Р Е Ш Е Н И Е
№
16.05.2016 година гр.Ямбол
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
прокурор Д.Г.
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело № 431 по описа на ЯОС за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на А.Я.М. ***, Х.Х.К. ***, Ю.А.Б. ***, С.Г. *** и С.Д.Х.
***, всички действащи чрез пълномощника си адв.В.К. от ЯАК против Прокуратурата
на РБ – гр.София.
Твърдяните от ищците обстоятелствата, на които основават
претенцията си са следните: На
13.03.2009 г. ЯРП образувала производство по преписка №611/2009 г. на ЯРП, респективно ДП №33/09 г. на ОД на
МВР-Ямбол срещу Х.Х.К., Ю.А.Б. и С.Д.Х. за
това, че през месец октомври 2008 г.
в гр.Ямбол, чрез използване на документи с невярно съдържание - общо заявление за плащане на площ и декларация за
изясняване принадлежностите на площи,
са получили без правно основание имущество /парични средства/, принадлежащо на фондове на Европейският съюз или предоставено
от тях на Българската Държава - престъпление
по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години.
На
09.09.2009 г. ЯРС по ЧНД №1284/2009 г. е издал разрешение за претърсване на офиса на дружеството
на С.Г.Г. - ,,Стандарт Агро АМ" ЕООД в гр.Ямбол, ул."Търговска" №16,
ет.2 и изземване на компютърните конфигурации - компютърни информационни системи, съдържащи информационни
данни, които могат да имат значение
по делото. На 10.09.2009 г. следственото
действие е извършено и са иззети всички компютри на
фирмата.
За
периода от м.юни 2009 г. до края на 2009 г. ЯРП е поискала разрешение и такова е било издадено срещу А.Я.М., С.Д.Х. и Ю.А.Б. да бъдат приложени СРС. За период от шест месеца тримата ищци са били обект на подслушване. Кодовото име, което оперативните работници
са използвали при подслушване е „Мургавите".
По
ДП №33/2009 г. са разпитани 36 броя свидетели - служители в Общинските служби по Земеделие - Болярово, Елхово, Ямбол и
ОД"Земеделие”-Ямбол, както и земеделски производители от тези
региони. Извършена е една компютърна експертиза
от вещото лице – Д. Г.
Ц..
Наблюдаващ прокурор по ДП №33/2009 г. отначало е Д. Д. - прокурор
от ЯРП. В последствие, ЯРП е принудена да признае, че ищците не са получили средства от Европейските фондове по СЕПП и националните
доплащания - НР2 /необлагодетелствани райони, СНД /Схема по
националните доплащания/ за стопанската 2007-2008 г.
и преквалифицира обвинението по чл.248а, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК - престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. ДП №33/09г. е изпратено на ЯОП и
наблюдаващ прокурор става Д. Л.. На 29.07.2010 г. на С.Д.Х., Ю.А.Б., С.Г.Г. и А.Я.М. са
повдигнати обвинения за престъпления по чл.248а, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26
НК. На 30.07.2010 г. такова обвинение е
повдигнато и на Х.Х.К.. Срещу всички обвиняеми е взета
мярка за неотклонение „подписка”. В разпитите си нито един от тях не се е признал за виновен.
Въз
основа на събраните доказателства, ЯОП внася обвинителен акт в ЯОС и е образувано НОХД №7/2011 г. С Разпореждане №23/11.01.2011 г. по НОХД
№7/2011 г. ЯОС прекратява съдебното производство и връща
делото на прокурора за допълнително разследване. ЯОП отново внася обвинителен акт в съда срещу ищците, но с разпореждане от 30.05.2011 г. по НОХД №151/2011 г. ЯОС отново прекратява
производството и връща делото на ЯОП за отстраняване на
процесуални нарушения по разследването. Последният вариант
на обвинителният акт е от 16.03.2011 г. Съдебното заседание
по него е проведено на 02.09.2011 г. по НОХД №375/2011 г. Заради процесуални нарушения в
обвинителния акт ЯОС отново е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ЯОП.
С Постановление от
28.09.2011 г. наказателното производство по ДП №33/09 г. по описа на ОД на МВР-Ямбол е частично прекратено спрямо
обвиняемите А.Я.М., С.Д.Х., Х.Х.К. и С.Г.Г., поради изтекла абсолютна
давност съгл. чл.81, ал.3 НК. Отменени са
мерките за процесуална принуда срещу обвиняемите – „подписка. С
постановление от 21.12.2011 г. ЯОП
прекратява наказателното производство срещу Ю.А.Б. за престъпление по чл.212, ал.3, вр. с ал.1 НК и за престъпление по
чл.248а, ал.2, вр. с ал.1 НК, поради
изтекла абсолютна давност съгл.чл.81, ал.3 НК
и отменя взетата спрямо нея мярка за процесуална принуда - подписка. С това постановление ЯОП прекратява ДП №33/09г. по
описа на ОД на МВР срещу Х.Х.К. и С.Д.Х.
за престъплението по чл.212, ал.3, вр. с ал.1 НК и отнема в полза на държавата 2 броя компютърни конфигурации с
инсталирани върху тях програмни продукти, подробно отразени в протокол от
10.09.2009 г. Ищците обжалват
въпросните постановления в частта им, в която на основание чл.53, ал.1, б."а" от НК ЯОП е отнела в полза на
държавата компютърните конфигурации с
инсталирани върху тях програмни продукти с мотив за незаконосъобразност на постановлението. С
определение №23/21.01.2012г. по ЧНД №4/2012
г. ЯОС отменя постановлението на ЯОП в обжалваната му част с мотив, че
разпоредбата на чл.53 НК се прилага
при евентуална осъдителна присъда, постановена
от съд. Ищците твърдят, че от
13.03.2009 г. до края на м.декември 2011 г. са незаконно обвинени от
ЯРП в извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер, което
не са извършили. Това незаконно обвинение им причинява редица имуществени и неимуществени вреди. В един
продължителен период от време - три години
същите живеят в непрекъснат
стрес и страх, че могат да бъдат осъдени несправедливо на лишаване от свобода.
Ищците
твърдят, че несправедливото обвинение спрямо тях става доС.ие на обществеността, поради
разгласяването му пред медиите от представители на ОД на МВР и ЯРП. Считат още,
че ЯРП злоупотребила с
правата си и завела ДП №33/09 по описа на ОД на МВР по чл.212, ал.3, вр.с ал.1 НК, въпреки че е
нямало данни за подобна квалификация
и поисква прилагането на СРС срещу трима от ищците - С.Х., А.М. и Ю.Б.. По време на подслушването ищците Х. и М. водят
дела за клевета
по жалба на 51 земеделски производители в община „Болярово", като
разговорите им по повод тези дела и с
адвокатката им - адв. В.К., са били подслушвани от разследващите органи, с
което е нарушено конституционното им право на защита. От СРС разследващите органи разбрали, че между Ю.Б.
и С.Г., които живеят на семейни начала, са налице проблеми във връзката им. Това мотивирало разследващия полицай В. Щ. да се обади
по телефона на Ю.Б. и да я уведоми, че С.Г. е престъпник, че тя живее с
човек, който е извършил
престъпление и ако свидетелства срещу него, няма да има последствия за нея, т.е
предлагат й да бъде защитен свидетел. По
това време Ю.А.Б. е бременна с първото
си дете. След дълъг размисъл и страх, че думите на разследващия полицай Щ.може
да са истина, Ю.Б. напуска семейното жилище в гр.Ямбол и
отива в гр.Бургас, където доброволно прави аборт. Заради непремерените действия
на разследващите органи и прокуратурата, Ю.А.Б. абортира първото си
дете, защото мисли, че мъжът, с когото живее на семейни начала С.Г.Г. е
престъпник, който в най-скоро време ще влезе в затвора.
Разочаровани от действията на органите на прокуратурата и разследването,
днес С.Г. и Ю.Б. живеят отново заедно, но във Великобритания.
Вследствие
стреса от незаконното обвинение А.М.
получава инфаркт. Съгласно епикриза от Кардиологично
отделение на СБАЛ по кардиохирургия „Понтика”, е пребивавал в болничното заведение в периода от 05.06.2011 г. до 09.06.2011 г. с диагноза: ИБС. Остър долен STEMI. Триклонова коронарна болест.
PCI на RCA с имплантация на стент. Артериална хипертония 3 степен; Придружаващи
заболявания: Дислепидимия. Вследствие проблемите
с органите на досъдебното производство и стреса от
незаконното обвинение А.М. развива и
неинсулинозависим захарен диабет. Към днешна дата съС.ието му налага поС.ни медицински прегледи, контрол на кръвната захар, както и вземането на успокоителни. Макар
стресът да не е единствения фактор за заболяването, то той в значителна степен го изостря и задълбочава.
Здравословното
съС.ие на С.Д.Х. също се утежнява. Същият започва да вдига кръвно налягане, посещава лекари и системно взема хапчета.
ПоС.но му се налага да ходи на медицински прегледи. Съгласно рецептурна книжка от 28.05.2010 г. същият
заболява от хронично заболяване –
хипертонична болест на сърцето.
Според
ищците наказателното преследване има своето негативно отражение и върху отношенията им с техните
близки, приятели и познати, които след като
разбират за случилото се, се отнасят с недоверие към тях,
като хора, които са подсъдими за тежко криминално престъпление. Ищците били принудени да
търпят отчуждението и пренебрежението на околните,
както и въпросите на децата и съпрузите
си дали наистина са престъпници и вярно ли е,
че са източвали европари. Детето на
С.Д.Х. питало баща си вярно ли е, че е измамник, защото децата в
училище говорели това, а съпругата му, която също повярвала, напуснала
семейното им жилище и отишла да живее и работи
в Англия. Наказателното преследване се отразява
негативно и върху работата на
ищците - А.М., С.Г. и Х.К., които престават да се занимават
с обработването на земеделски земи, защото заведеното срещу тях досъдебно производство поражда недоверие към тях от страна на собствениците на земя
и служителите в земеделските служби. Нахлуването
на полицията в офиса на фирмата на Г. го злепоставя пред клиентите и бизнес партньорите му и
слага край на бизнеса му със земи, а иззетите компютри
все още не са върнати. По време на цялото досъдебно
производство ищците са принудени да понасят всички ограничения, които
качеството на обвиняеми им налагат. Явяват се пред
разследващите полицаи за всички разпити, за които са призовани. Заради взетата спрямо тях мярка за неотклонение не могат да напускат поС.ния
си адрес, без да уведомят прокуратурата. За всяко тяхно
пътуване извън страната се налага да уведомяват разследващите органи. По ДП №33/09 г. ищците ми са защитавани от адвокат Ж.А. и адв.В.К., на
които са заплатили адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв.
Въз
основа на изложеното, ищците считат, че от незаконното обвинение на прокуратурата са им причинени имуществени вреди в размер общо на 1000
лв. или по 200 лв. за всеки един от тях - заплатеното в
хода на досъдебното производство адвокатско
възнаграждение. За причинените им неимуществени вреди, представляващи болки, страдания, душевен дискомфорт претендират сума в размер на по
25001 лв. за всеки от тях, за които суми претендират да бъде осъден ответника.
Претендират и за присъждане на законната лихва върху заявените главници, считано от
датата на прекратяване на наказателното производство – 01.01.2012 г., до
окончателно издължаване на сумата. Заявена е и претенция за присъждане на
разноски.
С разпореждане от 08.01.2016 г.
съдът е изпълнил задълженията си по чл.131 ГПК.
Ответникът Прокуратурата на РБ е депозирала писмен отговор на
ИМ, вх.№1028/15.02.2016 г. Завява становище за недоказаност на предявените
искове за вреди – имуществени и неимуществени. Сочи се, че твърденията на
ищците за преживените душевни страдания, изразили се в претърпян стрес,
накърнено добро име и достойнство, злепоставяне в обществото не са обезпечени с
доказателства, както и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и
дейността на Прокуратурата на РБ. Заявено е, че не са представени доказателства
в резултат на незаконното обвинение ищците А.М., С.Г. и Х.К. да са претърпели
финансово увреждане. Липсват доказателства органи на Прокуратурата на РБ да са
извършвали други действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното
производство. Отделно от това е оспорен размера на предявените искове за
неимуществените вреди, като завишен и несъответстващ на принципите на чл.52
ЗЗД, като в тази връзка е направено позоваване на т.ІІ на ППВС №4/1968 г. и на
Решение №832/12.12.2010 г., по гр.д.№593/2010 г., IV ГО на ВКС. Според ответника
претенцията на ищците е изключително завишена и не е съответна на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната
практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Претендираното
обезщетение за всеки един от ищците не е съобразено с вида, характера и
интензитета на упражнената процесуална принуда. Претенцията на ищците не е
съобразена с продължителността на наказателното обвинение - близо 1 година и 7
месеца, с взетата най-лека мярка за неотклонение, без данни да са прилагани
други мерки за процесуална принуда. Претендираното обезщетение за неимуществени
вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната. Оспорена е и
посочената от ищците дата - 01.01.2012 г., на която според тях са стабилизирани
постановленията за прекратяване на наказателното производство, като е направено
позоваване на задължителната съдебна практика в т.4 от ТР №3/22.04.2005 г. по
т.гр.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС, където като начален момент за отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи при
настоящата хипотеза посочва момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай според
ответника прокурорското постановление е придобило стабилитет на 16.02.2012 г.
В о.с.з. по същество, ищците, чрез
процесуалния си представител – адвокат В.К. поддържат исковете така, както са
предявени. Представена е и писмена защита, в която са изложени подробни
съображения, въз основа на които се претендира уважаване на заявените претенции
в пълен размер. Иска и присъждане на сторените по делото разноски, като
представя и списък по чл.80 ГПК
В о.с.з. по същество
представителят на ЯОП поддържа заявеното в писмения отговор становище, като
моли за отхвърляне на предявените искове. В допълнение сочи, че в заключението
на изслушаната по делото СМЕ, не е даден еднозначен отговор на въпроса за
причинната връзка между здравословното съС.ие на С.Х. и А.М. и отражението на
стреса, преживян от тях във връзка с наказателното дело, предмет на настоящото
производство - още повече, че според експертизата С.Х. е с вродена аномалия на
аортата, което също е способствало за здравословните проблеми и получения
инфаркт през 2016 г. Освен това е заявено и че всички ищци, без Х., са осъждани за престъпление от общ
характер, като тези присъди са както преди, така и след наказателното
производство, за което в настоящото гражданско дело се твърди, че е причинило
неимуществени вреди на ищците. След 2009 г. всеки от ищците, без Х., който е с
чисто съдебно минало, е с присъда за деяние по чл. 248а от НК. По отношение твърдението
за незаконно използване на СРС е заявено, че са налице доказателства, че СРС са
законно използвани, т.к. са приложени за обвинението по чл.212 от НК, разрешени
от съда по съответния ред и продължили в срокове, определени от закона.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Спор по фактите не е формиран
между страните, поради което и на основание чл.146, ал.3 ГПК в доклада си по
делото съдът прие, че са безспорни и не се нуждаят от допълнително събиране на
доказателства фактите относно повдигане на обвинение по отношение на ищците,
развитието на досъдебното производство и прекратяването на същото. Описаните
факти са и документално установени от материалите, съдържащи се по приложеното
ДП №33/2009 г. по описа на ОД на МВР; преписка №466/2009 г. по описа на ЯОП; НОХД
№375/2011 г., НОХД №151/2011 г., НОХД №7/2011 г. и ЧНД №4/2012 г., всички по
описа на ЯОС.
Установените по делото факти се
свеждат до следното: С
Постановление от 13.03.2009 г. ЯРП образувала производство по преписка №611/2009 г. на ЯРП, респективно ДП №33/2009 г. на ОД на
МВР-Ямбол срещу Х.Х.К., Ю.А.Б. и С.Д.Х. за
това, че през месец октомври 2008 г.
в гр.Ямбол, чрез използване на документи с невярно съдържание - общо заявление за плащане на площ и декларация за
изясняване принадлежностите на площи,
са получили без правно основание имущество /парични средства/, принадлежащо на фондове на Европейският съюз или предоставено
от тях на Българската държава - престъпление
по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК. С Определение №117/09.09.2009 г. по ЧНД
№1284/2009 г. ЯРС е издал разрешение
за претърсване на офиса, находящ се в
гр.Ямбол, ул."Търговска" №16, ет.2 с наемател ,,Стандарт Агро АМ" ЕООД с управител и
собственик дружеството на С.Г.Г. и изземване от там на компютърните
конфигурации - компютърни информационни
системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение по делото. На 10.09.2009г. разрешеното следственото
действие е извършено и са иззети компютри
на фирмата, описани в съставения протокол.
Видно
от съдържанието на Постановление от 14.05.2010 г. на ЯОП ДП №33/2009 г. на ОД на МВР-Ямбол е взето под
наблюдение на ЯОП, като е указано, че разследването по делото срещу Х.Х.К., Ю.А.Б. и С.Д.Х. следва да продължи за престъпление по чл.248а, ал.2, вр. с ал.1 НК.
По
ДП №33/2009 г., с Постановления от 29.07.2010 г. на С.Д.Х.,
Ю.А.Б., С.Г.Г. и А.Я.М. са повдигнати обвинения за
престъпления по чл.248а, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК. С Постановление от 30.07.2010 г. същото обвинение е повдигнато и на Х.Х.К.. Срещу всички обвиняеми е взета мярка за неотклонение „подписка”.
Въз
основа на събраните по ДП №33/2009 г. доказателства, ЯОП на 30.12.2010 г. внася
в ЯОС обвинителен акт, въз основа на който е образувано
НОХД №7/2011 г. С Разпореждане №23/11.01.2011 г., постановено по НОХД №7/2011
г. ЯОС прекратява съдебното производство и връща
делото на прокурора за допълнително разследване.
На
19.03.2011 г. ЯОП отново внася обвинителен акт в съда срещу
С.Д.Х., Ю.А.Б., С.Г.Г. и А.Я.М. с
обвинения за престъпления по чл.248а, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, въз основа на който е образувано НОХД
№151/2011 г. С разпореждане от 30.05.2011 г., постановено по НОХД №151/2011 г. ЯОС отново прекратява
съдебното производство и връща делото на ЯОП за
отстраняване на процесуални нарушения по разследването. Това разпореждане на
ЯОС е протестирано от ЯОП, но е потвърдено с Определение №30/28.06.2011 г. по
ВЧНД №146/2011 г. на БАС.
На
22.07.2011 г. ЯОП отново внася обвинителен акт в съда срещу
С.Д.Х., Ю.А.Б., С.Г.Г. и А.Я.М. с
обвинения за престъпления по чл.248а, ал.2, вр. с ал.1 НК, въз основа на който е образувано НОХД
№375/2011 г. С протоколно определение №99/02.09.2011 г., постановено в
проведеното по делото о.с.з. ЯОС отново прекратява
съдебното производство и връща делото на ЯОП.
С Постановление от
28.09.2011 г. наказателното производство по ДП №33/09 г. по описа на ОД на МВР-Ямбол е частично прекратено спрямо
обвиняемите А.Я.М., С.Д.Х., Х.Х.К. и С.Г.Г.. Отменени са мерките за процесуална принуда срещу обвиняемите – „подписка”,
като ЯОП отказва да уважи претенцията
за разноски. Описаното постановление е обжалвано, в частта, с която не е
уважено искането на А.Я.М., С.Д.Х.,
Х.Х.К. и С.Г.Г. за присъждане на разноски за адв.защита по ДП №33/09 г. С Определение №766/25.10.2011 г.,
постановено по ЧНД №465/2011 г. по описа на ЯОС жалбата против Постановление
от 28.09.2011 г. е оставена без уважение,
съответно - постановлението е потвърдено в обжалваната част. Описаното
определение на ЯОС е влязло в законна сила на 18.11.2011 г.
С Постановление
от 21.12.2011 г. ЯОП прекратява наказателното производство
срещу Ю.А.Б. за престъпление по чл.212, ал.3, вр. с
ал.1 НК и за престъпление по чл.248а, ал.2, вр.
с ал.1 НК и отменя взетата спрямо нея мярка за процесуална принуда – „подписка”.
Със същото постановление ЯОП прекратява ДП №33/2009 г. по
описа на ОД на МВР срещу Х.Х.К. и С.Д.Х. за
престъплението по чл.212, ал.3, вр. с ал.1 НК и отнема в
полза на държавата 2 броя компютърни конфигурации с инсталирани върху тях
програмни продукти, подробно отразени в протокол от 10.09.2009 г. Описаното постановление е обжалвано, в частта, с която на основание чл.53, ал.1, б."а" от НК
ЯОП е отнела в полза на държавата компютърните конфигурации
с инсталирани върху тях програмни продукти с мотив за незаконосъобразност
на постановлението. С определение №23/21.01.2012г. по ЧНД №4/2012 г. ЯОС отменя постановлението на ЯОП в обжалваната му част. Описаното определение на ЯОС е влязло в законна сила на 16.02.2012 г.
По делото, по искане на ищците е
назначена и изслушана съдебномедицинска
експертиза с вещо лице лекар – кардиолог, чието заключение, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните се възприе от съда. В ос.з. вещото лице
поддържа депозираното писмено заключение, като заявява, че е изготвило
експертизата въз основа на предоставена му медицинската документация, както и
на базата на личната патология при ищците М. и Х. и как би се развило
заболяването налично към момента в условия на стрес. Според в.л. стресът може
да причини инфаркт на миокарда. А.М. е с ИБС (исхемична болест на сърцето),
като се предполага, че това заболяване е доста преди да бъде реализиран
миокарден инфаркт. Миокардният инфаркт е последица от исхемичната болест, с
изключение на т.нар. „тако цубо синдром”, какъвто при А.М. не се констатира.
Исхемичната болест на сърцето се развива бавно, прогресивно с годините.
Атеросклерозата започва с раждането на човека. От направената на М. коронарна
ангеография в Кардиологичната болница „Понтика” – гр.Бургас, се установява, че
има запушена друга артерия, а не тази, от която е възникнал миокардният
инфаркт, което означава, че М. е имал преди това и друг сърдечен инцидент. Здравословното
съС.ие на А.М. през процесния период се е влошило, защото точно тогава е МИ
(миокардният инфаркт). Стресът може да отключи усложнение на исхемичната болест
на сърцето и да провокира миокарден инфаркт, но не е задължително, защото в
ежедневието всеки е подложен на някакъв стрес, но не всеки прави инфаркт.
Според в.л. повишеното кръвно налягане и тахикардията, водят до повишена
консумация на кислород от сърдечния мускул, т.е. получава се съС.ие, при което
на сърдечния мускул му е нужно повече, а се доставя по-малко, и това е т.нар.
„гръдна жаба” или стенокардия. При А.М. е настъпило усложнение на стенокардията
и това е миокарден инфаркт, т.е. усложнение, което е довело до възникване на
инфаркт. Стресът също може да отключи диабет. Давността на заболяванията на
двамата ищци М. и Х. е такава по анамнеза. Според в.л. заболяването на М.
предполага някаква давност - може да е на три месеца, може да е на три години, но със сигурност на е за
една година. Болестта може да протече като тиха исхемия, но може да доведе и до
инфаркт, като първата изява на болестта може да бъде и инфаркт. Пациентът
провежда и системно лечение на захарен диабет, след реализиране на инфаркта. В
момента, в който прави инфаркта, се установяват високи стойности на кръвната
захар и високи стойности на кръвното налягане.
По отношение на ищеца С.Х., в.л.
сочи, че заключението му е въз основа на снета анамнеза след извършен преглед,
както и на епикриза от „Сити Клиник” - София от 2016 г., но съдържа данни от
2009 г., откогато пациентът е с артериална хипертония. По отношение на Х., в.л.
сочи, че и при него стресът може да отключи проява на артериална хипертония.
Уточнява, че между артериална хипертония и хипертонична сърдечна болест има
разлика и тя се изразява в това, че артериалната хипертония е симптом, а
хипертоничната болест е болест. За да е ХБС (хипертонична сърдечна болест)
трябва да има анатомичен субстрат за съдови органни промени, като пациентът не
представя документи от прегледи, които да аргументират на такъв анатомичен
субстрат. Той има амбулаторни листи от които няма аргумент за такова нещо.
Ищецът Х. е с вродена аномалия на аортата, което се среща рядко - това е силно
разширяване след изхода й от лявата камера, което в съчетание със зле контролирана
артериална хипертония и хипертонични кризи, може да доведе до остра десекация
на аортата, което значи разлепване на аортата. През 2016 г. С.Х. е реализирал
такава, като е транспортиран до „Сити Клиник” – гр.София, където е извършена
много сложна операция. Той приема медикаменти, като това говори, че пациентът е
с артериална хипертония, но не е представил документи за органни или съдови
заболявания. Всъщност при него през 2016 г. се установява диагнозата „Ектазия
на аортата с остра дисекация”.
По делото, по искане на
ищците, са събрани гласни доказателства:
В показанията си свид. Н.К. (сестра
на Х.К., майка на С.Г. и живее на семейни начала с А.М.) заявява следното: Зная
за повдигнатите обвинения срещу ищците през 2009 г. Свидетелства за пресконференция,
в която участват тогавашният шеф на полицията Д. и прокурор Д. Д.. Там беше и шефът на
икономическа полиция и други оперативни работници, като темата на
пресконференцията била, че има разкрита група, която източва еврофондове и там са
цитирани имената на нейните близки. Тази пресконференция видяла по телевизия
„Диана Кабел” и в интернет. Всички преживяли много тежко повдигнатите спрямо
тях обвинения, т.к. някои от тях – Ю., покойната й снаха С.ка К., както и други
уличени лица, не бяха ходили в полиция. За тях преживяване беше, че им снемат
пръстови отпечатъци, че ги подслушват по телефоните. Станало ясно, че цели
разговори помежду им, както и между тях и адв.К., станали обект на подигравки,
на обсъждания. По време на производствата в гр.Елхово адв.Д. цитирал разговори
между А. и адв.К., между Ю. и С., за неща – лични разговори, които нямало от
другаде откъде да знаят, освен от подслушването. Това досъдебно производство
внесло дългосрочно разстройство в Ю. – от нея свидетелката разбрала, че полицаят
по делото В.Щ. е разговаряла с нея, като
й предложила да бъде защитен свидетел срещу С.Г.. Казала, че С.е престъпник, че
ще влезе в затвора и тя като едно момиче скромно, като един свестен човек с
чисто съдебно минало, не би следвало да живее с такъв престъпник. От тези думи Ю.
почнала да се разколебава за връзката си със С., като по това време е била
бременна. Решила, за да не бъде обсъждана, защото така й казала полицай Щ., да скъса със С.и да
абортира детето, което носи. За тези свои преживявания е споделяла с майка си,
с баба си, с приятелки, и стигнала до решение – направила аборт. След време
обаче преценила, че това, което й говорила полицайката, не е истина и няма
смисъл да си прекъсва връзката със С., върна се при него и до момента живеят
заедно и имат дете. Това досъдебно производство стана причина да прекъснат
работата по специалността си, която те работеха като земеделски производители (Ю.
е с образование агро-икономика, а С.е агроном), отказаха се от земеделието и
заминаха за Англия и до момента живеят там. С огромно желание искаха да работят
по професиите си. С.Х., който от много години също имаше земеделие - с това се
занимаваше, имаше наета земя с правно основание, организираше такава дейност,
също беше подведен под съдебна отговорност, беше му повдигнато обвинение. Знае,
че имал доста разправии в семейството със съпругата си, били стигнали до развод
и това станало причина тя да замине за Англия и сега живеят разделени.
Няколкократно А. е водил на лекар С. от вдигане на високо кръвно налягане.
Чувала е от него: „аз съм ямболия, всички ме познават, как ще бъда осъден за
измама, след като не съм мамил никой”. С. изпитвал и изживявал притеснения от
това, което се случва, от разпитите и униженията, които са преживели по време
на разследването. За брат си Х.К. и снаха си С. К., през 2009 г. С. К. починала,
била онкоболна, но се налагало по време на разследването мъжът й да я води до
полицията да й снемат отпечатъци. За брат си Х. сочи, че и до ден днешен се
занимава със земеделие, но заради тормоза, който изживял тогава, престанал да
кандидатства за субсидии, защото смятал, че Прокуратурата изпълнява една
поръчка на земеделските производители, които искали да завземат земеделската
земя, която обработвали нейните близки, което се случило. А. получил един
инфаркт, като впоследствие се установило, че е имал високо ниво на кръвна захар
и вследствие на захарта, е получил този инфаркт. Още в болницата в гр.Бургас,
където му сложили стентовете, установили, че има високо ниво на кръвна захар,
което се покачва вследствие преживяване и на стрес. Бил обискиран и офисът
където работели, били иззети компютри, които още не са върнати. Това изземване
на компютрите попречило на работата на С.Г., т.к. бил представител на „Елана
фонд” и заради това досъдебно производство „Елана фонд” не подновило
пълномощията на С.и на брат й Х.К. да изкупуват земя в полза на фонда. Някои от
земеделските служители и самите земеделски производители от региона се отнасяли
подигравателно, като им казвали: „рано или късно ще ви осъдят, вие сте
подредени” и на тях се гледало като престъпници. Тези, които били в добри
отношения с тях, се дистанцирали.
Свид.П.Х. (майка на ищеца С.Х.) в
показанията си заявява: През 2009/2010 г. С. и приятелите му имали големи
проблеми с Прокуратурата. Обвинявали ги, че са вземали нещо незаконно при
чертането на земите, че вземали чужди неща, а това не е така. Това обвинение
продължило доста време – 2009 г., 2010 г., някъде около две години. Почнали да
идват призовки, имало разправии. С. започнал да не може да спи, да вдига
кръвно. Баща му също се притеснил, разболял се и през 2011 г. починал. Преди
този период С. не е имал проблеми със здравето. След 2009 г. започнал да ходи
на лекари, защото вдигал кръвно, не можел да спи. След няколко години претърпял
много тежка операция на сърцето, едва го спасили. Имал големи проблеми и в
семейството. По телевизора излязли някакви обяснения, тогава с детето гледали,
то се разплакало и казало: „бабо, татко престъпник ли е? – виж какво казват за
него”. По вестниците, по медиите излязла информация за обвинението, че са
престъпници и баща му на С. се стреснал, тогава се разболял и не могли да го
спасят. След тези обвинения имал проблеми и със съпругата си, детето много
тежко го преживяло. В момента С. не живеел със съпругата си, тя отишла да
работи в друга държава - нямали официално развод, но не са добре. Покрай тези
обвинения тя много се притеснила и го оставила. Приятелите и познатите му взели
да странят от С., на него му било много тежко, както и на цялото му семейство
също. Ю. също много тежко преживяла обвиненията, била бременна, направила
аборт. Споделяла, че няма да може да има деца.
От документите, находящи се в
приложените по делото папки, обособени в отделен секретен том се установява, че
въз основа на надлежно направено искане, съответно надлежно издадено разрешение
е приложено използване на СРС чрез звукозапис на телефонни разговори и
съобщения по отношение на А.Я.М.,
С.Д.Х. и Ю.А.Б.. Искането
за използване на СРС, депозирано на осн. чл.3 от ЗСРС, съответно разрешението,
издадено на осн. чл.172, ал.2, чл.174, ал.1 и ал.3 НПК, вр. чл.15 от ЗСРС, са
по повод заведено ДП №33/2009 г. на ОД на МВР-Ямбол и повдигнато на посочените
по-горе лица обвинение за престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК. Прилагането
на СРС по отношение и на трите лица е продължило в периода 23.06.2009 г. –
20.10.2009 г. Въз основа на приложените СРС е изготвено ВДС „Звукозапис на
разговори по мобилен телефон”.
По делото са представени
свидетелства за съдимост на А.Я.М., Х.Х.К., Ю.А.Б., С.Г.Г., от които се
установява, че са осъждани за престъпления от общ характер в т.ч. и за деяние
по чл.248а от НК, като тези присъди са както преди, така и след наказателното
производство по ДП №33/2009 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищците по делото А.Я.М., Х.Х.К., Ю.А.Б.,
С.Г.Г. и С.Д.Х. са предявили против Прокуратурата на РБ обективно и субективно
съединени искове да бъде осъден ответника да им заплати сума в размер на общо 1000 лв. или по 200 лв. за всеки един от тях – за причинени имуществени вреди от заплатеното в хода на досъдебното
производство адвокатско
възнаграждение, както и да им заплати сума в размер на по 25001 лв. за всеки от тях - за причинените им неимуществени
вреди, представляващи болки,
страдания, душевен дискомфорт, които суми представляват обезщетение за вреди от
незаконно обвинение в престъпление и незаконно използване по отношение
на тях на СРС. Ищците претендират заявените главници да им бъдат присъдени
ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното
производство – 01.01.2012 г., до окончателно издължаване на сумата.
Така предявените искове се
квалифицират по чл.2, ал.1, т.3 и т.7 ЗОДОВ. Исковете са допустими, а преценени
по същество – неоснователни.
В чл.2 от ЗОДОВ изчерпателно са
изброени хипотезите при наличието, на които възниква отговорността на държавата
за действията на правозащитните органи, като в т.3 е посочено, че държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Незаконосъобразните действия на
правозащитните органи, за които държавата носи отговорност, се определят като
"квазиделикт", т.е. субсидиарни в случая ще бъдат правилата на ЗЗД за
деликатната отговорност, доколкото са в съответствие с особеностите на правния
режим на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Разликата между общата
деликтна отговорност и тази по чл.2 ЗОДОВ е в особения субект на деянието, в
особените казуистично изброени състави на деянието и в обективния характер на
отговорността по ЗОДОВ. Тази обективна отговорност се заключава в
обстоятелството, че ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган, схваната като определено субективно отношение към техния резултат
(чл.4 на ЗОДОВ). С други думи, държавата ще отговаря по доказаната
материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си
орган, като тази липса или наличие на вина ще има значение само за регресната
отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата - чл.9 на ЗОДОВ.
Обективната отговорност се дефинира в доктрината като просто носене на риска от
действия и бездействия, но никъде тази нейна особеност не се свързва със
законова презумпция, че с осъществяването на деянието, настъпват вреди и този
факт не трябва да се доказва. Общият принцип на отговорност за реално
предизвикани вредоносни последици не се дерогира от ЗОДОВ, нито се създава по
някакъв начин законова презумпция за настъпването на такива вредоносни
последици и така през нея да се размести тежестта на доказване от ищеца върху
ответника. Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността
на държавата за незаконната дейност
на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени
в чл.2 от ЗОДОВ. За правилното разрешаване на делото е от изключителна важност,
на първо място, прецизно да се определят материалноправните предпоставки на
отговорността по тази законова разпоредба.
Имайки предвид гореизложеното и
твърдените обстоятелства по делото, то ищците за да докажат основателността на
иска си трябва да посочат: 1. Субекта на извършеното деяние, а именно -
надлежен правозащитен орган; 2. Факта на деянието, което в случая се заключава
в повдигнато срещу всеки от ищците обвинение в извършване на престъпление и
завършване с прекратяване на възбуденото спрямо него наказателно преследване;
3. Претърпени неимуществени вреди по чл.4 на ЗОДОВ; 4. Причинно-следствена
връзка между вредите и неправомерните актове на държавния орган.
В светлината на установеното
дотук, трябва да се разгледат и представените и допуснати доказателства. В
конкретния случай по делото е безспорно, че срещу ищците е било образувано и
водено ДП №33/2009 г. на ОД на МВР-Ямбол, образувано с Постановление
от 13.03.2009 г. на
ЯРП за това, че
през месец октомври 2008 г. в гр.Ямбол, чрез
използване на документи с невярно съдържание - общо
заявление за плащане на площ и декларация за изясняване принадлежностите на площи, са получили без правно основание имущество /парични средства/,
принадлежащо на фондове на Европейският съюз или
предоставено от тях на Българската държава - престъпление по чл.212, ал.3, вр. ал.1 НК. С Постановление от
14.05.2010 г. на ЯОП ДП №33/2009 г. на
ОД на МВР-Ямбол е взето под наблюдение на ЯОП, като е указано, че разследването
по делото следва да продължи за
престъпление по чл.248а, ал.2, вр. с
ал.1 НК, като с Постановления от
29.07.2010 г. на С.Д.Х., Ю.А.Б., С. Г.Г.
и А.Я.М. са повдигнати обвинения за престъпления по чл.248а, ал.2, вр. с ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 НК. С Постановление
от 30.07.2010 г. същото обвинение е повдигнато и на Х.Х.К.. Срещу всички обвиняеми е взета мярка за
неотклонение „подписка”. Безспорно е, че ЯОП трикратно е внесла в съда
обвинителен акт срещу ищците, като трикратно ЯОС прекратява съдебното производство и връща делото на ЯОП за отстраняване на процесуални
нарушения по разследването.
Безспорно е и това, че
впоследствие наказателното производство по ДП №33/2009 г., водено срещу ищците
е било прекратено поради погасяването на наказателното преследване по давност.
Прекратяването е станало с две постановления: 1. С
Постановление от 28.09.2011 г. наказателното производство по ДП №33/09 г. по описа на ОД на МВР-Ямбол е частично
прекратено спрямо обвиняемите А.Я.М., С.Д.Х., Х.Х.К. и С. Г.Г. на осн.
чл.24, ал.1, т.3 НПК, поради изтекла абсолютна давност съгл. чл.81, ал.3 НК; 2.
С Постановление от 21.12.2011 г. ЯОП прекратява наказателното
производство срещу Ю.А.Б. за
престъпление по чл.212, ал.3, вр. с ал.1 НК и за престъпление по чл.248а, ал.2,
вр. с ал.1 както и прекратява ДП №33/2009 г. по описа на ОД на МВР
срещу Х.Х.К. и С.Д.Х. за
престъплението по чл.212, ал.3, вр. с ал.1
НК, на осн. чл.24, ал.1, т.3 НПК, поради изтекла абсолютна давност съгл.
чл.81, ал.3 НК. С прекратяване на наказателното производство са отменени са мерките за процесуална принуда срещу
обвиняемите.
Както вече се посочи
по-горе за да
бъде ангажирана отговорността на Държавата за вредите причинени от органите на
прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
наказателното производство е погасено по давност, е необходимо държавното
обвинение да е извършило процесуални действия срещу ищеца след изтичането на давността.
Настоящия случай обаче не е такъв.
Единственото посочено основание, поради което е постановено прекратяване на
наказателното производство е изтекла в хода на същото давност. Следва да бъде
отбелязано, че гражданският съд по реда на ЗОДОВ не може да подлага на
иницидентна проверка действията на органите на наказателното производство – той
ги възприема само откъм формалната страна на стабилитет и последици. /в т.см. Определение
№77/21.01.2010 г. на ВКС по гр.дело №1689/2009 г, III г.о., ГК/. Поради
това съдът намира за неотносими към спора доводите на ищците, подробно изложени
в писмената защита, че е налице и друго основание - недоказаност на обвинението
и че извършеното деяние не е престъпление. За съда е от значение това, че е
налице постановление за прекратяване на производството поради изтекла давност.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че като извършени преди изтичането на давността съответно през м.09.2011
г. и м.10.2011 г. по отношение на всеки от ищците, процесуалните действия на
ответника по ДП№33/2009 г. на ОД на МВР-Ямбол по започване на наказателното
преследване, по повдигане на обвинение срещу ищците, по изпращане на делото с
мнение за предаване на ищеца на съд и изготвяне на обвинителен акт по
предявените им обвинения за престъпления по чл.248а, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК,
са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е
незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността,
изключваща наказателната отговорност, не дава право на обвиняемия или
подсъдимия да иска заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното
преследване до изтичането на давността, тъй като в хипотезата когато наказателното
производство е било образувано преди наказателното преследване да е било
погасено по давност, не може да се ангажира отговорността на правозащитния
орган, защото извършените от него действия са били законни, т.е липсва елемент
от фактическия състав на отговорността на държавата. /вж. т.8 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004 г., ОСГК на ВКС/. Според ВКС
единствената хипотеза, в която би могла да се ангажира отговорността на
правозащитния орган е ако въпреки изтичането на давността в хода на наказателното
производството, обвиняемия е поискал продължаване на наказателното производство
и бъде оправдан с влязла в сила присъда. Такива обстоятелства в настоящия случай не са налице.
Предвид гореизложените
съображения, въпреки че от събраните по делото гласни доказателства и СМЕ може
да се установи наличието на претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на образуваното срещу тях наказателно дело, иска
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не се установи наличието
на основен елемент от фактическия състав на отговорността на държавата –
наказателното производство да е било образувано след като наказателното преследване е било погасено по давност.
Както вече бе посочено образуването на наказателното производство преди
погасяването на наказателното преследване по давност, какъвто е настоящия
случай, не може да ангажира отговорността на държавата за претърпените от
ищците вреди.
При
всичко изложено до тук, предявените искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и т.7 от
ЗОДОВ се прецениха за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и на осн.
чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищците дължат заплащане на направените разноски в
производството. Съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на ЯОС сумата 250 лв. – разноски за изготвяне на СМЕ.
Водим от горното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.Я.М. с ЕГН **********
***, Х.Х.К. с ЕГН********** ***, Ю.А.Б. с ЕГН ********** ***, С. Г.Г. с ЕГН **********
*** и С.Д.Х. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.2, ал.1, т.3 и т.7 от
ЗОДОВ, да бъде осъдена Прокуратурата
на Република България да им заплати сума в размер общо на 1000 лв. или по
200 лв. за всеки един от тях за причинени им имуществени вреди от заплатеното в хода на досъдебното производство адвокатско възнаграждение, както и да
им заплати сума в размер
на по 25001 лв. за всеки от тях - за причинените им неимуществени
вреди, представляващи болки,
страдания, душевен дискомфорт, които суми представляват обезщетение за вреди от
незаконно обвинение в престъпление и незаконно използване по отношение
на тях на СРС по ДП №33/2009 г. на ОД на МВР-Ямбол, ведно със законната лихва
върху заявените главници, считано от датата на прекратяване на наказателното
производство – 01.01.2012 г., до окончателно издължаване на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Я.М. с ЕГН ********** ***,
Х.Х.К. с ЕГН********** ***, Ю.А.Б. с ЕГН ********** ***, С. Г.Г. с ЕГН **********
*** и С.Д.Х. с ЕГН ********** *** да
заплатят по сметката на ЯОС сумата
250 лв. - разноски за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: