О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.05.2016г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд,
гражданско
отделение, първи състав
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Ч. гр.дело № 176 по описа за 2016г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л.С.Л. ***, подадена от пълномощника му адв. Г., срещу Определение №831/14.04.2016г. на ЯРС по гр.д. №344/2016г., с което е прекратено производството по делото и е постановено връщане на исковата молба.
Оплакването е за неправилност на определението на първата инстанция, поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Частният жалбоподател сочи, че районният съд е прекратил производството по делото преди изтичане на продължения срок за изправяне на исковата молба, както и че жалбоподателят, като ищец по делото, не е бил уведомен от съда за удължения срок, поради което не може да му се вмени вина, че не е спазил този срок. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на процесуалните действия.
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред ЯРС Л.Л. *** е подал искова молба, с която е предявил иск за развод по чл.49, ал.1 СК против ответницата Е.Л. ***. С Разпореждане от 15.02.2016г. на основание чл.131 ГПК районният съд е дал ход на исковата молба и е постановил препис от нея, ведно с приложенията, да се изпрати на ответницата, с едномесечен срок за отговор. Съобщението до ответницата е върнато невръчено, с отбелязване, че в продължение на един месец лицето е търсено на адреса, но не е открито на него, нито е открит някой от домашните му, при което на 21.03.2016г. връчителят е залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на вратата на адреса на ответницата за изпълнение на процедурата по чл.47, ал.2 ГПК. Същевременно, с Разпореждане от 23.03.2016г. съдът е оставил без движение исковата молба и на основание чл.47, ал.3 ГПК е указал на ищеца да представи справка за адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на ответницата, определяйки му едноседмичен срок за това. Разпореждането е съобщено на 30.03.2016г. на ищеца, който на 31.03.2016г. е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, посредством което да се снабди с друго удостоверение от Община Ямбол за постоянния и настоящ адрес на ответницата Е.Л.. В дадения му едноседмичен срок, изтичащ на 06.04.2016г., след като е получил исканото съдебно удостоверение, ищецът не е успял да се снабди със справката за адресната регистрация на ответницата, при което с молба от 06.04.2016г. той е поискал да му бъде продължен срока за отстраняване нередовностите на исковата молба. Съдът е уважил искането и с Определение от 07.04.2016г. е продължил дадения на страната срок с нов едноседмичен срок.
С обжалваното определение от 14.04.2016г. ЯРС е приел, че в дадения му едноседмичен срок и след това в продължения срок, ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, като не е представил справка за адресната регистрация на ответницата, поради което е прекратил производството по делото като недопустимо и е върнал исковата молба като нередовна.
Определението е правилно.
Безспорно е установено от данните по делото, че ответницата Е.Л. не е била открита на указания от ищеца адрес. Ненамирането на ответника на посочения в исковата молба адрес е индиция за неточност, която подлежи на проверка съгласно самия закон – чл.47, ал.3 и ал.4 ГПК. В съответствие с тези норми, законосъобразно районният съд е указал на ищеца да изправи исковата молба, като представи справка за постоянния и настоящ адрес на ответницата, на които да бъде извършено връчването на страната на съдебните книжа по делото. Правилно също съдът е обвързал изпълнението на тези указания с подходящ срок и с предупреждението за санкциониране неизпълнението им в същия срок, с връщане на исковата молба. Невъзможността да се потвърди точността и верността на адреса на ответницата изключва посочения в исковата молба адрес като приложим реквизит на исковата молба, с оглед на което опорочава същата като нередовна на основание чл.127, ал.1, т.2 ГПК и предпоставя връщането й на основание чл.129, ал.3 ГПК. След като в случая ищецът, въпреки дадените му указания, не е представил справка за адресната регистрация на ответницата за проверка на адреса й при връчването по реда на чл.47, ал.1 ГПК, исковата му молба е останала нередовна и определението за връщането й, както и за прекратяване на делото, е законосъобразно.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че определението на ЯРС е постановено преди изтичане на продължения срок за изправяне на исковата молба. Частният жалбоподател е получил на 30.03.2016г. съобщението с указанията на съда в едноседмичен срок да представи справка за адресната регистрация на ответницата. Този срок е изтичал на 06.04.2016г. и с молба от същата дата жалбоподателят е поискал удължаване на срока. Съдът е удължил срока за изправяне на исковата молба с една седмица, който нов срок по правилото на чл.63, ал.2 ГПК тече от изтичане на първоначалния срок, т.е. считано от 06.04.2016г. и изтича на 13.04.2016г. В продължения срок, до 13.04.2016г. включително, документи за постоянния и настоящ адрес на ответницата не са представени от ищеца, при което правилно на 14.04.2016г. ЯРС е постановил обжалваното определение.
Неоснователно е и второто оплакване, че ищецът, сега частен жалбоподател, не е бил уведомен от районния съд за продължаването на срока за изправяне на исковата молба. Последователна е практиката на ВКС, според която, страната, направила искането по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срок, е длъжна сама да следи за резултата и за съда не съществува задължение за съобщаване на новия срок или за връчване на препис от акта, с който се е произнесъл по молбата за продължаване на срока. Съгласно нормата на чл.63, ал.2 ГПК новоопределеният срок започва на тече от изтичане на първоначалния и тъй като този момент е точно фиксиран в процесуалния закон, без значение е на коя дата страната е узнала, че даденият й срок е продължен. Именно поради това за съда не съществува задължението да й съобщава за постановеното по нейна молба определение, с което искането е било уважено. Или в случая, частният жалбоподател е следвало да прояви процесуална активност и да се информира за произнасянето на съда по подадената от него молба за продължаването на срока. Без правно значение е, че след изтичането на продължения срок и след постановяване на обжалваното определение – на 15.04.2016г. жалбоподателят е представил удостоверения по делото за постоянния и настоящ адрес на ответницата, тъй като съгласно чл.64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след изтичането на срока не се вземат предвид от съда.
С оглед всички изложени съображения, частната жалба срещу определението на първата инстанция е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а определението – следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДВА Определение №831/14.04.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 344/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.