Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
12.05.2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение,
в открито съдебно заседание на 03.05.2016 година,
в следния състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар Л.Р.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
търговското дружество „Агрохимическо обслужване- Я - 97” АД гр.Ямбол, подадена
от пълномощника му адв.Ж.Т., срещу Решение №78/05.02.2016г. на Ямболски районен
съд, постановено по гр.д. №1888/2015г., с което на основание чл.42, ал.2 ЗЗД е
обявен за недействителен договор за наем на земеделска земя от 16.10.2013г.,
който е с нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в службата по
вписванията, сключен от името на ищеца П.П. от с.Воденичене с дружеството
„Агрохимическо обслужване -Я-97” АД.
Оплакването в жалбата е, че
решението на първата инстанция е неправилно, тъй като е постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Според въззивника, по предявения срещу него иск с правно основание
чл.42, ал.2 ЗЗД, той представил доказателства – два броя разходни касови
ордери, установяващи, че с конклудентни действия ищецът е потвърдил процесния
наемен договор, който е относително недействителен по отношение на него като
мнимо представляван. С това, позовавайки се на правната доктрина и на съдебната
практика, дружеството счита, че договорът е саниран с обратна сила. Неправилно,
в нарушение на материалния закон ЯРС приел, че потвърждаването на договора
следва да бъде извършено с изрично изявление на мнимо представлявания.
Въззивникът изтъква, че ищецът не е оспорил двата РКО, нито получените по
ордерите суми, представляващи наемна цена за земеделските земи с обща площ от
64.366 дка. Въпреки, че посочил други едногодишни договори за наем на
земеделската земя, ищецът не установил друго основание за получените суми извън
процесния наемен договор и по делото било изяснено, че страните са приели
именно този договор за наем да влезе в сила между тях от по-ранна дата, а не на
посочената в договора дата. Приемайки обратното, ЯРС не се съобразил с
доказателствата по делото, както и с разпоредбата на чл.20а от ЗЗД. Отделно от
това, съдът нарушил разпоредбите и на чл.154, ал.1, чл.8, ал.2, чл.9 и чл.11 от
ГПК, като освободил ищеца от задължението му да представи документите,
установяващи твърденията му, че между страните е имало множество едногодишни
договори за наем и именно във връзка с тях са получени плащанията на наемната
цена за 64.366 дка земеделски земи. Вместо ищеца, в нарушение на чл.186 ГПК
съдът изискал сочените документи. Също в нарушение на процесуалния закон
районният съд уважил и несвоевременно направеното от ищеца доказателствено
искане за назначаване на графологична експертиза относно това дали подписът на
упълномощител в пълномощното е изпълнен от него. При настъпила преклузия съдът
уважил и другото доказателствено искане на ищеца – за събиране като
доказателство на самото пълномощно, за което още при подаване на исковата молба
П.П. е знаел, че се намира по преписка на ЯРП.
По тези съображения дружеството -
въззивник моли за отмяна на решението на ЯРС изцяло, включително в частта на
възложените му разноски от 667.33лв., и за постановяване на ново решение от
въззивния съд, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
въззиваемият П.П. не е депозирал писмен отговор на жалбата.
В о.с.з. пълномощникът на въззивното дружество - адв.Т., поддържа жалбата и пледира за
уважаването й, с присъждане на всички направени по делото разноски пред двете
съдебни инстанции по същество.
Въззиваемият П.П., чрез
процесуалния си представител адв.М.Д., моли за потвърждаване на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно, представя писмени бележки и също заявява
претенция за разноските пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши
преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните
и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД и цена 1 930лв., предявен от П.Н.П.
***, против ответника „Агрохимическо обслужване-Я-97” АД гр.Ямбол – за
обявяване нищожността на договор за наем на земеделска земя от 16.10.2013г., с
който лицето М. Ж. е отдала под наем на ответното дружество шест земеделски
имота – ниви в землището на с.Воденичане. Като основание за нищожност на
договора за наем ищецът е посочил липсата на представителна власт на М.Ж.,
която е подписала договора от негово име в качеството на наемодател.
В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество е подало писмен отговор на исковата молба, с който е оспорило иска
като неоснователен с основното възражение, че наемният договор, макар и сключен
от лице без представителна власт, не е абсолютно (изначално) нищожен, а е
относително недействителен по отношение на мнимо представлявания – ищеца, който
при условията на чл.42, ал.2 ЗЗД го е потвърдил и договорът е саниран с обратна
сила. Като потвърждаващи договора действия на ищеца, ответникът е посочил
получаването от П.П. на наемната цена по два разходни касови ордера.
От фактическа страна е установено
и не се спори, че на 16.10.2013г. е сключен договор за наем на земеделски земи
– шест ниви в с.Воденичане с обща площ от 64.366 дка, които са подробно
индивидуализирани и които наемодателят П.П. се е задължил да предостави за
временно възмездно ползване на наемателя – дружеството „Агрохимическо
обслужване-Я-97”АД. Съгласно договорното съдържание, уговореният срок на
договора е за десет стопански години, като договорът влиза в сила от
01.10.2015г., при посочена годишна наемна цена. От името на наемодателя –
ищеца, договорът за наем е сключен и подписан от лицето М. Ж. С. която се е
легитимирала с нотариално заверено от кмета на с.Воденичане пълномощно
№50/03.09.2013г. Договорът за наем е с нотариална заверка на подписите на
сключилите го страни и е вписан в Службата по вписванията. За отдадените от
негово име под наем земи, ищецът П. е представил по делото писмени доказателства,
установяващи, че е индивидуален собственик на три от имотите и съсобственик на
другите три ниви.
От заключението на
съдебно-графологическата експертиза по делото е установено, че в пълномощното
под №50/03.09.2013г., с което П.П. упълномощава М.Ж. да отдаде под наем/аренда
собствените му ниви от общо 64.366 дка, подписът за „упълномощител” не е
положен от ищеца П.П..
Видно от представени 2 бр. РКО,
издадени на 16.07.2014г. и на 25.08.2015г., П.П. е получил съответно „наем за 2014г.
за земя от 64.366 по 35 лв.” и „наем за земя 64.366 по 30 лв.” По делото ищецът
не е оспорил получаването от ответника на сумите по двата ордера, но е
противопоставил твърдението си, че се касае за плащания по други едногодишни
договори за наем, които той лично е сключил с ответното дружество. Пред първата
инстанция е приет договор за наем от 15.06.2013г., с който П.П. е отдал под
наем на ответното дружество три от имотите си в с.Воденичане за срок от една
стопанска година – 2013/2014г., при уговорен годишен наем.
При тези фактически данни, с
обжалваното решение районният съд е приел, че процесният договор за наем е
недействителен, тъй като ищецът не е бил надлежно представляван- договорът е сключен от негово име въз основа
на неавтентично пълномощно. Приел е също така, че няма пречка договорът,
сключен без представителна власт да бъде потвърден, включително чрез фактически
действия, но е посочил, че потвърждаващото волеизявление следва да е ясно и
недвусмислено. При преценка на събраните по делото доказателства обаче съдът е заключил,
че в случая не е установено по категоричен начин, че получавайки наемната цена
по двата РКО, ищецът е потвърдил процесния наемен договор. Изложил е
съображения, според които извършените две плащания през 2014г. и 2015г. са
съответно за стопанските години 2013/2014г. и 2014/2015г., когато процесният
договор не е бил в сила, а между страните е действал друг наемен договор, макар
и за част от земеделските земи.
Решението на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно.
Безспорно установен по делото
факт е, че лицето М.Ж. не е било упълномощено от ищеца П.П. съобразно чл.36 ЗЗД, поради което е
действало като страна по договора за наем от 16.10.2013г. без представителна
власт – чл.42 ЗЗД. Договорът, сключен при липса на надлежна представителна
власт е висящо недействителен. Той не поражда действие за мнимо
представлявания, освен ако същият го потвърди – чл.42, ал.2 ЗЗД. Ако мнимо
представляваният откаже да потвърди договора, недействителността се
стабилизира, като се трансформира в относителна, а не в абсолютна нищожност,
която може да е само изначална и е несанируема.
Неоснователни са доводите на
въззивника за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като по делото
било установено, че ищецът П. през 2014г. и 2015г. е получил годишната наемна
цена за отдадените под наем земеделски земи и по този начин, при условията на
чл.42, ал.2 ЗЗД е потвърдил сключения от негово име без представителна власт
договор за наем от 16.10.2013г. По приложението на чл.42, ал.2 ЗЗД
безпротиворечиво е прието в съдебната практика, че правните действия, които са
извършени от чуждо име без представителна власт, могат да обвържат мнимо
представлявания, ако той изрази воля за това, т.е. ако ги потвърди, но в
разглеждания случай районният съд правилно е приел, че потвърждаване не е
налице, тъй като по делото такива безспорни факти не са установени. Доколкото
за упълномощаването за сключване на договор за наем не се изисква писмена
форма, то и за потвърждаването на извършените действия без представителна власт
не се изисква такава форма, т.е. потвърждаването би могло да се извърши и с
конклудентни действия. От тези фактически действия обаче трябва ясно да личи за
кое правно действие без представителна власт се отнасят – коя правна сделка се
потвърждава, какви са нейните предмет и страни, от кого е сключена сделката и
спрямо кое трето лице е извършено потвърждаващото действие и се изразява
желание да се приемат правните последици в правната сфера на титуляра на право.
В случая от писмените доказателства е установено, че действието на процесния
наемен договор е уговорено считано от 01.10.2015г., като същевременно за
предходния период – за стопанската 2013/2014г., между П.П. и въззивното
дружество е действал друг наемен едногодишен договор, с възможност при
условията на чл.236 ЗЗД да бъде продължено ползването на наетите земи и след
изтичането на срока, т.е и през следващата стопанска година. Няма каквито и да
е доказателства страните да са изявили воля и постигнали съгласие процесният
договор от 16.10.2013г. да произведе действие преди уговорената дата
01.10.2015г. При тези факти, въззивният съд също приема, че по делото не е
установено по несъмнен начин, че ищецът е имал знание, че получените от него
годишни наемни вноски са именно по процесния договор за наем, а не по силата на
сключения между него и „Агрохимическо обслужване-Я-97”АД договор за наем от
15.06.2013г. Поради това не може да се направи и извод, че относителната
недействителност на сключения без представителна власт договор от 16.10.2013г.
е била преодоляна по пътя на последващото му потвърждаване. Като е формирал
същия решаващ извод и е обявил процесния договор за недействителен, районният
съд не е нарушил материалния закон.
Като неоснователни се преценяват
направените в жалбата оплаквания за допуснати от ЯРС нарушения на
съдопроизводствените правила. На възражението на ответника, че получавайки
годишната наемна цена по двата касови ордера, наемодателят П. е потвърдил
процесния договор като сключен без представителна власт, ищецът е
противопоставил своето възражение, че
плащанията са извършени по други едногодишни наемни договори, обвързващи
страните. В тази връзка и за да докаже възражението си, ищецът е заявил
твърдение, че не разполага с тези договори, но същите са били представени пред
Общинска служба „Земеделие” – гр.Стралджа, поради което е поискал съдът да
изиска договорите от това трето лице. Искането е заявено в първото по делото
открито съдебно заседание, в което ищецът за първи път е взел становище по
отговора на исковата молба, следователно искането е направено в срока по
чл.146, ал.3 ГПК и не е преклудирано. Уважавайки това доказателствено искане,
съдът не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.192 ГПК, тъй като нормата
предвижда възможност трето лице да бъде задължено от съда да представи намиращ
се у него документ.
Не е налице настъпила преклузия и
по отношение на назначената от районния съд графологическа експертиза. В
исковата молба ищецът е поддържал, че е научил за сключения от негово име
наемен договор, подписан от М. Ж., която се е легитимирала с нотариално
заверено пълномощно под №50/03.09.2013г. Тъй като е твърдял, че не е подписвал
това пълномощно, още с исковата молба ищецът е поискал като документ
пълномощното да бъде изискано от ответника по реда на чл.190 ГПК. С
определението си по чл.140 ГПК съдът е задължил ответното дружество да
представи въпросното пълномощно, но в първото по делото съдебно заседание
процесуалният му представител е заявил, че документът не се намира у тази страна
и е поискал същият документ да бъде изискан от третото неучастващо лице М.Ж..
Адвокатът на ответника е заявил още, че дружеството ще се ползва от
пълномощното като документ, тъй като пълномощното е подписано именно от ищеца.
При тези изявления от страна на ответника, съдът е дал на последния
едноседмичен срок, в който да представи молба по реда на чл.192, ал.1, във вр.
с ал.2 ГПК до третото лице М. Ж. което да представи пълномощното по делото.
Вместо да депозира в срок молбата с препис за връчване на третото лице,
ответникът е подал молба от 10.11.2015г., в която е изложил разбирането си, че
не е в негова доказателствена тежест събирането на нотариално завереното
пълномощно като доказателство по делото. След като е бил уведомен от съда за
това становище на ответника, което по същество представлява пречка за
приобщаване на пълномощното като относимо и необходимо доказателство по делото,
ищецът е положил процесуални усилия, установил е, че оригиналът на пълномощното
се намира по досъдебно производство по описа на Районна прокуратура – Ямбол и е
направил искане препис от същото да бъде изискан по настоящото дело, както и да
бъде назначена графологическа експертиза за проверка автентичността на подписа
на упълномощител в пълномощното. След представяне по делото на заверения препис
от пълномощното и установяване, че е налице нотариална заверка на подписа на П.П.
като упълномощител, предвид направеното от ответника изявление, че ще се ползва
от пълномощното като документ, правилно съдът е уважил искането на ищеца за
назначаване на графологическата експертиза, тъй като доказателствената тежест е
на оспорващата документа страна. С оглед посочената хронология на изявленията
на страните и предприетите от тях процесуални действия по делото във връзка със
събирането като доказателство на нотариално завереното пълномощно и проверката
на автентичността му, предвид разпоредбата на чл.147 ГПК не е налице
настъпила преклузия нито по отношение на искането на ищеца за изискване на
препис от пълномощното от ЯРП по реда на чл192 ГПК, нито по отношение искането му
за назначаване на графологичната експертиза. Изцяло голословни са твърденията
на въззивника, че още при подаване на исковата молба ищецът е знаел, че
пълномощното се намира по преписка на ЯРП. Такива данни по делото липсват. В исковата
си молба ищецът е посочил само, че е подал жалба до РУП – Стралджа, с
оплакването, че не е упълномощавал лицето М.Ж. за сключване от негово име на
процесния договор. Липсват твърдения ищецът да е знаел за хода на производството
по подадената от него жалба и за събраните по това производство доказателства,
поради което обосновано П.П. е поискал по реда на чл.190 ГПК пълномощното да
бъде представено от ответника, пред когото М.Ж. се е легитимирала като пълномощник
на наемодателя. С оглед тези твърдения, доказателствените искания на ищеца са
своевременно заявени – в сроковете по чл.127, ал.2 ГПК, чл.146, ал.3 ГПК и
чл.147 ГПК, като събирането на доказателствата не е извършено от районния съд
при настъпила процесуална преклузия, както неправилно се сочи във въззивната
жалба.
В обобщение ЯОС намира, че
обжалваното решение следва да се потвърди, тъй като е постановено при правилно
приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила.
При този изход на делото пред
въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемият П.П.,
на който следва да се присъдят разноски в размер на 800лв. – изплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на
основание чл. 271, ал.1 ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №78/05.02.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.
№1888/2015 г.
ОСЪЖДА „Агрохимическо
обслужване-Я-97”АД гр.Ямбол, ул.”Ямболен” №24, представлявано от Г.И.Г., с ЕИК
128031821 да ЗАПЛАТИ на П.Н.П. ***, с ЕГН **********, направените
от него разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 800 лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.