ПРЕДЕЛЕНИЕ

№............................

Гр. Ямбол 30.05.2016 г.

В закрито съдебно заседание на 30.05. 2016 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Ж.Бозукова

Н. Иванов

като разгледа, докладваното от председателя в.ч.гр.д № 206/2016 г. по описа на

съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от „СУПЕРСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД гр. Ямбол срещу определение № 653/17.03.20016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от „ АЙ ТИ ДИ СИСТЕМСЕООД гр. Пловдив срещу „СУПЕРСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД гр. Ямбол иск по чл. 226 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД за сумата 24 376,46 лв., предмет на разглеждане по гр.д. № 583/2016 г. по описа на ЯРС.чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в РБългария до размер на исковата претенция. Иска се отмяна на определението, като се твърди,че съдът е допуснал обезпечението при липса на кумулативно изискуемите законови предпоставки за това - искът да е подкрепен с убедителни писмени и да бъде внесена гаранция в определен от съда размер. Освен това се твърди,че съдът при допускане на обезпечението не е изследвал наличието на задължителната предпоставка- обезпечителната нужна.

Ответникът по жалбата от „ АЙ ТИ ДИ СИСТЕМСЕООД гр. Пловдив не взема отношение по жалбата

Частната жалба , като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Молителят „ АЙ ТИ ДИ СИСТЕМСЕООД гр. Пловдив е предявил срещу „СУПЕРСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД гр. Ямбол иск по чл. 226 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД за сумата 24 376,46 лв. - задължения, произтичащи от сключения между страните договор за изработка от 2.07.2015 г. за сумата 24 376,46 лв..

За да се допусне обезпечение на иска е необходимо наличието на следните предпоставки по смисъла на чл. 391 ГПК, а именно: искът да е допустим и вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, при кумулативна даденост на тези предпоставки.

Последователна е съдебната практика, че за да се допусне обезпечение на иска, той трябва да е допустим, вероятно основателен, според представените към молбата документи, и да е налице обезпечителна нужда. .

В настоящия случай са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.391 ал.1 ГПК. Предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Вероятната основателност на иска се предпоставя от наличието на убедителни писменни доказателства, че твърдяното от ищеца право съществува. Правата на ищеца произтичат от представените с исковата молба писмени доказателства: договор за производство на стълбове за осветление от 02.07.2015 г. и фактури № 1000000852/25.09.2015 г. за сумата 23 889,42 лв. и

№ 1000000841/23.09.2015 г. за сумата от 487,04 лв..

С оглед на изложеното въззивният съд приема, че от събраните 'към настоящия момент писмени доказателства може да се направи извод за наличие на хипотезата на чл. 391 ал.1 т.1 ГПК - наличие на убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на бъдещия иск.

Наличието на убедителни писменни доказателства, подкрепящи иска, изключва необходимостта от внасяне на гаранцията по чл.391 ал.1 т.2 ГПК, определена от районния съд, съобразно изискванията на чл.180 и чл.181 ЗЗД.

Въззивният съд не споделя наведените в жалбата доводи по отношение неспазване от страна на районния съд на изискването да се прецени наличието на обезпечителна нужда при допускане на обезпечението. Според въззивният съд , макар ,че в мотивите към съдебния си акт районния съд не е коментирал въпроса за наличието на такава, обезпечителната нужда е налице, като исканата от молителите и допусната от съда обезпечителна мярка -налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в РБългария до размер на исковата претенция, съответства на обезпечителната нужда. Обезпечителната нужда се предполага, като наличието и се определя от възможността ответникът с едностранни свои действия да затрудни осъществяване правата на ищеца по събирането на предполагаемо бъдещо вземане по силата на съдебното решение.

Макар и в жалбата да не са застъпени доводи за това, въззивният съд намира, че не е налице и несъразмерност на допуснатото обезпечение или свъръхобезпеченост на иска с налагане на конкретната обезпечителна мярка. Жалбоподателят разполага с процесуалната възможност по чл.398 ал.2 ГПК -да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или ценни книжа по реда на чл.180 и 181 ЗЗД.

По изложените съображения съдът намира определението на Ямболския районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от „АЙ ТИ ДИ СИСТЕМСЕООД гр. Пловдив срещу „СУПЕРСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД гр. Ямбол иск по чл. 226 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД за сумата 24 376,46 лв.,чрез налагана на запор върху банковите сметки на длъжника в РБългария до размер на исковата претенция, за законосъобразно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 653/17.03.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на Ямболския районен съд

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.