В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 14 юни 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №172 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.Г.И., чрез пълномощник адв. Д.С. *** против Решение №147/12.03.2016г., постановено по гр. дело №2631/2015г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявения от Д.Г.И. против Н.Й.М. иск с пр. осн. чл.109 ЗС, да бъде осъдена ответницата да премахне изградена в приземния етаж на сграда, находяща се в гр.Ямбол, ул.„Йордан Йовков“ №21, преградна вътрешна стена, с която е преустановен достъпа на ищцата до вътрешно дървено стълбище и подпокривно пространство на сградата и е осъдил въззивницата да заплати на насрещната страна разноски в размер на 700лв. В жалбата се сочи, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът е приел за установен факта, че при покупка на самостоятелните обекти от страна ищцата през 2005г. преградният зид е съществувал на място и това е било главното основание, съдът да отхвърли иска. Твърди се, че от заключението на СТЕ, е видно, че този зид не е на мястото предвиден в проекта за преустройство, т.е. не може да се приеме, че той изграден непременно във връзка с него. Счита се, че направеният от съда извод за състоянието на сградата към 1999г. е необоснован и е въз основа единствено на предположение, което прави и обжалвания съдебен акт в тази част необоснован. Сочи се още, че ЯРС неправилно е приел, че с покупката на обектите от страна на ищцата, тя е дала съгласие за евентуално извършеното преди това преграждане на вътрешното стълбище. Твърди се, че този извод не е съобразен нито със закона, нито с цитираната в самото решение съдебна практика. Твърди се, че в настоящия случай липсват доказателства ищцата, респ. нейния праводател да са имали възможност и да са дали по някакъв начин съгласие, дори и мълчаливо, за изграждане на процесния зид.

Изложено е становище, че в сградата съществуват две жилища, собственост на различни лица, както и, че твърденията че сградата е еднофамилна не се подкрепят с нито едно доказателство, а освен това липсват данни, тя да е била проектирана и построена като такава. Твърди се, че положението на обектите, тяхната площ и обстоятелството, че всеки жилищен етаж има обособен самостоятелен вход ясно показва, че сградата е проектирана и изградена така, че да има две самостоятелни жилища. Следователно на осн. чл.38, ал.1 ЗС в тази сграда е създадена етажна собственост и като последица на това са възникнали общи части в нея. Сочи се, че с изграждане на процесната преградна стена /зид/ е бил преустановен достъпа на въззивницата до вътрешното стълбище и по този начин ответницата е осъществила неоснователно действие по отношение на обект на право на собственост, представляващ обща част - вътрешно стълбище в жилищната сграда, която е етажна собственост. Счита се, че с това действие ответницата несъмнено е отнела възможността на въззивницата, като собственик на обекти в сградата да ползва стълбището по предназначение и да има достъп до подпокривното пространство. Твърди се, че за така извършеното строителство липсва разрешение за строеж и липсва съгласие от всички етажни собственици. Претендира се да постановяване на решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд и да бъде уважена, като основателна исковата претенция, като на основание чл.109 ЗС да бъде осъдена насрещната страна да преустанови противоправното препятстване на въззивницата да упражнява собственическите си права по отношение на описания в исковата молба недвижим имот, като премахне изградената от нея в приземния етаж на сградата преградна стена на вътрешното стълбище на сградата. Претендира се и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В писмен отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че изводите на съда, че към 1995г., процесната преградна стена е била построена и то във вида, в който съществува и до днес са правилни и съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Сочи се, че през 2005г., когато въззивницата е закупила първия етаж от жилищната сграда, това състояние на имота вече е съществувало и подписвайки сделката, тя се е съгласила с така извършеното преустройство, т.е. тя е била наясно с обема на правото си на собственост и не може да се позовава на накърнени права. Твърди се освен това, че по делото липсват доказателства установяващи, че процесния зид пречи на правото на собственост на въззивницата. Сочи се, че от заключението на СТЕ е установено, че от зазиданото вътрешно стълбище се достига единствено до собствените на въззиваемата помещения, и че на това стълбище няма излаз от жилището на въззивницата, нито от нейното избено помещение. Твърди се, че с изграждането на преградната стена не е извършено противоправно действие по см. на чл.109 ЗС, което да пречи на правото на собственост на въззивницата. Твърди се, че волята на праводателите на страните за разпределението на имота е била ясно изразена при сключването на сделките с имота през 1954г. и 1959г., като нито вътрешното стълбище, нито тавана и др., са придобили статут на общи части при обособяването на двете самостоятелни жилища и възникването на етажната собственост, напротив същите са били упомонати в нот. акт като индивидуална собственост на ІІ-я етаж. Счита се, че по тази причина, начина по който въззиваемата ползва стълбището и тавана не ограничава правото на собственост на въззивницата. Предвид изложеното и по подробни съображения в отговора се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивницата, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата..

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, и приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от доказателствата по делото и заключението на СТЕ сградата /понастоящем с идентификатор №87374.537.25.2/, в която страните притежават самостоятелни обекти на собственост, е била построена през периода 1927 – 1931 г., поради което за същата не могат да бъдат представени проекти.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че цялата сграда е била собственост на Р. М. Г., С. Г. Г. и М. Г. Г.

С Нот. акт за покупко-продажба №23 по н.д. №35/1954г. на ЯНС, Р. М. Г., С. Г. Г.и М. Г. Г. са се разпоредили в полза на Х. и М. Х., със следния свой недвижим имот: Партерния първи етаж от масивна жилищна постройка, заедно с едно избено помещение в ляво от входа за избата към двора и 2/5 ид.ч. от цялото застроено и незастроено дворно място , находящо се в гр.Ямбол, ул.”Йордан Мишев”, който етаж се състои от – три стаи, кухничка, салон, клозет.

В последствие, с Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №129 т.ІІ н.д. №2121/1996г. на Нотариуса при ЯРС, М. Х., М. Х. и С. М. са продавали на К. К. К. собствения си имот: ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Ямбол, ул. „Й. Йовков“ №21, целия с площ 239 кв.м., в едно с целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в двора, състояща се от три стаи, кухня, салон и тоалетна, заедно с едно избено помещение, разположено в ляво от входа за избата към двора, както и припадащите се общи части от сградата.

К. К. от своя страна, с Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №138 т.VІ рег.№12320 н.д. №854/2003г на Нотариус с №243 с РД- ЯРС е продал на Д. Р. М., следния свой собствен недвижим имот - ½ ид.ч. от дворно място УПИ- Х-2774 в кв.9, находящо се в гр. Ямбол, ул. „Й. Йовков“ №21, целия с площ 239 кв.м., в едно с целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в двора , състояща се от три стаи, едната от които е преустроена в магазин за промишлени стоки от 19 кв.м., кухня, салон и тоалетна, заедно с едно избено помещение, разположено в ляво от входа за избата към двора, както и припадащите се общи части от сградата.

През 2005г. с Нот. акт за продажба на недвижим имот №40 т.І рег.№538 н.д. №31/2005г на Нотариус с №243 с РД- ЯРС, Д. Р. М.е продал на ищцата Д.Г.И. следния свой собствен недвижим имот - ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Ямбол, ул. „Й. Йовков“№21, за което е отреден УПИ Х-2774, целия с площ 239 кв.м., в едно с целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в двора, състояща се от три стаи, едната от които е преустроена в магазин за промишлени стоки от 19 кв.м., кухня, салон и тоалетна, заедно с едно избено помещение, разположено в ляво от входа за избата към двора, както и съответните идеални части от общи части от сградата.

С Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №147 т.ІІ н.д. №667/1959г. на ЯНС, Р.М.Г, С. Г. Г. и М. Г. Г. са се разпоредили в полза на Р. Я. М. със следния свой собствен недвижим имот - 2/5 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр.Ямбол, ул.”Йордан Мишев” и „Ат. Вълев”, цялото от 238 кв.м., заедно с горния втори етаж от масивна постройка, находяща се парцела, състояща се от 2 стаи, кухня, хол, две тераси, таванско помещение върху целия етаж, клозет в етажа, избено помещение с югоизточно изложение, кухина под стълбището и клозета в избата, ½ ид.ч. от салончето между двете избени помещения и правото на ползване върху вътрешното стълбище за етажа от към ул.„Ат. Вълев“ и самостоятелен вход от същата улица, правото на ползване на входа към двора и входа на ул.”Й. Мишев”, заедно с цялата електрическа инсталация за етажа с отделен електромер и цялата водна инсталация за етажа с водомер.

С Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №131 т.ІІІ н.д. №1056/1990г. на Нотариуса при ЯРС, С. Й.М. е продал на сестра си – ответницата Н.Й.М. – 1/5 ид.ч. от дв. Място, цялото от 238 кв.м., от които 94,80 кв.м. актувано за държавно, в едно с ½ ид.ч. от втори етаж на построената в имота жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, две тераси, както и ½ ид.ч. от таванско помещение върху целия етаж и тоалетна на етажа, ½ ид.ч. от кухина под стълбището и тоалетна в избата, ½ ид.ч. от избеното помещение с югоизточно изложение, ½ ид.ч. от салончето между двете изби , със същата ид.ч. от правото на ползване върху вътрешното стълбище за етажа от към улица „А. Вълев“ и от към самостоятелния вход от към същата улица, от правото на ползване на входа от към двора и от входа откъм ул. „Й. Мишев“ за двора и избата.

С Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №79 т.ІІІ н.д. №961/1991г. на Нотариуса при ЯРС, Р. Я. М. е продала на дъщеря си- ответницата Н.Й.М. – 1/5 ид.ч. от дв. място, находящо се в гр. Ямбол, ул. „Й. Йовков“ №21А, цялото от 238 кв.м., от които 94,80 кв.м. актувано за държавно, в едно с ½ ид.ч. от втори етаж на построената в имота жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, хол, две тераси, както и ½ ид.ч. от таванско помещение върху целия етаж и ½ ид.ч. от клозет на етажа, ½ ид.ч. от кухина под стълбището и клозет в избата, ½ ид.ч. от избеното помещение с югоизточно изложение, 1/4 ид.ч. от салончето между двете изби, със същата ид.ч. от правото на ползване върху вътрешното стълбище за етажа от към улица „А. Вълев“ и от самостоятелния вход откъм същата улица, от правото на ползване на входа откъм ул.„Й. Йовков“ за двора и избата, заедно с ел-инсталацията и водната инсталация за етажа.

Пред ЯРС е било представено от ответницата М. Строително разрешение №256/1993г., видно от което на последната е било разрешено да извърши в собственото си място, находящо се в гр.Ямбол, ул.„Й. Йовков“ №21, парцел 2774, преустройство на част от сутерена на жилищната сграда в магазин – офис на осн. чл.56 ал.5 ЗТСУ и чл.225 ППЗТСУ по одобрен архитектурен проект. Видно от Разрешение за ползване №134/02.08.1995г..на РИТСК е било дадено разрешение за ползване на строеж – преустройство част от сутерен за сграда в магазин – офис в имот собственост на Н.М., като е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие със Строително разрешение №256/1993г.

С Нот. акт за продажба на недвижим имот №53 т.ІІІ рег.№2785 н.д. №645/1999г на Нотариус с №169 с РД- ЯРС, Н.Й.М. е била призната за собственик по силата на покупка, делба, регулация и преустройство на съществуващи сгради, на следния недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул.”Й.Йовков” №21А, а именно ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 293 кв.м., представляващо имот пл.№2774 в парцел ІV в кв.25 по плана на гр.Ямбол; втори етаж от построена в дворно място жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, хол, тоалетна и две тераси, с ел. инсталация и водна инсталация за етажа и вътрешно стълбище от избата към втория етаж и самостоятелен вход за втория етаж от към бившата улица „А.Вълев“, както и правото на ползване на входа откъм ул.„Й.Йовков“ за двора и избата /офис – магазин/; таванско помещение върху целия втори етаж от сградата; избено помещение с югоизточно изложение, салонче между двете избени помещения, кухина под стълбището и тоалетна в избата, със самостоятелна ел. и ВиК инсталация, преустроени в магазин – офис, съгл. Строително разрешение 256/09.08.1993г.. и Разрешение за ползване №134/02.08.1995г..; магазин за промишлени стоки със самостоятелна ел. и ВиК инсталация, построен в описаното дворно място с директен изход на ул. „Й Йовков”.

Пред ЯРС е била изслушана СТЕ. По поставените към експертизата въпроси вещото лице е отговорило, както следва: Вътрешното дървено стълбище на сградата, входа за достъп към което е на бившата улица ,Ангел Вълев" е предназначено да осигурява достъп до втори жилищен етаж и до подпокривно пространство. Преди да бъде извършено преустройството същото вътрешно стълбище е осигурявало достъп до помещенията в сутерена, собственост на ответницата, а към настоящия момент, след извършеното преустройство, няма достъп от вътрешното стълбище до сутерена на сградата. Достъп до помещенията, намиращи се в сутерена, собственост на ответницата и на ищцата се осигурява откъм двора, през общ вход и общо външно стълбище. По проект за преустройство, одобрен от Община Ямбол, е било предвидено изграждане на нова преградна стена в сутерена, затваряща достъпа от вътрешното стълбище към сутерена, като в действителност /на място/ е изградена нова преградна стена, затваряща достъпа от вътрешното стълбище към сутерена, която стена е изместена от мястото, предвидено по проект. Предвидена на място 1, изпълнена на място 2 / приложение №1 към заключението - проект за преустройство/, но изместването на стената не засяга собствеността на ищцата. Според ВЛ преустройството съгласно издаденото Строително разрешение №256/9.08.1993г. за преустройство на част от сутерен в магазин-офис, включва и изграждане на нова стена /нов зид/ затварящ достъпа до вътрешното стълбище. Видно от заключението собственикът на първи жилищен етаж няма достъп до вътрешното стълбище, осигуряващо достъп до втори жилищен етаж и подпокривното пространство, записано в НА№53/01.09.1999г. като „таванско помещение”.

В заключението /т. 2/ е посочено, че от вътрешното стълбище водещо до сутерена няма достъп до помещението от сутерена, собственост на ищцата. Посочено е, че за да може да ползва вътрешното стълбище от сутерена, ищцата трябва да преминава през помещения, които са собственост на ответницата. Достъп до помещението в сутерена, собственост на ищцата се осигурява през общ вход/за ищцата и за ответницата/, общо стълбище от двора и приемно преддверие /салонче между двете избени помещения/. Посочено е, че от вътрешното стълбище няма достъп и до първи жилищен етаж, който е собственост на ищцата, а за първия жилищен етаж е с осигурен самостоятелен вход за достъп през двора. Видно от заключението, с вътрешното стълбище се осигурява достъп до втория жилищен етаж и до тавана, като в с.з. ВЛ е посочило, че втория жилищен етаж собственост на ответницата не е оформен така, че да може да се отдели и да се обособи от стълбищната площадка, а от последната се осигурява директен достъп до три от жилищните помещенията на ответницата на втория етаж, и ако бъде осигурен достъп на собственика на първия етаж до вътрешното стълбище на практика, той ще има свободен достъп до жилището на ответницата.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Законът допуска, един етажен собственик да предяви срещу друг етажен собственик иск по чл.109 ЗС и да иска от него да прекрати неоснователните действия, с които му пречи да упражни правото си на собственост върху общите части на сградата. В случая въззивницата твърди, че с изграждане на процесната преградна стена /зид/, без строително разрешение, е бил преустановен достъпът й до вътрешното стълбище и до подпокривното пространство, и по този начин въззиваемата М. е осъществила неоснователно действие по отношение на обект на право на собственост, представляващ обща част в жилищната сграда, която е етажна собственост, и е отнела възможността на въззивницата, като собственик на обекти в сградата, да ползва стълбището по предназначение и да има достъп до подпокривното пространство.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, етажната собственост е възникнала с първата продажба през 1954г., когато собствениците на цялата сграда сем. Г., са се разпоредили със съответните идеална част от дворното място и с първия жилищен етаж. Т.е. това е станало при действието на ЗС /Обн., Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951г./. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗС предвижда възможност отделни общи части, по съгласие на етажните собственици, да се ползват от само част от тях. Видно от доказателствата по делото, праводателите на ответницата са придобили собственическите си права през 1959 г., като в нотариалния акт, с които са им били прехвърлени права върху останалата част от жилищната сграда, изрично е вписано „право на ползване на вътрешното стълбище за етажа”. Т.е. е било постигнато съгласие от кого да се ползва процесното стълбище, с оглед установеното по делото от СТЕ, че това вътрешно дървено стълбище, преди изграждането на процесния зид е осъществявало връзката на втория жилищен етаж- собствен на ответницата, с помещения на сутерена, които също са собственост само на ответницата. ВЛ е категорично, че от това вътрешно стълбище няма достъп, нито до първия жилищен етаж- собственост на ищцата, нито до нейни помещения в сутерена, както и, че за да може да ползва стълбището, ищцата следва да преминава през помещения, чийто едноличен собственик е ответницата. В показанията си в с.з., ВЛ е посочило също, че втория етаж от сградата е оформен така, че не може да се отдели и обособи от стълбищната площадка, а от последната се осигурява директен достъп до три от жилищните помещения на ответницата, и при осигуряване на достъп на ищцата до стълбището, тя би имала свободен достъп до жилището на втория етаж. При това положение, съдът счита, че да се осигури на въззивницата достъп до вътрешното дървено стълбище, би означавало да се ограничи и смути правото на собственост на въззиваемата М. върху притежаваното от нея жилище на втория етаж и помещения в сутерена, през които въззивницата следва да преминава, за да достигне до стълбището /според заключението на СТЕ/, а така също би се променил статута на сградата като етажна собственост, т.к. на практика жилището на втория етаж би загубило функционалната си обособеност, каквато не може да съществува за етажи, които се обслужват от вътрешно стълбище, ако те не са отделени от него с преддверие и врата, каквито в процесния случай е невъзможно да се изградят.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че изграждането на процесната стена, ограничаваща достъпа от сутерена до втория жилищен етаж, представлява противоправно въздействие върху обща част от сградата, с което се пречи на въззивницата.

Следва да се посочи освен това, че процесната стена е била изградена към 1995г. във връзка с разрешено по надлежния ред преустройство, на собствени на въззиваемата М. помещения в сутерена на сградата, в магазин – офис /Строително разрешение №256/1993г. и Разрешение за ползване №134/02.08.1995г..на РИТС/. Процесният зид, намиращ се в помещение собственост на М., видно от заключението на ВЛ, макар и изместен, изпълнява същата функция и не засяга индивидуалните обекти на собственост на възивницата. Въззивницата И. е придобила собственост в жилищната сграда през 2005г., към който момент преградната стена е съществувала и сградата е била във вида, в който се намира и понастоящем. Поради това като правилен се преценя извода на първоинстанционния съд, че с покупката на част от сградата в съществуващия й вид и встъпвайки в правата на своя праводател, И. се е съгласила със създаденото състояние, относно процесната стена и начина на ползване на вътрешното дървено стълбище.

Ето защо ЯОС счита, че първоинстанционното решение e правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени, направените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 600 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №147/12.03.2016г., постановено по гр.д. №2631/2015г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Д.Г.И. да заплати на Н.Й.М. сумата 600 лв.-разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.