Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.06.2016 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На
14
юни 2016 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕНИ БОЗУКОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
секретар Л.Р.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №181 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Е.И.М.,
подадена чрез адв. В.К., срещу Решение №148/14.03.2016г., постановено по
гр.д.№3163/2015г. по описа на ЯРС, в частта му, в която
съдът е отхвърлил предявения от въззивника срещу „ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София, с
ЕИК-121078722, иск с пр. осн. чл.344 ал.1 т.3 КТ в разликата над 1733,84 лв. до размера 2362,08 лв. Сочи се, че неправилно
решаващия съд е определил дължимото обезщетение за срока от незаконното уволнение за 4 месеца т.е. от 16.11.2015г. до
16.03.2016г., независимо, че и до момента въззивникът е незает по ТПО.
Въззивникът счита, че дължимото му на това основание обезщетение следва да се
определи на сума в размер на 2362,08
лв., в т.ч. и за периода 16.03.2016г.
до 16.05.2016г. Предвид на подробните съображения в жалбата моли за отмяна на
решението, в атакуваната част и уважаване на предявения иск с пр.осн. чл.344
ал.1 т.3 КТ изцяло до пълния претендиран размер от 2362,08лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на ИМ в съда до окончателно изплащане на
сумата. Заявена е и претенция за присъждане на направените във въззивната
инстанция разноски.
По жалбата не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна.
В о.с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з. и не
взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Страните по делото са били в ТПО, видно от трудов договор №188/28.04.2009г. и приложеното ЛТД на въззивника, по силата на което Е.И.М. е бил назначен на длъжност „охранител" с място
на работа магазин „Кауфланд” гр.Ямбол.
Не е спорно, че ТПО е било прекратено
със Заповед № НС-У046/13.11.2015г., считано от 16.11.2015 г., на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ.
Видно от приложения фиш за получено
БТВ за м. октомври 2015г. за отработени 22 работни дни – БТВ получено от М. е
393,68лв.: в т.ч. 380лв.- основно трудово възнаграждение и 13,68лв.- %
доплащане професионален опит.
С Решение №148/14.03.2016г., постановено по гр.д.№3163/2015г. по описа на ЯРС, първоинстанционният съд е уважил предявения М. против „ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София иск, като на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е признал за незаконно уволнението извършено със заповед №
НС-У046/13.11.2015 г. и е отменил
същото, възстановил е на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, в М. на заеманата преди уволнението длъжност
„охранител /невъоръжена охрана/" в магазин „Кауфланд" гр.Ямбол и е осъдил „ЕЙ ЕС ПИ" ЕООД
гр.София на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ да заплати на въззивника обезщетение за времето,
през което е останал без работа за четири месеца в размер 1733,84 лв., ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2015г. до окончателното
изплащане, като искът за максималния шест месечен срок и до размера на 2362,08 лв., като неоснователен е бил
отхвърлен. Решението на ЯРС, в частта
му, касаеща исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2, като необжалвано в тази част е
влязло в законна сила.
Пред
въззивната инстанция, Е.М. е представил писмени доказателства Регистрационна
карта №10035355/20.11.2015г. от Д”БТ” –Ямбол и Служебна бележка изх.№ ПУ-02-167/13.06.2016г.
на Д”БТ” –Ямбол, от които е видно, че през периода 20.11.2015г.-18.05.2016г. той
е бил регистриран като безработен. Видно от Заповед №ЦО-ЧР-02/11.05.2016г. /
връчена на въззивника на 18.05.2016г./, считано от 19.05.2016г., М. е бил
възстановен на заеманата до уволнението му длъжност в магазин „Кауфланд" гр.Ямбол.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата се преценя като неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно чл.225
ал.1 КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Както бе посочено по-горе в
мотивите, решението на ЯРС, с което уволнението на М. е било отменено като
незаконно, към настоящия момент е влязло в законна сила. Тъй като до
уволнението въззивникът е полагал труд по
перфектен трудов договор сключен за неопределено време е налице причинна връзка
между уволнението на ищеца и оставането му без работа, както правилно е приел
първоинстанционния съд. В решението си ЯРС е присъдил обезщетение само за
четири месеца, тъй като това е бил периода на оставане без работа от ищеца към
датата на постановяване на съдебното решение.
Искът
за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е обусловен
от този по чл.344 ал.1 т.1 КТ. При
обективното им съединяване за общо разглеждане, обаче предвид краткия давностен
срок за главния иск и разглеждането на трудовия спор в бързо производство,
следва да се има предвид, че при предявяването на претенцията за обезщетението
за посочения в чл.225 ал.1 КТ период от 6
месеца не са се осъществили всички свързани с основанието на този иск
обстоятелства. Когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е приключило
преди изтичането на заявения с иска 6-месечен исков период на претенцията за
обезщетение по чл.225 ал.1 КТ
/какъвто е настоящия случай/, е допустимо във въззивното производство да се
събират нови доказателства за новонастъпилото обстоятелство, а именно
оставането на ищеца без работа за целия исков период / Решение №148 от
14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 125/2013 г., III г. о.; Решение № 326 от
3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №1498/2009 г., III г. о. / .
С оглед новопредставените пред въззивната инстанция писмени
доказателства за оставането на М. без работа и за периода от постановяване на
съд. решение от ЯРС до 16.05.2016г. / Регистрационна
карта №10035355/20.11.2015г. от Д”БТ” –Ямбол и Служебна бележка изх.№
ПУ-02-167/13.06.2016г. на Д”БТ” –Ямбол/, ЯОС счита, че претенцията на
въззивника е основателна и обезщетението следва да му бъде присъдено и за
последните два месеца от максимално посочения в закона шест месечен период,
т.е. обезщетение се дължи до 16.05.2016г. За шест месеца, при брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец октомври 2015г. за отработени 22 работни дни – БТВ получено от М. е
393,68лв.: в т.ч. 380лв.- основно трудово възнаграждение и 13,68лв.- %
доплащане професионален опит /в брутното трудово възнаграждение за определяне
на обезщетенията по чл.228 вр. с чл.225 ал.1 КТ не се включват доплащанията за
извънреден и нощен труд и извънредните работни заплати. БТВ се формира
от основното трудово възнаграждение - „основната работна заплата” според чл.3
т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и
добавките към него, които имат постоянен характер. Основната работна заплата се
определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107 КТ, според
прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните възнаграждения са
определени в КТ, НСОРЗ, в друг нормативен акт, в колективен или инидивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя /, работникът е следвало да получи 2362,08лв. Това е и размерът
на дължимото на въззивника обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, за максималния шест
месечен срок. С решението си ЯРС е присъдил 1733,84лв. и е отхвърлил
претенцията до размера 2362,08лв. В отхвърлителната част решението следва да
бъде отменено, и на Е.М., на осн. чл.344
ал.1 т.3 КТ, следва да се доприсъдят още 628,24лв./
представляващи разликата над 1733,84лв. до
размера 2362,08 лв./.
При
този изход на делото, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени,
направените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 300 лв.
Въззиваената
страна следва да бъде осъдена на осн. чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметката на
ЯОС, дължимата ДТ за жалбата в размер на 12,57лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №148/14.03.2016г., постановено по
гр.д.№3163/2015г. по описа на ЯРС, в частта му, в
която съдът е отхвърлил предявения от Е.И.М.
срещу „ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София, с ЕИК-121078722, иск с пр. осн. чл.344
ал.1 т.3 КТ в разликата над 1733,84 лв. до размера 2362,08 лв., и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЕЙ ЕС
ПИ"ЕООД гр.София, с ЕИК-121078722 на осн. чл.344 ал.1 т.3 КТ
да заплати на Е.И.М., с ЕГН **********,***, сумата 628,24 лв. - обезщетение за времето, през което е останал без
работа до 16.05.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 10.12.2015г. до окончателното изплащане.
В останалата необжалвана част
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЕЙ
ЕС ПИ"ЕООД гр.София, с
ЕИК-121078722 да заплати на Е.И.М.
сумата 300лв.- разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 ГПК„ЕЙ ЕС ПИ"ЕООД гр.София, с ЕИК-121078722 да
ЗАПЛАТИ
по сметка Ямболски окръжен съд ДТ в размер на
12,57лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.