В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 10 май 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №151 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от С.И. *** против Решение №87/11.02.2016г., постановено по гр. дело №2543/2015г. по описа на ЯРС, в частта му, с която е съдът е уважил предявеният от М.И.Т., против С.И.И., иск с пр. осн. чл.87 ал.3 ЗЗД, като е развалил договорът, сключен по нот.акт №98 том VІІІ дело №725/2000г., с който Т. Д. Т. и М.И.Т. са продали на малолетния Т. И. И., чрез неговата майка и законна представителка С. Н. К., следния свой недвижим имот: Жилище-апартамент №163, находящо се на втори етаж, вход Е, в жилищен блок на ул.“Д.Благоев“ бл.19 в гр.Ямбол, състоящо се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и една тераса на юг, със застроена площ 67 кв.м и избено помещение № 12 от 10,72 кв.м, както и 0,524% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж, при граници на жилището: ап.164, ап.162, стълбище, улица и на мазето: двор на блока, коридор, мазе № 13, мазе № 14 и коридор, срещу задължението на купувача да осигури гледане и издръжка на своите праводатели до края на живота им, като последните запазват правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на горепосочения имот, като до навършване на пълнолетие на купувача задължението за гледане издръжка ще се изпълнява от неговата майка и законна представителка С. Н. К., който имот по КК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.531.416.9.163, за разликата над ½ ид.част до размера на 2/3 ид.ч. от договора. Сочи се, че ЯРС неправилно е приложил материалния закон, а решението му е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика / цитирани са три решения на ВКС/. Твърди се, че с първоначалната ИМ, ищцата е искала разваляне на договора до размера на ½ ид. част от същия, съответстваща на нейната ид. част от съпружеската имуществена общност, а в доп. молба е поискала разваляне на договора и за още 1/6 ид. част от него- съответстваща на наследствения й дял, в качеството й на наследник на Трифон Трифонов /също продавач по процесния договор и нейн съпруг/. Сочи се обаче, че искът на наследник за разваляне на договора се погасява с пет годишна давност, която тече най-късно от смъртта на наследодателя, и тъй като съпругът на ищцата е починал през м. май 2010г., а искът е предявен през м. октомври 2015г., претенцията за тази 1/6 ид. част над размера от ½ ид.част, е погасена по давност и е следвало да бъде отхвърлена от първоинстанционния съд /в каквато връзка е било направено възражение с отговора на ИМ/. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част му част и отхвърляне на иска за разваляне на договора, над ½ ид. част от договара до размера на 2/3 ид. части от същия, както и присъждане на разноски по делото.

В писмен отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Заявена е претенция и за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивницата, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемат страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му част.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представените пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че с Договорът, сключен по Нот.акт №98 том VІІІ н.д. №725/2000г., Т. Д. Т. и въззиваемата М.И.Т. са продали на малолетния Т. И. И., чрез неговата майка и законна представителка С. Н. К., следния свой недвижим имот: Жилище-апартамент №163, находящо се на втори етаж, вход Е, в жилищен блок на ул.“Д.Благоев“ бл.19 в гр.Ямбол, състоящо се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и една тераса на юг, със застроена площ 67 кв.м и избено помещение № 12 от 10,72 кв.м, както и 0,524% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж, при граници на жилището: ап.164, ап.162, стълбище, улица и на мазето: двор на блока, коридор, мазе № 13, мазе № 14 и коридор, срещу задължението на купувача да осигури гледане и издръжка на своите праводатели до края на живота им, като последните запазват правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на горепосочения имот, като до навършване на пълнолетие на купувача задължението за гледане издръжка ще се изпълнява от неговата майка и законна представителка С. Н. К., който имот по КК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.531.416.9.163 /схема №15-455278-20.10.205г. на СГКК-Ямбол/.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници №ГС-02-012814/27.10.2015г. на Община гр.Ямбол, Т.Д. Т., б.ж. на гр.Ямбол, е починал на 01.05.2010г., като е оставил за свои законни наследници: въззиваемата М.И.Т. - съпруга; А. Т. Д.- дъщеря и Д. Т. Д.-син.

Видно от Удостоверение за наследници №ГС-02-012812/27.10.2015г. на Община гр.Ямбол, Т. И. И.б.ж. на гр.Ямбол, е починал на 23.06.2010г., като е оставил за свой законен наследник въззивницата С.И.И.- сестра.

Пред ЯРС е представена Нотариална покана от 19.06.2015г. на Нотариус №243 с РД-ЯРС, с която М.Т. е поискала от С.И., да изпълнява поетите с процесния договор задължения от покойния й брат Т.И., като я е уведомила, че ако в 15-дневен срок от поканата не предложи изпълнение, ще развали договора по съдебен ред поради неизпълнение. Върху поканата липсват данни за получаването й от И., но последната не оспорва по делото обстоятелство, че е получила поканата, и че е дала отговор на същата.

От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства- показанията на св. М. Д. и св.Д. Д. е установено, че от една година С.И. не помага на баба си М., тъй като са се скарали и са във влошени отношения, като тези свидетели сочат също, че според тях М. не се нуждае от издръжка и гледане. Показанията на св.А. И. и св.В. К. са също в насока, че ответницата не е полагала грижи за баба си М., а дори напротив понякога бабата се грижи за децата на внучка си.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата на се преценя като основателна, по следните съображения:

Решението на ЯРС в частта му, с която съдът е уважил предявеният от М.И.Т. против С.И.И., иск с пр. осн. чл.87 ал.3 ЗЗД, като е развалил договорът, сключен по нот.акт №98 том VІІІ дело №725/2000г. за разликата над ½ ид.част от договора до размера на 2/3 ид.ч. от договора, е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон.

Видно от ИМ и доп. молба от 11.11.2015г., ищцата М.И.Т. е предявила иск за развалянето на договора за 4/6 ид.ч. от прехвърления имот: за 3/6 ид.ч. /т.е.1/2 ид.ч./ поради неизпълнение на задълженията по отношение на нея и за 1/6 ид.ч., в качеството си на наследник на другия прехвърлител, чиято преживяла съпруга /с наследствен дял 1/6/ е тя. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че предявеният иск е основателен за размера над 1/2 от имота, въпреки, че е приел, че Т.: „не твърди за неизпълнение по отношение на съпруга си преживе”. Оосвен това, първоинстанционния съд не е зачел направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност по иска за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител. Твърденията са били, че прехвърлителят е починал на 01.05.2010г., а искът е предявен от преживялата съпруга, като наследник на 12.10.2015г. след изтичането на 5-годишната погасителна давност.

Действително по иска с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, предявен от един от двамата прехвърлители, следва да се съобрази наследственото правоприемство. Ищецът може да иска разваляне на договора както за своята част, така и за тази част от имота, която има съобразно наследствените си права. Когато е поето задължение за гледане и издръжка към повече от един кредитор по алеаторен договор, преживелият прехвърлител може да иска разваляне на договора поради неизпълнение след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността /респ. прекратената със смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния /Решение № 11 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1510/2009 г., IV г.о./. Задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо както по характер, така и поради намерението на страните, когато задължението е поето към повече от едно лице, без да е сторено разграничение във волята на страните как да се осъществява изпълнението на договора спрямо всеки един от прехвърлителите. В случай на прекратяване на договора със смъртта на някой от прехвърлителите обаче, задължението за гледане и издръжка по отношение на починалия също се прекратява, което засяга неделимостта на задълженията, от което и по аргумент на чл.128 ал.2 от ЗЗД, възниква правото за всеки от преживелите кредитори - наследници на починалия, освен да получи част от наследственото имущество, още и да поиска разваляне на договора поради неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят е бил жив./Решение № 937 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2958/2008 г., IV г.о./. В този случай, при предявяване на такъв иск, ищцата следва да твърди и да докаже пълно неизпълнение – както по отношение на нея, така и по отношение на починалия й съпруг. Следва да се посочи, че в настоящия случай, твърдения за неизпълнение на задължението по договора към прехвърлителя Т. Д. Т., докато е бил жив, по делото липсват. Липсват и доказателства в тази насока. Напротив твърденията на ищцата са за неизпълнение на договора, но по отношение на нея, и то от единствения наследник на купувача на имота, което е започнало след смъртта на Т.

След смъртта на лицето, което е прехвърлило право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, призованите към наследяване лица придобиват само притежаваните от наследодателя към момента на откриване на наследството права. Към момента на смъртта си наследодателят не притежава право на собственост върху имота, с който приживе се е разпоредил, а само правото да иска разваляне на договора, с който това право е било прехвърлено, поради неизпълнение на насрещната престация за полагане на грижи и даване на издръжка, което е имуществено по естеството си и съответно наследимо. В патримониума на всеки един от наследниците по закон следователно преминава правото да иска разваляне на договора до припадащия му се по правилата на чл.5-10 ЗН обем от права. Само онзи наследник по закон или по завещание, който е предявил иск за разваляне на договора и то в 5 годишния давностен срок, считано от смъртта на наследодателя, получава съответната идеална част от имотите, предмет на извършеното от наследодателя разпореждане, за която договорът е развален с влязло в сила решение

Искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта. /Решение № 346 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 341/2010 г., IV г.о./.

В случая с отговора на ИМ, ответницата е направили възражение за изтекла погасителна давност по иска за разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на наследената 1/6 ид.ч. от Т., в качеството й на наследник на другия прехвърлител, чиято преживяла съпруга е, което възражение се преценя от ЯОС като основателно. Както се посочи по –горе в мотивите прехвърлителят е починал на 01.05.2010г., а искът е предявен от преживялата съпруга, като наследник на 12.10.2015г. след изтичането на 5-годишната погасителна давност. С оглед позоваването от страна на ответницата на изтекла погасителна давност, съдът счита, че исковата претенция в тази й част е погасена по давност и следва да бъде отхвърлена, като неоснователна

Ето защо решението, в частта му, с която е уважен предявения от М.И.Т. против С.И.И., иск с пр. осн. чл.87 ал.3 ЗЗД, като е развален договора, сключен по нот.акт №98 том VІІІ дело №725/2000г. за разликата над ½ ид.част от договора до размера на 2/3 ид.ч. от договора следва да бъде отменено, и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, въззиваемата М.И.Т., следва да бъде осъдена да заплати на въззивницата, разноски общо в размер на 729,40лв., от които: 125лв.- неприсъдени разноски пред първата инстанция и 604,40лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №124/27.11.2015г., постановено по гр. дело №190/2015г. по описа на ЕРС, в частта му, с която е уважен предявения от М.И.Т., против С.И.И., иск с пр. осн. чл.87 ал.3 ЗЗД, като е развален Договорът, сключен с нот.акт №98 том VІІІ дело №725/2000г. на Нотариус №243 с РД-ЯРС, с който Т. Д. Т. и М.И.Т. са продали на малолетния Т. И.И., чрез неговата майка и законна представителка С. Н. К. следния свой недвижим имот: Жилище-апартамент №163, находящо се на втори етаж, вход Е, в жилищен блок на ул.“Д.Благоев“ бл.19 в гр.Ямбол, състоящо се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и една тераса на юг, със застроена площ 67 кв.м и избено помещение № 12 от 10,72 кв.м, както и 0,524% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж, при граници на жилището: ап.164, ап.162, стълбище, улица и на мазето: двор на блока, коридор, мазе № 13, мазе № 14 и коридор, срещу задължението на купувача да осигури гледане и издръжка на своите праводатели до края на живота им, като последните запазват правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на горепосочения имот, като до навършване на пълнолетие на купувача задължението за гледане издръжка ще се изпълнява от неговата майка и законна представителка С. Н. К., който имот по КК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.531.416.9.163, за разликата над ½ ид.част от договора до размера на 2/3 ид.ч. от договора, както и в частта му, с която С.И.И. е осъдена да заплати на М.И.Т. на осн. чл.78 ал.1 ГПК, направените по делото разноски, в разликата над 351,60лв. до размера 468,80лв., И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Т., ЕГН-********** *** против С.И.И., ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД в частта му, с която се иска да бъде развален Договорът, сключен с нот.акт №98 том VІІІ дело №725/2000г. на Нотариус №243 с РД-ЯРС, с който Т. Д. Т. и М.И.Т. са продали на малолетния Т. И. И., чрез неговата майка и законна представителка С. Н. К., следния свой недвижим имот: Жилище-апартамент №163, находящо се на втори етаж, вход Е, в жилищен блок на ул.“Д.Благоев“ бл.19 в гр.Ямбол, състоящо се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и една тераса на юг, със застроена площ 67 кв.м и избено помещение № 12 от 10,72 кв.м, както и 0,524% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж, при граници на жилището: ап.164, ап.162, стълбище, улица и на мазето: двор на блока, коридор, мазе № 13, мазе № 14 и коридор, срещу задължението на купувача да осигури гледане и издръжка на своите праводатели до края на живота им, като последните запазват правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на горепосочения имот, като до навършване на пълнолетие на купувача задължението за гледане издръжка ще се изпълнява от неговата майка и законна представителка С.Н. К., който имот по КК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.531.416.9.163, за разликата над ½ ид.част от договора до размера на 2/3 ид.ч. от договора.

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА М.И.Т. да заплати на С.И.И., разноски общо в размер на 729,40лв., от които: 125лв.- неприсъдени разноски пред първата инстанция и 604,40лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.