено пред ЯРС, като едва с въззивната жалба въззивникът индивидуализира тези сгради с идентификатор, площ и предназначение, поради което искането на въззивника да бъдат включени в делбената маса е неоснователно. Наред с това, тези сгради са собственост на лица, сред които не е въззивникът, видно от извадката от кадастралния регистър.

Предвид изложеното, въззивният съд намира искът за делба на процесния имот за допустим. Между страните следва да бъде допусната делба на еднофамилна масивна жилищна сграда с площ 68 кв.м. с идентификатор 87374.543.506.2, заедно с 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.543.506 по кадастралната карта на гр.Ямбол, целият с площ 282 кв.м., в който е построена тази жилищна сграда, при равни квоти. Обжалваното решение на ЯРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба против частта от решение № 142 по гр.д. № 2429/2015г. на ЯРС, имаща характер на определение, с която първоинстанционният съд отхвърля предявеното от П.Т.С. с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК искане за разпределяне на ползването на делбения имот до приключване на делбата, ЯОС намира следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Въззивният съд намира искането на П.С. за разпределяне ползването на имота до приключване на делбата за неоснователно. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК, в решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата. Искането е направено пред ЯРС в о.с.з. на 07.03.2016г. като е направено признание, че молителят живее в къщата и “е отремонтирал това, в което живее”. По делото е установено, че сградата е еднофамилно жилище. От направеното в с.з. от ответника описание на жилищната сграда с цел нейното разпределяне за ползване, се установява, че предвид недостатъчния брой помещения - основни и сервизни, не е възможно да бъде осъществено пълноценно ползването при разпределянето му до приключване на делбата. С искането съделителят предлага на другата съделителка съдът да предостави да ползва сгради, които не са предмет на делбата и не може да бъдат включени в разпределянето. Ето защо, въззивният съд смята, че искането от П.Т.С. с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК за разпределяне на ползването на делбения имот до приключване на делбата, е неоснователно и правилно е било отхвърлено от първоинстанционния съд. С оглед горното, ЯОС намира частната жалба за неоснователна и следва да потвърди частта от решение № 142 по гр.д. № 2429/2015г. на ЯРС, имаща характер на определение, с която ЯРС отхвърля предявеното от П.Т.С. искане с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК.

Предвид гореизложеното, ЯОС следва да потвърди като правилно обжалваното решение на ЯРС изцяло.

С оглед изхода на делото, на въззивникът-жалбоподател не следва да се присъждат разноски. На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер общо 600лв.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло решение № 142 от 11.03.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д. № 2429/2015г. по описа на ЯРС.

Осъжда П.Т.С., ЕГН ********** *** да заплати на Н.А.С., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.