МОТИВИ на Решение №72/11.05.2016 г.,

постановена по ВНАХД №79/2016 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Елхово, против Решение №34/18.01.2016 г. постановено по АНД №1278 по описа на РС – Елхово за 2014 година. С атакувания съдебен акт обвиняемата М.Д.Д., е призната за невиновна в това, че на 28.05.2013 г. в село Гранитово, област Ямболска, в района на Основно училище „Х.Д.”, в качеството си на длъжностно лице - възпитател в Основно училище „Х.Д.” с. Гранитово, общ. Елхово, по повод изпълнение на службата си, причинила лека телесна повреда на малолетния Д Н. С., изразяващи се в болки и страдания, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е била оправдана по това обвинение.

В протеста се излагат доводи, че ЕРС неправилно и едностранчиво е анализирал доказателствата и е установил фактическа обстановка, която не отговаря на обективната истина, довело до постановяване на оправдателното решение. В открито съдебно заседание, прокурорът от ОП - Ямбол поддържа протеста и като коментира показанията на пострадалия Д С., свидетелите-очевидци П. Д. и Р. П. и свид. д-р М. счита, че атакуваното решение следва да бъде отменено и постановеното ново, с което обв. Д. да бъде призната за виновна в извършеното престъпление и да й бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в закона.

Въззиваемата Д., чрез упълномощеният си защитник, настоява да се потвърди решението на Елховския районен съд. Адв. А. излага подробни съображения, че решаващият съд е извършил обстоен и правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. и на показанията на свидетелите Р. П., П. Д. и д-р М., като изводите на ЕРС се подкрепят и от заключението на ВЛ по приетата във въззивното съдебно заседание техническа експертиза. Отделно от счита, че във времевия период от 12.01 ч. до 12.03 ч. на инкриминираната дата, въззиваемата не е била в училището в качеството на длъжностно лице, тъй като нейният ангажимент спрямо учениците е бил от 12.50 ч. до 16.50 часа. Пледира да се постанови решение, с което да се потвърди протестирания съдебен акт.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден от прокурор и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледан по същество е основателен, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 28.05.2013 г., обв. М.Д.Д. работила като „Възпитател в начален етап”, в Основно училище „Х.Д.” с. Гранитово, общ. Елхово, обл. Ямбол по Трудов договор №291/08.09.2011 г. и Допълнително споразумение №18/11.03.2013 година. В трудовите й функции влизали отговорности вкл. и за „опазване на живата и здравето на учениците по време на учебни занятия и други учебни форми и дейности, организирани от училището”, както и задължения да спазва професионалната етика вкл. и да „зачита и защитава личното достойнство, правата и индивидуалността на всеки ученик”. През 2013 г. в това училище, като ученик във втори клас, учил и пострадалият - Д Н. С. от с. Лесово, общ. Елхово /роден на *** г./, както и внукът на обвиняемата – М., ученик в четвърти клас. На 28.05.2013 г., обв. Д. отишла на работа в ОУ „Х.Д.”. Разпределените й учебните часове за този ден били от 12.50 ч. до 16.50 ч. и включвали дейност: обяд; организиран отдих и спорт; самоподготовка и занималня по интереси - общо от 13.30 ч. до 16.10 часа. След 13.00 ч. на посочената дата, в двора на училището, между пострадалия Д Н. С. и внука на обвиняемата – М., възникнало спречкване и двамата си разменили удари с пръчки. М. се разплакал и тръгнал да търси баба си - обв. Д., а свид. Д С. напуснал мястото на инцидента и се скрил за да се разправя с него обвиняемата. По това време обв. Д. и колегата й - свид. П.К. се намирали в училищния двор и при тях отишъл ученикът от 4-ти клас Т. и казал на обвиняемата, че Д С. бие М.. Тъй ката внукът й не бил добре здравословно, обвиняемата казала „Само това му липсва” и пратила Т. да повика М., а свид. В. Н. С. - брат на пострадалия, да доведе Д С. си при нея. В това време свид. П.К. си тръгнала, а свид. В. С. и друг ученик - Й.Ш., открили Д С., но той не отишъл при обвиняемата.

Около 13.30 ч. на 28.05.2013 г., когато започвал учебният час по самоподготовка - т.н. занималия, свид. Д С. влязъл в сградата на училището от входа откъм училищния двор и в коридора на първия етаж бил пресрещнат от обвиняемата, която започнала да му се кара на висок тон, ударила му шамар по лицето, хванала го за врата и го разтърсила. Това било възприето от ученици от горните класове, като и от свид. П. Д. и свид. Р. П., които излезли от столовата. След това пострадалият влязъл в стаята на занималнята, там отишла и обв. Д., която започнала да пише на дъската.

След училище, пострадалият с брат си свид. В. С. се прибрали у дома си в с. Лесово, придружени от свидетелите Р. П. и П. Д., които разказали на майката на Д С. - свид. С. И. за инцидента. Свид. И. видяла, че по шията и лицето на пострадалия има следи от насилие, съобщила за това на съпруга си – свид. Н. С. и сигнализирала на тел. 166. В дома им пристигнали полицаи, на които пострадалия Д С. казал за случилото се. На следващата сутрин - 29.05.2013 г., около 07.20 ч., свид. И. изчакала училищния автобус, поискала обяснение от обв. Д. за случилото се и двете се скарали. След това около обяд, майката завела сина си – пострадалия Д С. в Болницата в гр. Елхово, при личния му лекар – свид. д-р С. М. и поискала да им се издаде медицински документ за нараняванията на Д С.. Свид. М., ги насочила към съдебен лекар в гр. Сливен или към хирург към Диагностичния медицински център – Елхово, но поради това, че свид. И. нямала възможност да заплати таксата за издаването на медицинско удостоверение, такова не е било издадено.

Видно от заключението на вещи лица - д-р П Ц - психиатър и Г.Г.А. – психолог по комплексната съдебно психиатрично-психологична експертиза, детето Д С. е годен да участва адекватно и пълноценно в наказателното производство, като както към времето на инцидента е бил в състояние на ясно съзнание, възприемал е и е отреагирал съответно на възприетото, при липса на психотична продукция или интелектуален дефицит.

От заключението на ВЛ по назначената от въззивната инстанция видео-техническа експертиза, се установява, че на една от камерите монтирани за видео наблюдение в ОУ „Х.Д.” с. Гранитово, на 28.05.2013 г. в от 12.01 ч. до 12.02 ч., на входа на училището и малко навътре в коридора на първия етаж на сградата, е регистрирано хващане от лице от женски пол с руса коса и с очила, на дете, като други съприкосновения и действия от страна на лице от женски пол с деца не се установяват. ВЛ дава заключение, че извлечените изображения са с качество, което не позволява детайлно отграничаване и описване на всички действия на заснетите лица, поради ниска разделителна способност /ниска резолюция/ на заснемащото устройство, отдалечеността на заснетите обекти и ракурса на заснемане, както и наличието на преграда закриваща фигурите.

Обвиняемата М.Д.Д. е родена на *** ***, с ЕГН-**********,***, българска гражданка, с висше образование, вдовица, възпитател в ОУ „Х.Д.” с. Гранитово, обл. Ямбол, неосъждана и неосвобождавана от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Настоящият състав, след като извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства - отделно и в тяхната съвкупност, възприе горната фактическата обстановка, ползвайки обясненията на обв. Д., показанията на разпитаните по свидетели - пострадалия Д С., В. С., Р. П., П. Д., С. М., В Г, Е А, П.К., С И. и Н. С., както и от събраните по надлежния ред писмени доказателства - препис от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1 от 15.05.2006 г. на Община Болярово; заверено копие от трудов договор №291/08.09.2011 г.; заверено копие от допълнително споразумение №18/11.03.2013 г.; заверено копие от длъжностна характеристика; справка за съдимост на обвиняемата Д. с рег. №2598 от 20.11.2014г., издадена от БС при PC-Елхово; справка с изх. № 174/05.05.2015 г. на ОУ „Х.Д.” с. Гранитово; Писмо - л. 92 от първоинстанционното производство; справка с изх. № 549/16.12.2015 г. ОУ „Х.Д.” - с. Гранитово, обл.Ямбол; справка с изх. №549/16.12.2015 г., на директора на ОУ „Х.Д.” с. Гранитово.

ЯОС споделя извода на ЕРС, че по делото не е спорно че причината, довела до възникване на инцидента, е размяна на удари с пръчки между пострадалия Д С. и внука на обв. Д. – М., което ядосало обвиняемата.

Настоящият състав, въз основа на показанията на пострадалия Д С., незаинтересованите свидетели П. Д. и Р. П. и частичното от обясненията на обв. Д. /„сдръстих” го за раменете/ приема, че между обвиняемата и пострадалия Д С. е бил осъществен физически контакт и намира, че неправилно ЕРС не е приел за достоверни онази част от показанията на свидетелите-очевидци и пострадалия, в които се сочи, че „обвиняемата Д. е нанесла удари по лицето на ученика Д като му е ударила шамар, душила го е хващайки го за гърлото, блъскала го е в стената, тъй като показанията на тези трима свидетели съпоставени едни с други взаимно си противоречат”. От показанията на пострадалият Д С. в ДП и от тези дадени в хода на съдебното следствие се установява, че е бил „бит” от обв. Д. на два пъти, като посочва, че това се е случило и вътре в училище - в коридора на първия етаж, където обв. Д. го е хванала за гърлото и започнала да го блъска в стената и му ударила шамар. Тези действия са били възприети и от свид. П. Д. и от свид. Р. П.. Тук ЕРС превратно е тълкувал техните показания като е приел, че те сочат различно място на извършване на деянието /едно деяние/, като не е съобразил, че свидетелите описват два отделни контакта между обвиняемата и пострадалия, като специално в показанията си очевидеца П. ясно сочи, че е възприела съприкосновение от страна на обвиняемата с ученика Д С., което се е случило в дъното на коридора на първия етаж и резонно, макар и в с.з. тя да не описва удар с шамар. В показанията си в ДП обаче, тя ясно сочи, че в коридора на училището „Видяхме в един ъгъл Д от с. Лесово и до него госпожа Д.. В този момент Д. удари един шамар по лицето на Д, след което го хвана с двете си ръце отпред за дрехата и го блъсна няколко пъти в стената на коридора. През цялото време тя му крещеше да слуша”. ЯОС намира че следва да се кредитират показанията на свид. П. дадени в ДП, във време много по-близко до датата на инцидента, при съобразяване, че като и при двата й разпита същата сочи за физически контакт между пострадалия и обвиняемата.

По отношение на показанията на свид. П. Д. отново ЯОС счита, че същият не излага различна фактология по отношение на главния факт от соченото в акта на прокурора, и от изложеното от пострадалия и свид. П., като неправилно ЕРС е приел, че показанията му са изолирани и некореспондиращи с изложените от другите двама очевидци – „че обвиняемата Д. след като в коридора на първия етаж е ударила един шамар на свид. Д С., го е хванала за врата и го е вкарала в съседната на стаята, както и че тя ударила шамар на внука си М., непосредствено след приключилото съприкосновението между обвиняемата и пострадалия”. В тази част показанията на свид. Д. не се отнасят пряко до деянието, за механизма на извършване на което обаче, същият ясно сочи, че обвиняемата Д., в коридора на първия етаж е ударила шамар на свид. Д С..

ЯОС не възприема посоченото от ЕРС основание за некредитиране на показанията на свид. Д С. - „Прави впечатление и вътрешното противоречие и непоследователността в показанията на пострадалото дете Д С., който в края на показанията си непосредствено пред съда заяви, че сам без да иска си е ударил главата в стената на коридора. Или сам в показанията си свид. Д С. отрече на соченото в Постановлението второ място на нанасяне на телесно увреждане - в коридора на първия етаж обв. Д. да му е нанасяла удар с шамар, поради което съдът възприе за достоверно заявеното от свид. П. „бутане” и соченото от самата обвиняема „сдръстих за раменете”. Видно от показанията на пострадалия в с.з. от 18.05.2015 г. – л. 98 и л. 99, той ясно сочи – „На път за занималнята г-жа Д. ме хвана и започна да ме блъска в стената. Беше ме хванала за гърлото и ми удари шамар. Тя продължи към стаята на 4-ти клас…Г-жа Д. ме хвана за гушата с две ръце, след това му удари шамар и ме блъскаше в стената” – следователно тези части от показанията на пострадалия се отнасят до деянието извършено вътре в училищната сграда. В показанията си в ДП – л. 29 пострадалия също ясно сочи – „След това госпожата отново ме хвана за ръката и по този начин ме заведе на първия етаж в училището да нашата класна стая. Там в коридора до вратата на стаята госпожа Д. отново ме хвана по същия начин с две ръце за гушата и ме блъсна веднъж в стената на коридора. Блъсна главата ми в стената на коридора”.

Настоящият състав намира, че всеки от тези трима свидетели дават идентични показания по отношение на главния факт – това, че в коридора на първия етаж на училището, пострадалия е бил ударен с шамар от обвиняемата и хванат от нея за врата, а известните разликите в детайлите за обстоятелствата, се дължат освен на личните им възприятия свързани с твърде младата им възраст по време на деянието, миналото време /около две години/ от датата на деянието до съдебното заседание в което тези свидетели давят показания, а за пострадалия С. - и от участието му в инцидента. ЯОС ще отбележи, чи показанията им не противоречат и на изложеното в обстоятелствената част на Постановлението на РП - Елхово, където е посочено, че обвиняемата на два пъти осъществила физическо въздействие върху пострадалия, като втория път - в коридора на първия етаж на училищната сграда, „нанесла два удара с шамар по лицето на пострадалия Д С., хванала го за гърлото след което го пуснала”.

Показанията на свид. В. С., което решаващият съдът не е възприел за достоверни, по същество не разкриват обстоятелства относими пряко към деянието извършено от обвиняемата в коридора на първия етаж, вътре в училищната сграда. Това се отнася и до констатираните от ЕРС противоречията между показанията на свид. П. и свид. И., относно това кой и какво е съобщил на последната за инцидента, както и това между свид. С. И. и Н. С., за разказаното от сина им Д. Противоречията по отношение на видимото състояние на пострадалия Д С. след инцидента – тези в показанията на свидетелите В. С., П., И. и Н. С. от една страна и от друга на свид. С. М. - личен лекар на малолетния Д, също не разкриват обстоятелства пряко относими към главния факт - деянието извършено от обвиняемата вътре в училищната сграда. Още повече, ЯОС намира, че показанията на свид. М., не са тълкувани от ЕРС в точния им смисъл. Първата инстанция е приела, че от нейния разпит се установява, че на следващия след инциденти ден д-р М. е „прегледала и не е констатирала каквито и да е видими белези по лицето и по откритите части от тялото на детето, в т.ч. синини и хематоми, които да навяват на извод, че спрямо същото е било причинено каквото и да е физическо насилие”, възприемайки единствено показанията й в с.з. на 18.05.2015 г. – „Видимо не съм констатирала такива белези по лицето и по откритите части на тялото”. Наличието на такива следи от насилие би било необходимо единствено за обосноваване на обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, каквото не предявено от прокурора, а по делото са налични и показанията на свид. М. в ДП – л. 35 „Тъй като извършването на такъв преглед става бавно, а имах доста пациенти ги насочих към хирурга в медицинския център или към съдебен лекар в гр. Сливен… Аз лично по-рано докато бяха при мен не пристъпих към извършване на медицински преглед и поради това не мога да опиша характера на нанесените телесни повреди”. При това положение ЯОС счита, че от показанията на свид. М. става ясно единствено, че тя не е извършила преглед на пострадалия, поради което и логично не може да посочи телесни увреждания по него.

По отношение на липсата на медицински документи, обективиращи нанесените на пострадалия телесни увреждания, по делото безспорно се установи, че такива липсват поради факта, че майката на пострадалия не е имала пари да заплати за издаване на такива. Както се отбеляза, наличието на такива документи с оглед трайната съдебна практика не е и необходимо, предвид характера на телесните увреждания – такива по чл. 130, ал. 2 от НК - лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето.

По отношение на възпроизведените в съдебно заседание пред ЕРС видеозаписи от охранителните камери на ОУ „Х.Д.” с. Гранитово и заключението на ВЛ по проведената видео-техническа експертиза ЯОС счита, че от същите не може да се направи категоричен извод за съприкосновение на обвиняемата Д. с пострадалия Д С., независимо, че камера №5 разположена пред входа на училището, вътре в коридора е записала кадри с лице от женски пол, с руса коса, с очила, което влиза в съприкосновение с дете на входа и навътре малко във входа, като двата обекта са близо един до друг, има сближаване между тях и жената хваща детето. По отношение на видео материалите, ВЛ дава заключение, че извлечените изображения са с качество, което не позволява детайлно отграничаване и описване на всички действия на заснетите лица, поради ниска разделителна способност /ниска резолюция/ на заснемащото устройство, отдалечеността на заснетите обекти и ракурса на заснемане /зрителния ъгъл зависещ от положението на камерата към обектите на запис/, както и наличието на преграда закриваща фигурите. При това положение ЯОС намери, че от кадрите не може да се установи безсъмнено дали записаната от камера №5 жена е обвиняемата Д., а детето - пострадалия Д С.. При това положение настоящият състав прецени, че е безцелно назначаване на допълнителна експертиза с цел разпознаване на двата заснет обекта и следващото от това уточняване на реалното астрономическо време на записите и дали то е различно от техническото време фиксирано на тези кадри /28.05.2013 г. от 12.01 ч. до 12.02 часа/. Предвид изложеното, ЯОС счита, че свид. В. Г. – директор на училище е дала правдиви показания, че като е изгледала записите на охранителните камери от инкриминираната дата и време, не е възприела инцидента между обвиняемата и пострадалото дете.

Твърде неприемливи са мотивите на ЕРС, че „изхождайки от изслушаната съдебно психиатрично-психологична експертиза и от сочените от свидетелите - В Г, П.К. и Е А и от самия родител на пострадалото дете - свидетеля Н. С. личностни характеристични данни за Д С. като палаво и буйно дете, с лидерски качества, със склонност на неподчинение и липса на самоконтрол, съдът поставя под сериозно съмнение факта, че на това лице изобщо е била причинена визираната телесна повреда, защото медико-биологичната характеристика на телесното увреждане по чл. 130, ал. 2 от НК касае и субективните усещания на пострадалия за болка и страдание, които усещания макар и реално да нямат ясни и обективни проявления, не бяха очертани от самото дете Д, за да докажат твърденията му, че е било бито или ударено в сочената от него област на тялото”. Видно от заключението на вещи лица - д-р П Ц - психиатър и Г.Г.А. – психолог по комплексната съдебно психиатрично-психологична експертиза, детето Д С. е годен да участва адекватно и пълноценно в наказателното производство, като както към времето на инцидента е бил в състояние на ясно съзнание, възприемал е и е отреагирал съответно на възприетото, при липса на психотична продукция или интелектуален дефицит.

При комплексна преценка на събраната по съответния процесуален ред в наказателната производство доказателствена съвкупност, настоящият състав намира, че макар и да съществуват известни несъвпадения в показанията на свидетелите /коментирани напред в изложението/, както и при дефицит на качество на видео записите от охранителните камери на ОУ „Х.Д.” с. Гранитово водещи до невъзможност за ползването с категоричност на заснетия от тях видео материал, всички относими към главния факт доказателства, особено тези на свидетелите-очевидци, са безпротиворечиви по отношение на следното: че на 28.05.2013 г. в коридора на първия етаж ОУ „Х.Д.” с. Гранитово около 13.30 ч., обвиняемата ударила шамар на свид. Д С. и го хванала за врата. На практика, всички събрани по делото доказателства са непротиворечиви по отношение на авторството, времето, мястото и условията при които е настъпилия инцидент и последиците от него. В тази насока доказателствата са в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин главния факт по делото. Тук, по отношение на ползването на материалите от досъдебното производство, следва да се отбележи, че не е било необходимо решаващият съд да прилага разпоредбата на чл. 281, ал. 5 от НПК по отношение на показанията на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК, за прочитане показанията на свид. П.. Тези доказателства са надлежно събрани в хода на досъдебното производство и с оглед специалната разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК, съдът е следвало да ги ползва директно – така както следва да се ползват и всички събрани в ДП доказателства. Независимо от това, настоящият състав намира, че по делото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на съдебната фаза /както и в досъдебното производство/, тъй като ЕРС е подложил на анализ и съпоставил с другите доказателства по делото, тези събрани в ДП и в съответствие с чл. 378, ал. 3 от НПК, е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в прокурорското постановление, макар и да е достигнал до неправилен извод за съставомерност на деянието.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Настоящият състав счита, че от всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че обвиняемата М. П. Д. и от обективна и от субективна страна е осъществила вмененото й във вина престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130. ал. 2 от НК, като на 28.05.2013 г. около 13.30 ч., в с. Гранитово, обл. Ямбол, в района на Основно училище „Х.Д.” – в коридора на първия етаж, вътре в училищната сграда, в качеството си на длъжностно лице - възпитател в Основно училище „Х.Д.” с. Гранитово, по повод изпълнение на службата си, е причинила лека телесна повреда на Д Н. С., изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето.

От обективна страна

Обвиняемата Д. е извършила противоправните си действия по повод изпълнение на служебни задължения, което ги квалифицира като деяние срещу телесната неприкосновеност по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК. Безспорно на 28.05.2013 г. обвиняемата М.Д. е била длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. „а” от НК, тъй като е заемала длъжността „възпитател” в ОУ „Х.Д.” с. Гранитово. Обвиняемата Д. е осъществила деянието по повод изпълнение на службата си, тъй като го извършила в работно време и на територията на местоработата й - в района на ОУ „Х.Д.”, където тя се е намирала за да изпълнява занимателно-организационна дейност и възпитателни функции в часовете по т.н. „занималнята”, но те още не са били започнали, инцидента не е свързан с основните й задължения по организиране и провеждане на самоподготовка и занималня по интереси /от 13.30 ч. до 16.10 ч. на 28.05.2013 г./ и не се е случил на конкретното й работно място – в класната стая. По тези съображения ЯОС счита за несъстоятелно възражението на защитата, че във времевия период от 12.01 ч. до 12.03 ч. на инкриминираната дата, въззиваемата не е била в училището в качеството на длъжностно лице, тъй като нейният ангажимент спрямо учениците е бил от 12.50 ч. до 16.50 часа.

Обвиняемата Д., с действията си – нанасяне на удар /шамар/ по лицето и хващането за врата на малолетния Д С. /тук е мястото да се посочи, че прокуратурата не е счела за необходимо да повдигне обвинение и т. 4 на чл. 131, ал. 1 от НК/, е причинила на пострадалия телесно увреждане, водещо до болка и страдание без разстройство на здравето - лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. Увреждането на Д С. е получено вследствие на нанесения му удар и хващането му за врата от страна на обвиняемата Д., на посочената дата и място, поради което деянието е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – понесени от детето болка и страдание. Конкретното обвинение е за причиняване на най-леката форма на телесна повреда, за която, с оглед квалификацията, не е необходимо да са налице медицински документи установяващи степента на телесна увреда на пострадалото лице.

От субективна страна

Обвиняемата Д. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При осъществяването на престъплението тя е действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като, предвид житейския и професионален опит, който е натрупала с годините, логично е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е конкретните общественоопасни последици от деянието си и е искала настъпването им. Предвид установените факти по делото съдът приема, че тя е действала целенасочено към постигане на вредоносния резултат, като освен в коридор на училището е влязла в конфликт с Д С. още в двора на училището, при инцидента му е крещяла и не се е възпряла, пренебрегнала факта, че действията й стават достояние и на други ученици за което тя, като педагог, следва да полага професионални грижи и да им служи за пример с поведението си.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от обвиняемата Д. престъпление, Законодателят е предвидил наказание „Пробация”. В конкретния случай са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” – тя е пълнолетна, не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от глава VІІІ на НК, а от престъплението не са причинени съставомерни щети, които да бъдат предмет на настоящото производство. При индивидуализиране на наказанието, в рамките на определено по чл. 78а от НК – глоба в размер от 1000 до 5000 лв., съдът прецени, че на обвиняемата следва да бъде наложена „Глоба в размер на 1000 лева”, при наличие на смекчаващи отговорността й обстоятелства – повода /макар и неизвинителен/ за извършване на престъплението, трудовата й ангажираност и професионалния й стаж, образоваността й, семейното й положение, липсата по делото на негативни характеристични данни. Наложеното наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. То е подходящо да повлияе на обвиняемата поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да й въздейства предупредително и да я възпре да върши други престъпления. Наказанието – глоба в минимален размер, с които съдът дава приоритет на личната превенция и предвид дългия период от време изминал от деянието, е необходимо и достатъчно и за постигане на генералната превенция - оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди обвиняемата М.Д.Д. да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд гр. Ямбол сумата от 214.20 лева, за извършена експертиза по делото от вещото лице Ф.Т.С. ***.

Водим от гореизложеното, ЯОС отмени Решение № 34/18.01.2016 г., постановено по АНД № 1278 по описа на РС - Елхово за 2014 г. и призна обвиняемата М.Д.Д. ***, с ЕГН: ********** за виновна в това, че на 28.05.2013 г., в с. Гранитово, обл. Ямбол в района на ОУ „Х.Д.” в качеството си на длъжностно лице – възпитател в ОУ „Х.Д.” с. Гранитово, общ. Елхово по повод изпълнение на службата си, причинила лека телесна повреда на малолетния Д Н. С., изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 78а ал.1 от НК я освободи от наказателна отговорност и й наложи административно наказание Глоба в размер на 1000 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.