ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 16.05.2016 г. гр. Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

ИВАН ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВЧНД №160 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест, против Разпореждане №970/14.04.2016 година, постановено по НОХД №494/2016 г. по описа на Районен съд - Ямбол, с което на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2 т. 3 от НПК, съдебното производство по делото е прекратено и делото върнато на РП - Ямбол, за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на ДП. Като Прокурорът счита, че обвинителния акт отговаря на изискванията по чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК и излага съждения относно обективни признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК. Поддържа, че обвиняемият е запознат с всички факти относно повдигнатото му обвинение и правото му на защита не е ограничено и настоява за отмяна на атакувания съдебен акт.

Съдът, установи следното:

Въззивният частен протест е подаден от прокурор, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

ЯОС споделя изводите на съдията-докладчик от първостепенния съд, че обвинителният акт не отговаря на процесуалните изисквания, тъй като в обстоятелствената част на OA не са посочени факти, налагащи извод за извършване на посоченото в диспозитива престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК - управление на МПС без съответното свидетелство и в едногодишен срок от наказването по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство. Правилен е извода, че по отношение на правоспособността на обвиняемия в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е изписал единствено, че „св. Пенчев видял, че автомобила бил управляван от обв. Я.Т., за когото знаел, че няма шофьорска книжка" и ,,..,след извършване на справка с ОДЧ било установено, че обв. Т. е с отнето СУМПС". Тук следва да се отбележи, че отнемането на СУМПС е фактическо действие на административен орган при изпълнение на служебните му задължения, което се извършва незабавно при съставяне на АУАН и което впоследствие се прилага като ПАМ, с мотивирана заповед на съответния компетентен орган. Предвид изложеното ЯОС счита, че правилно съдията-докладчик е преценил, че за да се направи извод за съставомерност на деянието, е следвало прокурорът да посочи на какво основание е било отнето свидетелството му за управление, тъй като липсата на факти относно това съставомерно обстоятелство препятства организирането на защитата на обвиняемия.

Също така правилно съдията-докладчик е приел, че в диспозитива на обвинителния акт не са посочени всички съставомерни за обективната страна на престъплението елементи - липсва конкретизация за НП, с което обвиняемият е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство, за да се прецени дали деянието е извършено в едногодишен срок от влизането му в сила. ЯОС ще посочи, че това нарушение е допуснато още при привличането на обвиняемия като такъв - с Постановление от 21.03.2016 година. Ето защо настоящият състав счита, че по делото следва да се извърши и ново привличане на обвиняемия в това му качество, като в постановлението се посочи конкретното НП, с което обвиняемият е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство и кога то е влязло в сила.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени и са ограничили възможността на обвиняемия да организира и проведе пълноценна защита, тъй като в наказателно производство е абсолютно недопустимо, да се презумира знание на обвиняемия, относно елементи от състава на престъплението, а с обвинителния акт се очертават рамките, в които ще се развие процеса и се формулира ясно обвинението, така че да определи предмета на доказване.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че протестираното разпореждане следва да бъде потвърдено, а делото - върнато на ЯРП за отстраняване на нарушенията, посочени от съдията-докладчик и от настоящия състав. Те са отстраними, но не могат да се санират в съдебната фаза, тъй като процедурата в наказателното производство следва последователност, императивно определена с процесуалните норми, а упражняването на правото на защита е задължителна предпоставка за валидност й условие за извършване на следващото действие - в случая пристъпване към разглеждане на делото в съдебната фаза.

Настоящият състав изцяло се солидаризира с умозаключението на прокурора, че връщането на делото без основание, води до необосновано забавяне на наказателното производство. Това безспорно е така, разбира се ако връщането е неоснователно. ЯОС обаче не може да не отбележи, че при обратна хипотеза, се предизвиква същия ефект като от незаконосъобразното връщане на делото, но не заради действията на съдията-докладчик.

Водим от горното и на основание чл. 345, вр. чл., 249, ал. 3 от НПК, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ: