В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,

в открито съдебно заседание на 17.05.2016 година,

в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №27 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.Х.Н. ***, срещу Решение №120/25.11.2015г. на Елховски районен съд по гр.д.№277/2014г. по описа на този съд, в частта, с която въззивникът Н. е осъден да заплати на ищеца Я.Д.Т., на основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл. 8 от Закона за арендата в земеделието, сумата 1 528,83 лева, представляваща дължимо и неплатено годишно арендно плащане за стопанските години 2010/2011г., 2011/2012г. и 2012/2013г. за ползването на четири земеделски имота - ниви, собственост на Я.Т., находящи се в землището на с. Лалково, общ. Елхово, съгласно договор за аренда от 08.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.05.2014г., до окончателното плащане, както и в частта, с която на основание чл.78, ал. 1 ГПК въззивникът Н. е осъден да заплати на ищеца Т. разноски в размер на сумата 857,05 лв.

В жалбата се сочи, че решението на първата инстанция в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че в производството по делото пред районния съд били установени фактите, че предоставените му по процесния договор за аренда ниви представляват пасища, от които не може да се добива зърнено-житна продукция, че за арендуваните от него имоти той не е заявявал и не е получавал субсидии, както и че не е участвал в споразумението по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ за землището на с.Лалково. Въпреки тези доказани обстоятества, ЕРС неправилно приложил разпоредбата на чл.162 ГПК като обвързал изчисленията си за дължимата рента с “нотариална” покана и с неприложемия в случая ЗСПЗЗ, а не съобразил договорения между страните в чл.3 от договора начин на изчисляване на арендното плащане в пари. Въззивникът изтъква, че според процесния договор, имащ силата на закон за сключилите го страни, уговореното арендно плащане е обвързано с изкупните цени за съответната стопанска година и се изчислява на основата на средния добив от 1 дка от внесената за обработка земя, а не е обвързано със средното рентно плащане за съответното землище. В тази връзка сочи, че след като в процеса е доказано, че той като арендатор не е обработвал и добивал продукция от отдадените му под аренда имоти, то справедливостта изисква изчисляването на размера на иска да се основава на договореното между страните в най-ниския размер, а именно 5 кг. за декар, независимо за каква култура ще бъдат изчислени, но по пазарни цени, а не по определено от комисия по ЗСПЗЗ средно рентно плащане. Твърди още, че самият ищец Т. в откритото съдебно заседание на 09.12.2014г. е признал, че е бил съгласен да получава сумата от по 300 лева за всяка стопанска година, а от заключението на счетоводната експертиза и свидетелските показания е безспорно доказано, че на ищеца са изплащани именно по 300 лв. за всяка стопанска година - по 6 лв./дка за предоставените му 50 дка земи, с което вземането му е погасено. При преценката на тези обстоятелства ЕРС формирал незаконосъобразните изводи, че извършеното от ответника рентно плащане в посочения годишен размер не съответства на принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските взаимоотношения, без този въпрос изобщо да е поставян от ищеца, който е бил съгласен да получава сумата от 300 лв. за всяка стопанска година. Въззивникът изтъква, че за платените му суми ищецът е подписал и разходен касов ордер. В нарушение на процесуалните правила и при настъпила преклузия за част от задачата към експертизата, ЕРС допуснал петорна графологична експертиза за проверка на авторството на РКО като документ, но и тази експертиза доказала обективната истина за авторството на документа, като се има предвид, че нито ищецът, нито неговият адвокат са оспорили съдържанието на РКО.

По тези съображения, които могат да се приемат като оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск по чл.79 ЗЗД, вр. чл. 8 ЗАЗ да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, с присъждане на всички направени разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемият Я.Т., чрез пълномощника си адв.Д.Д., е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Изложените доводи са, че ответникът Н. не е доказал да е извършил плащане на дължимите арендни вноски за трите стопански години - 2010/2011г., 2011/2012г. и 2012/2013г., като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено единствено осчетоводяването на сумите от по 300 лв. ежегодно, в обобщени РКО, без те да са представени и без да е конкретизиран начина на получаване на тези суми от ищеца. Относно представения РКО с дата 01.04.2013г. тезата на въззиваемата страна е, че този документ не доказва плащането на отбелязаната в него сума от 1500 лв., тъй като от заключението на графологическата експертиза е установено, че цифрата “1” до цифрата “500” е вписана допълнително по различно време от полагането на подписа от ищеца Т.. Претенция за разноски пред въззивната инстанция заявява и въззиваемият Т..

В о.с.з. пълномощникът на въззивника - адв.Г.Д., поддържа жалбата и пледира за уважаването й, а процесуалният представител на въззиваемия - адв.Д., настоява за потвърждаване на решението на ЕРС в атакуваната му част.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.8 от ЗАЗ, предявен от Я.Д.Т. ***, против ответника Х.Х.Н. *** – за заплащане на сумата 2 438.40лв., представляваща неизплатени годишни арендни плащания по договор за аренда от 08.12.2008г., които арендни плащания са дължими за периода 01.01.2011г.-31.12.2013г., или за трите стопански години – 2010/2011г., 2011/2012г. и 2012/2013г. Според твърденията на ищеца в исковата молба и молбата-уточнение към нея, ответникът е неизправната страна по сключения договор за аренда, тъй като не е изплатил в договорните срокове дължимата годишна арендна вноска от по 812.80лв. за всяка от трите години, която вноска е изчислена за арендуваните земи от общо 50.801дка, при среден добив от над 300 кг. за декар, или по 35 кг/дка, по 450 лв/тон по изкупни цени.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска изцяло по основание и размер, противопоставяйки следните възражения: че предоставената му за обработване земеделска земя не е в добро състояние, тъй като представлява пасища и от нея той като арендатор не е получил земеделска продукция; че ищецът е неизправна по договора страна, тъй като преди изтичане срока по договора за аренда – на 11.02.2013г. е отдал земите на друг арендатор; че въпреки неизпълнението на договора от страна на ищеца като арендодател, същият е получил плащане от арендатора на дължимите арендни вноски за петте стопански години от действието на договора, включително за процесните три, като плащането е в размер на сумата 300 лв. годишно, за което е съставен РКО. Относно размера на претендираната от ищеца годишна арендна вноска ответникът е възразил, че този размер е некоректно изчислен, тъй като по силата на договора за аренда арендното плащане в пари следва да се изчисли въз основа на средния добив от 1 дка арендувана земя и се умножи по изкупната цена за съответния вид произведена продукция.

От фактическа страна по делото е установено и не е налице спор, че между ищеца Я.Т., в качеството на арендодател, и ответника Х.Н., в качеството на арендатор, е сключен на 08.12.2008г. договор за аренда на земеделски земи за срок от десет стопански години – от 01.10.2008г. до 01.10.2018г. Договорът е с нотариална заверка на подписите на сключилите го страни и е вписан в АВп. – Служба по вписванията - гр.Елхово. По силата на договора ищецът Т. се е задължил да предостави на арендатора за временно възмездно ползване собствените си четири ниви, находящи се в землището на с.Лалково, с обща площ от 50.801 дка, които ниви са с различна категория и са подробно индивидуализирани в договора. В чл.5 и чл.6 от договора е посочено, че арендодателят предава земя годна за обработка и в състояние, което отговаря на ползването й по договора, като същият не отговаря за недостатъците на земите, за които арендаторът е знаел или е могъл да знае при сключването на договора, или недостатъците са могли да бъдат забелязани от него при обикновен преглед на земеделските земи. Според чл.3 от договора ползването на земите се предоставя срещу арендно плащане – парично или в натура, изчислено върху стойността на получените средни добиви от декар на внесената обработваема земя, а именно: а) от 100 до 150 кг/дка – 5 кг. от средния добив; б) от 150 до 200 кг/дка – 15 кг. от средния добив; в) от 200 до 250 кг/дка – 20 кг. от средния добив; г) от 250 до 300 кг/дка – 25 кг. от средния добив и над 300 кг/дка – 35 кг. от средния добив. Съгласно приетото в чл.4 от договора арендаторът заплаща арендната вноска в натура в срок до 31.08. ежегодно, а в стойност - в срок до 31.12. по изкупни цени за съответната стопанска година.

По делото не е спорно обстоятелството, че в изпълнение на договорното си задължение арендодателят-ищецът е предал на ответника предназначените за арендуване земи. Разпитан в качеството на свидетел, бащата на ответника – Х. С. е дал показания, според които земите представляват изоставени ниви, но тъй като свидетелят и синът му били и животновъди, те ползвали земите за пасища и мери, като ползването продължило и към момента на разглеждане на делото. Според показанията на същия свидетел, за изтеклите пет години от действието на процесния договор, именно той като пълномощник на сина си ежегодно заплащал на ищеца дължимата му се арендна вноска от по 300 лв., като при последното плащане свидетелят и ищецът оформили касов ордер за общо платените вноски, който ордер Т. подписал в графа „получил сумата”.

Видно от представения РКО от 01.04.2013г., Я.Т. е получил от земеделския производител Х.Н. сумата 1 500 лв. – рента за земеделска земя в с.Лалково за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., по договор за аренда. Ищецът е оспорил получаването на сумата по касовия ордер с твърдението, че ордерът е неавтентичен документ, тъй като положеният подпис за „получил сумата” не е негов. В откритото производство по чл.193 ГПК районният съд е приел заключението на единична, тройна и петорна съдебно-графологични експертизи. Според основното и допълнителното заключение на в.л. Ат.Ч., изготвило единичната експертиза, подписът на „получил сумата” в РКО от 01.04.2013г. не е изпълнен от ищеца Я.Т.. Експертите-графолози, извършили тройната и петорната експертизи са дали заключение, че подписът в касовия ордер за „получил сумата” е положен от Я.Т..

Изслушан по реда на чл.176 ГПК, ищецът Т. е дал обяснения, че само за първите три стопански години от действието на процесния договор за аренда – за 2008г., 2009г. и 2010г. той е получил по 300 лв. за отдадените му под аренда земеделски земи, или по 6 лв/дка, като плащането е извършвано от бащата на ответника, свидетеля Х. С.

Вещото лице-икономист Д.К., изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото, е дало заключение, според което представеният по делото РКО от 01.04.2013г. не е намерил отражение в счетоводството на ответника Х.Н., като за петте стопански години – от 2008/2009г. до 2012/2013г. включително, ответникът е съставил други обобщени разходни касови ордери за ежегодно изплатени по 300 лв. на ищеца Я. Т.. Тези обобщени касови ордери не са представени по делото и не е изяснено от вещото лице подписани ли са от ищеца.

По делото са събрани като писмени доказателства справки от ОС „Земеделие” – Елхово и от Община Елхово, от които се установява, че за стопанските години от 2007/2008г. до 2013/2014г., включително, в Община Елхово най-масово отглежданата култура е пшеницата, чийто среден добив през целия период е над 360 кг/дка (с изключение на 2008/2009г.), като в общината са реализирани и културите ечемик, рапица, силажна царевица, слънчоглед и др., а за землището на с.Лалково средното рентно плащане е било в размер на 15.50лв/дка за стопанската 2011/2012г.; в размер на 16 лв/дка за стопанската 2012/2013г. и в размер на 15.35 лв/дка за стопанската 2013/2014г.

Видно от приложената по делото писмена покана (озаглавена нотариална), със същата ищецът Я.Т. е поканил ответника Х.Н. да му заплати сумата общо 2 438.40 лв. – дължима годишна рента за арендуваните 50.801 дка земеделски земи за времето, считано от 2010г., или по 12 лв/дка за година. Няма спор и е установено, че писмената покана е получена лично от ответника на 12.03.2014г., като не се твърди и не се доказва Х. Н. да е предприел действия във връзка с поканата или да е извършил плащане.

При тези установени по делото факти, с постановеното по спора решение ЕРС е уважил частично предявения иск за реално изпълнение, като е осъдил ответника да заплати на ищеца дължимото годишно арендно плащане за трите стопански години в размер на сумата общо 1 528.83 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а за разликата до пълния предявен размер от 2 438.40 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че между страните е възникнало валидно арендно правоотношение по силата на договора за аренда от 08.12.2008г. и изправната по договора страна е ищецът Я.Т., който е изпълнил задължението си да предостави на ответника държането на имотите, предмет на договора. Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответника, че предадените му земи са били необработваеми и че ищецът е дал под аренда същите земи на трето лице, тъй като е приел за установено, че за процесния период имотите фактически са ползвани именно от ответника, който не е поискал изменение на договора на основание чл.16, ал.1, изр.1 от ЗАЗ, поради което дължи уговореното в арендния договор годишно арендно плащане. По отношение на размера на арендното плащане съдът е посочил, че същият е определяем и е в зависимост от средния добив на съответната селскостопанска култура, изчислен върху изкупните цени на получените средни добиви от декар. Независимо от така посоченото, ЕРС е заключил, че за дължим от ответника размер на арендното плащане следва да се приеме сумата 12 лв/дка, който размер е претендираният от ищеца в изпратената на ответника покана, или по 609.61 лв. годишно. Съдът е приел въз основа на признанието на ищеца и показанията на свидетеля Н., че за стопанската 2010/2011г. ищецът е получил плащане в размер на сумата 300 лв., при което за тази стопанска година дължима е останала сумата 309.61 лв., а за останалите две стопански години – 2011/2012г. и 2012/2013г. е налице пълно неизпълнение от страна на арендатора, поради което го е осъдил да заплати общо сумата 1 528.83 лв.

Районният съд не е уважил правопогасяващото възражение на ответника, основано на разходния касов ордер за изплатената на ищеца сума от общо 1 500 лв. за петте стопански години. Макар да е кредитирал заключенията на тройната и петорната графологични експертизи и да е приел, че ищецът Я.Т. е положил подписа си в разходния ордер, съдът е направил извод, че ответникът не е доказал плащането на сумата 1 500 лв., тъй като датата в ордера не е достоверна, самият ордер не е осчетоводен, а петорната графологична експертиза е установила, че ръкописните текстове, с които РКО е попълнен, не са нанесени по едно и също време, а също така цифрата „1” в числото „1 500” е написана допълнително към текста „500 лв.”, за да се получи числото „1 500”.

Решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над сумата 1 528.83лв. до размера на претендираната сума от 2 438.40 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.

В обжалваната му осъдителна част решението е валидно и допустимо, но неправилно.

По делото няма спор и обосновано въз основа на писмените доказателства районният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключения между тях писмен договор с нотариална заверка на подписите от 08.12.2008г., който е такъв за аренда на земеделски земи по смисъла на Закона за арендата в земеделието. По силата на този договор ищецът като арендодател се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване общо 50.801 дка земеделски земи в землището на с.Лалково, като няма спор, че арендодателят е изпълнил това свое основно договорно задължение, а от гласните доказателства е установено, че през процесните три стопански години ответникът е ползвал необезпокоявано земите, предмет на арендния договор. След като е доказан фактът на ползването от арендатора на всички арендувани земеделски земи през трите стопански години, за които от него се търси арендно плащане, без правно значение е налице ли е неизпълнение на основното договорно задължение на ищеца-арендодател през следващите стопански години, тъй като плащането за същите не е в предмета на спора.

Правилно също така районният съд е приел за неоснователно възражението на арендатора за недължимост на арендните плащания за спорните три стопански години, поради твърдението, че предадените му за ползване ниви са били необработваеми като такива и са ползвани като пасища. Съгласно договорното съдържание арендодателят е предал земя годна за обработка и в състояние, което отговаря на ползването, като е изключена отговорността му за недостатъци на земите, които той е знаел или е могъл да знае при сключването на договора, или недостатъците са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед на земите. На основание чл.20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, но в случая ответникът не твърди и не е доказал да е поискал изменение на договора или развалянето му поради невъзможността да обработва земите като ниви. Не е установил и обективно настъпване на обстоятелства след сключване на договора, водещи до несъответствие на поетите задължения и даващи основание за изменение на договора на основание чл.16, ал.1 от ЗАЗ. При това положение, правилно и районният съд е приел, че за ищеца-арендодател се е породило правото да получи от ответника годишното арендно плащане за ползването на земите през исковите три стопански години.

Независимо от правилно приетото от районния съд за съществуването на облигационната връзка между страните по договора за аренда на земеделските земи и за породеното у ищеца право да получи годишното арендно плащане, според правилата за разпределение на доказателствената тежест при разглеждания иск, ищецът следва да докаже и размера на всяко от дължимите от ответника годишни арендни плащания. Именно ищецът следва да проведе пълно и главно доказване относно размера на претенцията си, поради това, че уговореното в договора арендно плащане не е определено, а определяемо – в зависимост от средния добив от декар площ и от изкупните цени на продукцията, както и поради това, че ответникът изрично е оспорил начина на формиране на ищцовата претенция, т.е. нейния размер. От своя страна ответникът е длъжен да проведе насрещно доказване на своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

В случая районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, която страните носят в процеса, като с доклада по чл.146 ГПК изрично е указал на ищеца, че следва да докаже размера на дължимото от ответника годишно арендно плащане за трите стопански години, което доказване включва установяване на средния добив от декар предадена за ползване земя и установяване каква е била изкупната цена на добитото през съответната стопанска година. Съдът е посочил в доклада си, че за тези обстоятелства, относими към размера на арендното плащане, ищецът не е посочил доказателства.

Ищецът не е изпълнил тази възложена му доказателствена тежест, тъй като не е установил какъв среден добив е реализирал ответникът от съответната култура от арендуваните от него земи за всяка от исковите стопански години, не са събрани каквито и да е доказателства и за изкупните цени на тази реализирана от арендатора култура – критерий за определяне на арендното плащане според чл.4, б.„б” от процесния договор. Ищецът е установил какви са били отглежданите в Община Елхово култури и че най-реализираната е пшеницата, установил е и какъв е бил размера на средното рентно плащане в с.Лалково през част от изследвания период, но това са ирелевантни обстоятелства, тъй като задължението на ответника по процесния договор е уговорено да бъде оценимо в пари не според рентното плащане на най-отглежданата в региона култура, а по изкупни цени на получените от него като арендатор добиви, т.е. по пазарни цени, за които по делото липсват доказателства. Игнорирайки възложената от него доказателствена тежест на ищеца, с решението ЕРС е приел, че дължимото от ответника арендно плащане за декар площ може да се счете в размер на 12 лв/дка, който размер ищецът е посочил в писмената покана до ответника. При липса на доказателства и твърдения от страна на ответника той да се е съгласил с този посочен от ищеца размер на годишните арендни плащания, и след като ответникът е оспорил размера на иска, решаващият извод на районния съд за този дължим размер на арендното плащане- по 609.61 лв. годишно, на база 12 лв/дка, е изцяло необоснован. Този извод е направен и в нарушение на процесуалното правило на чл.154 ГПК, според което всяка от страните трябва да докаже фактите, от които извлича благоприятни правни последици. След като в случая съдът е дал указания на ищеца, че в негова тежест е да установи твърдяни от него факти от значение за спора – средният добив от декар и размера на изкупните цени за съответната стопанска година, и тези факти са останали недоказани в процеса, то ищецът е следвало да понесе неблагоприятните последици от недоказването – съдът е бил длъжен да приеме, че правните последици не са се осъществили, т.е. да отхвърли иска като недоказан.

С оглед горното, основателно е оплакването на въззивника, че решението на ЕРС в обжалваната му част, с която е присъдено арендното плащане за трите стопански години от общо 1 528.83 лв., е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Искът до този посочен размер от 1 528.83 лв. не е доказан и пред настоящата инстанция, поради което следва да се отхвърли като недоказан от въззивната инстанция, след отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част.

С оглед отхвърлянето на иска като недоказан, е безпредметно да се разглежда основателността (изцяло или частично) на правопогасяващото възражение на ответника, сега въззивник, с оглед представения от него РКО от 01.04.2013г. за платените на ищеца общо 1 500 лв. за петте стопански години, т.е. по 300 лв. за всяка стопанска година, включително за процесните три. С оглед наведените в жалбата доводи относно автентичността на ордера като документ обаче може да се каже, че автентичността на документа не е оборена от ищеца, тъй като от заключенията на тройната и петорната графологични експертизи категорично е установено авторството на подписа на ищеца Я. Т. за „получил сумата”. Ищецът е оспорил съдържанието на ордера, т.е. получаването на сумата, но само с твърдението, че подписът в документа не е негов. Съдържанието на текста в документа, както и неговата дата, не са оспорени нито от ищеца, нито от пълномощника му в първото по делото открито съдебно заседание. Независимо, че по своя инициатива петорната графологична експертиза е изследвала и установила, че ръкописните текстове в РКО не са нанесени по едно и също време и цифрата „1” в сумата „1 500 лв.” е написана допълнително към текста „500лв.”, за да се получи числото „1 500”, основателен е доводът на въззивника, че районният съд не е следвало да цени експертизата в тази й част и по този начин да отрече погасителния ефект на удостовереното с ордера плащане. Това е така, тъй като експертите са излезли извън поставената им задача, за обстоятелства, които са преклудирани, тъй като не са заявени своевременно пред първата инстанция до приключване на първото по делото съдебно заседание и не са били налице изключенията по чл.147 ГПК.

При този изход на спора пред въззивната инстанция и отхвърлянето на ищцовата претенция изцяло, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът, сега въззивник, е този, който има право на всички разноски по производството пред първата и въззивната инстанции. С оглед на това ЯОС следва да отмени решението на ЕРС и в частта, с която Х.Н. е осъден да заплати на ищеца Т. разноски в размер на сумата 857,05лв., като с въззивното решение на ответника Н. следва да се присъдят разноски в размер на сумата общо 1 013.08 лв., от които – 348.80лв. разноски пред въззивната инстанция и 664.28 лв. – неприсъдени разноски пред първата инстанция.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №120/25.11.2015г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №277/2014г. в частта, с която ответникът Х.Х.Н. е осъден да заплати на ищеца Я.Д.Т., на основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.8 от ЗАЗ сумата 1 528.83 лв., представляваща дължимо годишно арендно плащане за стопанските години 2010/2011г., 2011/2012г. и 2012/2013г. за ползването на четири земеделски имота в землището на с.Лалково, община Елхово, по договор за аренда от 08.12.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.05.2014г., както и в частта, с която ответникът Х.Н. е осъден да заплати на ищеца Я.Т. разноски в размер на сумата 857.05 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Д.Т. ***, с ЕГН **********, против Х.Х.Н. ***, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр.с чл.8 от ЗАЗ за заплащане на сумата 1 528.83 лв., представляваща дължимо годишно арендно плащане за стопанските години 2010/2011г., 2011/2012г. и 2012/2013г., за ползването на четири земеделски имота в землището на с.Лалково по договор за аренда от 08.12.2008г., като НЕДОКАЗАН.

Решението на ЕРС в останалата му част, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА Я.Д.Т. ***, с посочени по-горе данни за адрес и ЕГН, да заплати на Х.Х.Н., с посочени по-горе данни, направените от него разноски пред първата и въззивната инстанции в размер на сумата общо 1 013.08 лв.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1, изр.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.