Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
07.06.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно
заседание на 17.05.2016 година,
в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар П.У.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Т.Г. ***, действаща чрез пълномощника си адв.В.К., срещу Решение
№24/16.03.2016г. на Елховски районен съд по гр.д. №28/2016г. по описа на този съд, в частта, с която предявеният от
въззивницата против Регионално управление „Югоизточен регион” гр.Б. на „Български пощи” ЕАД – иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ,
вр. с чл.225, ал.1 КТ, е отхвърлен за разликата над сумата 1 448.21 лв. до
размера на сумата 3 075.24 лв., както и в частта, с която въззивницата е
осъдена да заплати на ответника разноски в размер на сумата 74,07лв. съобразно
отхвърлената част от иска по чл.225, ал.1 КТ.
Оплакването в жалбата на
въззивницата Т.С. е за неправилност на решението на ЕРС в отхвърлителната част
на иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ. Изложени
са съображения, че съдът е присъдил обезщетението за принудителната безработица
в резултат на незаконното уволнение за период от три месеца – от 01.12.2015г.
до 02.03.2016г., но и към настоящия момент уволнената служителка е безработна,
което новонастъпило обстоятелство следва да се вземе предвид при решаване на
делото от въззивната инстанция, като се съобрази и максималния шестмесечен срок
по чл.225, ал.1 КТ, който изтича на 01.06.2016г. Поради това, въззивницата Т.С.
моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната от нея част и за
постановяване на друго решение от окръжния съд, с което искът за обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ да бъде уважен изцяло в предявения размер от 3 075.24лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума. Претендира и за присъждане на всички
направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции по същество.
От „Български пощи” ЕАД – РУ „ЮИР”
гр.Бургас е постъпил отговор на въззивната жалба на Т.С., с който жалбата е
оспорена като неоснователна.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е
постъпила и насрещна въззивна жалба от „Български пощи” ЕАД – РУ „ЮИР”
гр.Бургас, чрез юрисконсулт Я.Д., срещу решението на ЕРС в частта, с която
съдът е уважил предявените от ищцата Т.С. обективно съединени искове – по
чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението й, извършено с акт
№44/30.11.2015г., иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването на С. на заеманата преди уволнението длъжност и
иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение на ищцата поради незаконното й уволнение в размер на сумата
1 448.21лв.
В насрещната въззивна жалба също
се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Извършвайки преглед на
сключените между страните трудов договор и допълнителни споразумения към него,
работодателят твърди, че на основание чл.119 КТ, вр. с чл.68, ал.1, т.1 и ал.4
КТ е подписано последното допълнително споразумение от 14.11.2014г. към
трудовия договор на ищцата, с което по изключение е продължен срока на трудовия
договор на Т.С. – „до изтичане на мандата за кмет на Г.К.”. Работодателят счита, че се касае за изключение по
смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ при сключване на срочен трудов договор, тъй като
в допълнителното споразумение е посочена конкретната причина, която налага
срокът на договора да бъде конкретно определен, като изключението е обусловено
както от уредбата в ЗМСМА на кметския наместник, така и от разпоредбата на §6,
ал.1 от Изборния кодекс. Въззивникът поддържа още, че мандатът на Г. К. е изтекъл на 05.11.2015г., с което е изтекъл срока на
трудовия договор на служителката Т.С. и този договор е прекратен при наличие на
основанието по чл.325, ал.1, т.3 КТ, тъй като на 17.11.2016г. Г. К. е заявил желанието си да заеме предишната си длъжност.
По тези съображения работодателят счита, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
отмяна на уволнението на ищцата е неоснователен, като неоснователни са и
акцесорните на него искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ. По отношение на иска
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр.с чл.225, ал.1 КТ сочи, че същият е
и недоказан от ищцата, но в случай, че бъде уважен, то обезщетението следва да
се присъди само за времето от уволнението до приключване на съдебното дирене, а
не за максималния шестмесечен срок. Моли за отмяна на решението на ЕРС в
обжалваната от него част и за постановяване на ново решение от въззивната
инстанция, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ да бъдат
отхвърлени, с присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В качеството на въззиваема страна
по насрещната въззивна жалба, Т.С. е депозирала писмен отговор, в който е
изложила доводи, че насрещната жалба е бланкетна, в същата не се коментират
мотивите на съда, установената от него фактическа обстановка и правните му
изводи, поради което решението на ЕРС следва да се потвърди.
В о.с.з. всеки от въззивниците,
чрез процесуалния си представител, поддържа своята въззивна жалба и оспорва
жалбата на другата страна.
ЯОС намира, че двете жалби са процесуално допустими, като подадени от
легитимирани страни и в сроковете, съответно по
чл.259,ал.1 ГПК и по 263, ал.1 ГПК, поради което
могат да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Ищцата Т.С. ***, е предявила
против Регионално управление „Югоизточен регион” гр.Бургас на „Български пощи”
ЕАД – София обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за отмяна на уволнението й, извършено на основание
чл.325, ал.1, т.3 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради
незаконното уволнение в размер на сумата 3 075.24 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба.
Ищцата е оспорила законността на
уволнението си с твърдението, че не е налице основанието, посочено в
уволнителната заповед, както и с доводи за нарушение на императивните норми на
КТ.
С депозирания писмен отговор работодателят
е оспорил исковете изцяло като неоснователни, с основното възражение, че е
осъществено използваното от него основание за уволнението на ищцата. Изложил е
съображения, според които сключеният между страните трудов договор от 18.11.2011г.
е изменен при условията на чл.119 КТ с постигнати две допълнителни
споразумения, като с второто – от 14.11.2014г. по изключение трудовият договор
с ищцата е за определен срок, обвързан с мандата на бившия служител на
работодателя – Г.К., който е бил назначен за кметски
наместник на с.Р.. Според ответника, в случая е
било налице „изключение” по смисъла на § 1, т.8 от ДР на КТ за срочния трудов
договор с ищцата, което изключение е обусловено от разпоредбата на § 6, ал.1 от
Изборния кодекс, уреждаща правото на избрания кмет, след прекратяване на
пълномощията му, да заеме предишната си длъжност. Развита е тезата, че
кметският наместник, макар и назначаем от кмета на общината, е с мандат, чийто
срок е обвързан със срока на мандата на кмета, от което следва, че за кметския
наместник е приложим именно § 6 от ДР на ИК. В случая ТПО с кметския наместник
К. било прекратено, същият заявил желание да заеме
предишната си длъжност, с което според работодателя било осъществено
основанието за прекратяване трудовия договор с ищцата – изтичане срока на
договора.
От фактическа страна е установено
и не е налице спор, че до 29.06.2010г. ищцата Т.С. е работила при ответника на
длъжността „пощенски раздавач” в с.Раздел, като правоотношението й е било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. До
17.11.2011г. при ответника е работил и служителят Г.К., заемал длъжността началник ПС – с. Раздел, чийто трудов
договор е прекратен по чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие, тъй като по
трудов договор, считано от 21.11.2011г. К. е назначен на длъжността
„кметски наместник на с. Раздел”.
На основание сключен трудов
договор от 18.11.2011г. ищцата Т. С. е заела длъжността „служител гише ПС (началник
ПС V кат)” в звено с. Раздел. Трудовият договор е сключен на основание чл.68,
ал.1, т.1 КТ за срок от 17.11.2011г. до 31.03.2012г., при уговорени условия „до
провеждане на подбор за длъжността след разрешение от ГИД”. С допълнително
споразумение от 22.03.2012г., на основание чл.119 КТ и след дадено съгласие от
главния изпълнителен директор на „Български пощи”ЕАД, страните са се
споразумели за промяна на изпълняваната от Т.С. длъжност – от „служител гише ПС
(началник ПС V кат)” на „служител гише ПС (началник ПС V кат), той и пощенски
раздавач” и на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ за срок на договора от
17.11.2011г. до 16.11.2014г. При изтичане на срока по това допълнително
споразумение, страните са подписали ново допълнително споразумение от
14.11.2014г., в което изрично са посочили, че заеманата от Т.С. длъжност не се
променя, непроменени са също основната месечна заплата и другите условия на
труда, но в споразумението е отразено, че същото е за изменение на трудовия
договор „във връзка с до изтичане на мандата за кмет на Г.К.”. Преди сключване на това допълнително споразумение към
трудовия договор на ищцата, с писмо ръководителят на ПС – Ямбол е предложил на
директора на РУ „ЮИР” – Бургас Т.С. да бъде преназначена на длъжността
„служител гише, той и ППД в ПС – Раздел” до завръщането на Г.К., чийто срок на договора като кметски наместник изтича
през месец юли 2015г. Във връзка с това писмо и по подаденото от ищцата С.
заявление от 17.11.2014г. да бъде назначена на длъжността „служител гише, той и
ППД в ПС – Раздел”, ръководителят на ответника е поставил резолюция за
сключване на трудов договор със С. по чл.68, ал.1, т.1 КТ, във вр. с ал.4 КТ по
изключение – до изтичане на мандата за кмет на Г.К. и завръщането му като „служител гише ПС – с. Раздел”.
Със Заповед от 05.11.2015г. на
кмета на Община – Елхово е прекратено ТПО на Г.К. за
длъжността кметски наместник на с.Р., поради изтичане на
мандата, а с молба от 16.11.2015г. до ответника К. е
поискал да бъде назначен като служител гише, тъй като е изтекъл мандата му като
кметски наместник.
С Акт № 44/30.11.2015г.
директорът на РУ „Югоизточен регион” Бургас на „Български пощи” ЕАД е прекратил
ТПО на ищцата Т.С., на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – поради изтичане на
уговорения срок.
При тази фактическа обстановка, с
обжалваното решение районният съд е уважил ищцовите претенции по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ, като е отменил уволнението на Т.С. и я е възстановил на заеманата
преди уволнението длъжност. За да постанови този резултат, ЕРС е приел, че не е
осъществено основанието за прекратяване ТПО с ищцата, тъй като по делото не е
установено, че сключеният с ищцата трудов договор е срочен, до завръщането на
Г.К. при прекратяване на правомощията
му като кметски наместник. Съдът е приел, че от допълнителното споразумение от
14.11.2014г. към трудовия договор на ищцата не става ясно какво страните
променят в условията на трудовия договор и че двусмислено е определено
условието „във връзка с до изтичане мандата
на Г.К.”. Алтернативно е приел, че дори
срокът в допълнителното споразумение да е определен „до изтичането на мандата
за кмет на Г.К.”, същият не обосновава
приложението на чл.68, ал.4 КТ, с оглед даденото в § 1, т.8 от ДР на КТ
тълкуване на понятието „изключение”. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл.105 от
Изборния кодекс – отм. и §6, т.1 от ДР на действащия Изборен кодекс, като е
приел, че същите не могат да се тълкуват разширително и са неотносими за
кметския наместник, за който и в ЗМСМА липсва уредена възможност след
прекратяване на правоотношението му да има право да се върне на заеманата преди
това длъжност.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства за последно полученото от ищцата С. БТВ в размер на
468.54 лв. през месеца, предхождащ уволнението й, и за периода на
принудителната й безработица в резултат на уволнението, който период до
приключване на съдебното дирене е от три месеца и два дни, ЕРС е уважил иска по
чл.344, ал.1 т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ до размера на сумата
1 448.21 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на
исковата молба в съда, а за разликата над този размер, до претендирания размер
от 3 075.24 лв. съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
С оглед подадените въззивни жалби
и от двете страни по трудовия спор, в предмета на въззивното обжалване е цялото
решение на първата инстанция.
Решението е валидно, допустимо и
правилно в частта на уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Съображенията
за този извод са следните:
В случая, с оглед използваното от
работодателя основание за уволнението на ищцата, спорният по делото въпрос е
срочен ли е сключеният трудов договор със служителката С., последно изменен при
условията на чл.119 КТ с допълнителното споразумение от 14.11.2014г. Както при
сключването на самия трудов договор, така и при подписването на двете
допълнителни споразумения към него, е налице уредбата по чл.68 КТ, с която са
създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок
по чл.68, ал.1, т.1 КТ. Съгласно чл.68, ал.3 КТ, срочен трудов договор може да
се сключи за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и
дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в
несъстоятелност или ликвидация предприятия. В съдебната практика
безпротиворечиво е прието, че възложената работа има временен характер, когато
се касае за такава, имаща случаен и еднократен характер спрямо основния и постоянен
предмет на дейност на работодателя, а сезонността касае възможността да бъде
реализирана работата в рамките на определен сезон. В случая безспорно не е
налице хипотезата на чл.68, ал.3 КТ, тъй като трудовият договор с ищцата не е
сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито се
касае за новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или ликвидация
предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер, съгласно чл.68, ал.4 КТ трудов договор за определен срок
може да се сключи само по изключение, като в § 1, т.8 от ДР на КТ е дадено
легално определение на понятието „изключение” по смисъла на чл.68, ал.4 КТ. Изключение
е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Разпоредбите на
чл.68, ал.4 КТ и § 1, т.8 от ДР на КТ са императивни, поради което е
задължително изискването на §1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на
трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор.
В случая в допълнителното
споразумение от 14.11.2014г. към трудовия договор на ищцата не са посочени
конкретно, ясно и недвусмислено обстоятелства от рода на дефинираните в §1, т.8
от ДР на КТ. Както правилно е приел и районният съд, използваната формулировка
„във връзка с до изтичане на мандата за кмет на Г.К.” не внася яснота за това кои условия се изменят в
действащия между страните трудов договор. Резолюцията на работодателя върху
молбата на ищцата – да бъде сключен срочен трудов договор до изтичане мандата
на бившия служител Г.К., не би могла да замести
това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия договор. Но дори
да се приеме, че изтичането на мандата на кметския наместник Г.К. може да се изведе като посочено обстоятелство в
обсъжданото допълнително споразумение от 14.11.2014г., същото не съставлява
изключение по смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ, което да е обусловено от
разпоредбата на § 6, ал.1 от ДР на Изборния кодекс, на която се позовава
въззивникът- работодател. Съгласно посочената разпоредба от Изборния кодекс,
аналогична на чл.105, ал.1 от ИК – отм., избраните кандидати за народни
представители, президент на републиката, вицепрезидент на републиката, членове
на Европейския парламент от РБългария или кметове, работещи в държавни или
общински учреждения или предприятия, търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или
бюджетни организации, имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат
предишната си длъжност. Нормата е гаранция за правото на работниците и
служителите по ТПО, които са заели посочените изборни длъжности, след
прекратяването на пълномощията за изборната длъжност да продължат да работят по
ТПО. Съгласно ЗМСМА и ЗАдм. кметският наместник е орган на изпълнителната власт
в населеното място, който се назначава от кмета на общината за срока на неговия
мандат, като кметският наместник изпълнява функциите си до освобождаването му
от новоизбрания кмет на общината. Длъжността на кметския наместник обаче не е
изборна и не е измежду лимитативно посочените в § 6, ал.1 от ИК длъжности,
поради което по отношение на кметския наместник липсва законово основание след
прекратяване на правоотношението му да има право да заеме предишната си
длъжност, изпълнявана по трудово правоотношение. Това означава, че трудовият
договор на заелия длъжността му работник или служител не може да е срочен по
изключение съгласно чл.68, ал.4 КТ, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 КТ. В случая
сами по себе си обстоятелствата, че бившият служител Г.К.е назначен за кметски наместник и е изтекъл мандата му,
също не съставляват причини, обуславящи срочността на трудовия договор на ищцата,
тъй като нямат характер на икономически, технологически, финансови и други
обективни причини за работодателя.
По изложените съображения ЯОС
приема, че не е налице поддържаното от въззивника-работодател основание за
неправилност на първоинстанционното решение, касаещо нарушение на материалния
закон – нормата на чл.68, ал.4 КТ, във вр. с § 1, т.8 от ДР на КТ. Съгласно
чл.68, ал.5 КТ срочен трудов договор за определено време, сключен в нарушение
на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ се смята сключен за неопределено време, или по силата
на закона трудовият договор с ищцата Т.С. е такъв за неопределено време. Поради
това не е налице приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.325,
ал.1, т.3 КТ, от което следва незаконността на уволнението, а от там – че са
основателни обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Като ги
е уважил, районният съд е постановил правилно решение, което в тази му
обжалвана част следва да се потвърди.
Решението на първата инстанция
следва да се потвърди и в частта, с която по иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ на ищцата е присъдено обезщетение в
размер на сумата 1 448.21 лв., ведно със законната лихва. Тази сума на
обезщетението правилно е определена, с оглед размера на БТВ от 468.54лв.,
получено от Т.С. през месеца, предхождащ уволнението й за пълно отработен месец
и за периода след уволнението – от 01.12.2015г., до приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция - 02.03.2016г., за който период е установено, че
ищцата е останала без работа в резултат на уволнението.
Съгласно Решение
№148/14.06.2013г. по гр. дело №125/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС, когато съдебното
дирене пред първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с
иска шестмесечен исков период на претенцията за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ,
е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства за
новонастъпилото обстоятелство, а именно оставането на ищеца без работа за целия
исков период. Такъв е разглежданият случай. Паричната искова претенция за
обезщетение за времето на оставане на ищцата без работа вследствие на
незаконното уволнение е за времето от 01.12.2015г. до 01.06.2016г. Съдебното
дирене пред първата инстанция е приключило на 02.03.2016г. От писменото
доказателство, представено от въззивницата С. пред настоящата инстанция –
препис от регистрационната й карта в Бюрото по труда, се установява, че същата
е останала без работа през целия 6 - месечен период, за който й се полага
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, т.е. и за периода от 03.03.2016г. до
01.06.2016г. Ето защо предявеният иск се явява основателен и за сумата
1363.03лв, представляваща разликата над присъдения от първата инстанция размер
на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ, до дължимия размер от 2811.24 лв. Поради
това, на основание чл.271, ал.1 ГПК решението на ЕРС следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът на Т.С. по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.225,
ал.1 КТ за разликата над сумата 1448.21 лв до размера на сумата 2811.24 лв,
вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително
сумата от 1363.03 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането
на ищцата С. без работа в резултат на уволнението, и за периода от 03.03.2016г.
до 01.06.2016г.
В частта, с която искът по чл.225,
ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата 2811.24лв., до предявения размер от
3075.24 лв, решението на ЕРС следва да се потвърди, тъй като в този размер
искът е неоснователен и недоказан.
При този изход на спора пред
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част
от иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.225 ал.1 КТ работодателят следва да
бъде осъден да заплати на ищцата Т.С., сега въззивница, допълнително сумата 73.88 лв. – разноски за първата инстанция,
както и сумата 365.66 лв. – раазноски пред въззивната инстанция, или общо
разноски в размер на 439.54 лв. Решението на ЕРС следва да се отмени в частта,
с която на ответника са присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част на
иска по чл.225,ал.1 КТ, за разликата над сумата 12.09 лв. до размера на сумата
74.07 лв., тъй като за отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с
чл.225 ал.1 КТ ответникът има право на разноски само до размера на сумата 12.09
лева.
На работодателя – въззивник не се
присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като насрещната му въззивна
жалба е изцяло неоснователна.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса в
размер на сумата 54.52 лева, представляваща изискуема ДТ върху уважения от
настоящата инстанция размер на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №24/16.03.2016г., постановено от Елховски
районен съд по гр. д. № 28/2016г. в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Т.Г.С. ***, против Регионално
управление „Югоизточен регион” гр.Бургас на „Български пощи” ЕАД - гр.София, иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ за разликата над сумата 1448.21 лева до
размера на сумата 2811.24 лева, както и в частта, с която Т.Г.С. е осъдена
да заплати разноски на ответника за
разликата над сумата 12.09 лв. до размера на сумата 74.07 лв. И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Регионално управление „Югоизточен регион” гр.Бургас на „Български
пощи” ЕАД гр.София, с адрес гр.Бургас, ул.”Цар Петър” №2, представлявано от
директора Л.Д., да заплати на Т.Г. ***4, с ЕГН **********,
и сумата 1363.03 лева (хиляда триста
шестдесет и три лева и 0,03 ст.), представляваща обезщетение за оставането на
ищцата С. без работа в резултат на уволнението й за периода от 03.03.2016г. до
01.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.01.2016г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№24/16.03.2016г. на ЕРС по гр.д. № 28/2016г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Регионално управление „Югоизточен регион” гр.Бургас на „Български
пощи” ЕАД гр.София, с адрес гр.Бургас, ул.”Цар Петър”№2, представлявано от
директора Л. Д., да заплати на Т.Г. ***4, с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата общо
439.54 лв. – разноски по производството пред първата и въззивната инстанции.
ОСЪЖДА Регионално управление „Югоизточен регион” гр.Бургас на „Български
пощи” ЕАД гр.София, с адрес гр.Бургас,ул.”Цар Петър” № 2, представлявано от
директора Л. Д.,
да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната
власт, сумата 54.52 лева – ДТ върху уважения размер на иска по чл.344, ал.1,
т.3 КТ, вр. с чл.225, ал.1 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.