Мотиви на присъда № 51/ 31.05.2016г.по нохд №123/16г.по описа на ОС- Ямбол:

Окръжна прокуратура- Ямбол е предявила обвинение против Г.Н.Г. *** за престъпление по чл.304а ал.1 от НК, затова че на 14.02.2016 г. около 12.45 ч. в гр. Елхово, обл.Ямбол, на кръстовището на ул. „Александър Стамболийски" и път I-7, е предложил подкуп - пари в размер на 15 лв. - една банкнота с номинал 5лв. с № ******** една банкнота с номинал 10 лв. с № ****на полицейски орган - Г.Д.Б. и К.Н.К. - младши автоконтрольори при РУ - Елхово, за да не извършат действия по служба - Б. да не състави АУАН за извършени нарушения на ЗДвП и К.К. да не състави АУАН за извършено нарушение на Кодекса за застраховането.

По искане на защитника на подсъдимия е разпоредено предварително изслушване по реда на глава XXVII НПК.

В предвид изявлението на поде.Г., че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и след изпълнение на задължението по чл.372 ал.1 НПК, съдът с нарочно определение по чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 НПК обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание участващият прокурор от ОП- гр.Ямбол поддържа изцяло предявеното обвинение, като счита същото за доказано от обективна и субективна страна. Пледира на подсъдимия да му бъде наложено наказание лишаване от свобода с прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК, което да бъде изтърпяно ефективно.

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и със служебно назначен защитник адвокат И.С. ***. Чрез защитника си пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в минималния размер предвиден в чл.304а НК, тъй като е налице превес на смегчаващите вината обстоятелства. По отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба се иска също да бъде в минималния размер в предвид липсата на финансови възможности. В последната си дума подсъдимият прави искане за условно осъждане.

Съдът за да постанови присъдата си приема за установена фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Подсъдимият Г.Г. е роден на ***г., неграмотен е и не работи. От 1987г.до 2015г.е осъждан 11 пъти, както следва:

По нохд № 371/87г.е осъден на осн.чл.251 НК на 6 месеца лишаване от свобода. На осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години;

По нохд № 321/99г.е осъден на осн.чл.343 ал.2 НК на глоба в размер на 200лв. ;

По нохд № 478/92г.е осъден на осн.чл.196 ал.1 т.2 НК на 6 години лишаване от свобода;

По нохд № 268/88г.е осъден на осн.чл.252, вр.с чл.195 ал.1 т.2 НК на 4 години лишаване от свобода;

По нохд № 858/ 2003г.е осъден на осн.чл.195 ал.1 т.З НК на 6 месеца лишаване от свобода;

По нохд № 913/ 2007г.е осъден на осн.чл.196 ал.1 т.2 НК на 6 месеца лишаване от свобода; на основание чл.25 ал.1 НК е определено общо наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода по присъди постановени по нохд № 858/ОЗг. и № 913/07г. На основание чл.24 НК така определеното общо наказание е увеличено на 7 месеца и 6 дни;

По нохд № 141/2009г.е осъден на осн.чл.345 НК на глоба в размер на 300лв. ;

По нохд № 5/2010г.е осъден на осн.чл.343в ал.2 НК на пробация;

По нохд № 12/ 2014г.е осъден на осн.чл.280ал.2 НК на 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 900лв.;

По нохд № 328/ 2014г.е осъден на осн.чл.195 ал.1 НК на 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25 ал.1 НК е определено общо наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба в размер на 900лв.по присъди постановени по нохд № 12/14г. и нохд № 328/14г. Общото наказание е изтърпяно на 7.10.2014г.;

По нохд № 36/ 2015г.е осъден на осн.чл.280 ал.2 НК на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000лв. Наказанието е изтърпяно на 11.01.2016г.

От удостоверения УРИ № ****** и № *******. издадени от Началник сектор „Човешки ресурси ОД МВР Ямбол е видно, че свидетелите Г.Д.Б. и К.Н.К. са назначени и работят на длъжността „ младши автоконтрольор" в група „ОП" към РУ- Елхово при ОДМВР- Ямбол. Първият е назначен със заповед № 54/12.04.2001г., считано от 17.04.2001 г., а вторият със заповед № *********., считано от 1.10.2005г. Част от служебните задължения на свидетелите са да работят по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата, да проверяват редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на МПС, както и да изготвят документи свързани с административнонаказателната дейност. Със заповед № 8121 д-748/24.06.2015г.на министъра на МВР е възложено на полицейските органи заемащи длъжността „младши автоконтрольор II-I степен" в ОДМВР и техните териториални структурни звена да осъществяват контролна дейност по ЗДП , да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДП. На основание чл.647 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ при нарушения на разпоредбата на чл. 638 алинеи 1,2 и 3 от кодекса актовете за установяване на административно нарушение се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДП.

На 14.02.2016г.свидетелите Б. и К. са назначени в наряд като автопатрулен екипаж за времето от 8 от 16часа. От 12,30часа със служебния си автомобил „Ситроен" с per. № У 84 03 АК в гр.Елхово, били позиционирани на кръстовището на ул. „Александър Стамболийски" и път I-7 и осъществявали контрол на пътния трафик.

Същия ден подсъдимият въпреки, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС предприел управление на лек автомобил „ Опел Астра" с ДК № **** посока от с.Капитан Андреево, обл.Хасково към с.Коневец, обл.Ямбол, за да посети болната си сестра. На влизане в гр.Елхово в посока от гр.Тополовград, приближавайки кръстовището на ул. „Александър Стамболийски" и път I-7 бил спрян за проверка от св.Б.. При извършената проверка на документите на подсъдимия, свидетелите К. и Б. установили, че същия не притежава свидетелство за управление на МПС, няма документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и съответно управлява автомобила без такава, автомобила няма и винетен стикер за платена винетна такса, който е задължителен по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата . Свидетелите повикали подсъдимия до полицейския автомобил и го уведомили, че при проверката са установили, че същия е извършил нарушения по чл.150 от ЗДП, по чл.139 ал.5

ЗДП, и по чл. 638 ал.З, вр.с чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и, че за тези нарушения ще му бъдат съставени актове за установяване на административно нарушение. Подсъдимият Г. помолил свидетелите да не му съставят АУАН, тъй като е безработен и няма възможност да заплати глобата, като обяснил и , че отива при болната си сестра. Свидетелите Б. и К. изпълнявайки служебните си задължения влезли в служебния автомобил, като св.Б. седнал на предната лява седалка, а св.К. на предната дясна седалка. Св.Б. започнал да съставя АУАН № 69/14.02.2016г. за нарушенията по чл.150 и чл.134 ал.5 от ЗДП, а св.К. - АУАН № *****г.за нарушение по чл. 638 ал.З от КЗ. Виждайки това подсъдимият Г. решил да предложи подкуп на полицаите за да не му съставят актове за извършените от него нарушения. В изпълнение на взетото решение той извадил от джоба си две банкноти едната от 10 лв. и една от 5 лв., с дясната си ръка се пресегнал и през отворения прозорец на предна лява врата на полицейския автомобил ги пъхнал под лявото бедро на св.Г.Б., настоявайки полицаите да вземат парите и да не му съставят актове за нарушенията. Свидетелят извадил банкнотите и ги поставил на таблото на автомобила, след което наредили на подсъдимия да се отдръпне от автомобила и сигнализирали за случилото се на дежурния на РУ - Елхово. На мястото на инцидента е извършен оглед на местопроизшествие, при който са иззети двете банкноти - № ****** с номинал 5 лв. и № ******* с номинал 10 лв. по време на огледа са направени и снимки, които са приложени към протокола за оглед.

Приетата от съда фактическа обстановка е идентична с тази изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като със същата подсъдимия е съгласен изцяло. Посочените факти и обстоятелства са установени по безспорен и несъмнен начин от направеното самопризнание на подсъдимия, от показанията на свидетелите Б. и К., от приложените по делото писмени доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, удостоверение № ******., № *****., заповед № *******.на министъра на МВР, график на дежурствата на младши автоконтрольорите за м.02.2016г.на РУ-Елхово и справка за съдимост на подсъдимия, както и от приложените по делото веществени доказателства- две банкноти от 5 и 10лв. Посочените гласни и писмени доказателства са безспорни, последователни и непротиворечиви. Показанията на свидетелите Б. и К. напълно кореспондират помежду си, като същите кореспондират и с обясненията на подсъдимия и направените от негова страна самопризнания. Кредитира се приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие , тъй като същия е изготвен съгласно правилата на НПК. Останалите писмени доказателства представляват официални и части документи издадени от надлежен орган, поради което съда им дава пълна вяра.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.304а ал.1,вр. с чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 14.02.2016 г. около 12.45 ч. в гр. Елхово, обл. Ямболска, на кръстовището на ул. „Александър Стамболийски" и път I-7, е направил опит да даде подкуп - пари в размер на 15 лв. -една банкнота с номинал 5лв. с № **** и една банкнота с номинал 10 лв. с № ЮБ ******** на полицейски орган - Г.Д.Б. и К.Н.К. -младши автоконтрольори при РУ - Елхово, за да не извършат действия по служба -Б. да не състави АУАН за извършени нарушения на ЗДвП и К.К. да не състави АУАН за извършено нарушение на Кодекса за застраховането, като не е довършил деянието по независещи от него причини.

От обективна страна законодателя е предвидил три форми на изпълнително деяние на престъплението по чл.304а НК - предлагане, обещаване или даване на подкуп. В конкретния случай съдът счита, че подсъдимият е осъществил деянието в третата му форма- даване на подкуп, а не чрез предлагане както е квалифицирано в обвинителния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт извършеното деяние е описано по следния начин: подсъдимият решил да предложи подкуп на двамата полицаи, за да не му съставят акт за установяване на административно нарушение....в изпълнение на взетото решение пресегнал с дясната си ръка и през отворения прозорец на предната лява врата на полицейския автомобил и пъхнал под лявото бедро на св.Б. две банкноти от 5 и 10 лева. От изложеното е видно, че извършеното от подсъдимия деяние следва да бъде квалифицирано като опит за даване на подкуп , а не предлагане на такъв, тъй като предлагане на подкуп е налице само ако предложението не се обективира с даване на процесиите пари. Съдът счита, че не е налице процесуална пречка служебно да измени формата на изпълнителното деяние, като вместо предлагане на подкуп осъди подсъдимия за опит за даване на такъв, тъй като не е налице изменение на обстоятелствената част на обвинението и се касае за същото по вид престъпление. Подсъдимият се е защитавал по всички факти и обстоятелства още от досъдебното производство , така и в съдебно заседание, такива каквито са изложени, различна е само формата на изпълнителното деяние, тъй като същия не е предложил , а е дал процесния подкуп. В този смисъл е и решение №192/11.07.29011г.по н.д.№ 1078/11г.на III наказателно отделение на ВКС.

Подсъдимият е субект на престъплението, тъй като при активния подкуп субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Обект на престъплението са свидетелите Б. и К., които към момента на извършване на деянието са имали качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 буква „а" от НК. Същите работят на длъжността „ младши автоконтрольор" в група „ОП" към РУ- Елхово при ОДМВР- Ямбол и част от служебните им задължения е да работят по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата, да проверяват редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на МПС, както и да изготвят документи свързани с административнонаказателната дейност. Със заповед № ******г.на Министъра на МВР е възложено на полицейските органи заемащи длъжността „младши автоконтрольор II-I степен" в ОДМВР и техните териториални структурни звена да осъществяват контролна дейност по ЗДП, като съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДП. На основание чл.647 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ при нарушения на разпоредбата на чл. 638 алинеи 1,2 и 3 от кодекса актовете за установяване на административно нарушение се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДП. На инкриминираната дата 14.02.201 бг.свидетелите Б. и К. са били назначени в наряд като автопатрулен екипаж за времето от 8 от 16часа.

Подсъдимият е направил опит да даде подкуп - банкноти с номинал от 5 и 10 лева на свидетелите К. и Б. в качеството им на "полицейски орган", за да не извършат действия по служба, а именно - Б. да не съставя акт за установяване на административно нарушение за извършени нарушения по ЗДП, а К. да не съставя акт за установяване на административно нарушение за извършени нарушения по Кодекса за застраховането.

Съдът в настоящият състав намери, че изпълнителното деяние на подкупа не е било довършено, а е останало във фазата на опита. Пълното осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви - даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/, които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице пълното осъществяване на подкупа с оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия го, е необходимо двете страни по него - даващият и получаващият, да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията, за които се дава, респективно - получава подкупа. Когато обаче е налице осъществяване само на едната насрещна проява - даване на подкуп, без да е осъществена другата -получаване, тъй като длъжностното лице не се съгласява и се противопоставя на това, е очевидно, че не би могло да е налице насрещно съгласуване на волите на двете страни за характера и естеството на бъдещото действие или бездействие на подкупвания. В този случай не е налице предлагане на подкуп, доколкото активната страна вече е предприела действия по фактическото разпореждане с предмета на подкупа в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено действие или бездействие. Щом като даващият подкупа е започнал изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху предмета в стремеж той да премине във фактическа власт на длъжностното лице, ще е налице формата на изпълнителното деяние "даване" на подкуп, което остава недовършено в случаите, в които не е установена такава власт от длъжностното лице какъвто е и настоящият процесен случай. Когато даващият подкупа е направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия, е налице довършен опит, тъй като даващият вече няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е предназначен подкупа не го е получил или не желае да го получи.

В настоящия случай поде.Г. е извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние - "даване" на подкуп, като е пъхнал двете банкноти под бедрото на св.Б.. Тези негови действия са съпътствани с настояването на подсъдимия свидетелите да вземат парите и да не му съставят акт. Тази съвкупност от факти, които подсъдимият признава, сочи както на действия по даване на подкупа, така и на съответната негова волева насоченост - да подкупи длъжностните лица с цел да ги мотивира във връзка с поведението им по служба /в случая да проявят бездействие/. Ако тази волева насоченост на подсъдимия беше срещнала ответната такава на полицейските служители, то активният подкуп би бил довършен, като би било налице и друго престъпление - пасивен подкуп. В случая активният подкуп не е успял, поради което и не би могло да се изисква постигане на съгласие между даващият го и този, за когото е предназначен, за бъдещото действие или бездействие по служба. При опит към "даване на подкуп" е достатъчно даващият го да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на длъжностното лице. С това субективната страна е осъществена. В резултат на изложеното, в конкретния случай съдът прие, че изпълнителното деяние е останало недовършено и е спряло във фазата на опита извън волята и желанието на подсъдимия, поради отказа на длъжностните лица да приемат предлагания дар и предприетите от тях незабавни действия по задържането на подсъдимия и уведомяването за случая дежурния при РУ Елхово. Изцяло в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 57/12.06.2014 г. по ВНОХД № 58/2014 г. по описа на АС-Бургас, Решение по ВНОХД № 162/13 г. по описа на АС-Бургас, Решение по ВНОХД № 63/2012 г. потвърдено изцяло с Решение от 04.10.2012 г. по КНД№ 1089/12 г. по описа на ВКС на РБ; Решение № 134/07.03.2013 г. на ВКС по н.д. № 239/2013 г. на III н.о. и др.

От субективна страна подсъдимият Г. е действал с пряк умисъл, съзнавайки общественопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

По тези съображения съдът квалифицира деянието като опит по чл.304 , вр.с чл.18ал.1 НК.

По изложените по- горе съображения съдът призна подсъдимия за невиновен в това да е предложил подкуп, тъй като квалифицира изпълнителното деяние като опит за даване на подкуп.

Съдът оправда подсъдимия и по предявеното му обвинение, че е предложил подкуп на лица заемащи отговорно служебно положение, тъй като свидетелите Б. и К. са полицаи и като такива следва да бъдат квалифицирани единствено като „полицейски орган". В разпоредбата на чл.304а НК са изброени лимитативно длъжностните лица обект на квалифициран активен подкуп, като е посочено алтернативно кой може да бъде обект на това престъпление- лице заемащо отговорно служебно положение, включително и.... полицейски орган, т.е. полицейският орган е отделен обект на престъплението и за него не се изисква да е и лице заемащо отговорно служебно положение. Такъв би бил например началника на РУ , но не и младши автоконтрольора.

По тези съображения и на основание чл.304 НПК съдът оправда подсъдимия Г. по тези обвинения.

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид следното:

За извършеното престъпление законът предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода и кумулативно глоба до 15 000лв. На основание чл.373 ал.2, вр.с чл.372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 НПК , предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и постановената осъдителна присъда , съдът следва да определени наказанието при условията на чл.58а НК. В процесния случай са налице два варианта на определяне на наказанието- при условията на чл.58а ал.1 НК или по чл.55 ал.1 т.2 буква „б" от НК. В случая по отношение на подсъдимия не са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства, поради което съдът определени наказанието при условията на чл.54 НК и определи същото на 9 месеца лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 НК намали това наказание с една трета и осъди подсъдимия Г. на 6 месеца лишаване от свобода. При определяне наказанието се отчете високата степен на обществена опастност на инкриминираното деяние, тъй като със същото се засягат обществените отношения свързани с нарушаване дейността на държавните органи, както и динамиката на този вид престъпления. Подсъдимият също е със сравнително висока степен на обществена опасност в предвид предишните му осъждания, както и факта, че е излязъл от затвора месец преди да извърши настоящото престъпление. От друга страна съдът отчете като смегчаващи вината обстоятелства критичното му отношение към извършеното, тежкото му здравословно състояние, в резултат от поразяване от токов удар. Отечете се и обстоятелството, че деянието не е довършено. Самопризнанието на подсъдимия не се отчита като смегчаващо вината обстоятелство, тъй като същото е елемент от разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗПС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като определи същото да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като подсъдимия е рецидивист по смисъла на § 3 т.1 от закона.

Съдът не обсъди възможността за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, тъй като са налице материално правни пречки за това в предвид предишните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода.

Предвид изложените по- горе смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и тежкото материално състояние на подсъдимия му наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 100лв.

С така наложените две комулативни наказания в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

В предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 307 а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението- една банкнота с номинал от 10 лева и една с номинал от 5 лева.

Причини за извършване на деянието са желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин, като не му бъдат съставени АУАН- ния.

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия: