О
П Р Е
Д Е Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ІІ-ри Въззивен граждански състав
На 25 май 2016 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Като разгледа докладваното от съдия Н.ИВАНОВ
възз. ч.гр. дело №179 по описа за 2016 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството
е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.Г.Н., чрез адв.:М. Д. от ЯАК, срещу Определение №884/19.04.2016г. по гр.д. №942/2016г. по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че за ищцата не съществува правен интерес от предявяване на иска с пр.
осн. чл.42 ал.2
ЗЗД и е прекратил производството по делото. Иска се ЯОС да отмени обжалваното определение,
като неправилно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е било образувано по искова молба на Д.Г.Н. против „Агрохимическо обслужване - Я 97"АД гр.Ямбол, като с доп. молба от 18.04.2016г. ищцата е поискала като ответник да бъде конституиран и С. Н. Н., за когото твърди, че е неин син. Видно от ИМ и доп. молба по делото /депозирана, след като ИМ е била оставена без движение от ЯРС с разпореждане от 12.04.2016г./, ищцата е предявила иск за обявяване относителната недействителност на Договор за наем на земеделска земя от 13.12.2012г., сключен между двамата ответници, поради липса на представителна власт. Н. е посочила, че е собственик на нива от 10 дка в м.”Поясите” имот №085201, в землището на с.Воденичане обл.Ямболска, които е придобила, чрез покупко-продажба през 2006г. Твърдяла е, че с Договор за наем от 13.12.2012г., сключен между С. Н. Н. от една страна като наемодател, чрез пълномощник М. Ж. С. и „Агрохимическо обслужване - Я -97"АД гр.Ямбол от друга страна, като наемател е нивата е била отдадена под наем за ползване на ответното дружество за срок от пет стопански години, считано от 10.10.2014г. Посочила е, че тя като собственик на имота не е упълномощавала никого да сключва договор за наем за този имот. Твърдяла е, че наемодателят по договора е неин син, с когото живеят в едно домакинство и от същия знае, че и той не е упълномощавал никого да го представлява за сключване на договора за наем предмет на ИМ.
Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че Д.Г.Н. е закупила процесната нива през 2006г.- нот.акт. №24 т.VІІ рег.№5933 н.д. 907/2006г. на Нотариус №487 с РД-ЯРС.
С
договор за наем на земеделска земя от 13.12.2012г., сключен между С. Н. Н., чрез пълномощник М. Ж. С. /пълн.№087/30.08.2012г.
на Кмета на с.Воденичане/, като наемодател и „Агрохимическо обслужване - Я 97"АД гр.Ямбол, като
наемател, процесната нива е била предоставена на наемателя за временно и
възмездно ползване за срок от 5г., считано от 10.10.2014г. Договорът е с нот.
заверка на подписите на договарящите от 13.12.2012г. на Нотариус №587 с РД-ЯРС,
и е вписан в Служба по вписванията –Ямбол на 14.12.2012г.
С атакуваното определение, е било прекратено производството по делото, като съдът е приел, че предявения
по делото иск с пр. осн. чл.42 ал.2 ЗЗД е недопустим.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена е в срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Преценена по същество, частната жалба е
неоснователна:
Настоящият състав на ЯОС намира, че постановеното
определение е правилно.
Безспорно е, че частната жалбоподателка- ищца в първоинстанционното производство, не е страна по Договора за наем на земеделска земя от 13.12.2012г., който се атакува по делото. Както се посочи, по-горе в мотивите, като немодател по договора е посочен ответникът С. Н. Н., и именно това лице е било представлявано при сключване на договора от пълномощник. Процесният договор за наем на земеделска земя е сключен от страните с цел предоставяне на земеделските земи, предмет на договора, за временно ползване срещу заплащане на наемна цена, т.е. налице е основание за сключване на сделката, правно-оправдана цел за сключването й. Ирелевантно за настоящия правен спор е обстоятелството дали наемодателят е собственик на отдадените под наем земеделски земи. По този въпрос е налице трайна съдебна практика. Не е необходимо наемодателят да бъде собственик на имота, за да може да я отдава под наем. Дори и чужд имот може да се дава под наем /Решение №725/04.11.2008г. по т.д.№163/2008г. – ІІ т.о. ВКС/. Без всякакво значение е дали ответникът наемодател е бил собственик на процесния имот. С наемния договор се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля право на собственост или друго вещно право, и затова наемодател може да бъде и лице което не е собственик на вещта.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за Д.Н., която не е страна по наемния договор, не е
налице правен интерес от предявяване на иска по чл.42 ал.2 ЗЗД, във връзка с
твърденията, че при сключване на договора за наем пълномощникът на наемодателя
е действал без представителна власт.
Както правилно е посочил първоинстанционния съд, договорите, сключени от лице
без представителна власт, не са
нищожни, т.к. могат да бъдат потвърдени от мнимо представлявания, поради което в такива случаи се касае за висяща недействителност, на която не може да се
позовава трето лице освен мнимо
представлявания, защото третото лице не може да упражнява чужди права- правата на мнимо представлявания. В случая при иска по чл.42 ал.2 ЗЗД
има много тясна активна
легитимация при
предявяването на тази недействителност. Само мнимо представляваният може да се позовава на
висящата недействителност, но не и външни за правоотношението лица.
По изложените съображения обжалваното определение на ЯРС, с което е прекратено производството по делото, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №884/19.04.2016г. постановено
по гр.д. №942/2016г. по описа
на ЯРС .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.