В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 20 април 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.И.

Секретар Ив.З.

Прокурор М.Б.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №32 по описа на ЯОС за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №166/23.12.2015 г. постановена по НОХД № 927/2015 г. ЯРС е признал подсъдимия С.Я.И. за виновен в това, че на неустановен точен час, за времето от 17.00 часа на 09.12.2014 г. до 10.00 часа на 10.12.2014 г., в гр.Ямбол, от къща находяща се на ул.”А.З.” №31, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – скъсване на комарник на прозорец, отнел чужди движими вещи на обща стойност 5607.00 лева от владението на собственика им В.В.Д. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК вр. с чл.58а ал.1 вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда съда е осъдил подс.И. да заплати на гражданския ищец В.Д. сума в размер на 4092.83 лв. съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата

Подс.С.Я.И. е обжалвал така постановената присъда като явно несправедлива.Излагат се съображения , че решаващия съд не е взел предвид възстановяването на по-голяма част от щетите , като за друга част не му е била дадена възможност за това, представляващи смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се пристрастност на съдебния състав като се сочат колегиални съображения за това, по отношение на пострадалата. Прави се искане за определяне на справедливо наказание.

В съдебно заседание въззивника И. участва лично и чрез служебно назначен защитник .Лично и чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направеното искане.Излагат се съображения и , че въззивника е оказал съдействие в хода на досъдебното производство, възстановил е част от откраднатото имущество, възрастта в която е осъществил деянието е сравнително ниска такава. Пледира се за определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, алтернативно да се намали наложеното му по размер наказание.

Участващия по делото прокурор излага съображения за неоснователност на жалбата, обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт , като иска и потвърждаването му.

Гражданския ищец и частен обвинител Д. участва по делото, чрез редовно упълномощен повереник. Чрез повереника си излага съображения за неоснователност на жалбата, законосъобразност, обоснованост и справедливост на обжалваната присъда, като иска потвърждаването и и оставяне на жалбата без уважение.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подаден в срок и от страна имаща право а и интерес от това.Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:

Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от въззивника подсъдим С.И. на престъпния състав на чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК , като определеното му при условията на чл.58а ал.1 вр. с чл.54 от НК за изтърпяване наказание от четири години лишаване от свобода , което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор се явява и справедливо.

Както правилно е приел за установено решаващия съд свид.Д. притежава къща намираща се на ул. „А.З.” №31 в гр.Ямбол, както и, че на 11.11.2014 г. заминала при сина си в САЩ. Тъй като въззивника И. разбрал за това и знаел, че жилището е необитавано през този период, решил да проникне в жилището на свид.Д. за да вземе вещи от нея за да се облагодетелства. За времето от 17.00 часа на 09.12.2014 г. до 10.00 часа на 10.12.2014 г. въззивника И. отишъл пеш до къщата, находяща се в гр.Ямбол , на ул.”А.З.” №31, качил се без видими усилия на плочата на съседната къща и през нея се прехвърлил в двора на къщата на свид.Д.. Отишъл до къщата, видял, че прозореца на банята бил отворен, като на него бил поставен комарник. Въззивника разкъсал с ръце комарника на прозореца и през отворения прозорец проникнал в къщата. Там в намерен туристически сак с колелца започнал да слага вещи , намерени в помещенията на къщата, а именно : 1 бр. парфюм марка „Жардор” 100 мл., 1 бр. парфюм марка „Шанел” 100 мл., 1 бр. тоалетно мляко марка „Шанел” 100 мл., 1 бр. голям ловен нож с дължина 40 см. с метална дръжка , 1 бр. кафяв калъф за нож, 1 бр. малък туристически автоматичен нож, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия 2100 без зарядно, 1 бр. мобилен телефон марка „Панасоник” , малък със зарядно, 1 бр. бутилка уиски марка „Черно Джони” от 1 литър в кутия 12 годишно, 1 бр. бутилка уиски „Черно Джони” 0.750 мл.неразпечатано, 1 бр. бутилка червено вино „Vila Viniteca” 750 мл. неразпечатано, бр. бутилка бяло вино „Шардоне” 750 мл. неразпечатано , 1 бр. масивно колие с жълти камъни 50 гр. марка „Сваровски”, 1 чифт обици с дължина 4-5 см.тежащи 8 гр. с жълти камъни „Сваровски”, 1 чифт обици, масивни със синьо-зелени камъни, елепсовидни марка „Сваровски” 10 гр., 1 бр. верижка с висулка 15 гр. с голям бял камък в средата, обиколен с малки бели камъчета марка „Свародски”, 1 бр. синджир с висулка тежащ 10 гр., 1 бр. кръгъл бял камък, заобиколен с малки бели камъчета марка „Сваровски”, 1 бр. масивна гривна 30 гр. с бели малки камъни и 1 бр. голям бял камък марка „Сваровски”, 1 бр. гривна тип верижка 1,5 см тежаща 28 гр. с бели камъчета марка „Сваровски”, 1 бр. дамски часовник реплика „Гучи” с кафява кожена верижка, златна висулка сърце 1 гр., 14 карата, златна висулка морско конче 2 гр., 14 карата, 1 чифт /комплект/ малки златни обички /халкички/ по три грама едната, 14 карата или общо 6 грама, 1 бр. дамски златен пръстен с бял камък 10 грама, 14 карата, 1 бр. дамско колие наподобяващо злато с голям жълт камък и малки жълто бели камъчета имитиращи злато, сребърен синджир и гривна комплект 30 гр., плетка топче, плочка, топче,1 чифт дамски чехли закупени от гр. Лондон, 1 бр. кожен кафяв дамски портфейл, 1 бр. слънчеви дамски очила марка „Картие” с бяла метална рамка с червени дръжки и бяло метално листче, 1 бр. дамски портфейл марка „Майкъл корс” от естествена кожа, светло бежово, 1 бр. А.ирадар марка „Кобра”, черен с букса за запалка, 1 чифт дамски ръкавици от естествена кожа, кафяви, 1 комплект от 6 бр. рапидографи марка „Iridium Point Germanny”, 1 чифт дамски маратонки марка „Капа”, черни от естествена кожа №36, 1 чифт дамски зимни боти от изкуствена кожа, черни №37, 1 чифт ръкавици за готвене и барбекю, всички вещи на обща стойност 5607 лв. собственост на свид. В.В.Д..

Непосредствено след това въззивника подсъдим И. напуснал жилището, заедно с туристическия сак с колелца и поставените в него вещи напуснал къщата на свид.Д., като за целта отворил с ръка прозореца на А.рето и скъсал комарника, който бил поставен на него. Вещите въззивника И. пренесъл в къща, намираща се в гр.Ямбол, на ул.”П.Б.” №6. Там отишли и свид. Пл.П. и А.Г., които видели туристическия сак на колелца и вещите собственост на свид.Д., разпръснати от въззивника И. на леглото. След това въззивника И. и свид.Г. тръгнали, като по пътя свид.Г. уговорил въззивника да му даде А.ирадара и комплекта от 6 бр. рапидографи, коитно въззивника му дал, но по-късно си взел. В последствие въззивника И. подарил А.ирадара на свид. Д. Г., който срещнал на кафе в центъра на гр.Ямбол. Туристическия сак с колелца въззивника дал на свид.Пл.П..

На 10.12.2014 г. въззивника И. посетил заложна къща „Б.Г. АХ” ЕООД намираща се в ж.к-с „Г.Б.” №57, като в нея заложил пръстен, обици, медал 2 бр. тежащи 5,7 гр., марка 14 К, като му бил издаден заложен билет № ***** и получил за тях сумата от 150 лева, които по-късно похарчил.

Част от вещите предмет на отнемане били предадени на органите на ДП с протоколи за доброволно предаване от 18.12.2014 г. и от 19.12.2014 г. от свидетели по делото:

С протокол за доброволно предаване на 18.12.2014 год. Свид. Д. Й. Г. предал на органите на полицията 1 бр. А.ирадарно устройство, черно на цвят марка „Кобра”, като за предадените предмети дал пояснения, че А.ирадарът му го дал С. Б. преди време, но не помнел кога.

Също така подсъдимият С.И. подарил на свид. Р.К.К., която срещнал на кафе в центъра на гр. Ямбол 1 бр. рапидограф. Впоследстиве й се обадил, като й казал, че в дома й, намирща се в гр. Ямбол, на ул. „П.Б.” №6, оставил дамско колие наподобяващо злато с голям жълт камък и малки жълто бели камъчета.

С протокол за доброволно предаване от 18.12.2014 год. Свид. Р.К.К. предала на органите на полицията 1 бр. дамско колие от жълт метал, с жълти бели камъни, като за предадените предмети дала пояснения, че С. Б. го оставил в тях.

Също така, с протокол за доброволно предаване от 18.12.2014 год. Свид. Р.К.К. предала на органите на полицията 1 бр. рапидограф, син на цвят, като за предадените предмети дала пояснение, че писалката й я дал С. Б., но не си спомняла кога, както и не знаела от къде я взел.

С протокол за доброволно предаване от 19.12.2014 год. Свид. П. П. П. от гр. Ямбол предал на органите на полицията 1 бр. черен сак на колелца и пластмасова дръжка с надпис AKDAG SPORT, като за предадените предмети дал пояснение, че сакът му го дал С. Б. и му казал, че го е откраднал от къщата на адвокатката си.

С протокол за доброволно предаване от 18.12.2014 год. П.К.В. от гр. Ямбол предал на органите на полицията 1 бр. пръстен от жълт метал с бял камък, чифт обици кръгли от жълт метал, накит във формата на сърце от жълт метал и накит във формата на морско копче от жълт метал. За предадените предмети дал пояснение, че на 10.12.2014 год. Му било оставено в залог описаното в протокола злато от две момчета изглеждащи като наркомани, като можел да ги разпознае. Прилагал копие от заложния билет.

С разписка от 16.06.2015 год. Водещият разследването разследващ полицай предал на свид. В.В.Д. 1 бр. А.ирадарно устройство, черно на цвят марка „Cobra” с №********, 1 бр. пръстен от жълт метал с бял камък, чифт обици, кръгли от жълт метал, 1 бр. накит във формата на сърце от жълт метал, 1 бр. накит във формата на морско конче от жълт метал, 1 бр. дамско колие от жълт метал с жълти и бели камъни, 1 бр. черен сак на колелца и пластмасова дръжка с надпис AKDAG SPORT и 1 бр. рапидограф, син на цвят н надпис „В”, като по този начин тези вещи са й възстановени.

С останалите вещи подсъдимият се разпоредил по неустановен по досъдебното производство начин.Стойността на вещите предмет на отнемане съобразно установеното от назначената съдебно оценителна експертиза е общо в размер на 5607 лв. ,от които стойността на възстановените такива е в размер на 1514.17 лв. и невъзстановени 4092 лв.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК.За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съда в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК е взел предвид направените от въззивника подсъдим С.И. самопризнания в съответствие с разпоредбата на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства-гласни и писмени ,както и заключението на назначената експертиза-съдебно стоково оценъчна , при изразено съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и при обявено определение по реда на ал.4 на чл.372 от НПК.

Настоящия състав на въззивния съд намира , както и решаващия такъв , че така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства гласни и писмени – показанията на разпитаните свид.В.Д., Д.Г., Р.К., Цв.М., М.И. и тези на свид.Пл.П. и А..Г. дадени при условията на чл.233 от НПК - вътрешно непротиворечиви , а и съответни едни спрямо други по отношение на съставомерните обстоятелства , а и от заключението на назначената експертиза-съдебно стоково оценителна.На лице е и съответствие с писмените доказателства по делото – заложен билет № ***** , протоколи за доброволно предаване и разписка за връщане на вещи на собственика , протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост на И.. Съдът намира , че е налице съответствие на установеното от събраните по делото доказателства с направеното от въззивника подсъдим И. признаване за фактите изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт.

Правилно , законосъобразно и обосновано анализирайки така установените фактически обстоятелства решаващият съд е квалифицирал осъщественото от въззивника С.И. деяние като такова съставомерно по чл. 196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.А и Б от НК. Безспорно е налице отнемане на вещи – чужди , движими такива , а именно собственост на св.В.Д., като с факта на вземането им от мястото на което същите са били поставени от собственика – в жилището на свид.В.Д. *** , се прекратява владението на собственика и се поставя свое собствено такова от въззивника Ст.И..Безспорно е установено и обстоятелството на намерение за своене, предвид извършването на разпоредителни действия с вещите. Липсва съмнение относно липсата на съгласие от страна на собственика съобразно заявеното от св.В.Д..Предвид проникването в жилището на св.Д., чрез разкъсване на мрежа на прозорец на същото е налице и квалифициращото обстоятелство на т.3 на ал.1 на чл.195 от НК. На лице е и осъществяване на деянието при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.А и Б от НК , предвид установеното от справка за съдимост рег.№181/06.02.2015 г. на БС РС Ямбол, а именно осъждането му по НОХД №№1440/2011 г., 1246/2011 г. – двете по описа на ЯРС и установеното обстоятелство на неизтичане на срока визиран в чл.30 ал.1 от НК, деянието се явява такова осъществено при условията на чл.29 ал.1 б.А и Б от НК.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл от въззивника подсъдим С.И., тъй като същият е искал настъпването на противоправните последици , а именно противоправното отнемане на вещите собственост на пострадалата Д., с намерение за противозаконно своене, от владението на собственика Д. , при липсата на съгласие от нейна страна .

При определяне на вида и размера на наказанието на въззивника С.И. съда е взел предвид степента на обществена опасност на осъщественото и тази на личността му , при което правилно е преценил съобразявайки императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК , предвид разглеждане на производството по реда на глава ХХVІІ от НПК , че наказанието на този подсъдим следва да се определи при условията на чл.58 а ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК в размер на шест години лишаване от свобода , редуцирано за изтърпяване до размера на четири години лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим .

Настоящия състав на въззивния съд намира , че наказанието наложено на въззивника подсъдим С.И. е правилно определено при условията на чл.58 а ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК като наложеното му такова по вид , размер и начин на изтърпяване се явява справедливо. При преценката на степента на обществена опасност на реално осъщественото решаващия съд правилно е приел , че се касае за деяние със сравнително висока степен на обществена опасност предвид динамиката на този вид престъпления , а и начина на осъществяване на деянието. Същевременно решаващия съд очевидно правилно е преценил и , че сравнително младата възраст на въззивника подсъдим , процесуалното му поведение в хода на досъдебното производство и цялостното развитие на процеса , съдействието за установяване на обективната истина , стойността на вещите предмет на отнемане , оказаното съдействие за възстановяване на част от вещите предмет на престъплението , а и искреното разкаяние за стореното определят приложението на чл.54 ал.1 от НК при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства , приложил го е при определяне на наказанието му , като е определил наказанието по размер под средния предвиден в текста.Настоящия състав на въззивния съд намира , че така определените по вид , размер и начин на изтърпяване наказание ще осъществят в пълнота целите визирани в чл.36 от НК , а именно възпираща и възпитателна по отношение на въззивника С.И. , а и обществото.

Настоящия състав на въззивния съд намира доводите на въззивника за явна несправедливост на наложеното му по размер наказание за неоснователно.При определяне на размера на наказанието при условията на чл.54 ал.1 от НК под среднияа предвиден в текста , а именно шест години, редуцирани на четири години лишаване от свобода при предвиден минимум от три години и максимум от петнадесет години, съда е взел предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства , както бе посочено , включително и визираното от въззивника процесуално поведение и оказано съдействие в хода на досъдебното производство , а и такова за възстановяване на част от вещите предмет на отнемане.Самопризнанията на подсъдимия направени в хода на съдебното производство , са такива направени в производство по реда на глава ХХVІІ от НПК , при което е приложена и разпоредбата на чл.58 а вр. с чл.54 ал.1 от НК , водеща и до определяне на въззивника за изтърпяване , при това редуциране на наказанието , като такова от четири години лишаване от свобода , което именно въззивника следва да изтърпи при първоначален строг режим. Следва да се има предвид и обстоятелството , че въззивника подсъдим е осъждан многократно за същите по вид престъпления, извън тези определящи квалификацията на деянието във вр. с чл.29 ал.1 б.А и Б от НК. – обстоятелство сочещо и на възможностите за осъществяване на целите на наказанието по отношение на размера на наказанието , а именно на възпитателната такава по отношение на този подсъдим.

Съда намира , че не могат да се споделят и наведените доводи от въззивника за определяне на наказание при изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , а именно чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК. За да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието следва да се установи , че са налице многобройни или изключителни по характера си смекчаващи отговорността обстоятелства , като и най-ниското предвидено в текста на закона наказание се яви несъразмерно тежко за осъщественото.От доказателствата по делото съда не установи както изключително , така и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , а и най-ниското предвидено в текста наказание не се явява несъразмерно на осъщественото.

Що се касае до наведените в жалбата доводи за постановяване на присъдата от пристрастен съдебен състав, предвид професионална солидарност, то същите не се споделят от настоящия състав на въззивния съд. В съдебно заседание въззивника И. заяви, че не е имал нищо против съда, а и не е правил отвод на състава на същия в хода на първоинстанционното производство, независимо от обстоятелството, че факта, че пострадалата Д. е адвокат му е било известно преди осъществяване на деянието, респективно преди воденето на производството в първоинстанционния съд. По делото не се сочат и никакви обстоятелства сочещи на близки отношения на състава на съда с пострадалото лице. Несъстоятелни са и наведените доводи от въззивника касателно стойността на вещите предмет на отнемане. Стойността им е определена от стоково оценъчна експертиза, при липса на съмнение за обективността и професионалната и оценка, а и производството е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, при признаване на фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от въззивника подсъдим, включваща както броя и вида на вещите предмет на отнемане, така и стойността им.

Правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд, при този изход на делото е осъдил въззивника И. да заплати на гражданската ищца Д. сума в размер на 4092.83 лв., съставляващи обезщетение за причинените и имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Касае се за причинени на въззиваемата Д. вреди в резултат на отнемането на вещи , нейна собственост, съобразно установената им стойност от доказателствата по делото.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяна на съдебния акт.

По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №166/23.12.2015 г. постановена по НОХД № 927/2015 г. по описа на ЯРС.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.