Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.05.2016 г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският окръжен съд ІII-ти наказателен състав
на 23 март 2016 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
ИВАНОВ
ГЕРГАНА
КОНДОВА
Секретар:М.К.
Прокурор:Д.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Кондова
ВНОХД № 466 по описа на съда за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на служебно назначения защитник на
подсъдимия О.И.А. с ЕГН **********,
против Присъда № 113/17.06.2015 г., постановена по НОХД № 385/2014 г. по описа
на Районен съд - Елхово.
С присъдата, подсъдимият
О.И.А. е признат за виновен в това, че на 20.09.2012 година на ГКПП- Лесово, без съгласието на притежателя на
изключителното право съответно на Adidas AG, DE със седалище и адрес „А. Д.“ № 1-2
91074, Х., Германия; DAMA S.p.a. със седалище и адрес ул.“П.“ № 174, Варезе,
Италия; „Тоmmу Hilfiger Licensing" LCC с адрес по регистрация W.26 - th
601, Ню Йорк, щат Ню Йорк 10001, САЩ; The Polo/Lauren Company L.P. със седалище
и адрес на управление Медисън авеню 650, Ню Йорк, Ню Йорк 10022, САЩ и DSQUARED
2 ТМ S.A., с адрес на управление 21, Р, L-1964 Люксенбург, използвал /по
смисъла на чл.13, ал.2 от ЗМГО/ в търговската си дейност марки „adidas",
„Paul&Shark", „Тотту Hilfiger", „Polo Ralph Lauren" и
„Dsquared 2" без правно основание - осъществил внос на 500 броя анораци,
242 броя анцузи долнища, 168 комплекта анцузи, 40 броя блузи, 37 броя детски
комплекта, всички носещи търговска марка „adidas"; 28 броя блузи, носещи
търговска марка „Paul&Shark"; 80 броя блузи, носещи търговска марка
„Тоmmу Hilfiger"; 110 броя блузи, носещи търговска марка „Polo Ralph
Lauren" и 229 броя дънки, носещи запазена търговска марка „Dsquared
2", поради което и на основание чл.172б, ал.1 вр.чл.54 от НК е
осъден на шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 1 000.00
/хиляда/ лева. На основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият О.А. е осъден да заплати
на гражданския ищец по делото Adidas AG
/А.А./, със седалище Д.А.П. №1-2, Х. 91074, Германия, на основание чл.45 от ЗЗД във
вр.чл.76, ал.1, т.3 и вр.чл.76б, ал.1, т.2 от ЗМГО, сумата от 92 546.00 лева /деветдесет и две хиляди
петстотин четиридесет и шест лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди причинени от извършеното от подсъдимия престъпление по чл.172б, ал.1 от
НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 20.09.2012 година до
окончателното й изплащане.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият О.А. е осъден да заплати на гражданския ищец
Adidas AG /А.А./, със седалище Д.А.П.
№1-2, Х. 91074, Германия, сумата
от 400.00 лв., съставляваща направени по делото разноски за адвокатско възнграждение;
направените по делото разноски в общ размер 400.85 лв. /четиристотин лева и
осемдесет и пет стотинки/, от които
297.00 лв. вносими по сметка на ОД на МВР-гр.Ямбол и 103.85 лв. вносими по
сметка на РС-Елхово, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 5.00 лв. държавна такса.
С присъдата подс.А. е осъден да заплати в полза на
Държавата сумата от 3701.84 лева /три хиляди седемстотин и един лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща държавна такса върху
уваженият размер на гражданския иск.
С присъдата, на основание чл.172б, ал.3 от НК е
отнет в полза на държавата предмета на престъплението: 500 броя анораци, 242 броя анцузи долнища, 168 комплекта анцузи, 40 броя
блузи, 37 броя детски комплекта, всички носещи търговска марка „adidas";
28 броя блузи, носещи търговска марка „Paul&Shark"; 80 броя блузи,
носещи търговска марка „Тоmmу Hilfiger"; 110 броя блузи, носещи търговска
марка „Polo Ralph Lauren" и 229 броя дънки, носещи запазена търговска
марка „Dsquared 2", на
съхранение в Митница Бургас, /задържани с разписка за митническо задържане №
00103/21.09.2012 година на Митница
Бургас/, като е постановено да бъдат унищожени след влизане на присъдата
в сила.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
постановената присъда. Твърди се, че подс.А. не е осъществил вмененото му във
вина престъпно деяние от субективна страна, т.к. е пренасял стоки, които не са
негова собственост, не е знаел произхода им, както и дали те са били с марки,
защитени по смисъла на ЗМГО. Освен това е осъществявал частен превоз по
разпореждане на своя работодател и с МПС, което не е негова собственост, респ.
подсъдимият е бил само водач на моторното превозно средство, без да извършва в
лично качество търговска или превозваческа дейност. Излагат се съображения за
това, че по делото са събрани доказателства в посока установяване по
категоричен начин на горните обстоятелства, които обаче необосновано не са били
приети от районния съд като достоверни и обективни, в резултат на което
постановената осъдителна присъда се явява неправилна и необоснована. Прави се
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.А.
да бъде признат за невиновен в осъществяване на престъплението по чл.172б, ал.1
от НК, а предявеният срещу него граждански иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Относно гражданския иск във въззивната жалба се
твърди, че същият е неоснователен и
недоказан и поради това, че при превоза на инкриминираните стоки не е настъпил
какъвто и да е вредоносен резултат за гражданския ищец, т.к. не е налице реална
продажба на стоките или пък опит за пласирането им на пазара.
Срещу
въззивната жалба е депозирано възражение от страна на гражданския ищец. В него
се излага становище за неоснователност на жалбата и се претендира за
потвърждаване на присъдата в гражданската й част като правилна и обоснована.
Участващият
по делото прокурор изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Претендира за потвърждаване на присъдата и оставяне на въззивната жалба
без уважение.
Процесуалният
представител на гражданския ищец Adidas AG /А.АГ/ поддържа изложеното в
депозираното от него по делото възражение срещу въззивната жалба становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение,
а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да
бъде потвърдена.
В съдебно
заседание въззивникът – подсъдим О.И.А. участва чрез служебно назначеният му
защитник – адвокат от АК-Ямбол. Последният поддържа жалбата на основанията
изложени в същата и с направеното искане. В допълнение посочва, че
първоинстанционната присъда е неправилна и следва да бъде отменена като бъде
постановена друга, с която подсъдимият бъде признат за невиновен в
осъществяване на престъпното деяние и поради това, че според защитата
процесната стока е транзитна такава, подсъдимият е осъществявал тразитен превоз
от страна извън Европейския съюз /Република Турция/ до страна също извън
Европейския съюз /Република Молдова/. В резултат на това, подсъдимият не следва
да носи наказателна отговорност, т.к. липсват доказателства Молдова да се е
присъединила към съответни международни пактове за защита на авторски права.
Съдът след
цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и
атакувания съдебен акт намира следното:
Въззивната
жалба като подадена в срок и от страна, имаща право, а и интерес от обжалване, е
процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по
следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в
хода на досъдебното производство и на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря.
При установяването на фактите съдът е обсъдил подробно и с дължимата коректност
и обективност кои доказателства кредитира и кои не, както и защо. Правилно и
обосновано първата инстанция е приела и кредитирала само части от обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите М.С., Г.Я., М.Ц., дадени от тях в
хода на проведеното съдебно следствие, показанията на свидетеля М.С., дадени в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, показанията на
свидетелката М.Ц., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им
на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелката В.С.,
дадени от нея в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.5
от НПК, заключенията по назначените по делото патентно-техническа и оценителна
експертизи, както и приетите и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Правилно и обосновано районният съд е оставил
без доверие тази част от обясненията на подсъдимия, в която се съдържа неговото
твърдение, че не е знаел, че пренасяните от него стоки носят знаци на защитени
търговски марки, че е извършвал превоза за друго лице /работодател/, че стоките
са били изпращани от лица, живеещи в Истанбул за свои близки, живеещи в
Молдова, както и че не той е получателя на превозваните от него стоки. От приложената
по делото разпечатка от подадената от подс.А. електронна митническа
декларация Т1 с №12ВG0011105736899 за
пренасяните от него стоки, става ясно, че изпращач, превозвач и получател на
товара е именно подсъдимия. Видът и количеството на пренасяните стоки от
подсъдимия на 20.09.2012 г., включително и тези, предмет на извършеното от А.
престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ от НК, за което е осъден по силата на
Определение, с което е одобрено постигнато споразумение за решаване на делото,
постановено по НОХД № 387/2012 г. по описа на ОС-Ямбол, сочи за това, че
случаят не касае извършване на превоз на вещи, изпратени от лица живеещи в
Република Турция за техни близки в Молдова.
От съдържанието на посочената митническа декларация
и от обясненията на О.А. се установява, че въпреки, че знае, че пренася повече
на брой текстилни стоки /облекла, пакетирани в чували, същият е декларирал пред
митническите органи само 55 броя облекла. Останалата част от текстилните
изделия подсъдимият не е декларирал, респ. е укрил от митническите органи.
Последното, преценено ведно със заявеното от подс.А. пред Окръжен съд – Ямбол
по НОХД № 387/2012 г. признание за извършено от него също на 20.09.2012 г.
както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.242, ал.1 б.“д“
от НК – контрабанда на цигари и парфюми, съставлява сериозна индиция и навежда
на извод за съществуващо у подсъдимия знание за пренасяните от него стоки като
вид и количество.
С оглед на всичко изложено дотук въззивният
съд не приема за основателен довода в жалбата за необоснованост на присъдата. Подробният
и обективен анализ на събраните по делото доказателства и направените въз
основа на него правни изводи, изложени в мотивите на присъдата, дава основание
на въззивният съд да приеме, че довода на защитата, че престъпното деяние не е
осъществено от субективна страна, е неоснователен и го преценя като защитна теза,
неподкрепена с доказателства. Подсъдимият е извършил посоченото деяние при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като същият е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В случая, за да
обоснове извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия, съдът взе предвид
редица обстоятелства, които обсъди при излагане на съображенията си, свързани с
обясненията на подсъдимия, както и предвид показанията на свидетелите и анализа
на писмените доказателства.
Деянието е
осъществено от обективна страна, тъй като по делото е безспорно установено, че
на инкриминираната дата на ГКПП-Лесово,
без съгласието на притежателите на изключителното право съответно на Adidas AG,
DE със седалище и адрес „А.Д.“ №1-2 91074, Х., Германия; DAMA S.p.a. със
седалище и адрес ул.“П.“ № 174, Варезе, Италия; „Тоmmу Hilfiger Licensing"
LCC с адрес по регистрация W.26 - th 601, Ню Йорк, щат Ню Йорк 10001, САЩ; The
Polo/Lauren Company L.P. със седалище и адрес на управление Медисън авеню 650,
Ню Йорк, Ню Йорк 10022, САЩ и DSQUARED 2 ТМ S.A., с адрес на управление 21, Р,
L-1964 Люксенбург, подсъдимият О.А. е използвал /по смисъла на чл.13, ал.2 от
ЗМГО/ в търговската си дейност марки „adidas", „Paul&Shark",
„Тотту Hilfiger", „Polo Ralph Lauren" и „Dsquared 2" без правно
основание - осъществил внос на 500 броя анораци, 242 броя анцузи долнища, 168
комплекта анцузи, 40 броя блузи, 37 броя детски комплекта, всички носещи
търговска марка „adidas"; 28 броя блузи, носещи търговска марка
„Paul&Shark"; 80 броя блузи, носещи търговска марка „Тоmmу
Hilfiger"; 110 броя блузи, носещи търговска марка „Polo Ralph Lauren"
и 229 броя дънки, носещи запазена търговска марка „Dsquared 2". Изпълнителното
деяние по чл.172б, ал.1 от НК се състои
в използването на търговска марка в търговска дейност, без съгласието на
притежателя на изключителното право върху нея. От данните по делото се
установява по категоричен начин, че в процесния случай с фактическия пренос
през държавната граница на стоките, обозначени със защитена от закона търговска
марка, е бил осъществен вноса им в Република България, а от там било е
осъществено и тяхното използване на територията на страната по смисъла на
чл.172б, ал.1 от НК вр.чл.13, ал.2, т.3 от ЗМГО вр. § 1, т.12 от ДР на ЗМГО.
Съдът не
споделя становището на защитника, че подсъдимият не следва да носи наказателна
отговорност, т.к. процесната стока е транзитна такава, респ. подсъдимият е осъществявал
транзитен превоз на стоките от страна извън Европейския съюз /Република Турция/
до страна също извън Европейския съюз /Република Молдова/. Това становище
вероятно е формирано на база възприетото от ВКС на Република България виждане,
изразено в ТР № 1/2013 г., съгласно което, когато няма данни, че транзитно
преминаващите за трета страна стоки са предназначени за европейския пазар, не
възниква основание за наказателна отговорност за нарушаване на правото на
индустриална собственост по чл. 172б от НК. Това принципно положение,
установено в цитираното тълкувателно решение обаче касае стоки, намиращи се под
митнически режим транзит, т.е. стоки, които са декларирани в транзитна
митническа декларация, указваща конкретно отправното и получаващото митническо
учреждение, което деклариране на практика гарантира транзитния превоз на товара
– хипотеза, различна от конкретния процесен случай предвид недекларирането на
инкриминираните стоки в транзитна митническа декларация от страна на подсъдимия.
Относно вида
и размера на наложеното наказание:
Настоящият
състав на въззивния съд намира, че правилно, обосновано и законосъобразно
решаващият съд е определил наказанието на О.А. при условията на чл.54 от НК.
Районният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
правилно е преценил, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, които да доведат да несъразмерна тежест на предвиденото в
закона минимално по размер наказание. Правилно и справедливо е наложено
наказание лишаване от свобода към минималния му размер, а именно - шест месеца,
както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размера му от 1000 лв. При
определяне размера на наказанието е отчетено доброто процесуално поведение на
подсъдимия както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното такова,
а и чистото му съдебно минало, като на това основание е приложена и
разпоредбата на чл.66 ал.1 НК. С
наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода с три годишен
изпитателен срок и глоба в размер на 1 000 лв. в пълна степен биха се
постигнали целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на
чл.172б, ал.3 от НК като е отнет предмета на престъплението – 500 броя анораци, 242 броя анцузи долнища,
168 комплекта анцузи, 40 броя блузи, 37 броя детски комплекта, всички носещи
търговска марка „adidas"; 28 броя блузи, носещи търговска марка
„Paul&Shark"; 80 броя блузи, носещи търговска марка „Тоmmу
Hilfiger"; 110 броя блузи, носещи търговска марка „Polo Ralph Lauren"
и 229 броя дънки, носещи запазена търговска марка „Dsquared 2", на съхранение в Митница Бургас /задържани с
разписка за митническо задържане № 00103/21.09.2012 година на Митница Бургас/, като е постановено и да бъде
унищожен след влизане на присъдата в сила.
При горния
изход на делото районният съд правилно е възложил на подсъдимия да заплати и
направените по делото разноски.
Правилен и
съобразен с указаното в т.III.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС на Република
България е подходът на първоинстанционният съд при определяне размера на
вредите от престъплението по чл.172б, ал.1 от НК. Видно от заключението на
назначената по делото оценъчна експертиза, размерът на вредите е определен на
база равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки,
идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението, като общо същите
възлизат на 136 864 лв. Размерът на вредите, причинени на гражданския ищец
Adidas AG /А.АГ/, със седалище Д.А.П. №
1-2, Х. 91074, Германия, е установена
правилно на 92 546 лева /деветдесет и две хиляди петстотин
четиридесет и шест лева/, като предвид изходът на делото решаващият съд
правилно е осъдил подсъдимия да заплати посочената сума на гражданския ищец, ведно със
законната лихва върху нея, считано от
датата на увреждането – 20.09.2012 година до окончателното й изплащане.
Като
неоснователно се преценя възражението на защитата в посока неоснователност и
недоказаност на предявения срещу подсъдимия граждански иск поради това, че т.к.
не е налице реална продажба на стоките или пък опит за пласирането им на пазара,
не е настъпил какъвто и да е вредоносен резултат за гражданския ищец. Този
принципен въпрос е намерил своето разрешение в Тълкувателно решение № 1/31.05.2013
г. на ОСНК на ВКС на Република България. Съгласно последното, макар
престъплението по чл.172б, ал.1 от НК да е на просто извършване, от същото могат да настъпят „вреди”, произтичащи
от неблагоприятното изменение в правозащитната сфера на носителят на
изключителното право и изразяващи се в накърняване на условията за нормално
съществуване и упражняване на правото, в уронването на постигнатия търговски
статус и пазарна репутация. Поради това, обстоятелствата касаещи реализацията
на пазара на стоките – предмет на престъплението, се явяват ирелевантни за
преценка доказаност и основателност на гражданския иск.
За правна
прецизност следва да се посочи, че от писмо изх.№11-00-128/15.02.2016 г. на Началник
отдел „ПО“ към Патентно ведомство на Република България се установява, че във ведомството
срещу подсъдимия О.А. няма регистрирано нарушение на ЗМГО, извършено от него,
респ. по отношение на подсъдимия няма наложено административно наказание за
извършено административно нарушение на инкриминираната дата 20.09.2012 г.
Поради това липсва основание за обсъждане наличие на двойна наказуемост по
смисъла на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС на Република България.
Предвид на
изложеното и на осн. чл.338 от НПК, ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 113/17.06.2015 г.,
постановена по НОХД № 385/2014 г. по описа на Районен съд - Елхово.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.