О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

137                        11.05.2016 г.                               гр. Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                               КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВЧНД №151 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП – Ямбол, срещу Определение №397/19.04.2016 г. постановено по ЧНД №488/2016 г. по описа на РС – Ямбол. С атакувания съдебен акт е отменено Постановление от 25.03.2016 г. на РП – Ямбол, за прекратяване на наказателното производство по ДП №699/2014 г. по описа на РУ – Ямбол, водено срещу неизвестен извършител с оглед престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В протеста се излагат съображения, че първостепенният съд неправилно е приел, че на 24.09.2014 г. Д.М.С., в съучастие с други неустановени по делото лица самоволно, не по установения от закона ред е осъществил /чрез отстраняването на 11,5 м. от релсите на ж.п. коловоз/, оспорвано от „П.О.” АД, свое действително или предполагаемо право на собственост върху недвижим имот - съоръжение ж.п. коловоз. Прокурорът счита, че в конкретния случай е наличен спор, относно съществува ли в полза на „П.О.” АД ограничено право на преминаване през имот на „М.” ЕООД чрез ж.п. коловоз, което се оспорва от представителя на „М.” ЕООД - Д.М.С., а не от „П.О.” АД, който е собственик по давностно владение на правото на преминаване.

Постъпило е и възражение от „П.О.” АД, с което, като се излагат доводи за законосъобразност на атакуваното определение, се настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

 

Съдът установи от фактическа и правна страна, следното:

Протеста е с правно основание чл. 243, ал. 6 от НПК, подаден е в законоустановения 7-дневен преклузивен срок и от прокурор, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

ДП №699/2014 г. по описа на РУ – Ямбол, се води за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител, който на 24.09.2014 г., около 09.00 часа в гр. Ямбол, местността „Покрития кладенец”, в поземлен имот с идентификатор 87374.72995, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - железопътен коловоз, собственост на „П.О.” АД, представлявано от Георги Иванов Ташев, като причинил на собственика вреди, изразяващи се в нарушаване на целостта на железопътната инфраструктура, чрез отстраняване на около 11,5 м. от железопътните линии. С Постановлението от 25.03.2015 г., прокурор от ЯРП е прекратил производството по ДП, сочейки основание по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, като е приел, че деянието на Д.С. не осъществява състава  на престъпление от общ характер по смисъла на НК, вкл. по чл. 323, чл. 216, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 от НК.

Настоящият състав се солидаризира с извода на първата инстанция, че по делото са налични гласни и писмени доказателства, сочещи на извършени от Д.М.С. самоуправни действия, съответстващи на признаците на състава на чл. 323, ал. 1  от НК, тъй като на 24.09.2014 г., той в съучастие с други неустановени по делото лица, самоволно, не по установения от закона ред, е отстранил 11,5 м от релсите на ж.п. коловоз и така е осъществил оспорвано от „П.О.” АД свое действително или предполагаемо право на собственост върху недвижим имот.

Правилно ЯРС е посочил, че изпълнителното деяние на самоуправството се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца право /без значение в наказателно-правен аспект, дали е действително или предполагаемо/, което той осъществява чрез действие, самоволно, не по установения от законов ред. В този сложен състав, винаги следва да е налице спорно имуществено правоотношение, предшестващо престъпната самоволна промяна в съществуващото фактическо положение по имуществено правоотношение.

ЯРС е изложил убедителни аргументи, че такъв е и настоящият случай - между „М.” ЕООД представлявано от Д.С. и „П.О.” АД е съществувал изначален гражданско-правен спор, при който „П.О.” е оспорило изключителното право на собственост на „М.” ЕООД върху поземлен имот с идентификатор 87374.72995, фактически - като е преминавало през него използвайки процесния ж.п. коловоз, и юридически – като се снабдило с учредено право на преминаване, съгласно Нотариален акт №140, т. 2, рег. №1574, дело №212/2012 г. на Нотариус с рег. №322. Тук следва да се отбележи, че за оспорването на едно имуществено право, е достатъчно това да се е реализирало и само чрез фактически действия от насрещната страна, като в конкретния случай от „П.О.” АД са демонстрирали несъгласие с правото на изключителна собственост на „М.” ЕООД, дори само като са ползвали коловоза. Безспорно Д.С. е бил наясно за съществуването на този спор, т.к. представляваното от него дружество „М.” ЕООД е било страна по дела с такъв предмет - гр.д. №1060/2006 г. на ЯРС и по въз.гр.д. №414/2010 г. на ЯОС, а така също е знаел за учредено право на преминаване на „П.О.” през имота и техните фактически действия по експлоатация на ж.п. коловоза.

В тази връзка въззивната инстанция приема за неправилна преценката на прокурора, че спора се състои в това, че „М.” ЕООД оспорва сервитута учреден в полза на „П.О.”. Несъстоятелни са и изложените в протеста съображения, че не се е променило фактическото и правно положение – премахване на коловоз довела до невъзможност за преминаване през имота на „М.” ЕООД, е именно такава промяна в действителността.

ЯОС счита, че при така установените факти законосъобразно и в съответствие с доказателствените материали първата инстанцията правилно е приела, че действията на Д.С. могат да се квалифицират като престъпление по  чл. 323, ал. 1 от НК от ЯРС, тъй като, след като е имало оспорване от „П.О.” АД, Стоянов е следвало да реализира своето право по общия исков ред пред граждански съд /или да търпи сервитутната тежест/.

По изложения съображения настоящият състав намира частния протест за неоснователен и счита, че атакуваното Определение №397/19.04.2016 г. постановено по ЧНД №488/2016 г. по описа на РС – Ямбол, с което е отменено Постановление от 25.03.2016 г. на РП – Ямбол, като законосъобразно, следва да се потвърди.

 

Водим от гореизложеното, на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Ямболският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №397/19.04.2016 г. постановено по ЧНД №488/2016 г. по описа на РС – Ямбол.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

 

                                                         

                                                           

 

                                                                   2.