Р Е Ш Е Н И Е

№ 27.05.2016 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд ІII-ти наказателен състав

на 23 март 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар:М.К.

Прокурор:Д.Г.

като разгледа докладваното от съдия Кондова

ВНОХД № 71 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на упълномощения защитник на подсъдимия М.А. /М.А./ против Присъда № 2/13.01.2016 г., постановена по НОХД № 294/2015 г. по описа на Районен съд - Елхово.

С присъдата, подсъдимият М.А. /М.А./ е признат за виновен в това, че на 15.09.2014 година около 19.20 часа на Митнически пункт „Лесово", ГКПП „Лесово", обл.Ямбол, на трасе за обработка на изходящи леки автомобили от Република България за Република Турция е нарушил разпоредба на закон и обнародван акт на министъра на финансите относно задължението за деклариране на валутни ценности над 9 999 евро при износ, а именно - чл.11а, ал.1 от Валутния закон, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, издадена от Министъра на финансите, като не е декларирал пред митническите органи пренасяната от него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери – 45 000 евро, в левова равностойност 88 012.35 лева /осемдесет и осем хиляди и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/, поради което и на основание чл.251, ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.251, ал. 2 от НК в полза на Държавата е отнет предмета на престъплението - сумата от 45 000 евро /четиридесет и пет хиляди евро/.

На основание чл.189, ал. 3 от НПК, подсъдимия М.А. е осъден да заплати в полза на Републиканския бюджет, по сметка на Митница Бургас, сумата от 30.00 лв., съставляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на постановената присъда. Твърди се, че подс.А. не е осъществил вмененото му във вина престъпно деяние от субективна страна, т.к. не е знаел за намиращите се в автомобила му парични средства в размер на 45 000 евро. Поради това се счита, че бездействието на подсъдимия, изразяващо се в недеклариране на сумата пред митническите органи, не е противоправно. Излагат се съображения за това, че по делото са събрани доказателства в посока установяване по категоричен начин на горните обстоятелства, които обаче необосновано не са били приети от районния съд като достоверни и обективни, в резултат на което постановената осъдителна присъда се явява неправилна и необоснована. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.А. да бъде признат за невиновен в осъществяване на престъплението по чл.251, ал.1 от НК.

Участващият по делото прокурор изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира за потвърждаване на присъдата и оставяне на въззивната жалба без уважение.

В съдебно заседание въззивникът – подсъдим М.А. участва лично и чрез редовно упълномощен защитник – адвокат от АК-Хасково. Лично и чрез защитата си поддържа жалбата на основанията изложени в същата и с направеното искане.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт намира следното:

Въззивната жалба като подадена в срок и от страна, имаща право, а и интерес от обжалване, е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. При установяването на фактите съдът е обсъдил подробно и коректно кои доказателства кредитира и кои не, както и защо. Правилно и обосновано първата инстанция е приела и кредитирала само части от обясненията на подсъдимия, само част от показанията на свидетелките Й.Д. и В.Ш., показанията на свидетелите С.П. и И.Т., както и приетите и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие от 15.09.2014 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 17.09.2014 г., ведно с фотоалбум към него, справка за фиксираните курсове на еврото, Акт за установяване на валутно нарушение на Митница Бургас от 15.09.2014 г., протокол за личен преглед № 41/15.09.2014 г., писмени обяснения на подсъдимия от 15.09.2014 г., протокол за митническа проверка № 3771/15.09.2014 г., разписка за митническо задържане № 0003768/15.09.2014 г., Заповед за задържане на лице от 15.09.2014 г., копие от задграничен паспорт на подсъдимия, 2 броя приемо-предавателни протоколи, двата от 15.09.2014 г., копия на паричните средства, приемо-предавателен протокол от 17.09.2014 г., свидетелство за регистрация на МПС с превод на български език, постановление на РП-Елхово от 30.09.2014 г., приемо-предавателен протокол от 30.09.2014 г., доклад от здравна комисия на турски език с превод на български език, доклад от томография на турски език с превод на български език, контролно ЯМР изследване на турски език с превод на български език, писмо рег.№ МИР-10855/31.10.2014 г. на ТЗ „Митница“ - Бургас, свидетелство за раждане на Ягмур А. на румънски език с превод на български език, справка за съдимост на подсъдимия.

Правилно и обосновано районният съд е оставил без доверие тази част от обясненията на подсъдимия, в която се съдържа неговото твърдение, че не е знаел за намиращите се в автомобила му парични средства в посочения от обвинението размер от 45 000 евро, отчитайки противоречията между тях и показанията на свидетелите С.П. и И.Т. – митнически служители, извършили проверката на подсъдимия при преминаването му през митническата зона. От показанията на посочените свидетели става ясно, че подс.А. не само е знаел, че пренася парична сума през границата, но и че същата е на стойност 45 000 евро. И двамата свидетели по категоричен и безпротиворечив начин сочат, че подсъдимият веднага след установяване на наличните пари във фабричната кухина в дясната част на багажника на автомобила му, затваряща се с пластмасова кора, е заявил точния размер на сумата и то още преди да бъде преброена от проверяващите, както и преди подсъдимия да е провел какъвто и да е телефонен разговор.

Внимателният и обективен анализ, направен от районния съд на показанията на свидетелките Й.Д. и В.Ш., е обосновал правилен правен извод за необективност, нелогичност и недостоверност на тази част от тях, съдържаща твърдение за това, че посочените пари са били оставени от св.Д. в автомобила без знанието на подсъдимия, както и че парите са общи средства – нейни и на подсъдимия. Констатираното противоречие между тях относно това към кой момент парите са били изнесени от семейното жилище на подсъдимия и св.Д., е съществено и води до разколебаване на тяхната обективност. Освен това, както и районният съд е установил, показанията на свидетелките в некредитираната им част, са в конфликт с нормалната житейска логика свързана с отношението на човек към парични средства в посочения размер от 45 000 лв., още повече когато /както се твърди от А. и Д./ те са продукт на спестяване през целия живот на подсъдимия и са били предвидени за образованието на детето им. В резултат, нелогично се явява твърдението, че сумата е била поставена от св.Д. в багажника на автомобила, т.е на място, върху което свидетелката не е можела да упражнява контрол, нелогично е и същата да е забравила 45 000 евро семейни спестявания в лек автомобил. Освен това, правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че двете свидетелки са лица, заинтересовани от изхода на делото, т.к. свидетелката Й.Д. фактически съжителства с подсъдимия, а св.Ширин е близка на подсъдимия и св.Д., получаваща и трудово възнаграждение от тях.

Решаващо за обосноваване на извод за необективност на посочената част от показанията на свидетелката Й.Д. се явява и противоречието между тях и показанията на свидетелите П. и Т. относно мястото на което са открити парите.

С оглед на всичко изложено дотук въззивният съд не приема за основателен довода в жалбата за необоснованост на присъдата. Подробният и обективен анализ на събраните по делото доказателства и направените въз основа на него правни изводи, изложени в мотивите на присъдата, дава основание на въззивният съд да приеме, че довода на подсъдимия и защитата, че престъпното деяние не е осъществено от субективна страна, т.к. М.А. не е знаел, че в автомобила му се намира парична сума в размер на 45 000 евро, е неоснователен и го преценя като защитна теза, неподкрепена с доказателства. Подсъдимият е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – фактът, че като не декларира пред митническите органи в декларация за парични средства по установен образец общия размер и вид на изнасяната валута в наличност, нарушава установения в страната режим за внос и износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, т.е. че е извършил деянието при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно положение, че умисълът на дееца се извлича не от неговите обяснения, а от конкретните действия на подсъдимия при извършването му. В случая, за да обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия, съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които обсъди при излагане на съображенията си, свързани с показанията на свидетелите и анализа на писмените доказателства. За да достигне до този извод, съдът отчете и обстоятелството, че на територията на Митнически пункт „Лесово“, ГКПП „Лесово“, на видими места са поставени разяснителни табели на няколко езика, включително на разбираем за А. език, от които както самият той признава, е знаел какво следва да декларират пътниците пред митническите органи. В конкретния случай, за да приеме, че подсъдимият е действал умишлено при извършване на деянието, съдът прецени и факта, че митническите служители няколкократно са запитвали подсъдимия дали има стоки, или валута за деклариране, като той еднозначно отговарял отрицателно. Извода, че подсъдимият не е имал намерение да декларира пред митническите органи общия размер на пренасяната от него валута, съдът обосновава, изхождайки от безспорно установения по делото факт, че сумата от 45 000 евро е била скрита във фабрична кухина в дясната част на багажника, подсъдимият е знаел за местонахождението й и за нейния размер, както и за задължението да я декларира и въпреки няколкократното запитване от митническите служители дали пренася валутни ценности, подлежащи на деклариране, не е сторил това. В случай, че подсъдимият е желаел да декларира пренасяните от него парични средства пред митническите органи, същият е имал обективната възможност да го стори и още преди навлизането в зоната за митнически контрол да попълни декларация по образец. За да изпълни това свое задължение, подсъдимият не е бил възпрепятстван от никакви обективни пречки. По изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимия съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав, което изключва хипотезата на фактическа грешка по смисъла на чл.14 НК.

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като по делото е безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимият изнасяйки валута над законовоустановения допустим за недеклариране размер от 10 000 евро с непопълването и непредоставянето на митническа декларация за носените у него 45 000 евро е нарушил императивните разпоредби на чл.11а ал.1 от Валутния закон, чл.2, ал.1 вр. с чл.9 ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. Съгласно цитираната законова и подзаконова нормативна уредба, лицата са длъжни да попълват и представят пред митническите органи декларация за парични средства по образец утвърден от министъра на финансите, в случаите на пренасяне на парични средства в размер на 10 000 евро или повече, или тяхната равностойност в левове, през границата на страната за трета страна.

Правилно районният съд е приел, че е налице и обективния признак „особено големи размери”. При определяне квалифицирания признак „особено големи размери” съдът взе предвид принципното положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, а именно - сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието. Минималната работна заплата за страната към датата 15.09.2014 г., определена с ПМС № 249/31.10.2013 г. е 340 лева, а левовата равностойност на предмета на конкретното деяние към посочената дата е 88 012,35 лева.

С ДВ бр.74 от 2015 г. е изменена разпоредбата на чл.251 ал.1 НК и към момента е криминализирано единствено недекларирането на валута пренасяна през външната границата на страната, като размера на наказанието не е изменен. Следва извод, че по отношение престъплението на подсъдимия следва да се приложи правната норма в сила по време на извършване на деянието.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

Настоящият състав на въззивния съд намира, че правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е определил наказанието на М.А. при условията на чл.54 от НК. Районният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като правилно е преценил, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат да несъразмерна тежест на предвиденото в закона минимално по размер наказание. Правилно и справедливо е наложено наказание по първата алтернатива, а именно лишаване от свобода и към минималния му размер от три месеца. При определяне размера на наказанието е отчетено доброто процесуално поведение на подсъдимия както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното такова, както и чистото му съдебно минало, като на това основание е приложена и разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК. С наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.251, ал.2 от НК и е отнет предмета на престъплението – 45 000 евро.

При горния изход на делото районният съд правилно е възложил на подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

За правна прецизност следва да се посочи, че от писмо изх.№32-67704/12.03.2016 г. на Агенция Митници-Митница Бургас се установява, че срещу подсъдимия М.А. не е издавано наказателно постановление за извършено от него валутно нарушение, установено с АУАН № 453/15.09.2014 г., респ. по отношение на подсъдимия няма наложено административно наказание за извършено валутно нарушение на 15.09.2014 г. Поради това, в конкретиката на случая липсва основание за обсъждане наличие на двойна наказуемост по смисъла на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС на Република България.

Предвид на изложеното и на осн. чл.338 от НПК, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2/13.01.2016 г., постановена по НОХД № 294/2015 г. по описа на Районен съд - Елхово.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.