О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

124                                           19.04.2016 г.                                    гр.Ямбол

Ямболски окръжен съд                                           І-ви наказателен състав

На  19 април                                                                                2016 година

В разпоредително заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  : Д.Фарфарова

 

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Жени Бозукова

                                   2. Красимира Тагарева

 

като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВЧНД №124 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава ХХІІ вр. с  чл.270 ал.4  от НПК .

Образувано е по частна жалба  на адв.Д.Д., защитник на  Д.С.Г. – подсъдим по НОХД № 1159/2015 г. по описа на Районен съд Ямбол срещу протоколно определение  на съда от 07.04.2016 г. с което е оставил без уважение молбата му за  изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Домашен арест” в по-лека такава – „подписка”. Излагат се съображения, че решаващия съд за да не уважи молбата за изменение на взетата мярка за неотклонение се е позовал на нарушаване на тази мярка от  подсъдимия. Излагат се  съображения и, че не може да се даде вяра на докладната на инспектора извършил проверката, тъй като не са  посочени конкретно  вида и цвета на якето с което е бил забелязан, както и други обстоятелства даващи  основание да се приеме, че е нарушил наложената му мярка. Моли атакуваното определение да бъде отменено и наложената му мярка „Домашен арест” да бъде заменена с „Подписка”.

Настоящия състав на въззивния съд след като обсъди  доводите на жалбоподателя и  след преценка на  събраните по делото относими  към направеното искане доказателства, намира следното:

Подсъдимия Д.С.Г. е привлечен към наказателна отговорност и е внесен по отношение на него обвинителен акт в ЯРС  за престъпление по чл.149 ал.2 вр. с ал.1 от НК – за това, че на 18.06.2015 г., за времето от около 14.30 часа  до около 15.00 часа  в гр.Ямбол, на ул.”Н.Б.” №2, на партерна площадка във вх.Б, е извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвокупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – Ц.М.Т. от гр.Ямбол род. на *** г., опипвал половия му орган и седалището, бъркал с пръст в аналното му отверстие като използвал за това сила – държал го за ръцете и устата, разкопчал колана на панталона му, нанесъл удар с ръка в гърба му, хванал главата му и я дърпал към половия си орган.

По ДП №387/2015 г. по описа на РУ Ямбол по отношение на подсъдимия  Д.  Г.  е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с Определение №873/22.06.2015 г. постановено по ЧНД № 584/2015 г. по описа на  ЯРС, потвърдено с Определение №111/29.06.2015 г. постановено по ВЧНД № 251/2015 г. по описа на ЯОС.

С Определение №1049/22.07.2015 г. постановено по ЧНД № 701/2015 г. по описа на ЯРС е оставена без уважение молбата на Д.Г. за  изменение на взетата спрямо него  по ДП №387/2015 г. на РУ Ямбол мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като същата е потвърдена. С Определение №129/27.07.2015 г. постановено по ВЧНД № 301/2015 г. по описа на  ЯОС е потвърдено Определение № 1049/22.07.2015 г. постановено по ЧНД № 701/2015 г. по описа на ЯРС.

С Определение №1074/05.08.2015 г. постановено по ЧНД № 770/2015 г. по описа на ЯРС е оставена без уважение молбата на Д.Г. за  изменение на взетата спрямо него  по ДП №387/2015 г. на РУ Ямбол мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като същата е потвърдена. С Определение №134/12.08.2015 г. постановено по ВЧНД № 319/2015 г. е отменено Определение № 1074/05.08.2015 г. постановено по ЧНД № 770/2015 г. по описа на ЯРС  и е изменена  мярка за неотклонение взета по отношение на Д.Г. по ДП № 387/2015 г. по описа на РУ Ямбол от „Задържане под стража” в „Домашен арест”, която да се изпълнява на адрес гр.Ямбол, ул.”Г.К.” № 29А.

Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.2 от НПК в производството подлежат на  изследване само и единствено въпросите за опасността от укриване и извършване на ново престъпление, без да се разглежда от съда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. В този смисъл правилно решаващия съд не е обсъждал въпроса за обоснованост на предположение за осъществяване на престъплението за което  подсъдимия е предаден на съд, като въззивната инстанция също не дължи  изследване на този въпрос. На подсъдимия е повдигнато обвинение, респективно внесено такова за разглеждане в съда  за престъпление  представляващо  тежко умишлено такова съгласно разпоредбата на чл.93 т.7 от НК. Настоящия състав на въззивния съд намира, че  деянието за което на подсъдимия е повдигнато обвинение – квалифициран състав на блудство е общественоопасно в достатъчна степен, обосноваващо и налагането на мярка свързана  с ограничаване на свободата му, при наличието и на данни  за опасност от извършване на престъпление. В тази връзка  решаващия съд е изложил аргументи свързани с установяване  на данни за забелязване на  подсъдимия от  лица на  спортна  площадка – баскетболно игрище намиращо се  на  ул.”Г.С.Р.”, срещу №39 използвана от деца, включително  и пострадалото  лице и непълнолетни лица , негови приятели. Съда намира за правилен и обоснован и извода на решаващия съд, че не е налице  промяна на обстоятелствата, което да представлява основание за  основателност на направеното искане. По същество  не е налице изменение на обстоятелствата при които е взета мярката за неотклонение „Домашен арест” по отношение на подсъдимия.

Доводите на защитата изложени пред първоинстанционния съд  касаещи  въпроси по същество на делото не могат да бъдат коментирани от настоящия състав на въззивния съд, предвид забраната на чл.270 ал.2 от НПК. Отлагане на делото  в съдебна фаза, предвид назначена нова експертиза по искане на подсъдимия не представлява основание и не може да  мотивира съда за постановяване на по- лека мярка за неотклонение. В тази връзка съда намира, че не е налице и прекомерност на изтеклия период от време през което подсъдимия е бил с  взетата мярка за неотклонение и в този смисъл не е налице нарушение на разпоредбите на НПК, а и  ЕКЗПЧОС. Разумността на срока  на  мярката за неотклонение  подлежи на проверка във всеки конкретен случай съобразно обективни критерии, включващи и  фактическата и правна сложност на делото, а и процесуалната активност на  правораздавателните органи  към приключване на  наказателното производство .В случая  настоящия състав на въззивния съд  не констатира  недобросъвестно поведение на първоинстанционния такъв, което да води  само по себе си до забавяне на съдебното производство. След навлизане на производството в съдебна фаза решаващия съд е съблюдавал стриктно  процесуалните срокове за насрочване на делото  и тези при отлагане на съдебните заседания по същото, като спрямо съда не могат да бъдат отправени и упреци касателно процесуалната му активност по приключване на делото, като следва да се вземе предвид, че  съобразно  изчерпването на представените по делото доказателства и направени  искания първоинстанционното производство  е към приключване, като делото е насрочено  за  сравнително близка дата – 12.05.2016 година.

Неотносими  към изводите за  липса на опасност от извършване на престъпление или укриване са  и доводите на  подсъдимия, че не е налице неизпълнение на  наложената му мярка за неотклонение „Домашен арест”, тъй като само по себе си  добросъвестното изпълнение на  наложената му мярка за неизпълнение не е основание за изменението и в по-лека такава. Закона  свързва нарушаване на мярката за неотклонение с евентуално  вземане на по-тежка такава, каквото искане не стои на вниманието на съда. Спазването на  взетата  мярка за неотклонение е дължимо такова от подсъдимия.

Съдът не споделя и доводите на подсъдимия   за липса на опасност от укриване и извършване на престъпление  предвид  обстоятелството на  наличието на постоянен адрес.Това обстоятелство не е ново такова , съществувало е  и към момента на вземане на мярката му  за неотклонение   и не представляват основания  за изменението и. Наличието на постоянен адрес , не е обстоятелство  което да обоснове в достатъчна степен  липсата на опасност от укриване , а и извършване на  престъпление.

Настоящия състав на въззивния съд намира направените от решаващия такъв изводи за липсата на основание за изменение на взетата по отношение на подсъдимия Д.Г. мярка за неотклонение  „Домашен арест” в по- лека за законосъобразни и обосновани, поради което и обжалваното определение на ЯРС следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съда

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение от 07.04.2016 г. постановено по НОХД №1159/2015 г. по описа на Районен съд Ямбол.

Определението е окончателно.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.