Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр Ямбол 04.07.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 14.06.2016г /две хиляди и шестнадесета
година/ в състав:
Председател: Д.Кючуков
Членове:1. Ж.Бозукова
2.
Н.Иванов
при секретаря П.У. и
в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №177 по описа за 2016 г.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството пред
ЯОС е образувано по въззивна жалба
вх.№251/25.03.16г от М.К.Д. ***, чрез
пълном.адв.В.С.-ЯАК против Решение
№1/29.02.16г, пост. по гр д №134/14г по описа на ЯРС, в частта му, с която
съдът е разпределил движимите вещи между съделителите при нарушение на чл.347
ГПК, в частта, с която е отхвърлил иска по чл 59 ал 1 ЗЗД и е присъдил ДТ по
този иск и в частта, с която е присъдено заплащане на разноски за адв.
възнаграждение в полза на В.С.В..
В жалбата се твърди, че решението е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния
закон и е необосновано, поради което
се иска неговата отмяна в обжалваната му част, като наст. инстанция реши спора
по същество и постанови решение, с което разпредели движимите вещи между
страните, посредством съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий,
като уважи и предявеният по чл 59 ал 1 ЗЗД иск и отмени присъдената ДТ по този
иск, като решението се отмени и в частта, с която в полза на въззиваемия са
присъдени разноски. Въззивната страна претендира направените пред наст.
инстанция разноски.
В жалбата се навеждат доводи, че
при постановяване на решението, РС е извършил делбата по реда на чл.353 ГПК,
без съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, като се е позовал
на доказателства, които не са събрани по надлежния ред и не са връчени на въззивницата и същата не е
взела становище. Относно иска с пр.осн. чл 59 ал 1 ЗЗД се твърди, че визираната в решението сума от 10 801.27лв е извлечена от данните по ИД
№4/13г на ЧСИ, по което е продадена ½ ид ч от недв.имот-собственост на
ответницата и продажната сума е депозирана по с/ка на „Уни Кредит Булбанк”АД-
за погасяване на задължението й по
ползвания от страните кредит. В жалбата се сочи, че частта на ответницата е продадена за
18 194.16 лв и сумата е преведена на Банката, порадие което страната е
депозирала двойно по-голямо плащане по
изп. дела. Според страната, иска по чл 59 ЗЗД следва да
бъде уважен,респ. атакуваното решение в частта му, с която този иск е
отхвърлен, следва да бъде отменено, като бъде отменено и в частта на
присъдената ДТ по този иск и в частта,с която са присъдени разноски в полза на
ищеца върху иска по чл 346 ГПК .
В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от
В.С.В. ***, с който жалбата се оспорва в частта й, с която се атакува
отхвърленият иск с пр. осн чл 59 ЗЗД, като се твърди, че в тази част възз.
жалба е неоснователна и изложените в нея съображения, не кореспондират с
действителното фактическо положение, а писмените доказателства по делото не
доказват основателност на иска по
чл 59 ЗЗД за сумата 5500лв. Според страната, решението на РС в тази част е
правилно, законосъобразно и обосновано, поради което се претендира неговото потвърждаване,
а на страната да се присъдят разноските за тази инстанция.
Пред ЯОС е депозирана и въззивна жалба, вх №287/05.04.16г от В.С.В. против решение №1/29.02.16г, пост. по
гр д №134/14г на ЯРС, в частта му, с която процесните недвижими имоти са
допуснати до делба и в частта, с която са изнесени на публична продан,т к
според въззивника, съсобствеността върху недв. имоти е ликвидирана чрез друг
способ и решението е нищожно в тази част.
С жалбата се атакува решението на РС и в частта му, с която съдът е разпределил
процесните движими вещи и ги е поставил в отделни дялове на съделителите, като
се твърди, че съд. акт е постановен при съществени нарушения на проц. правила и
в противоречие с материалния закон и е необоснован, т к не е съставен
разделителен протокол за тези вещи, не е съставен и обявен и окончателен
разделителен протокол, като неправилно е изнесен на публична продан и проц. лек
автомобил,т к същия е движима вещ и като такава е следвало да бъде включен в
разделителния протокол и поставен в един от дяловете, а извън това,съсобствеността
на 3бр. казани и 3 бр. серпентини е ликвидирана посредством друг способ.
С оглед изложеното се претендира,
в тази му част, атакуваното решение да бъде отменено като неправилно, поради
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на проц. правила, а
делото да бъде върнато за ново разглеждане на РС.
Според въззивника, първоинстанционното решение в частта му,
с която иска по чл 59 ал 1 ЗЗД не е
уважен е правилно и следва да бъде
потвърдено. В тази връзка се навеждат аргументи, че неприемането на
писмените доказателства, касаещи продажбата на ½ ид.ч т от процесните
недв. имоти-собственост на ищеца и писм. доказ. относно погасяване на заема към
Банката, не е съществено нарушение на
проц. правила, т к ответницата е била уведомена от ЧСИ по ИД №576/11г, а в с.з
са й връчени копия от документите и няма
направено оспорване.
В с.з. възз. жалба на М.Д. се поддържа, чрез проц. й представител и се твърди, че
жалбата е основателна, а атакуваното решение е изцяло порочно и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неизяснена
фактическа обстановка,като съдът се е позовал на доказателства,които не са приети
по делото, движимите вещи са поделени между страните при грубо нарушение
на чл 347 ГПК и не е съставен
разделителен пнротокол, а съдът по свое усмотрение е възложил вещите.
Страната прави признание и твърди в жалбата си, че по
ИД№4/13г на ЧСИ-И. Х.-Ямбол, частта на ответницаета от проц. недв. имот е също
продадена и паричните средства от продажбата са приведени на „Уни Кредит
Булбанк”.
Относно иска по чл 59 ГПКсе
твърди, че същият е отхвърлен без
доказателства или възражения за прихващане. Страната претендира направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, също чрез проц. си представител поддържа своята жалба и моли за
потвърждаване на атакуваното решение в частта му по чл 59 ГПК и твърди, че
недв. имоти са продадени и оставят да се делят само движимите вещи.
ЯОС установи следното по фактите:
Страните са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен, като предмет на делбата са придобитите по време на брака им,
при условията на СИО, движими и недвижими вещи.
Делбата е допусната между съделителите В.С.В.
и М.К.Д. по отношение на недв. имот в гр.Тополовград, съставляващ
дворно място от 765 кв м, представляващо
ПИ с №566 в кв.110 по плана на града, одобрен с със заповеди №№3/27.01.84г и 6/14.01.04г,заедно с построените в дв.
място едноетажна МЖС, построена през 2005г,със застр. площ от 120 кв м, сграда
на допълващо застрояване –работилница,постр. през 2004г, с площ от 40 кв м, при
квоти: 1/2 ид ч за В.С.В. и ½ ид
ч за М.К.Д..
В тази връзка доказателствата по
делото красноречиво сочат, че с Постановление за възлагане на недв. имот от
02.02.12г,на ЧСИ, с рег № 878 по ИД
№201187804000410, ½ ид. част
от описания имот, собственост на ищеца В.С.В.
е възложена въз основа на протокол за публична продан от 15.12.11г на
купувача М. Щ. Щ. , за сумата 15001лв.
В тази връзка е налице Разпределение на ЧСИ с рег.№878, по
ИД№20118780400576, в което изрично е разпоредено, от стойността на
продадения на публ. продан имот за 15001лв, сума
в размер на 10 801.27лв, да се изплати на „Уникредит Булбанк”АД.
Тези два документа са приети с Протоколно определение на съда от 09.07.15г.
По делото е налице и друго Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.09.15г на
ЧСИ, с рег.№878 и район на действие ЯОС, по ИД №20138780400004, според което ½ ид.част от
изнесения на публична продан недв. имот, собственост на отв. М.К.Д., представляващ дворно място
от от 765 кв м, находящо се в гр
Тополовград, ул”Младежка”№27, представляващо ПИ с №566 в кв.110 по плана на
града,заедно с построените в дворното място едноетажна МЖС, построена през
2005г със застр. площ от 120 кв м и
сграда на допълващо застрояване –работилница,постр. през 2004г с площ от 40 кв
м, с протокол от 28.08.15г е възложен на
купувача Х. Г. Х. за сумата 19 350лв. В тази връзка е представен и протокол
от 28.08.15г на ЧСИ за обявяване на купувач, но тези писмени доказателства не са приети от РС по законоусатновения ред,
но в мотивите на атакувания съдебен акт /стр. 3/ се сочи, че съдът не е приел тези доказателства, но
въпреки това ги взема предвид.
Във връзка с определяне пазарната стойност на недв.имот,
съдът е назначил и изслушал СТЕ, според чието заключение, процесният имот,
допуснат до делба между двамата съсобственици е с пазарна стойност 44 000лв и предсдтавлява
дворно място, с площ 765 кв м,съставляващо УПИ ХІІІ-566, в кв 110 по плана
на гр.Тополовград, заедно с посторените
в имота две сгради: МЖС със ЗП 120 кв м
и работлинца за изваряване на
фарментирали плодове и материали със ЗП 40 кв.м. и имотът като цяло е неподеляем,съобразно страните и квотите им. Според експертизата, съществуващата
ЖС се явява пречка за образуване на 2 имота с лице към улицата, а е невъзможно
и право на преминаване от север,защото
на северната страна на ЖС съществуева на място постройка. В Л е на становице, че процесните сгради са с различно функционално
предназначение и могат да съществуват самостоятелно, но до работилницата няма
транспортен достъп.
По делото е назначена и СИЕ, според чието заключение, по кредита към Банка”Уникредит Булбанк”АД-клон
Харманли по Договор за ипотечен кредит от 01.11.07г, с кредитополучател В.С.В. и
солидарен длъжник М.К. В. погасените
вноски от последната, за периода от 31.01.11г до 31.07.14г е 10 980.83лв.
С оглед определяне стойността
на процесната движима вещ-лек автомобил, по делото е назначена СТЕ,която сочи за средна пазарна стойност на лек автомобил „Опел”,модел
„Вектра”, с рег №Х 6683 АМ, към
09.11.15г/датата на огледа/ сумата 350
лв,предвид годината на производство и техническото състояние на автомобила.
По делото е допусната и изслушана
Съдебно-оценителна експертиза, досежно пазарната стойност на процесните движими
вещи, и в.л. сочи като обща стойност на тези вещи, предвид пазарните им
цени и амортизацията им, сумата 16 160лв.
Изслушана е и Доп.ССЕ, във връзка с обособяването на оценените движими вещи в два равностойни
дяла за всяка от страните и в.л. е
посочило за тяхна обща стойност -16 280лв, вземайки предвид пазарните
цени, с отчетена амортизационна норма, като
за дял І , сумата е определена в р-р на
8 130лв, а за дял ІІ- 8 150лв. и експертизата не е оспорена.
С оглед искането на ищеца, при отхвърляне на
насрещната претенция по чл 59 ЗЗД- да му бъдат присъдени направените за този
иск съд. разноски, по делото е представен Договор за правна защита и съдействие
от 12.10.15г сочещ, че В.С.В. е заплатил
в брой 620лв на адв.А. Л.-ЯАК.
Предвид изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивните жалби са проц. допустими, като подадени
в срок и от правно легитимирани страни.
По същество, възз. жалба вх.№251/25.03.16г
на М.К.Д. и въззивна
жалба, вх №287/05.04.16г, депозирана на В.С.В. се приемат за частично основателни, по следните съображения:
Делото е във втора фаза на делбата
по см. на чл 34 ЗС, като Решение №11/27.04.15г, пост. по гр д
№134/14г-по допускане на делбата е
влязло в законна сила.
Във втората фаза-същинската
делба, решаващият съд следва да прецени
кой от предвидените в закона способи,
следва да използва като най-подходящ и да извърши делбата в съответствие с правилата, уреждащи избрания
начин за прекратяване на съсобствеността.
Относно недв. имот-предмет на
делбата ЯОС приема, че в тази част първоинстанционното решение е недопустимо, по следните съображения:
Доказателствата по делото сочат, че допуснатият
до делба процесен недвижим имот,находящ се в гр.Тополовград,
съставляващ дворно място от 765 кв м,
представляващо ПИ №566, в кв.110 по плана
на града,заедно с построените в дворното
място едноетажна МЖС, построена през 2005г, със застр. площ от 120 кв м и сграда на допълващо застрояване
–работилница,постр. през 2004г с площ от 40 кв м, при квоти :1/2 ид ч за всеки
от двамата съделители е продаден на
публична продан.
В тази връзка с Постановление
за възлагане на недв. имот от 02.02.12г,на ЧСИ, с рег № 878 по ИД №201187804000410, ½ ид. част от имота- собственост на ищеца В.С.В. е възложена
въз основа на протокол за публична продан от
15.12.11г на купувача М.Щ., а предвид признанието на ответницата, че нейната ½ ид. ч от този недв.
имот е бил изнесен на публична продан от ЧСИ по ИД№4/13г и парите внесени на „Уни Кредит Булбанк”, наст. инстанция
приема, че делбата е без предмет, в
частта й по отношение на проц. недвижим имот и в тази част, атакуваното решение е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а прозводството по делото-прекратено.
Съдът не кредитира Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.09.15г на
ЧСИ по ИД №2013878040000, касаещо публичната продан на ½ ид.част- собственост на отв. М.К.Д., т к РС не се е произнесъл до
допускане на това доказателство, въпреки
че е обсъдил същото в мотивите на решението си /стр 3/ и го е взел предвид при
формиране на правните си изводи.
ЯОС приема, че в тази част атакуваното решение е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а прозводството по делото-прекратено, т к липсва предмет –недв. имот
е продаден.
ЯОС намира наведените в жалбата
на В. твърдения, за нищожност на решението по допускане на делбата, досежно проц.недв.
имоти за неоснователно и голословно, т к решението по допускане на делбата при
съответните квоти за съделителите е влязло в законна сила и същото не е
обжалвано от страната в законоустановения срок.
По отношение на процесните
движими вещи, наст. инстанция приема, че в случая, предвиденият в правните
норми ред по чл.347 и чл 350 ГПК, не е спазен от РС. Законоустановеният ред изисква, най-напред съдът да състави проект
за разделителен протокол на осн. чл 347
ГПК и въз основа на заключението на
в. л, след което да призове страните, за
да предяви проекта и да изслуша
възраженията им в о.с.з съгл.разп. на чл 350 ГПК и едва
след като извърши тези действия, съдът постановява решение, с което съставя и
обявява окончателният проекто- разделителен протокол –чл.350,изр. 2 ГПК,който
може и да се различава от проекта при зачетени възражения на страните. Освен
това, съдът е следвало да посочи и кой от двата способа ще приложи, както и по
какви причини, като задължително следва да се изложат и съображения за
пристъпване именно към съответния способ.Вместо това, РС е поставил в дялове на
страните процесните движими вещи, без да
спази изискванията на цитираните правни норми, които правят в чази част
решението недопустимо. В нарушение на правните норми, съдът е отделил
от движимите вещи и е изнесъл на
публична продан процесният лек автомобил, без да изложи съображения защо прилага този способ, по отношение на
тази движима вещ.
Публичната продан по см. на чл 348 ГПК
е субсидиарен , а не основен способ за ликвидиране на съсобствеността и същата намира приложение, при наличие на съответните предпоставки и в
случай, че делбата не може да бъде извършена по реда на чл.352 ГПК, вр с чл 347
и чл 350 ГПК, ако липсват или са неоснователни възлагателните претенции по чл
349 ГПК и не е възможно разпределение по чл 353 ГПК.Или публичната продан се прилага, когато е единствената алтернатива за
извършване на делбата и когато приложението на други начини е невъзможно.
В тази връзка съдът намира, че и в тази част РС е постановил недопустимо
решение, след като е отделил процесната вещ от всички други движими
вещи- предмет на делбата, които е поставил в дялове на страните, като и относно
тази вещ, не е спазил изискванията и реда, визиран в правните норми.
По изложените съображения първоинстанционното решение в обжалваната
му част, касаеща процесните движими вещи вкл. и изнесения на публична продан
лек автомобил, като недопустимо, следва
да бъде обезсилено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
ТРС, със съответните указания,
обективирани в наст.решение.
Относно иска по чл 59 ЗЗД, наст. инстанция приема, че същият е неоснователен и не следва да бъде уважен,поради липса на
доказателства за неоснователно обогатяване на ищеца.
За да бъде уважен този иск е необходимо, ищецът да докаже: че
неговото имущество се е намалило, а имущественото състояние на ответника се е увеличило,
както и че намаляването и увеличаването, произтичат от общи факти.
От приложеното
Разпределение от 12.06.12г по ИД №20118780400576
на ЧСИ,/прието с протоколно определение на съда от 09.07.15г е видно, че сумата
от 10 801.27лв /по т.3 от Разпределението/, получена от
продадената на публична продан ½ ид.част от процесния недв.имот-
собственост на ищеца, е разпоредено да
се изплати на кредитора „Уникредит
Булбанк”АД .
Предвид заключението на
неоспорената СИЕ,която съдът приема
за компетентна и обективна, по кредита към Банка”Уникредит Булбанк”АД-клон
Харманли, по Договор за ипотечен
кредит от 01.11.07г, с кредитополучател В.С.В.
и солидарен длъжник М.К. В., размерът на погасените вноски за периода от 31.01.11г до 31.07.14г от В. е в размер на 10 980.83лв.
Ето защо се налага извода, че
липсват доказателства, ищецът да се е обогатил с претендираната сума от 5500лв,
с която ответницата да е обедняла, като обедняването на ответницата да е в
зависимост от обогатяването на ищеца.
ЯОС намира, че иска по чл 59 ЗЗД, като неоснователен и
недоказан, следва да бъде отхвърлен, а ответницата следва да заплати по
този иск, ДТ по с/ката на ТРС, в размер на 220лв,съгл. чл 1 от Тарифата за ДТ.
На осн чл 78 ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените съд. разноски по иска с пр. осн. чл 59 ЗЗД, в
размер на 620лв,съобразно Договор за правна защита и съдействие.По
изложените съображения, жалбата на Д. в
частта й, касаеща иска по чл 59 ЗЗД се преценя за неоснователна.
Предвид всичко гореизложено, наст. инстанция счита, че атакуваното
първоинстанционно решение като
недопустимо в частта му, с която е
изнесен на публична продан процесния
недвижим имот, следва да бъде обезсилено, а прозводството по
делото-прекратено.
Обжалваното решение в частта му, с която съдът е разпределил и
поставил в дял на съделителите, процесните движими вещи и е изнесъл на публична продан лек
автомобил „Опел”,модел „Вектра”, с рег №Х 6683 АМ като недопустимо, следва също да бъде обезсилено, а делото върнато на
ТРС, за провеждане процедурата по чл 347 и сл. ГПК и произнасяне с решение
в тази част,съобразно дадените указания на настоящата инстанция.
Първоинстанционното решение в атакуваната му част, касаеща иска по чл 59
ЗЗД като правилно, следва да бъде потвърдено, вкл. в частта му за разноските по този иск,
които ответницата е осъдена да заплати.
При този изход на делото съдът
намира, че М.Д., следва да заплати и ДТ в размер на 100лв по с/ката на ЯОС, във
вр. с депозираната възз. жалба, в частта й ,касаеща иска по чл 59 ЗЗД, вр с чл.
261 т 4 ГПИ и чл 18 от Тарифа за ДТ събирани от съдилищата.
След като и двете въззивни жалби
са частично основателни, съдът приема, че страните следва да понесат
направените от тях пред възз. инстанция съдебни разноски така, като са направени.
Водим от горното, ЯОС
Р
Е Ш И
:
Обезсилва Решение №1/29.02.16г, пост. по гр д №134/14г по описа на ТРС, в
частта му, с
която е изнесен на публична продан
недвижим имот, находящ се в гр.Тополовград, съставляващ дворно място от 765 кв м, представляващо ПИ с №566 в
кв.110 по плана на града,заедно с построените в дворното място едноетажна МЖС, построена през 2005г,
със застр. площ от 120 кв м, сграда на
допълващо застрояване –работилница,постр. през 2004г, с площ от 40 кв м, при
квоти:1/2 ид ч за В.С.В. и ½ ид ч за М.К.Д., като недопустимо и прекратява производството в тази му част.
Обезсилва Решение №1/29.02.16г, пост. по гр д №134/14г по описа на ТРС в
частта му, с която съдът е разпределил и поставил в дял на съделителите, движимите
вещи при нарушение
на чл.347 и сл. ГПК и е изнесъл на
публична продан лек автомобил „Опел”,модел „Вектра”, с рег №Х 6683 АМ в нарушение на чл 348 ГПК, като недопустимо.
Връща гр д №134/14г по описа на ТРС, за провеждане процедурата по чл 347 и сл. ГПК,
досежно процесните движими вещи,вкл. и лекия автомобил и произнасяне с решение в тази част, съобразно дадените указания от
настоящата инстанция, обективирани в мотивите на решението.
Потвърждава първоинстанционното решение в частта му, досежно иска по чл 59 ЗЗД и присъдените по този иск разноски.
Осъжда М.К.Д.,
с ЕГН ********** *** и съд.адрес:***,кан. 507-адв.В.С.-ЯАК, да заплати по
сметката на ЯОС, ДТ в размер на 100 /сто/лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.