Р Е Ш Е Н И Е

 

71                                                   19.05.2016 г.                                гр.Ямбол

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                               І-ви наказателен състав

На  11 май                                                                                           2016 година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

         ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

                             Ив.И.

 

Секретар:Ив.З.

Прокурор: Т.С.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №256 по описа на ЯОС за 2015 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

С  Присъда №77/08.06.2015 г. постановена по НОХД № 385/2015 г. ЯРС е признал подсъдимия Д.С.И. за виновен в това, че  на 02.10.2014 г. в гр.Ямбол си е служил с контролни знаци – предна и задна регистрационни табели с № ******, издадени за друго МПС – за лек автомобил  „Тойота  Корола” с номер  **********, поставени на  лек автомобил  „Митцубиши Колт” с номер  на рама **********, поради което и на осн. чл.345 и чл.54 от НК го осъжда  на глоба в размер  на 300 лева.

На осн. чл.58а ал.1 от НК намалява с една трета  така наложеното наказание, а именно  от глоба в размер на 300 лева на глоба в размер на  200 лева.

Със същата присъда съда признава подс.И. за виновен и в това, че  на 02.10.2014 г. , около 12.30 часа, в гр.Ямбол е придобил и до 18.00 часа на 02.10.2014 г. в гр.Ямбол, в лек автомобил  „Митцубиши Колт” с номер на рамата  **********    и в себе си е държал  високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нето тегло  1.407 грама, с концентрация на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 10% на стойност 35.18  лв. и метамфетамин с нето тегло 0.871 грама, с концентрация на активен наркотично действащ компонент  метамфетамин 45% на стойност 21.78 лв., без надлежно разрешително за това, поради което и на осн. чл.354а ал.3 т.1 и чл.54 от НК го е осъдил на  една година лишаване от свобода и глоба в размер на  2000 лева.

На осн. чл.58а от НК съда е намалил с една трета  така наложеното наказание, а именно  от една година лишаване от свобода на осем месеца  лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален  строг режим и глоба в размер на 666.67 лв.

На осн. чл.23 от НК съда е  определил на  подс.И. общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален  строг режим и  глоба в размер на 666.67 лв.

Със същата присъда  на осн. чл.354а ал.6 от НК съда е отнел в полза на държавата наркотично вещество – метамфетамин с общо нетно тегло по ФХЕ-2.278 грама, предадено на съхранение в ЦМУ”Наркотици” гр.София, съгласно приемо предавателен протокол  №35022/20.01.2015 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Д.С.И. и я е обжалвал в установения за това срок, в частта и с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК и му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като незаконосъобразна и необоснована. Излагат се съображения за несъставомерност на деянието по визирания текст. А именно, че малкото количество наркотично вещество-около 2 гр., ниската му стойност – 47 лв., мотивите – предназначено за лична употреба, поведението му в хода на  досъдебното и съдебно производство, правилното му социализиране в обществото след предходно осъждане – започване на постоянна работа, създаване на семейство и отглеждане на дете, обосновават маловажност  на процесното деяние и изключват квалифицирането му като немаловажен случай. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия по това му повдигнато обвинение и признаването му за виновен по чл.354а ал.5 от НК, като му се наложи наказание глоба.

В съдебно заседание въззивника И.  участва лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в  същата и с направеното искане. Излагат се съображения за съставомерност по  ал.5 на чл.354а от НК на  вмененото деяние, като се прави искане за изменение на обжалваната присъда с преквалификация   в този смисъл.

Участващия по делото прокурор изразява становище  за  правилност  и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излага съображения и , че  определените  на въззивника наказания са справедливи,  съобразно установеното. Иска оставяне на жалбата без уважение.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт  намира следното:

Жалбата като подадена в срок и от страна имаща право а и интерес от обжалване  е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:

За да постанови присъдата  си съдът е анализирал всички възможни и достатъчни за установяване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието  доказателства, като на базата на анализ на същите  правилно е приел за установени изложените фактически обстоятелства, които изцяло се споделя от  въззивния съд.

Безспорно  установено от  доказателствата по делото е  , че  въззивника И. работел като мебелист в  „Д.” ЕООД Ямбол, както и, че закупил лек автомобил  „Митцубиши Колт” с номер на рама **********, собствеността на който не бил прехвърлил по предвидения нормативен ред като автомобила се водел собственост на Т.И.Н. и не бил регистриран в КАТ Ямбол. От 11.12.2013 г.  автомобила бил спрян от движение, но понеже  имал намерение да го ползва въззивника И. монтирал на определените за целта места на л.а. „Митцубиши Колт” регистрационни табели с номер ******, които били издадени от контролните  органи за лек автомобил „Тойота  Корола” с номер  **********.

На 02.10.2014 г. въззивника И. предприел управление на лек автомобил „Митцубиши Колт” с номер на рама ********** и поставил на него предна и  задна регистрационна табели с № ******, придвижвайки се с него  по уличната мрежа на гр.Ямбол до работното си място в „Д.” ЕООД Ямбол.

Около 12.30 часа на 02.10.2014 г. по време на обедната си почивка въззивника И. се срещнал с непознато за него лице от което закупил метамфетамин с общо тегло 2,278 грама, които разпределил  съответно -1.407 гр. от него поставил в жълта пластмасова капсула от шоколадово яйце, която сложил в жабка, находяща се от дясната страна, под волана на л.а.”Митцубиши Колт”, а останалата част от 0.871 гр. поставил в малка прозрачна  найлонова торбичка, която сложил в портфейла си.

След приключване на работното време  въззивника И. си тръгнал с процесния автомобил, като в автомобила с него се качил и колегата му – свид. М., който въззивника следвало да откара до спирка в ж.к-с”Граф Игнатиев”. Около 16.00 часа въззивника  И. се движел по обходен път „Юг”, когато от автопатрулен  екипаж в състав  свид.Г. и Д. му бил подаден сигнал за спиране. Въззивника И. не се подчинил на подадения му сигнал и продължил движението си по ул.”Н.Петрини” в посока центъра на града, след което завил посока ул.”Търговска”, към изхода на града  за с.Калчево, като през цялото време автомобила му бил следван от патрулния полицейски автомобил. Въззивника И. преустановил движението си на изхода на града, до сграда на ул.”Търговска” №168, като непосредствено до автомобила му спрял и  патрулния полицейски автомобил. Въззивника бил задържан от полицейските служители, които след справка  с ОДЧ установили, че е криминално проявен, а  поставените на управлявания от него автомобил регистрационни табели са за друго МПС. При проведен разговор със свидетелите  въззивника  им признал, че в себе си и в автомобила държи  наркотични вещества. Около 18.00 часа  бил извършен оглед на автомобила по време на който била намерена и иззета жълта пластмасова капсула от шоколадово яйце с намиращо се в нея светлокафяво кристално вещество, което при извършен полеви наркотест  реагирало на метамфетамин. С протокол за доброволно предаване  въззивника И. предал  на разследващия полицай намиращата се в портфейла му  малка прозрачна найлонова  торбичка съдържаща светлокафяво кристално вещество. Като веществено доказателство по делото бил иззет и  управлявания от въззивника лек автомобил, с поставените на него  предна и задна регистрационни табели  с № ****** и ключа за лекия автомобил. Към дата  02.10.2014 г. въззивника И. не е имал надлежно разрешително за придобиване и държане на наркотични вещества.

Назначената по делото физикохимическа експертиза дава заключение, че представеното за изследване  светлокафяво кристално вещество, съдържащо се в жълта пластмасова капсула от шоколадово яйце /обект №1/ и 1 бр. прозрачна найлонова торбичка / обект №2/ представлява метамфетамин с концентрация на  активния наркотично действащ компонент  метамфетамин  10% за обект №1 и 45% за обект №2, като нето теглото  на веществото  е 1.407 гр. за обект №1 и  0.871 гр. за обект №2, с общо нето тегло 2.278 гр. В заключението си назначената по делото  фармакологично – оценъчна експертиза  определя стойността на 1.407 гр. метамфетамин / обект №1/ – 35.18 лв. и на  0.871 г. метамфетамин / обект №2/ - 21.78 лв.

Производството по делото в първоинстанционния съд е проведено  по реда на глава ХХVІІ от НПК , при признаване на фактите и обстоятелствата  визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и при дадено съгласие  да не се събират доказателства за тези факти от въззивника И. , при предварително изслушване на страните по реда на чл.371 т.2 от НПК , и  разяснени съгласно разпоредбата на  ал.1 на чл.372 от НПК  на подсъдимия права  по чл.371 НПК  и уведомяване, че  събраните в хода на досъдебното производство доказателства и направеното от него самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата и одобрено от съда съгласие съобразно разпоредбата на ал.3 на чл.372 от НПК.Безспорно правилно решаващия съд е констатирал при прегледа на доказателствата по делото , че същите са събрани по реда на НПК , както и , че  са съответни на установеното от признаването на  въззивника на фактите и обстоятелствата визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. На лице е пълно съответствие  на известните им обстоятелства по отношение на съставомерните факти в показанията на разпитаните свид.  М. – колега на въззивника И. по отношение на обстоятелството на  управлението на процесния автомобил от  въззивника, маршрута на движение и обстоятелствата на спирането му  и проверка от служители на МВР  със самопризнанията на  И. , а и с показанията на свид.Д. и Г. *** – относно обстоятелствата на  движението на управлявания от въззивника И. автомобил, предприетите действия по проверка на същия и последващите осъществени от въззивника , респективно спирането на автомобила от въззивника  по отношение на време и място, а и на съобщеното от него  за  държането на  наркотично вещество  в автомобила и в себе си, изземването на същото  при извършен оглед в автомобила и доброволното предаване на количество от наркотици, тези на свид.Г. и А. по отношение на обстоятелството на намерените в автомобила управляван от въззивника И.  наркотични  вещества. Показанията на визираните свидетели , а и обясненията на въззивника И.  са съответни на установеното от протокола за оглед на местопроизшествие от 02.10.2014 г., ведно с фотоалбума  нерадлна част от същия, а и от този за доброволно предаване от 02.10.2014 г.По отношение на вида, количеството и стойността на наркотичните вещества  е налице съответствие и с установеното от заключението на назначените  и изготвени по делото физикохимическа и  фармакологична експертизи , кредитирани изцяло от решаващия съд.

На базата на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от въззивника И. от обективна и субективна страна на състава на чл.354а ал.3 т.1 от НК , тъй като на  02.10.2014 г. около 12.30 часа в гр.Ямбол е придобил и до 18.00 часа  на същата дата  е държал в себе си и в лек автомобил „Митцубиши Колт” с номер на рама ********** високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 1.407 грама, с концентрация на наркотично действащ компонент метамфетамин  10% на стойност  35.18 лв. и метамфетамин с нетно тегло  0.871 грама, с концентрация на актнивно действащ  компонент 45% на стойност 21.78 лв. Безспорно е налице придобиване и  държане на  наркотичното вещество от  въззивника И. , предвид обстоятелството на закупуването му и държането му в себе си и в автомобила при упражняване  на трайна фактическа власт над него , за времето на установяването му ,  при установено количество в размер на общо 2. 278  грама. Безспорно е и обстоятелството на държане на високорисково наркотично вещество , предвид установеното  от  заключението на  физикохимическата експертиза  , че се касае за  метамфетамин с концентрация на  активния наркотично  действащ компонент метамфетамин съответно 10% и 45%., като  съгласно списък ІІ на  Конвенцията на ООН за психотропните вещества  от 1971 г. и ЗКНВП списък 1 към чл.3 ал.2 метамфетамина  е наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве , поради вредния ефект от злоупотребата с него и е забранен за приложение в хуманитарната и ветиринарна медицина. Липсва съмнение  , че въззивника  И. не е  разполагал с  разрешение за придобиване и държане на високорискови наркотични вещества  , каквото е метамфетамина. Правилно , обосновано и законосъобразно решаващия съд е приел и , че въззивника И. е  осъществил деянието и от субективна страна  , тъй като същият е съзнавал , че е придобил и държи високорисково наркотично вещество  , без да има съответно разрешително за това , а и е искал настъпването на противоправните  последици. В тази насока изводи съда  прави от действията на въззивника  за избягване на проверка от  съответните длъжностни лица и начина на разпределение  на  държаното от него високорисково наркотично вещество , при  установяване на обстоятелството , че на автомобила , а и на лицата в него очевидно ще бъде извършена проверка от органите на МВР, при предприети действия за това от служители на МВР. За това и правилно  решаващият съд  го е  признал  за виновен  в осъществяване на визираното деяние.

Съда намира , че не може да се сподели довода на защитата на въззивника по същество  за незаконосъобразност на постановената присъда  предвид несъобразяване с изложените от тях съображения и направеното от тях пред първоинстанционния съд възражение, че  се касае за деяние съставомерно по  ал.5 на чл.354а от НК. Настоящия състав на въззивния съд намира, че решаващия съд правилно и обосновано  е  мотивирал извода си за липсата на  съставомерност по  ал.5 на чл.354 а от НК, респективно е отказал преквалификация на деянието по визирания текст , като  е  изложил съображения , че  с оглед на установеното количество , вид и  концентрация на активно наркотично  действащ компонент в придобитото и държаното високорисково наркотично вещество от въззивника И. , а и пораженията които  то предизвиква в човешкия организъм и степента на обществена опасност на личността на въззивника, предвид осъждането му за престъпление от същия вид,  не може да се приеме , че  е  на лице маловажност на случая  по смисъла на т.9 на чл.93 от НК – извод изцяло споделян и от  настоящия състав на въззивния съд.

Настоящия състав на въззивния съд  намира  , че правилно , обосновано и законосъобразно  решаващия съд  е определил наказанието на въззивника И. при условията на чл.54 от НК , по вид лишаване от свобода , при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства  , на минимума предвиден в текста  в размер на  една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв.. За да определи наказанието  в този му размер съда е взел предвид   сравнително високата степен на обществена опасност на осъщественото от въззивника И.  престъпно деяние  предвид динамиката на този вид деяния. За определяне на наказанието при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съда е взел предвид  и от една  страна относително  високата  степента на обществена опасност на личността на  въззивника  предвид съдебното му минало  и от друга  поведението му в хода на досъдебното производство при оказване на съдействие на органите на ДП , а и  младата му възраст даваща  възможност за осъществяване на възпитателно въздействие с по-ниско по размер наказание.За това и именно решаващия съд правилно и обосновано е определил на въззивника наказание  както вече бе посочено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства , на минимума на предвиденото  в текста наказание лишаване от свобода – в размер на една година, както и глоба в размер на 2000 лева.

Законосъобразно предвид  протичането на производството по реда на глава ХХVІІ от НПК съда  прилагайки разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК  в съответствие с чл.58а ал.1 от НК е редуцирал наложеното по размер на въззивника И. наказание с 1/3 до размера на  осем месеца лишаване от свобода. Що се касае до размера на наложеното кумулативно наказание глоба , редуцирано по реда на чл.58а ал.1 от НК до размера на  666.67 лв. предвид липсата на  протест в тази насока , независимо от забраната на чл.58а ал.5 от НК, тъй като се касае до такова по чл.37 ал.1 т.5 от НК , наказанието и в тази му част следва да бъде потвърдено. Законосъобразно е и групирането на наказанията  в съответствие с разпоредбата на чл.23 от НК за осъществените две престъпни деяния, а именно  това по чл.345 от НК и по чл.354а ал.3 т.1 от НК, предвид осъществяването им, преди за което и да е от тях да е налице влязла в сила присъда. Правилно, предвид установеното от справката за съдимост на въззивника е определен първоначален  строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор.СЪДЪТ

  В този си вид , размер и начин на изтърпяване настоящия състав на въззивния съд намира, че наложеното на въззивнтика И. наказание ще осъществи  визираните в чл.36 от НК  цели , а именно както възпираща , така и възпитателна както по отношение на обществото , така и по отношение на въззивника И..

Настоящия състав на въззивния съд намира  възражението на въззивника за явна несправедливост на наложеното му наказание  за неоснователно.Решаващия съд е взел предвид при определяне на наказанието на въззивника  И. , както по вид , така и по размер, а и на кумулативно предвиденото такова  глоба  по размер,  всички  смекчаващи отговорността обстоятелства .Именно вземайки предвид от една страна  съдебното минало на въззивника  и от друга   процесуалното поведение на оказване на съдействие за установяване на деянието, младата му възраст,  решаващия съд е направил преценка за степента на обществена опасност на личността на  въззивника И. , а и на конкретно осъщественото от него престъпно деяние.  Обстоятелство на оказване на съдействие за установяване на осъщественото от него деяние до голяма степен сочи на  преоценка на поведението му в положителна насока , като едновременно с това и дава възможност за осъществяване на целите на наказанието и най-вече на възпиращата и възпитателна такава по отношение на въззивника – подсъдим при налагане на по-леко по размер наказание.Тези обстоятелства настоящия състав на въззивния съд , както и решаващия такъв счита , че са смекчаващи такива по своя характер.Вземайки предвид и младата възраст на въззивника И.  съда е приел и , че  наказанието му следва да се определи  при смекчаващи отговорността обстоятелства , на минимума предвиден в текста – по отношение на наказанието лишаване от свобода и на минимума  по отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба.За това и настоящия състав на въззивния съд намира , че същото не се явява  явно несправедливо , каквото е възражението на  въззивника. Липсва основание да се счете, че наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а ал.4 от НК.За да са налице условията на чл.55 от НК следва да се установи, че  са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-ниското предвидено в текста наказание да се явява несъразмерно тежко за осъщественото. По делото са взети предвид при определяне на наказанието на въззивника всички смекчаващи отговорността обстоятелства, като същите не са многобройни такива, а и най-ниското предвидено в текста наказание вне се явява несъразмерно тежко за осъщественото.

Присъдата в частта и  в която въззивника подсъдим е признат за виновен за осъществено престъпно по смисъла на чл.345 от НК деяние и му е наложено наказание не е обжалвана, влязла е в сила и не е предмет на настоящата въззивна проверка. При цялостната служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 ал.1 отн НПК съда не констатира пропуски и грешки и в тази и част.

 Правилно , обосновано и законосъобразно , в съответствие с разпоредбата на чл.354а ал.6 от НК съда е отнел в полза на държавата  иззетото по делото количество  високорисково наркотично вещество

Предвид на изложеното  и на осн. чл.338 от НПК  Я О С

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 77/08.06.2015 г. постановена по НОХД № 385/2015 г. по описа на ЯРС.

Решението   не подлежи  на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.