Р Е Ш Е Н И Е

№ 27.05.2016 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд ІII-ти наказателен състав

на 23 март 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар:М.К.

Прокурор:Д.Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Кондова

ВНОХД № 81 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 26/23.02.2016 г., постановена по НОХД № 211/2016 г. по описа на РС-Ямбол, подсъдимият А.С.А. е признат за виновен в това, че на 06.02.2016 г. в 05.50 часа в гр.Ямбол, по ул.Д.Б., до кръговото кръстовище с ул.Г.В.З. в посока ул.П., е управлявал МПС - лек автомобил „****“ с рег.№ **** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1.44 на хиляда, установено по надлежен ред с протокол за химическо изследване № 69/09.02.2016 г. на СНТЛ при ОД на МВР-Ямбол, поради което и на осн. чл.343б ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на осн.чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

На осн.чл.55 ал.3 от НК съдът не е наложил на подс.А. кумулативно предвиденото наказание глоба.

На осн. чл.343 г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК подсъдимият А. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като на осн.чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред за същото деяние, считано от 06.02.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата, на осн.чл.189, ал.3 от НПК, подс.А. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 47,34 лв. в приход на републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР-Ямбол.

Недоволен от така постановената присъда подс.А. я е обжалвал в установения за това срок само в частта й, с която е осъден на пет месеца лишаване от свобода и лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца на осн. чл.343г от НК. Счита, че така наложените му наказания са завишени по размер. Излага съображения, че при постановяване на присъдата съдът не се е съобразил в достатъчна степен с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство, направените от него самопризнания, чистото му съдебно минало, наличието на общо три издадени АУАН за нарушения на правилата за движение по ЗДв.П, две от които е извършил като непълнолетен и само едно като пълнолетен, което според въззивника е маловажно, ниската концентрация на алкохол в кръвта /1,44 промила/, която е близка по стойност до границата на административно нарушение /1,2 промила/. Във въззивната жалба се излагат съображения и че въззивника А. е изявен спортист по борба от ранна детска възраст, има спечелени множество медали и е републикански шампион в категорията си, притежава спортна дисциплина и е пример за останалите спортисти. Твърди се, че деянието е инцидентно и е изолиран случай за цялостното поведение на въззивника. Посочва се, че така наложените му наказания и последиците от тях ще доведат до затрудняване на осъществяване на активната му спортна дейност, т.к. следва да се подготвя за състезанията в други градове в страната, поради което са му належащи чести пътувания. Прави се искане за намаляване по размер на срока на наказанието лишаване от свобода от пет месеца на три месеца, както и за намаляване на срока на наказанието лишаване от право за управление на МПС от шест месеца на четири месеца.

Срещу така постановената присъда е депозиран и протест от РП-Ямбол. В него е изразено несъгласие с приложения от съда текст по чл.55 ал.1 т.1 от НК спрямо подсъдимия. Счита, че въпреки младата му възраст А. е допуснал многократно предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, което го охарактеризира като недисциплиниран и опасен за себе си и останалите участници в движението. С оглед на това, прокурорът намира, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, така че и най-лекото предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Претендира се за изменение на присъдата чрез отмяна на приложението на чл.55 от НК и определяне на наказанията при условията на чл.54 от НК, а именно - наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок една година.

В съдебно заседание въззивникът А. участва лично и чрез редовно упълномощен защитник – адвокат от АК-Ямбол. Лично и чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направеното искане.

Участващият по делото прокурор изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт и заявява, че не поддържа подадения от РП-Ямбол протест. Излага съображения, че определеното на въззивника наказание е справедливо, като съответства на осъщественото деяние и личността му. Претендира за потвърждаване на присъдата и оставяне на жалбата без уважение.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт намира следното:

Въззивната жалба и протест като подадени в срок и от страни, имащи право, а и интерес от обжалване/протестиране, са процесуално допустими. Разгледани по същество се явяват неоснователни по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна. Решаващият съд при установяването на фактите е обсъдил кои доказателства кредитира и кои не. Правилно и обосновано първата инстанция е приела и кредитирала както признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които ги подкрепят – показанията на свидетелите Л Д и Р Р, заключението по назначената по делото физикохимическа експертиза за алкохол на проба кръв, АУАН № 529290/06.02.2016 г., талон за медицинско изследване № 0347125, Протокол № 65/08.02.2016 г., справка в ЦБ-КАТ от 09.02.2016 г., Справка за нарушител/водач.

При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата на анализ на всички горепосочени доказателства, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът – подсъдим е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК, т.к. на 06.02.2016 г. в 05.50 часа в гр.Ямбол, по ул.Д.Б., до кръговото кръстовище с ул.Г.В.З. в посока ул.П., е управлявал МПС - лек автомобил „****“ с рег.№ **** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

Аргументите на РС в тази насока са правилни и обосновани, поради което въззивният съд ги споделя напълно. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, както авторството на извършеното престъпно деяние, така и факта, че въззивникът - подсъдим е управлявал на 06.02.2016 г. в 05,50 ч., в гр.Ямбол, МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл, при съзнаване на общественоопасния му характер и последици и тяхното целене, още повече, че А. е и правоспособен водач от 2009 година /т.е. от преди повече от 6 години/, запознат напълно със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че правилно, обосновано и законосъобразно решаващият съд е определил наказанието на въззивника А. при условията на чл.58 ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК. Правилно решаващият съд е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства, както и че най-ниското предвидено в закона наказание ще се яви несъразмерно тежко за осъщественото, вземайки предвид чистото съдебно минало, процесуалното поведение и добрите характеристични данни. Видно от изложеното в протокола от съдебното заседание пред първоинстанционния съд, въззивникът А. е признал изцяло вината си и е изразил съжалението си за осъщественото. Това обстоятелство до голяма степен сочи на преоценка на поведението му в положителна насока, като едновременно с това и дава възможност за осъществяване на целите на наказанието и най-вече на възпиращата и възпитателна такава по отношение на въззивника-подсъдим. Тези обстоятелства настоящият състав на въззивния съд, както и решаващия такъв счита, че са многобройни смекчаващи такива по своя характер, като едновременно с това и най-ниското предвидено в текста наказание ще се яви несъразмерно тежко съотнесено към осъщественото. По изложените съображения съдът счита, че наказанието на въззивника А. правилно е определено при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Относно размера на наказанията, съдът намира, че така определени от РС-Ямбол ще осъществят визираните в чл.36 от НК цели, а именно възпираща и възпитателна по отношение на въззивника - подсъдим и обществото. Наказанието лишаване от свобода и наказанието лишаване от право да управлява МПС, определени и наложени на А. в размери съответно пет месеца и шест месеца, са коректно отмерени и съобразени, както с наличните и установени по делото смекчаващи отговорността на А. обстоятелства /посочени подробно по-горе/, така и с отегчаващите отговорността му такива, а именно – много на брой допуснати от подсъдимия предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, част от тях извършени още като непълнолетен и преди да бъде правоспособен водач. Последните не следва да бъдат пренебрегнати, а напротив – следва да бъдат отчетени в достатъчна степен, т.к. го характеризират като недисциплиниран водач на пътя. С оглед това, съдът намира искането на въззивника, изложено в жалбата му, за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода в минималния му размер от три месеца, респ. намаляване на наказанието лишаване от право да управлява МПС от шест на четири месеца, за неоснователно. Намаляване на посочените размери на наказанията би било проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия и не биха били достатъчни за осъществяване на целите на наказанията към коригиране на поведението на А. като водач на МПС.

Наведените доводи във въззивната жалба за явна несправедливост на наложените наказания предвид завишен размер на същите, мотивирано с невземането предвид в достатъчна степен на характеристичните данни за въззивника, процесуалното му поведение и чистото му съдебно минало, съдът намира за неоснователни. Именно чистото съдебно минало, характеризиращите данни и процесуалното поведение са взети предвид от решаващия съд при определяне на размера на наказанията. Затова и решаващият съд е определил наказанието за осъщественото престъпно деяние по чл. 343 б ал.1 от НК при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като на осн.чл.55 ал.3 от НК не е наложил кумулативно предвиденото наказание глоба, а наказанието по чл.343 г от НК е определил в размера му от шест месеца. Затруднението в придвижването на въззивника от мястото, където живее до други населени места включително с цел да се подготвя за предстоящи състезания, е ирелевантно обстоятелство при определяне на срока на наказанията, които А. следва да понесе за извършеното от него противоправно деяние.

Предвид на изложеното и на осн. чл.338 от НПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26/23.02.2016 г., постановена по НОХД № 211/2016 г. по описа на РС-Ямбол.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.