` Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 25.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 10.05.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря П.У. и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №144 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от ЕТ „Милкома-Милко Иванов.”, с ЕИК 102120729,чрез пълн. адв.С.К.-*** срещу Решение №101/18.02.16г, пост. по гр д №2828/15г по описа на ЯРС, в частта му, с която предявеният на осн. чл 422 ГПК, вр с чл 55 ал 1 ЗЗД иск е отхвърлен, за разликата над 35.40лв до размер на 100лв, като се иска неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на ново решение от наст. инстанция, с което иска в отхвърлената му част бъде уважен.Претендират се още и направените от страната съдебни разноски пред двете инстанции-ДТ, депозит и адв. възнаграждения в пълен размер.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, т.к съдът е приел за установено, че е направена поръчка за превоз от ищеца и между страните няма спор относно договорните им отношения, че превоза на пострадалия автомобил на ищеца от гр.Карнобат до с.Венец и обратно, не е включен в процесната фактура и че в отговора по ИМ, ответникът е изложил по пера, как е формирана крайната цена на фактурата.В тази връзка, въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда, както по отношение възприетото за договорните отношения между ищеца и ответника, така и относно редовността на процесната фактура.Според страната, на фактурата е предадено значение, каквото тя като частен документ не притежава и не обвързва страните, а относно уважената част от иска, в размер на 35.40лв се сочи, че съдът е възприел оспореното заключение на в.л., което и в с.з. не е могло да обясни, как са получени параметрите за цените на отделните операции по превоза. Въззивникът твърди, че отхвърлената част от иска, влече след себе си и неуважаване на разноските в тази част, с което въззивникът не е съгласен.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК, не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

Приложеният по делото отговор не следва да бъде кредитиран /съобщението на съда за възможността на въззиваемия да представи отговор е получено от страната на 14.03.16г, а отговора по делото е депозиран в съда едва на 30.03.16г-след изтичане на двуседмичния срок по чл. 263 ал 1 ГПК/.

В с.з. жалбата се поддържа от проц. представител на въззивника,като се претендира отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлената му част и на страната се присъдят направените разноски пред двете инстанции,вкл. и за заповедното производство.Според защитата, страните не са били в договорни отношения, т.к полицаите извикали пътна помощ, натоварили катастрофиралия автомобил и са го закарали в с.Венец, а ответникът е задържал 3 дни автомобила, с всички документи и вещи, без да има право на задържане.

Въззиваемата страна, също чрез проц. си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, т к между страните са били налице договорни отношения и ответникът дължи сумата за извършената услуга за разликата над 35.40лв до размер на 100лв, както и направените разноски пред възз. инстанция.

ЯОС приема следното по фактите:

Видно от приложеното ч.гр. д №2453/15г по описа на ЯРС се установява, че РС е бил сезиран със заявление от 05.10.15г от ЕТ „МИЛКОМА-МИЛКО ИВАНОВ.”***, с управител М.И.И. срещу длъжника „Пътна помощ-ЖЕЛЕВ ”ЕООД и представител С.Г.Ж., за издаване на Заповед за изпълнение по чл 410 ГПК за сумата 100лв, представляваща неоснователно платена главница за репатриране на катастрофиралия на 24.07.15г. лек автомобил на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 05.10.15г до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, в размер на 325лв /25лв ДТ и 300лв-адв. възнаграждение/.

В тази връзка РС е издал Заповед №1505/07.10.15г, с която е разпоредено, длъжникът да заплати на кредитора-заявител претендираните суми, ведно с направените разноски в заповедното производство.

И т.к в срока по чл 414 ГПК, длъжникът е направил възражение за недължимост на вземането, съдът е дал на кредитора едномесечен срок за предявяване на иск относно вземането, като съобщението с указанията на съда са получени от „МИЛКОМА-МИЛКО ИВАНОВ.” на 23.10.15г и на 10.11.15г последният е предявил пред РС срещу „Пътна помощ-Желев” ЕООД иск за сумата 100лв, предмет на гр д №2828/15г по описа на ЯРС. В ИМ/стр.1/изрично се твърди, че ищецът и ответното дружество „Пъттна помощ-Желев”ЕООД са имали договорни отношения, по силата на които Управителят Ж. е следвало „да натовари,превози и достави на 24.07.15г” катастрофиралия автомобил на ищеца от с.Невестино до гр.Карнобат на домашния му адрес.В тази връзка по делото е представено копие от фактура №127 от 29.07.15г, изд. за сумата 176.60лв, с получател ЕТ„МИЛКОМА-МИЛКО ИВАНОВ.” и доставчик- ответното дружество, а като основание и предмет на сделката е визирано: ”репатриране на лек автомобил „Фолцваген Пасат”.Във връзка с установяване на начина за формиране на цената на укслугата е представен ценоразпис, приет с протокол №1/04.01.15г, съобразно който, ответникът е формирал цената по ф-рата.

По делото е назначена САТЕ, съгл. чието заключение, стойността на услугата „пътна помощ” от с.Невестино до гр.Карнобат е определена на 141.20лв, като експертът е посочил тази стойност и по пера- „придвижване от с.Венец до с.Невестино-52.20лв /29 км пробег и цена -1.80лв/км/, изваждане от канавка-24 лв, товарене на аварирал автомобил -15 лв, транспортиране от с.Невестино до гр.Карнобат-35 лв / 14 км пробег при цена 2.50/км/ и разтоварване в гр Карнобат-15лв. В.Л. сочи, че на 24.07.15г в с.Неделино, л.а.”Фолцваген пасат”-собственост на ищеца е претърпял ПТП,вследствие на което автомобилът не е могъл да се придвижва на собствен ход и това е породило необходимостта да бъде репатриран със специален автомобил на „Пътна помощ”.Според експерта, към момента липсва нормативна уредба, която ценово да регулира услугите на „Пътна помощ” и цената на извозване на пострадали автомобили, следва да се съобразява с пазарната икономика,като ценовата политика на „Пътна помощ-Желев”ЕООД е в унисон с действащите цени за страната.

По делото са допуснати и гласни доказателства.Св. Г. –счетоводител на ответното д-во твърди, че клиентът по ф-рата е привел сумата по банков път, в пълен размер и без възражения и фактурата е осчетоводена. Според свидетеля, цените за услугите в ответното д-во се приемат всяка година с протокол, съобразно конкуренцията на пазара, като цените по всички фактури за такива услуги са едни и същи. Свидетелят заявява, че от управителя на отв. д-во знае за катастрофиралия автомобил в с.Невестино и изваждането на колата от дерето, натоварването й и извозването до гр.Карнобат, но там получателят не се явил, поради което колата е закарана в базата на ответника в с.Венец.Според свидетеля, след като клиентът потърсил колата си, същата е била закарана обратно от с.Венец в гр Карнобат.

Предвид изложената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество, се преценя за неоснователна, по следните съображения:

Предявеният иск е с пр. осн. чл 422 ГПК, вр. с чл 55 ал 1 ЗЗД, за връщане на сума, която е дадена при начална липса на основание.По исковете по чл. 55 ал 1 ЗЗД, хипотезите на „получаване без основание” са обусловени от преюдициално договорно правоотношение, като фактическият състав на чл 55 ал 1 ЗЗД изисква: предаване, съответно получаване на нещо, при първоначална липса на основание- когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, като основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за връщане на даденото.

Съгл. правилото на чл 154 ал 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на плащането на процесната сума, а ответникът следва да докаже, че е налице основание за получаването на сумата, съответно за задържане на полученото.

Съдът приема, че в случая страните са били в облигационни отношения, като ответното дружество е репатрирало катастрофиралия лек автомобил на ищеца от с.Невестино до гр.Карнобат и престираната от ищеца стойност за този вид услуга е в изпълнение на договорното задължение за заплащане на възнаграждение-цената на ползваната услуга. В тази връзка признанията на ищеца в ИМ/стр.1/, че страните са имали договорни отношения, по силата на които Управителят Ж. е следвало „да натовари,превози и достави на 24.07.15г” катастрофиралия автомобил от с.Невестино до гр.Карнобат на домашния адрес на ищеца, красноречиво опровергава заявеното от проц. представител на въззивника в о.с.з. на 10.05.16г, че страните не са били в договорни отношения, а полицаите извикали пътна помощ, натоварили катастрофиралия автомобил и го закарали в с.Венец.

Гласните доказателства също сочат, че клиентът по процесната фактура е заплатил стойността на извършената услуга по банков път и без възражение /свид. Г./ и това навежда на извода, че между страните е налице облигационна връзка, а твърдените на противното аргументи се приемат от съда за неоснователни.

Съдът намира, че с оглед доказателствата по делото, претенцията на ищеца е частично основателна до размер на 35.40лв, според закл. на в.л. и извършените от експерта изчисления, касаещи стойността на услугата за репатрирането на процесния катастрофирал автомобил. Съдът приема като обективно заключението и счита, че реалната стойност на извършената от ответника услуга на ищеца е в размер на 141.20лв, а издадената и осчетоводена фактура за услугата на стойност 176.60лв налага извода, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, със сумата 35.40лв /176.60лв- 141.20лв/ и тази сума е платена при начална липса на основание.

С оглед изложеното съдът счита, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен до размер на 35.40лв.,като за разликата над 35.40лв до претендираните 100лв, иска като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

На осн чл 78 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 150.45лв, като на осн чл 78 ал.2 ГПК, ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска и те са в размер на 226.10лв

Предвид изложеното съдът приема, че атакуваното решение като правилно и не страдащо от пороците визирани в жалбата, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззивникът ще следва да заплати на въззиваемата страна, направените пред наст. инстанция съдебни разноски, в размер на 500лв.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №101/18.02.16г, пост. по гр. д. №2828/15г по описа на ЯРС в частта му, с която предявеният на осн. чл 422 ГПК, вр с чл 55 ал 1 ЗЗД иск е отхвърлен като неоснователен, за разликата над 35.40 лв до размер на 100лв.

Осъжда ЕТ”Милкома-Милко Иванов.” с ЕИК 102120729, със съдебен адрес:***-партер,офис .-адв.С.К.-БАК да заплати на „Пътна помощ-Желев”ЕООД, с ЕИК 201493637,със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, к-с „Златен рог”,бл.8, вх”В”,ап.52, с Управител С.Г.Ж. ЕГН **********, направените пред въззивната инстанция съдебни разноски в размер на 300лв/триста лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.