В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 10 май 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №167 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София, срещу решение №155/16.03.2016г., постановено по гр.д.№2482/2015г. по описа на ЯРС, с което Агенцията е осъдена да заплати на ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП” гр.София на основание чл.213 КЗ /отм./ сумата 168,22 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2015г. и разноски в размер на 379,33лв. В жалбата се сочи, че не са събрани доказателства, които по категоричен начин да установят, че застрахователното събитие е настъпило именно на сочения републикански път и по посочения в ИМ механизъм. Сочи се, че по делото липсва съставен официален документ от компетентен орган, който да удостовери мястото на настъпване на събитието, факта на наличните дупки и факта на попадането на автомобила в тези дупки, от което да са причинени и повредите върху автомобила. Твърди се, че представеното от ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, няма качеството на официален документ, за да установи обстоятелствата, при които е настъпила вредата върху автомобила. Сочи се също, че представеното по делото удостоверение от „ПП” при ОДМВР по никакъв начин не доказва, че вписаните в него обстоятелства са се случили в действителност, а удостоверява само получен сигнал за настъпило ПТП. Твърди се, че противоправното поведение на водача, при управление на автомобила е довело до настъпилото ПТП. Счита се, не е установено по категоричен начин заплащането на застрахователното обезщетение и настъпването на застрахователното събитие, изразяващо се в ПТП, реализирано при преминаването на застрахованото МПС през необозначена и несигнализирана неравност-дупка на пътното платно на сочения от ищеца път. Иска се, постановеното решение на ЯРС да бъде отменено, като бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се сторените пред двете инстанции по делото разноски и юриск. възнаграждение.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира се, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция

В о.с.з. страните не изпращат представител. В писмено становище въззивнеикът поддържа жалбата. Въззиваемата страна, в писмено становище, претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ /отм./ и цена 168,22лв. Ищецът ЗАД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.София е поискал да бъде ангажирана регресната отговорност на ответника Агенция ”ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София за възстановяване на застрахователното обезщетение в размер на исковата сума, изплатено на собственика на застрахован със застраховка „Булстрад каско стандарт" - застрахователна полица № 4704151010000186, лек автомобил за вреди от настъпило на 30.04.2015г. пътно-транспортно произшествие. Твърди се, че ПТП е предизвикано при попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, което е от републиканската пътна мрежа.

От фактическа страна по делото е установено и не се спори, че ищцовото застрахователно дружество е застраховало с полица № 4704151010000186 по застраховката „Булстрад каско стандарт" собствения на „Йоватекс" АД гр.Ямбол лек автомобил марка лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № У 23 29АС. Срокът на застраховката е бил за периода 12.03.2015г. - 12.03.2016г.

Не е спорно, че за настъпилото в срока на застрахователния договор събитие от 30.04.2015г. не е съставен протокол за ПТП, в който да са описани механизма на произшествието, причината за реализирането му и нанесените щети по застрахования лек автомобил. В тази връзка е представено издадено от ОД на МВР гр.Ямбол удостоверение от 03.06.2015г., от което е видно, че от извършена справка в информационния фонд на сектор „Пътна полиция" е установено, че на 30.04.2015 г. на телефон 112 е получен сигнал за ПТП на обходен път Юг, при което лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № У 23 29АС, е преминал през необозначена дупка на пътното платно. Сигналът е подаден от лице, представило се за М. Й. М., а полицейски служители на сектор „ПП" при ОД МВР не са посетили местопроизшествието.

Също по заявление на М. Й. М., служител в „Йоватекс" АД гр.Ямбол, в изпълнение на задълженията си, произтичащи от застрахователния договор, ищецът е завел преписка по щета № 470415151518721, по която е извършил оглед и оценил вредите на застрахования лек автомобил, нанесени при ПТП от 30.04.2015г. Така за извършен ремонт и подмяна на части, ищцовото дружество е заплатило на застрахования собственик застрахователно обезщетение в размер на сумата 168,22лв. –преводно нареждане от 18.06.2015г. на Банка ДСК.

Според заключението на вещото лице инж.П. по приетата пред районния съд авто-техническа експертиза, щетите на застрахования лек автомобил до изплатената от застрахователя сума на обезщетението кореспондират напълно на механизма на настъпилото произшествие и се явяват в абсолютна причинно-следствена връзка с него.

Разпитан в качеството на свидетел, управлявал застрахования автомобил М. Й. М. е депозирал показания, че на 30.04.2015 г. преди обяд се е движил по пътя до ТКТЗ отивал към „Фомис", като се е движил с ниска скорост понеже предстояло да завие на ляво. В момента, в който намалил скоростта за завоя, влязъл в дупка, разположена в дясната половина на платното с размер около 30-40 см., като спукал предната дясна гума и изкривил джантата. Свидетелят е заявил, че ако бе забелязал дупката, е щял да я заобиколи, но тя не била означена, нито със светлинна сигнализация, нито с друга маркировка.

При тези фактически данни, за да уважи иска като основателен и доказан, районният съд е пиел, че ответникът носи деликтна отговорност за настъпилото произшествие, чието настъпване и причинно-следствената му връзка с нанесените вреди по застрахования автомобил са установени посредством представените писмени доказателства по делото, показанията на св.М. и заключението на съдебната авто-техническа експертиза.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключението на съдебната авто-техническа експертиза, дава основание да се приеме, че ответникът Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” е пасивно материално-правно легитимираната страна да отговаря по предявения иск. Безспорно вярно е твърдението на въззивната агенция, че за процесното произшествие липсва съставен по надлежния ред протокол за ПТП, който като официален документ, ползващ се с формална и материална доказателствена сила да удостовери факта на наличната дупка по пътното платно на сочения участък от пътя, както и факта на попадането на колелата на застрахования автомобил в тази дупка, от което да са причинени повредите по автомобила. Това обаче не опорочава крайните решаващи изводи на съда за основателност на претенцията, т.к. спорът е решен при наличието на други доказателства, установяващи настъпването на произшествието, неговия механизъм и причинната му връзка с настъпилите вреди.

От събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля М., с точност се установява фактическата обстановка при настъпване на произшествието и неговия механизъм. По делото липсват доказателства, опровергаващи свидетелските показания или създаващи съмнение за тяхната недостоверност, при което правилно са кредитирани от районния съд. Показанията на свидетеля кореспондират изцяло с установеното като вреди от застрахователя при извършения от него оглед на автомобила, както и с неоспореното от ответника заключение на съдебната авто-техническа експертиза, че щетите по автомобила са съответни на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с него. Или съвкупният анализ на тези доказателства сочи на категоричния извод, че при движението си по републиканския път застрахованият лек автомобил е попаднал в необезопасена дупка по пътя, в резултат на което са били повредени предна дясна гума и джанта на автомобила. Установено е, че за настъпилото ПТП на 30.04.2015г., водачът е сигнализирал органите на КАТ, чрез обаждане на тел.112 – обаждане регистрирано по №93636. Установено е също от събраните писмени доказателства, че увреденият автомобил е бил застрахован при ищеца, а последният е изплатил застрахователно обезщетение.

При тези установени факти е налице основанието на чл.213 ал.1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника, сега въззивник. Разпоредбата установява, че с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Или съобразно законовата норма, за да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са осъществени следните три групи юридически факти: възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, при които е допустима суброгацията на застрахователя; следва да е налице валиден договор за застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите; както и да е налице извършено валидно плащане по договора от застрахователя за обезщетяване на настъпилите вреди.

В разглеждания случай са налице тези кумулативно дадени предпоставки, като конкретно отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка на пътното платно, която не е отремонтирал и обезопасил, и която създава опасност за движението по пътищата. По делото няма спор, че пътният участък с наличната дупка е част от републиканската пътна мрежа, с оглед на което и на основание чл.19 ал.1 т..1 ЗП, чл.29 ЗП и чл.30 ЗП, задължение именно на ответната агенция е да осъществява дейността по поддържането на републиканските пътища и по осигуряването на необходимите условия за непрекъснатото безопасно и удобно движение. Отговорността на ответната агенция за неизпълнение на това й задължение е обективна, гаранционно-обезпечителна, защото е за действията или бездействията на работниците, които е натоварила с извършване на възложената работа.

Въз основа на горните съображения, обжалваното решение на ЯРС като резултат е правилно, постановено е в съответствие със събраните доказателства и при спазване на материалния закон, поради което следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени, направените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 144 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №155/16.03.2016г., постановено по гр.д.№2482/2015г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр.София да заплати на ЗАД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК-000694286, сумата 144лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.