ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
80 16.06.2016г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви въззивен
наказателен състав
На 1 юни 2016 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Фарфарова
Членове:
Петранка Жекова
Иван Иванов
Секретар: Ив.З.
Прокурор: Е.Гоцев
Като разгледа докладваното от съдия Жекова
ВЧНД № 145 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по
жалба на осъдения К.Г.Ж., депозирана чрез защитника му адв.А.
против определение № 385/ 12.04.2016г.по
чнд № 280/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С обжалваното определение на основание чл.25 ал.1, вр.с
чл.23 ал.1 НК на осъдения Ж. е определено
общо наказание в размер на 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, по
присъди постановени по нохд № 1090/14г
по описа на Специализирания наказателен съд – София и по нохд № 256/16г. по
описа на РС- Ямбол.
На основание чл.24 НК е увеличено определеното
общо наказание от 4 години и 10 месеца на 6 години лишаване от свобода, което
да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.
На осн.чл.25
ал.1, вр.с чл.23 ал.2 НК към определеното най- тежко
наказание е присъединено наказанието обществено порицание наложено с присъда по
нохд № 256/16г.на РС-Ямбол.
На осн.чл.25
ал.1, вр.с чл.23 ал.3 НК към определеното най- тежко
наказание е присъединено наказанието глоба в размер на 4000лв. наложено с
присъда по нохд № №
1090/14г по описа на Специализирания наказателен съд – София.
На осн.чл.59
ал.1 т.1 НК е приспаднато времето през което осъдения Ж. е бил задържан под
стража по нохд № 1090/14г.на СпНС-
София, считано от 16.12.2013г.до 26.03.2015г.
На осн.чл.25
ал.2 НК е приспаднато времето, през което осъдения Ж. е търпял наказание
лишаване от свобода по която и да е от присъдите в съвкупността.
На осн.чл.68
ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието 2 години и 4 месеца лишаване от
свобода наложено на осъдения Ж. с присъда № 171/11г.на ОС-Ямбол.
На осн.чл.60
ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановено това наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор.
На ос.чл.25 ал.2 от НК от това
приведено наказание е приспаднато времето през което осъдения Ж. е търпял наказание лишаване от свобода по нохд № 171/11г.,
считано от 31.03.2015г.
В жалбата се навеждат доводи за
несправедливост и неправилност на
процесното определение досежно приложението на чл.24
НК. Правят се алтернативни искания
въззивната инстанция или да отмени определението и да върне делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав, тъй като решаващия такъв е следвало да се
отведе на основание чл.29 ал.2 НПК или да измени обжалваното определение и да
се отмени приложението на чл.24 НК.
Въззивникът К.Ж. участва в съдебно
заседание, чрез защитниците си адв.М.А. и съпругата
си Г. Ж., чрез които поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура- Ямбол пледира за
неоснователност на жалбата, поради което се иска да се потвърди определението на районния съд.
Въззивната инстанция като се запозна с
доводите в жалбата, становищата на защитниците на въззивника и прокурора и след като извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт намери следното:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена от страна имаща право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 от
НПК. Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:
Приетата от районния съд фактическа
обстановка е правилна и обоснована, тъй като е безспорно установено, че
въззивника Ж. е осъждан както следва:
С
присъда № 53/2.05.2011г.постановена по нохд №
171/2011г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, в сила от 17.11.2011г. е осъден на основание чл.252 ал.1
от НК на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода и конфискация на 1250лв. На осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за
срок от 4 години. Инкриминираното деяние е извършено в периода от м.декември
2008г.до 24.08.2009г.на 16.04.2009г.
С определение постановено по нохд № 1090/15г.на СпНС- София, в
сила от 20.03.2015г. е осъден за деяния по чл. 321 ал.3 НК, чл. 213а ал.2 т.4 и 5, вр.с чл.26 ал1 НК, 214 ал.2 т.1 НК, чл.195 ал.1 т.3 и 4 НК,
чл.1999 ал.1 т.5 НК, чл.143 ал.2 НК. След налагане на наказания за всяко едно
от посочените престъпления на основание чл.23 ал.1 НК е определено общо
наказание в размер на най- тежкото от тях, а именно 4 години и 10 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На
основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на
4000лв. На осн.чл.59 ал.1
т.1 НК е зачетено времето през което Ж.
е бил задържан под стража, считано от 16.12.2013г.до влизане на споразумението
в сила. Инкриминираните деяния са извършени в период от време както следва: от
началото на 2012г.до 16.12.2013г.; от м.септември 2012г. до 31.08.2013г.; през
м.09.2012г.;на 12.04.2013г.;на 28.05.2013г.;на 1.07.2013г.в края на
м.08.2013г.;на 31.08.2013г.;от 21.09.2012г.до 31.08.2013г.;на
21.09.2012г.м.12.2012г.;на 16.01.2013г.; края на м.02.2013г.;на 17.03.2013г.;
на 5.04.2013г.; на 12.04.2013г.;на 19.04.2013г.; на 30.04.2013г.; на
20.06.2013г.; на 21.08.2013г.; втората половина на м.08.2013г.; в края на
м.08.2013г.; на 31.08.2013г.м.09.2012г.; от 15 до 20.06.2012г. т.е периода от
време за извършване на престъпленията е
от началото на 2012г. до 31.08.2013г.
С определение постановено по нохд № 256/16г.на РС- Ямбол, в сила от 1.03.2016г. е осъден
за престъпление по чл. 325 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 НК на 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие при първоначален
строг режим и обществено порицание.
Инкриминираните деяния са извършени на 23 и 29.07.2014г.
С присъда по нохд
№ 576/2010г. на осн.чл.78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000лв.
С определение по чнд
№ 348/2015г.на СпНС- София на осн.чл.68
ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието 2 години и 4 месеца лишаване от
свобода наложено с присъда по нохд № 171/11г.
От приложената по делото служебна
бележка изх. № 1025/1.03.2016г.на Началника на затвора гр.София е видно, че
въззивника от 16.12.2013г.до 26.903.2015г. е търпял наказание по присъда по нохд № 1090/14г.на СпНС- София, а
от 31.03.2015г.е започнал да търпи наказанието наложено по нохд
№ 171/ 11г. на ОС-Ямбол. Горната фактическа обстановка е приета за установена
от приложените по делото и описани по- горе присъди и удостоверение изх. № 434/10г. на Началника на затвора
гр.Бургас.
При правилно установена фактическа
обстановка, районният съд напълно законосъобразно е приел, че са налице законови условия за определяне на
общо наказание по присъди постановени по нохд №
1090/2014г.и г. и № 256/16г. , тъй като деянията за които е санкциониран
въззивника са извършени преди влизането в сила на която и да е от присъдите.
При определяне на общото наказание
решаващата инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.23 ал.1 НК и е
наложила най- тежкото от тях, а именно лишаване от свобода в размер на 4 години
и 10 месеца.
По отношение приложението на чл.24 НК:
По строгото санкциониране по реда на
чл.24 НК се определя от общите принципи за определяне на наказанието посочени в
чл.54 и чл.36 НК, т.е.следва да се направи преценка , че определеното общо
наказание по реда на чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК е
недостатъчно по размер за да осъществи целите на наказанието- да поправи и
превъзпита осъдения, да въздейства предупредително върху него и върху
останалите членове на обществото. С присъдата по нохд
№ 1090/2014г.по описа на СпНС –София въззивника Ж. е
осъден за извършени от него шест тежки умишлени престъпления, четирите от които
в условията на чл.26 ал.1 НК, но тези обстоятелства са отчетени от решаващата
съдебна инстанция и на същия е наложено общо наказание от 4 години и 10 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и
глоба в размер на 4000лв. В съвкупността освен наказанието по нохд № 1090/14г.влиза и наказание- 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода наложено по нохд № 256/16г. В
предвид обстоятелството, че се кумулират две
еднородни наказания лишаване от свобода наложени с две присъди съдът счита, че
определянето на най- тежкото от тях , а именно 4 години и 10 месеца лишаване от
свобода е достатъчно за да се постигнат
целите на наказанието визирани в чл.36 НК.
По тези съображения въззивната инстанция
счита, че обжалваното определение следва да се измени в тази му част като се
отмени приложението на чл.24 НК.
Определеното общо наказание по реда на
чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК в размер на 4 години и
10 месеца лишаване от свобода, следва да се изтърпи при първоначален
строг режим в затвор, тъй като са налице условията на чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2
от ЗИНЗС. В този смисъл е и определението на първоинстанционния съд.
В останалата част определението не е
обжалвано, като при извършената служебна проверка въззивната инстанция намери,
че правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.2 НК като към определеното най- тежко
наказание от 4 години и 10 месеца лишаване от свобода е присъединено
наказанието обществено порицание наложено с присъда по нохд
№ 256/16г.на РС-Ямбол. Също така
законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.25 ал.1, вр.с
чл.23 ал.3 НК като към така определеното общо наказание е присъединено и
наказанието глоба в размер на 4000лв. наложено с присъда по нохд
№ № 1090/14г по описа на СпНС
– София.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.59
ал.1 т.1 НК като е приспаднато времето през което осъдения Ж. е бил задържан
под стража по нохд № 1090/14г.на СпНС-
София, считано от 16.12.2013г.до 26.03.2015г. Както и на осн.чл.25 ал.2 НК е
приспаднато времето, през което осъдения Ж. е търпял наказание лишаване от
свобода по която и да е от присъдите в съвкупността.
По отношение приложението на чл.68 ал.1
НК:
Съдът е изложил подробни съображения
относно приложението на чл.68 ал.1 НК,
които проверяващата съдебна
инстанция споделя напълно, тъй като с присъда по нохд №
171/11г.на ОС-Ямбол Ж. е осъден на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода,
като на осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено
изпитателен за срок от 4 години. Присъдата е влязла в сила на 17.11.2011г. от
която дата започва да тече изпитателния срок и съответно изтича на 17.11.2015г.
Инкриминираните умишлени престъпления за които е осъден по нохд
№ 1090/14г.на СпНС-София и нохд
№ 256/16г.са извършени в периода от началото на 2012г. до до
29.07.2014г.т.е. в рамките на определения изпитателен срок поради което
безспорно е налице хипотезата на чл.68 ал.1 НК и правилно е приведено в
изпълнение наказанието по условната присъда - 2 години и 4 месеца лишаване от
свобода. Съобразявайки се с разпоредбите
на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС законосъобразно
е постановено това наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор. Правилно на осн.чл.25 ал.2 от НК е
приспаднато времето, през което Ж. е търпял
наказание лишаване от свобода по нохд № 171/11г., считано от 31.03.2015г.
Съдът намира за неоснователни доводите
в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд, тъй като същото е било разгледано от незаконен
състав. Твърди се съдията е следвало да
се отведе от разглеждането на делото на основание чл.29 ал.2 НПК, тъй се е
произнасял по прекратяването на досъдебно
производство, по което в последствие е било образувано нохд
№ 256/16г. Това твърдение е неоснователно и не намира опора в закона, тъй като
произнасянето по чл.243 НПК не е основание за отвод по дело за кумулация. Нещо повече не е налице основание за отвод дори
ако присъдите предмет на производството по чл25 НК са постановени от един и
същи съдебен състав.
Изхождайки от горното въззивната
инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваното определение следва
да бъде изменено, като се отмени приложението на чл.24 НК, като в останалата
част определението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн.чл.334 т.3 и чл.338
НПК Ямболският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ :
ИЗМЕНЯ определение № 385/ 12.04.2016г.по чнд № 280/2016г.по
описа на Районен съд- Ямбол, като отменя същото в частта, с която на основание
чл.24 НК е увеличен размера на наложеното най- тежко наказание от 4 години и 10
месеца на 6 години лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: Членове:1. 2.