Р Е Ш Е Н И Е

 

                                06.07.2016 год.                    гр.Ямбол

 

В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      І-ви въззивен  граждански състав

на       07     юни     2016   година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                           2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

секретар    П.У.

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.гражд.дело № 160  по описа за 2016 год.,

за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба (неправилно озаглавена „частна жалба”), депозирана от Ч.П.Б., гражданин на Р.Индия, чрез пълномощника му адв.А.П. от САК против Решение №711/28.12.2015 г., постановено по гр.д.№3429/2014 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетния А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – ********** на майката М.М.Т., ЕГН - ********** от гр.Ямбол, при която ОПРЕДЕЛЯ и местоживеенето на детето на адрес: гр.Ямбол, ул.”Атанас Кратунов” № 113; ОПРЕДЕЛЯ на бащата Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия режим на лични отношения с детето А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30 ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден,  с право на преспиване на детето у родителя, по четири дни след Коледа и след Великден, който да се осъществява от 09.30 ч. на първия ден следващ съответния празник до 17.00 ч. на последния ден, с право на преспиване на детето у родителя досежно личните контакти след коледните и великденски празници, както и един месец непрекъснато през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; ОСЪЖДА Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия да заплаща в полза на сина си А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.М.Т., ЕГН - ********** от гр.Ямбол месечна издръжка в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лв./, считано от предявяването на иска - 29.12.2014 г. до настъпването на правопроменящи, правопрекратяващи или правопогасяващи обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяко просрочено месечно плащане, считано от първия ден на следващия месец до окончателното й изплащане.; ОСЪЖДА на основание чл.149  от СК Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия да заплати в полза на сина си А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – **********, действащ  чрез своята майка и законен представител М.М.Т., ЕГН - ********** от гр.Ямбол издръжка за минало време за периода 29.12.2013 г. – 29.12.2014 г. в размер на 1 080.00 лв. /хиляда и осемдесет лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2014 г. до окончателното й изплащане, а ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 1 440 лв.; ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на съдебното решение в частта му, касаеща присъдената издръжка.; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия против М.М.Т., ЕГН - ********** от гр.Ямбол иск по чл.127, ал.2 СК за решаване на спор между родители относно родителските права по отношение на детето А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – **********.; УВАЖАВА предявения от М.М.Т., ЕГН - ********** от гр.Ямбол против Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия иск по чл.127А, ал.2 СК, като ПОСТАНОВЯВА заместващо съгласието на Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия за издаване на паспорт на малолетния А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – ********** и заместващо съгласието на Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия РАЗРЕШЕНИЕ малолетния А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – ********** свободно да напуска границите на Република България за пътувания в чужбина, придружаван от майката М.М.Т. или друго овластено от нея лице.; ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127А, ал.4 от СК предварително изпълнение на съдебното решение в частта му, касаеща заместващите родителските съгласия разрешения за издаване на паспорт на детето А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – ********** и свободно напускане на границите на Република България за пътувания в чужбина от детето А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – **********, придружавано от майката М.М.Т. или друго овластено от нея лице.; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия против М.М.Т., ЕГН - ********** от гр.Ямбол иск по чл.127А, ал.2 от СК за решаване на спор между родителите за пътуване на детето А. Б.П., роден на *** г., ЕГН – ********** в чужбина.; ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия да заплати на М.М.Т., ЕГН - ********** от гр.Ямбол сумата от 660.00 лв. - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.; ОСЪЖДА Б.Ч.П., роден на *** г., гражданин на Република Индия да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Ямбол държавна такса за присъдените издръжки в общ размер на 216.00 лв., както и държавна такса по чл.11 Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 5.00 лв., дължима при служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба решението на ЯРС се обжалва изцяло. Въззивника счита първоинстанционното решение за „несправедливо, неаргументирано  и незаконосъобразно”. Сочи, че въпреки подробния коментар на фактическата обстановка и описанието на представените доказателства, „аргументацията на съдебния акт е непълна, неточна и недостатъчна”, което представлявало съществено процесуално нарушение, довело до затруднения при защитата на ответника и до нарушаване интересите на детето. На следващо място се сочи, че неправилно съда е определил адрес на местоживеене *** при положение, че майката живее постоянно и работи във Великобритания. Счита, че неправилно е отхвърлен предявения насрещен иск при представени от бащата доказателства за добри доходи, жилище и висок стандарт на живот. Заявени са и подробни оплаквания по отношение на частта от съдебното решение, с която съдът се е произнесъл по реда на по чл.127А, ал.2 СК. Оспорен е и размера на определената от съда месечна издръжка с искане да бъде намалена на 80 лв. месечно. Иска се отмяна на атакуваното решение, като при произнасяне по същество първоначалния иск бъде отхвърлен, а бъде уважен насрещния такъв, предявен от Ч.П.Б.. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

По делото, в срока по чл.263 ГПК, от М.М.Т., чрез пълномощника й адв.Х.К. от ЯАК, е постъпил отговор на въззивната жалба, в който е оспорена основателността на последната. Заявено е становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, като са изложени подробни съображения. Иска се  потвърждаване на атакуваното решение. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

В о.с.з. въззивника Ч.П.Б., при условията на редовно и своевременно призоваване, не се явява и не се представлява.

В о.с.з. въззиваемата М.М.Т., редовно и своевременно призована, не се явява, но чрез пълномощника й адв.К. от ЯАК поддържа съображенията за неоснователност на въззивната жалба, изложени в отговора и моли за потвърждаване на атакуваното решение.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

При преценка по същество, решението на първостепенния съд се прецени за правилно и нестрадащо от пороци.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд, въз основа на всички събрани доказателства и не е спорна между страните, т.е. между тях не съществува спор относно установените по делото факти. Правния спор между страните е досежно изводите, които налагат установените по делото факти. В тази връзка изложените от първостепенния съд мотиви се споделят от настоящата инстанция, която на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

По оплакванията във въззивната жалба Окръжния съд намери следното:

С предявената пред ЯРС искова молба ищцата Т. е поискала от съда да постанови решение, с което да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А., чието местоживеене се определи на нейния адрес, на бащата Б.Ч.П. да се определи подходящ режим на лични контакти, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка. Поискала е и на осн. чл.127а СК съдът да постанови заместващо съгласие на бащата детето да пътува извън страната и да му бъде издаден задграничен паспорт. В хода на първоинстанционното производство претенция за упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните по делото малолетно дете А. е  заявил и бащата – с предявяване на насрещен иск.

Така заявени претенциите на страните намират правно основание в чл.127, ал.2 от СК. Съгласно цитираната правна норма когато родителите не живеят заедно и не са постигнали споразумение, по тяхно искане спорът се решава от съда, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, мерките на лични отношения и издръжката. Съгласно приложимия по препращане чл.59, ал.4 СК при предоставяне упражняването на родителските права, съдът следва да изхожда преди всичко от интересите на децата, а така също и от родителските и възпитателски качества на всеки от родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Според ППВС №1/1974 г. под "интереси на децата" по смисъла на действащия чл.59, ал.4 от СК следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието "интереси на децата" по смисъла на закона се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в нейната цялост. Пак според цитираното ППВС решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др.

При изпълнение на горепосоченото задължение по чл.59, ал.4 от СК, въззивния съд съобрази, както събраните по делото доказателства, така и изложеното в ППВС №1/1974 г. След преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и въз основа на изложеното в приложения по делото социален доклад, изготвен от ДСП-гр.Ямбол, въззивния съд счита така, както е преценил и първостепенния съд, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. следва да се предостави на майката.

Въз основа на събраните доказателства по делото е безспорно установено, че страните са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се е родило детето А., роден на *** г. Не се спори и относно обстоятелствата, че М.М.Т. и Б.Ч.П. не живеят заедно, като Б.Ч.П. има обичайно местопребиваване на територията на Република Индия, М.М.Т. има обичайно местопребиваване на територията на Великобритания, а детето понастоящем има обичайно местопребиваване на територията на Република България. Безспорно е, че до момента на раздялата за детето са се грижили и двамата родители, а понастоящем то фактически се отглежда от своите баба и дядо по майчина линия.

Безспорно е по делото също така, че и двете страни разполагат с добри финансови възможности и заявяват категорично желание да упражняват родителските права по отношение на малолетния А.. Основният спорен въпрос в производството е на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на А. Б.П..

Правилен и обоснован е извода на ЯРС, че и двамата родители разполагат с добри за българските стандарти материални и битови възможности, и на двамата жилищно-битовите и другите материални условия на живот биха могли допълнително да благоприятстват за правилното формиране на личността на сина им. Майката може да разчита и на помощта на свои близки при отглеждането на детето, което несъмнено е обстоятелство, увеличаващо възможностите й за лични грижи.

Въззивния съд споделя и доводите на ЯРС, че детето, което е момче на шест годишна възраст, в този етап от развитието си има най-дълбока емоционална връзка с майка си, поради което не може да се пренебрегне факта, че до настоящия момент М.Т., макар и да е заминала да учи и живее в чужбина, при което е оставила детето на грижите на своите родители, е родителят, който през досегашния живот на А. Б., е полагал систематично фактически грижи, отглеждал е и възпитавал детето, осигурявал е перманентна издръжка, играл е родителска роля при формиране на мирогледите и ценностната система, осигурявал е битовите, социални и културни нужди на детето. От друга страна бащата Б.Ч.П. за един период от време почти изцяло е отсъствал от живота на сина си, не е поддържал с него регулярни контакти, въпреки че липсват доказателства да е имало някакви обективни пречки за това, както и не е участвал активно в издръжката на детето.

Съобразявайки наличието на изброените обстоятелства, съчетани с ниската възраст на детето и предвид факта, че А. Б.П. има обичайно местопребиваване на територията на Република България, а баща му – на територията на Република Индия, както и предвид родителските и морални качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване на знания и навици, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, фактът, че то живее понастоящем с родителите  на майка си, привързаността между родител и дете, първостепенния съд е намерил, че в интерес на А. Б.П. е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката М.М.Т.. Така формирания краен извод на ЯРС се споделя и от настоящия състав на въззивния съд, поради което атакуваното решение, като правилно и законосъобразно в тази част, следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че въпреки подробния коментар на фактическата обстановка и описанието на представените доказателства, „аргументацията на съдебния акт е непълна, неточна и недостатъчна”, което представлявало съществено процесуално нарушение, довело до затруднения при защитата на ответника и до нарушаване интересите на детето. В атакуваното решение първостепенния съд е направил пълен и обстоен анализ на събраните по делото многобройни доказателства, въз основа на които е извел правилни изводи. Изложените мотиви са подробни, като съдът е взел отношение по всички възражения на страните. На страните е предоставена възможност да посочат и представят доказателства, от която те безспорно са се възползвали. Ето защо довода във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до затруднения при защитата на ответника и до нарушаване интересите на детето не може да бъде споделен. Нещо повече – изложените в подкрепа на това оплакване съображения са твърде общи (въззивника не е посочил кои конкретно доказателства съда не е обсъдил и кои процесуални норми са нарушени), за да може въззивния съд да ги обсъди и съответно да вземе становище.

Въззивния съд не споделя и другото изложено във въззивната жалба оплакване, а именно, че съда е игнорирал обстоятелството, че майката живее постоянно във Великобритания, а съда е предоставил на нея упражняването на родителските права. На първо място следва да бъде посочено, че от събраните по делото доказателства се установява, че майката е направила необходимото, за да вземе детето при себе си във Великобритания, започвайки постоянна работа, която и дава стабилни доходи и осигурявайки жилище за себе си и детето, но това не се е случило поради поведението на бащата, който е оттеглил предварително даденото съгласие за пътуване на детето в чужбина, което пък от своя страна е наложило разделеното живеене на майката и детето.

На следващо място въззивния съд не споделя изложеното във въззивната жалба, че бащата изцяло е доказал претенцията си представяйки доказателства за регулярни доходи, жилище, висок стандарт и добър родителски капацитет. Противно на заявеното от въззивника, настоящия съд намира за недоказано твърдението за силна емоционална връзка между бащата и детето, като счита че само комуникацията по електронни устройства и инцидентните срещи между тях не са достатъчни да обосноват извод в тази насока, още повече, че от събраните по делото гласни доказателства е установено, че бащата и детето нямат общ език, тъй като Алекс не говори английски език, а баща му – български език. Не без значение за крайния извод на въззивния съд е и обстоятелството, че детето никога не е посещавало Индия и никога не само не е общувало, но и не е виждало близките на баща си. При това положение не би могъл да бъде направен извод, че е в интерес на детето да бъде откъснато от неговата обичайна среда и от хората, с които е свикнало, като бъде постановено да живее в една непозната за него страна и сред напълно непознати за него хора.

Изхождайки от гореизложеното настоящата инстанция приема, че следва упражняването на родителските права по отношение на детето А. да бъде предоставено на майката, както и местоживеенето на детето да се определи на нейния адрес. Предвид на това решението на първостепенния съд в тази част следва да бъде потвърдено.

При положение, че майката ще упражнява родителските права по отношение на детето, то за бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти с него, в смисъл на определения от ЯРС такъв.

Досежно дължимата по смисъла на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК издръжка: По този въпрос съгласно цитираната законова разпоредба, съдът се произнася служебно, независимо дали е направено или не искане за присъждане на издръжка. В процесният случай такъв иск е предявен и от двете страни по делото, като с оглед на предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, съдът дължи произнасяне по заявената претенция за присъждане на месечна издръжка, платима от бащата. Въззивния съд намира, че решението на ЯРС относно определения размер на издръжката е правилно законосъобразно и съобразено със събраните по делото доказателства относно доходите на двамата родители. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба касателно определения от ЯРС размер на издръжката – 120 лв. На първо място искането за намаляване на размера на издръжката на 80 лв. противоречи на нормата на чл.142, ал.2 СК, където е определен минималния размер на издръжката и той е равен на ¼ от МРЗ установена за страната. Понастоящем определената за страната МРЗ е 420 лв., т.е. съгласно цитираната правна норма минималния законово определен размер на издръжката е 105 лв. На следващо място – доводите на въззивника за завишен размер на определената от ЯРС издръжка са в противоречие с прежде изложените в жалбата твърдения за високи доходи и добър стандарт, при което не би могло да бъде формиран извод, че една сума от 120 лв. би го затруднила и не е в неговите финансови възможности. По изложените съображения и в тази част атакуваното решение се прецени за правилно и следва да бъде потвърдено.

За правилни въззивния съд прецени и изложените от ЯРС съображения относно претенцията на М.Т. за даване заместващо съгласието на бащата разрешение за издаването на международен паспорт на детето и за свободното му напускане на границата на Република България за пътувания в чужбина. Правилно ЯРС е достигнал до извод за основателност на тази претенция, основавайки се на установените по делото факти, че между родителите съществува спор относно пътуването на детето в чужбина, а предвид обстоятелствата, че родителят, който е определен от съда за носител на родителските права обичайно пребивава на територията на друга държава, а не на Република България, то и възможността на детето да напуска неограничено територията на страната, за да има възможност да бъде с този родител, обуславя и основателността на това искане.

По този начин законосъобразно и правилно се е произнесъл и първостепенния съд, поради което и на осн. чл.271, ал.1 ГПК решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, въззиваемата има право да й бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд обаче не присъжда разноски на въззиваемата М.Т. поради липса на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски.

Водим от изложеното ЯОС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №711/28.12.2015 г., постановено по гр.д.№3429/2014 г. по описа на ЯРС.

 

Решението е окончателно и на осн. чл.280, ал.2, т.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.