О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

113                              06.04.2016 г.                                 гр. Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ти въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

                                                                       ИВАН ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВЧНД №114 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура – Ямбол, против Разпореждане №232/01.03.2016 г., постановено по НОХД №263/2016 г. по описа на РС – Ямбол, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото върнато на ЯРП за отстраняване на констатирано от съда съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на ДП.

В протеста се навеждат доводи за неправилност на Разпореждането. Твърди се, че в хода на проведеното ДП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита обвиняемите, тъй като няма основания да се приеме, че са налице „противоречиви интереси”, а различна защитна позиция на обвиняемите.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частния протест и провери атакувания съдебен акт, констатира от следното:

Въззивният протест е процесуално допустим като подаден от прокурор и в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК. Разгледан по същество се преценя като неоснователен поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, съдията–докладчик прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора, когато в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници. В тази връзка въззивния съд намира, че правилно и обосновано районния съд е прекратил съдебното производство и е постановил връщане на делото на прокурора. От данните по делото се установява по категоричен начин, че при привличането в качеството на обвиняеми лица и техните разпити, обвиняемите П.С., А.К. и К.Т., са били без адвокатска защита, при наличие на основанията по чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК за задължително участие на защитник в процеса. Видно от протоколите от горепосочените процесуални действия, на тези трима обвиняеми не им е било изрично разяснено, че имат право на защитник, т.к. имат противоречиви интереси с другия обвиняем - С. С. който е имал  защитник – адвокат. В резултат, както правилно и обосновано е приел решаващия съд, в хода на ДП е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, довело до ограничаване на конституционно гарантираното правото на защита на обвиняемите П.С., А.К. и К.Т..

Съдът прецени като неоснователни доводите на прокурора, изложени в депозирания протест. Безспорно в ДП преценката относно наличието на противоречие в интересите на обвиняемите е на разследващия орган и наблюдаващия прокурор, но в случая тя е неправилна. При проведените разпити, всеки един от тримата обвиняеми П.С., А.К. и К.Т. е дал обяснение в смисъл, че били отведени на мястото от обв. С., той им посочил къде да копаят, като им дал лопати. Това не кореспондира с описаното от обв. С., който не се признава за виновен и сочи, че не са извършили кражбата, а кабелите са ги били намерили. Още повече, единият обвиняем – П.С., макар и формално в протокола му за разпит да е записано, че не се признава за виновен, ясно е заявил – „Съжалявам за стореното, това повече няма да се повтори. Разкайвам се за постъпките си. Ако С. не ми беше обяснил, че този кабел е неизползваем и един вид няма собственик, аз нямаше да отида да копая с него”. При това положение и дори единствено за противоречието в позицията на обв. С. – участващ в производството без защитник и тази на обв. С. – защитаван от адвокат, настоящият състав приема за правилен извода ЯРС, за наличие на противоречие в интереси на обвиняемите.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че протестираното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено, а делото да бъде върнато на РП – Ямбол за отстраняване на допуснатото нарушение.

 

Водим от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Ямболският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №232/01.03.2016 г., постановено по НОХД №263/2016 г. по описа на РС – Ямбол.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                    2.