ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ...................... 13.05.2016г., гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 13.05.2016г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева

въззивно частно гражданско дело № 158/2016г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.423 от ГПК.

Делото е образувано по възражение от Н.Г.А., чрез адв.Б.П. от САК, с адрес ***, срещу издадената на 19.09.2014г. по ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Във възражението се твърди, че на 09.10.2015г. получил запорно съобщение от ЧСИ, от което разбрал, че има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и направил справка в съда, при което установил, че срещу него е подадено заявление от “Сити Лоджистикс”ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение. Оспорва връчването на издадената на 19.09.2014г. по ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Възразява, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради което е бил лишен от възможността да оспори вземането. Във възражението е инкорпорирано възражение по смисъла на чл.414 от ГПК - възразява, че не дължи сумата по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, прави възражение за погасяване по давност на претендираното вземане. Иска на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК съдът да приеме възражението срещу заповедта и спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение, на основание чл.423, ал.3 от ГПК.

В срок е постъпил отговор от заявителя “Сити Лоджистикс”ООД, представлявано от управителя С. С., чрез адв.П.С. от САК с адрес за призоваване: гр.С., ул.”*****”№ *, ет.*, ап.*, в който се оспорва депозираното възражение и изложените в него съображения. Моли възражението да бъде оставено без уважение. Представя покана за доброволно изпълнение, ведно със съпроводително писмо с изх.№25662/27.10.2015г. по описа на ЧСИ И. Х., 3 бр. известия за доставяне, ведно с разписки за причината за недоставяне, удостоверение с изх.№ 21537/04.04.2016г. по изп.д.№ 20158380408416 по описа на ЧСИ М. Б..

ЯОС, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС е образувано по заявление от “Сити Лоджистикс”ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.Г.А. за сумата 2566.92лв. – неправомерно присвоена сума от касата на “Сити Лоджистикс”ООД, ведно със законната лихва върху сумата 2566.92лв. от датата на подаване на заявлението – 17.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в размер 401.34лв., въз основа на което ЯРС е издал заповед № 1575 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.09.2014г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя посочените в заявлението суми.

Заповедта за изпълнение е изпратена от съда на посочения в заявлението адрес на длъжника – гр.Я., ж.к.”***” бл.*, вх.*, ап.*. Адресът е бил посетен от връчителя веднъж, на 25.09.2014г. и връчителят е отбелязал, че лицето не живее на посочения адрес, имотът е необитаем, по сведения на В.А. – съсед, ап.* и сем .К.– съседи, ап.*. На същия ден – 25.09.2014г. е залепено от връчителя на вратата на ап.4 уведомление по чл.47 от ГПК. С разпореждане от 30.09.2014г. ЯРС е указал на заявителя да посочи адреса на длъжника и заявителят е представил на 07.11.2014г. удостоверение от 24.10.2014г. на СДВР сектор “Български документи за самоличност”, от което е видно, че Н.Г.А. има регистриран постоянен адрес:***, какъвто е адресът, посочен в заявлението като адрес на длъжника. ЯРС е издал изпълнителен лист по заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК като приел, че е влязла в сила на 24.10.2014г., тъй като длъжникът не се е явил в двуседмичния срок от датата на залепване в съда да получи книжата, както и е изтекъл срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. Видно от ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС, по делото е депозирана молба вх.№13409/14.10.2015г. от длъжника Н.А., с която иска заверен препис от акта на съда по делото и преписи на всички призовки.

На първо място, съдът следва да прецени в срок ли е подадено възражението по чл.423 от ГПК срещу издадената на 19.09.2014г. по ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. От представените покана за доброволно изпълнение, ведно със съпроводително писмо с изх.№25662/27.10.2015г. по описа на ЧСИ И. Х., 3 бр. известия за доставяне, ведно с разписки за причината за недоставяне, удостоверение с изх.№ 21537/04.04.2016г. по изп.д.№ 20158380408416 по описа на ЧСИ М. Б., се установява, че по изпълнителното дело срещу Н.А., образувано по молба на “Сити Лоджистикс”ООД, въз основа на изп.лист от 11.11.2014г. по ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС, до длъжника са изпратени покани за доброволно изпълнение на същия адрес, който е негов постоянен и настоящ адрес, на 07.10.2015г., 08.12.2015г., 21.12.2015г. като всички са върнати с отбелязване от пощенския служител, че “пратката не е потърсена” или “Получателят се е преместил на друг адрес”. На 15.10.2015г. е изпратено придружително съобщение до ЧСИ И.Х. за връчване на Покана за доброволно изпълнение до длъжника на същия адрес и поканата е върната на 28.10.2015г. с отбелязване, че “след продажба на имота, адресатът не пребивава на адреса от 2 години, по сведение от съсед К.”. ЧСИ е правил неуспешен опит да връчи ПДИ по месторабота, но фирмата е върнала книжата като е посочено, че “лицето не е на работа в дружеството”.

Съгласно чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

С оглед изложеното, ЯОС приема че възражението по чл.423 от ГПК е подадено в срок, тъй като няма данни длъжникът да е узнал за заповедта за изпълнение по-рано от датата, която той посочва – 9.10.2015г., а и по делото е видно, че заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника, както и по изп.дело не са му връчени книжа.

В този случай, като прецени данните по ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС, въззивният съд намира, че заповедта за незабавно изпълнение не е връчена надлежно на длъжника и възражението по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК следва да се приеме. Длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение поради това, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Нарушени са били правилата за връчване на съобщения при връчване на заповедта за изпълнение. Изводът на ЯРС, че заповедта е надлежно връчена по реда на чл.47 от ГПК е неправилен, с оглед наложилата се константна съдебна практика за връчване на книжа по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, която настоящият състав споделя. Съгласно тази практиката на ВКС за прилагане на разпоредбата по чл.47, ал.1 от ГПК следва адресатът да е бил посетен поне три пъти, по различно време, в рамките на повече от един месец (определение № 764 от 8.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3834/2013 г., I т. о., ТК, определение № 775 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2983/2015 г., IV г. о., ГК). С оглед отбелязаното върху съобщението и уведомлението (л.33, 34 от ч.гр.д.№ 2478/2014 г. на ЯРС), адресът на длъжника е посетен само един път – на 25.09.2014г. Задължителните предпоставки, за да се приложи чл.47, ал.1 от ГПК, не са изпълнени от връчителя: адресът не е посетен поне три пъти в рамките на повече от един месец, по различно време. Поради това не може да се заключи, че в конкретния случай уведомяването е надлежно изпълнено, съгласно чл.47, ал.1 от ГПК, както и че длъжникът по заповедното производство е узнал към този момент за заповедта за изпълнение.

С оглед всичко гореизложено, настоящият състав намира, че не са спазени разпоредбите за връчване на съобщения, поради което и заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Неправилно районният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла с сила и неправилно е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Тъй като искането за приемане на възражението се явява основателно, предвид установяване предпоставката по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, то на основание чл.423, ал.3, изр. второ от ГПК, служебно следва да бъде спряно изпълнението на издадената заповед. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК по отношение на заявителя.

На основание изложеното, ЯОС

О П Р Е Д ЕЛ И :

ПРИЕМА, на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, възражението на длъжника Н.Г.А., чрез адв.Б.П. от САК, с адрес ***, срещу заповед №1575 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 19.09.2014г. по ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС.

СПИРА изпълнението на заповед №1575 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 19.09.2014г. по ч.гр.д.№2478/2014г. по описа на ЯРС.

ВРЪЩА делото на Ямболския районен съд за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.