ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №196 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по частна жалба на Г.Д.Г. ***, чрез пълномощника адв.С.Е. от ЯАК против Определение №908/21.04.2016 г., постановено по гр.д.№546/2016 г. по описа на ЯРС.

С посоченото определение ЯРС е постановил следното: ВРЪЩА исковата молба на Г.Д.Г., чрез адв. Е., против М.Т.Д., с която се претендира постановяване на решение, с което бъде прогласен запис на заповед от 20.08.2010 г. за нищожен, с което се обезсили издаденият въз основа на него изпълнителен лист и се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 12000 лв., произтичаща от записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№546/2016 г. на ЯРС.

В жалбата се сочат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Заявено е, че неправилно съдът е възприел фактическата обстановка, не е извел правния интерес и в нарушение на закона е отказал да разгледа исковата претенция. Заявено е още, че жалбоподателя не е получавал покана за доброволно изпълнение, за да има възможност да направи възражение. Предвид на изложените доводи се моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ЯРС за продължаване на производството по него. Претенция за разноски не е заявена.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законовия срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба и молба-уточнение, вх.№683/15.04.2016 г., предявена от Г.Д.Г., чрез адв. Е., против М.Т.Д., с която се претендира постановяване на решение, с което бъде прогласен запис на заповед от 20.08.2010 г. за нищожен, да се обезсили издаденият въз основа на него изпълнителен лист и се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 12 000 лв., произтичаща от записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. В исковата молба ищецът твърдял, че ответникът се снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.№467/2014 г. по описа на ЯРС, издаден въз основа на запис на заповед от 20.08.2010 г., за сумата от 12 000 лв., след което образувал изп.д.№ 221/2014 г. по описа на ЧСИ И. Х. *** действие ЯОС. Ищецът сочил, че никога не е подписвал такъв запис на заповед и че не е получавал от ответника сумата от 12 000 лв.; че записът на заповед не отговаря на задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, т.е. че не е редовен от външна страна; че липсва каквото и да било каузално отношение между страните, по повод на което да е издаден записът на заповед. Предвид предприетите по изпълнителното дело действия, ищецът-дължник счита, че има правен интерес да предяви установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, тъй като не разполагал с друг правен способ за защита на интересите си.

Във връзка с твърденията в исковата молба и в молбата-уточнение, първостепенния съд изискал ч.гр.д.№467/2014 г. по описа на ЯРС, от което установил, че срещу ищеца на 05.03.2014 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на ответника, за сумата от 12 000 лв., по запис на заповед от 20.08.2010 г., като изпълнителният лист е издаден на 07.03.2014 г. По ч.гр.д.№467/2014 г. на ЯРС липсват данни длъжникът да е подал възражение против заповедта по реда на чл.414, ал.2 ГПК. От изискана от съда и постъпила с писмо вх.№6041/21.04.2016 г. информация от ЧСИ И. Х. е видно, че по изп.д.№ 221/2010 г., образувано по въпросния изпълнителен лист, на длъжника Г.Д.Г. е връчена покана за доброволно изпълнение, чрез назначения му особен представител адв.Галина Иванова, на 17.12.2014 г., при което след изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, т.е. на 01.01.2015 г., заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№467/2014 г. на ЯРС е влязла в сила и представлява стабилен съдебен акт, установяващ със сила на присъдено нещо дължимостта на вземането по нея, в случая - на сумата от 12 000 лв.

С атакуваното определение, произнасяйки се по реда на чл.130 ГПК, районния съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. В мотивите е изложено, че в Заповедното производство, уредено в глава 37 от ГПК, законодателят е предвидил защитата на длъжника, който твърди, че не дължи вземането, да става единствено по реда на чл.414, ал.2 ГПК, като при подадено в срок възражение против заповедта и при евентуално производство по чл.422 от ГПК, правата и интересите на длъжника са защитени, защото като ответник същият би могъл да направи своите възражения за недължимост на вземането в исковото производство. Пропусне ли срокът за възражение против заповедта, последната влиза в сила и длъжникът може да оспорва с отделен иск дължимостта на вземането само в хипотезата на чл.424 от ГПК - само при наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая хипотезата на чл.424 от ГПК не е налице, тъй като длъжникът не твърди такива новооткрити обстоятелства или наличието на нови писмени доказателства, поради което предявеният иск по чл.124 от ГПК се явява недопустим. ЯРС е изложил и че установителния иск за прогласяване нищожността на записа на заповед и за обезсилване на издадения изпълнителен лист е недопустим и на самостоятелно основание, тъй като чл.124 ГПК допуска предявяването на установителни искове само за факти, които имат правно значение и то само в определени хипотези. В случая нищожността на записа на заповед е факт с правно значение, но отделен иск за този факт бил недопустим, тъй като по валидността на тази едностранна сделка съдът би взел отношение в мотивите на съдебния си акт по основното, обусловеното правоотношение - за недължимостта на процесната сума и в тази връзка отделен иск за нищожността на документа бил лишен от правен интерес

Въззивния съд намира обжалваното определение за правилно, а изложените от първостепенния съд мотиви се споделят изцяло от въззивната инстанция.

Безспорно е по делото, че в заповедното производство по ч.гр.д.№467/2014 г. по описа на ЯРС срещу ищеца на 05.03.2014 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на ответника за сумата от 12000 лв. по запис на заповед от 20.08.2010 г., като изпълнителният лист е издаден на 07.03.2014 г. По ч.гр.д.№467/2014 г. на ЯРС липсват данни длъжникът да е подал възражение против заповедта по реда на чл.414, ал.2 ГПК. Безспорно е също, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което има започнато производство по принудително изпълнение. От предоставената от ЧСИ Ирина Х. информация е видно, че по изп.дело на длъжника Г.Д.Г. е връчена покана за доброволно изпълнение, чрез назначения му особен представител адв.Г. И., на 17.12.2014 г. Не се спори, че длъжника Г.Г. не е упражнил както правото си на възражение по чл.414 и чл.423, във вр. с чл.415 ГПК, така и правото си на иск по чл.424 ГПК, а се твърди, че предявеният иск е такъв по чл.124, ал.1 ГПК и с него се претендира „прогласяване нищожността на запис на заповед, издаден на 20.08.2010 г.

С оглед посочената по-горе фактическа обстановка настоящият състав на ЯОС намира, че така предявеният иск е недопустим. Касае се до издаден изпълнителен лист, въз основа на ценна книга в заповедно производство по чл.417, т.9 ГПК, за което законодателят е предвидил специален ред и срокове както за оспорване на вземането, така и на породилото го основание, вкл. поради нищожност на менителничния ефект /документа/. Пропускането на преклузивните срокове за защита, която законодателят е предвидил за заповедното производство, лишават страната от правото на по-късен етап да оспори записа на заповед. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право, като целта на преклузията е стимулиране на страната-длъжник в заповедното производство, да прояви процесуална активност и дисциплина.

Приемането на противно становище води до обезсмисляне на създадената от законодателя специална облекчена процедура за защита на длъжника – чрез възражения по чл.414 или чл.423 ГПК, респ. чрез иск по чл.424 ГПК и в определените за това срокове. Ако се приеме хипотезата на жалбоподателя за допустимост на иска по чл.124 ГПК сроковете по чл.414, ал.2; чл.423, ал.1 и чл.424 ГПК биха били инструктивни, а не преклузивни. Това би създало възможност за всяка страна, която ги е пропуснала, чрез предявяване на установителен иск да ги заобиколи, което е недопустимо и в разрез с волята на законодателя.

Изложено до тук е достатъчно да мотивира въззивния съд на категоричен извод за процесуална недопустимост на предявения в производството установителен иск, поради което и производството по него следва да се прекрати. В тази връзка обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №908/21.04.2016 г., постановено по гр.д.№546/2016 г. по описа на ЯРС.

Определението на осн. чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2, т.1, предл.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.