Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57 30.04.2016г. гр.Ямбол
Ямболският Окръжен съд I-ви наказателен състав
На 30 март 2016 година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
И. ИВАНОВ
Секретар: Ив.З.
Прокурор: Ж.И.
Сложи на разглеждане
докладваното от съдия И.Иванов
ВНОХД № 68 по описа за 2016 год.
И ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
Присъда № 9/25.01.2016г. , постановена по НОХД № 769/2015г. Ямболският районен
съд е признал подсъдимия И.А.П. с ЕГН **********, за виновен в това ,че на
20.06.2013г. в местността „Х.М.” в землището на с.Б. , обл.Ямбол , посредством
свидетеля Г. С. *** – водач на комбайн клас „Мега 208”, собственост на „К.
2004” ООД , представлявано от управителя И.А.П. *** е осъществил самоволно, не
по установения от закона ред , оспорвано от Б.С.Б. *** , свое право на ползване
върху недвижим имот , находящ се в землището на с.Б. , ЕКАТТЕ *****,
представляващ нива в местността „Х.М.” с площ 4,1ха и № на БЗС *****-***** ,
като събрал реколтата – ожънал 15060кг. от засятата от Б.Б. в имота пшеница на
стойност 4 367,40лв., като случаят е немаловажен – престъпление по чл.323
ал.1 от НК, като след предупреждение от съответния държавен орган , незабавно е
възстановил първоначалното фактическо положение , поради което и на основание
чл.323 ал.3 от НК не го е наказал.
Признал
е подсъдимия И.А.П. за невиновен през
месец декември 2012г. в местността „Х.М.” , в землището на с.Б. обл.Ямбол да е
осъществил самоволно, не по установения от закона ред , оспорвано от Б.С.Б. свое
предполагаемо право на ползване върху недвижим имот находящ се в землището на
с.Б., ЕКАТТЕ *****, представляващ нива в местността „Х.М.” с площ 4,1 ха и № на
БЗС *****-*****, като го оградил с колове , препятствайки достъпа на Б.Б. до
имота и възможността да го обработва ,като случаят е немаловажен , както и да е
действал в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от
НК , поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така
предявеното му обвинение.
Със
същата присъда е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Б.Б. сумата
от 4 367,40лв. представляваща , причинени от деянието имуществени вреди ,
ведно със законната лихва , считано от датата на деянието , като иска за
разликата над присъдената сума до предявената такава от 6 777лн. Отхвърлил
като неоснователен и недоказан.
Със
същата присъда и осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Б.Б.
направените разноски по делото в размер на 1000лева.
Със
същата присъда е осъдил подсъдимия да
заплати направените от ОД на МВР гр.Ямбол разноски по делото в размер на
300лева в приход на Републиканския бюджет , направените разноски за вещи лица в
размер на **4 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС , както
и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
174,70лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.
Срещу Присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С. от ЯАК в качеството си на
упълномощен защитник на подсъдимия И.А.П. .Твърди се , че присъдата на ЯРС е постановена
в нарушение на закона¸правните изводи на съда са в пълно противоречие със
събраните по делото доказателства , което прави присъдата необоснована , а
признаването на подсъдимия за виновен , въпреки освобождаването му от наказание
е явно несправедливо.Сочи е че е имало споразумение между подсъдимия и Б. за
обработване на земеделските земи и конкретно за нивата от 4,1ха в местността „Х.М..Освен
това не е имало действителен спор между подсъдимия и Б..Обвинението не е
доказано по несъмнен начин поради което се настоява да бъде отменена присъдата
в наказателната и част и подсъдимия бъде признат за невиновен по предявеното му
обвинение.Настоява се да бъде отменена присъдата и в гражданската и част като
предявения граждански иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предвид
липсата на деликт , причинна връзка и увреждане на гражданския ищец.
Срещу присъдата в
законния срок е постъпила въззивна жалба от граждански ищец и частен обвинител Б.С.Б.
, чрез повереника си – адвокат Т.Х. от САК.Твърди се , че не следва да се
прилага нормата на ал.3 на чл.323 от НК , тъй като не са налице предпоставките
на същата , а относно второто обвинение по което подсъдимия оправдан , същото е
доказано и следва П. да бъде признат за виновен и по това обвинение.Настоява се
по първото обвинение да бъде наложено наказание на подсъдимия П. по чл.323 ал.1
от НК , а по второто обвинение да бъде признат за виновен по предявеното му
обвинение и му бъде наложено съответно наказание.
Въззивникът
И.А.П. се явява лично в съдебно заседание и със защитници – адвокат Н. и адвокат С. ***.Поддържа
се въззивната жалба по съображенията изложени в нея.В пледоарията си адвокат Н.
сочи имена на свидетели , които според него доказват наличното споразумение
между подсъдимия П. и гр.ищец и частен обвинител Б. по отношение ползването на
нивата от 41,1ха в местността „Х.М.” в землището на с.Б..Защитника на
подсъдимия твърди , че действително между подсъдимия и Б. е възникнал в един
момент спорно гражданско-имуществено правоотношение но то е било вече
решено.Точно обратното се твърди в пледоарията на адвокат С. а именно , че е
имало договоренност между подсъдимия и Б.
, че не имало действителен спор между двамата касателно процесната нива в
местността „Х.М..Настоява се да бъде отменена присъдата в наказателната и част
и подсъдимия бъде оправдан по предявеното му обвинение.Настоява се да бъде
отменена присъдата и в гражданската и част като предявения граждански иск бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въззиникът Б.С.Б. се явява лично
в съдебно заседание и със защитник – адвокат Т.Х. от САК.Поддържа се въззивната
жалба и подаденото възражение по съображенията изложени в тях.Настоява да бъде
изменена присъдата на ЯРС като по първото обвинение на подсъдимия П. бъде
наложено наказание по ч.323 ал.1 от НК , а по второто обвинение бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение и му бъде наложено съответно наказание.
В
съдебно заседание представителят на ЯОП ,намира атакуваната присъда на ЯРС за
правилна и законосъобразна и настоява да бъде потвърдена изцяло като правилна ,
законосъобразна и справедлива.
Въззивният съд, наказателно отделение, като
се запозна с изложеното в жалбите и
доводите на страните, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите
по 313 и сл. от НПК , установи следното:
Жалбата на въззивника П. е допустима, подадена в процесуалните срокове, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Жалбата на въззивника Б. е допустима
, подадена в процесуалните срокове , а разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.А.П. бил управител заедно и поотделно със съпругата си С. П.
на „К. 2004” ООД гр.Ямбол и чрез фирмата
си обработвал земеделска земя в землищата на няколко села на територията на
община Тунджа в т.ч. и в с.Б. обл.Ямбол. Свидетелят Б.С.Б. като регистриран
земеделски производител също обработвал земеделска земя в землището на с.Б..Няколко
поредни години Б. стопанисвал БЗС № *****-*****, находящ се в местността „Х.М.”,
който редовно декларирал за ползване в ОС „Земеделие”-Тунджа – Ямбол.През месец
март 2012г. Б. отново заявил пред ОС „Земеделие” – Тунджа-Ямбол използването на
този БЗС за участие в схемите за директни плащания а през месец юли 2012г.
подал и декларация по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ за стопанската 2012г.-2013г.
През този период между собствениците и ползватели на земеделски земи
нямало постигнато споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, а комасираното обработване
на земята се извършвало въз основа на устна уговорка между тях.В тази връзка в
началото на месец септември 2012г. по инициатива на част от земеделските производители
се провели няколко срещи.Поради непостигане на конкретни устни и писмени
договорености и появилите се претенции и съмнения у някои от земеделски производители
за неправомерно ползване на земеделска земя се взело решение да се извърши
измерване на използваните от всеки производител площи с джипиес система от
свидетеля Д..Измерването се извършвало в присъствие на собственика или
ползвателя на земята , като конкретно масивите обработвани от подсъдимия П. и
свидетеля Б. били измерени на 13.09.2012г. в тяхно присъствие.Данните се
докладвали от свидетеля Д. на свидетеля Ст.С. ¸който ги вписвал в бланка
„сборна ведомост”.След приключването на замерването се провела нова среща на
земеделските производители, на която присъствали свидетеля Б. и съпругата на
подсъдимия – свидетелката П..Било установено че свидетелят Б. обработвал с 90
дка в повече земеделска земя от тази за която разполагал с документи, докато
подсъдимия П. обработвал с 42 дка по-малко от действително притежаваната.Обработваните
от двамата общи масиви имали обща граница в местността „Х.М.” , където се
намирал БЗС № *****-***** , поради което свидетеля С. предложил на свидетеля Б.
да отстъпи в граничния участък 42 дка, още повече че част от нея била собственост
на подсъдимия и съпругата му, а за другата част имали сключени договори за
аренда.На срещата свидетеля Б. изразил принципно съгласие за постигане на
споразумение за ползването на земята , но тъй като в последствие не се
постигнала конкретна договореност между тях в началото на месец октомври 2012г.
свидетелят Б. засял процесния масив с пшеница сорт „Енола”.Земеделска земя Б.
описал в подадения на 27.11.2012г. пред ОД „Земеделие” анкетен формуляр.
Подсъдимият П. не се отказал от намерението си да ползва масива и заедно
със свидетеля П. поставили три дървени колчета с цел очертаване на границите
му.Същевременно виждайки , че земята е засята подсъдимия П. посетил дома на
свидетеля Б. и го уведомил за намерението си да обработва 42 дка намиращи се в
КВС № **.Тъй като масива бил вече засят , свидетеля Б. категорично се
противопоставил на намеренията му.
През следващите няколко месеца и подсъдимия П. и свидетеля Б. ,
извършвали агротехнически мероприятия в спорния БЗС , като при едно от тях
свидетеля Б. забелязал поставените от подсъдимия колчета.
На
22.02.2013г. свидетеля Б. подал жалба до ЯРП , с която искал да бъде направена
проверка дали действията които П. извършва в стопанисваната от заявителя земя
не съставляват престъпление по чл.323 от НК.По повод на подадената жалба в РУ
„Тунджа” била образувана преписка № *************. , като в хода на проверката
са били снети обяснения от подсъдимия П..
Въпреки
, че не било постигнато споразумение и при ясно изразеното несъгласие на
свидетеля Б. , подсъдимия П. да обработва земеделския блок в местността „Х.М.”
на 20.06.2013г. той наредил на свидетеля Г. да ожъне процесните 41 дка.На
същата дата свидетеля Б. отишъл до имота и установил , че е започнала жътвата ,
като заварил комбайни и товарен автомобил , с който се извозвало
зърното.Свидетелят Б. веднага сигнализирал на тел.112 и на място били изпратени
свидетеля К. и свидетеля С. и след тяхната намеса жътвата била
прекратена.Пожънатото зърно било претеглено и се установило , че същото възлиза
на 15060кг.Същото с протокол било оставено за отговорно пазене на подсъдимия П..
Според
заключението на изготвената по делото съдебно техническа експертиза част от
процесната нива с площ 4,1ха находяща се в местността „Х.М.” е собственост на
съпругата на подсъдимия , а друга наета под аренда от „К. 2004” ООД , като за
стопанската 2012-2013г. в землището на с.Б. е нямало регистрирано споразумение за
комасиране на земеделските земи.
От
заключението на комплексната техническа експертиза се установява че измерването
на ппроцесния масив с джипиес система е извършено
на 13.09.2013г.
Според
заключението на изготвената на ДП оценителна експертиза стойността на ожънатите
15060кг пшеница е 6777лв.
Съгласно
заключението на повторната оценителна експертиза пшеницата сорт „Енола” е на
стойност 4367,40лв..
Видно
от представената по делото Справка за съдимост подсъдимия И.А.П. е неосъждан.
Приетата
и от настоящия състав на ЯОС фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин частично от обясненията на подсъдимия П. , частично от
показанията на свидетелката П. и Б.Б., от показанията на свидетелите Л., С., И.
, П., Ст.Б.,Б., К., Ст.С. , Г., Д.С., Г.,
Ел.С., П. и Д. както и от приложените и приобщени писмени доказателства.
Правилно
и законосъобразно решаващият съд е кредитирал като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото показанията на свидетелите Л., С. , И. , П. , СТ.Б., Б.,
К., Ст.С., Г., Д.С., Г., Ел.С., П. и Д. ,дадени в хода на съдебното следствие по
настоящото дело.Правилно решаващият съд е кредитирал и показанията на свидетеля
Л., С. , Ст.Б., Г. и С. , дадени от тях в хода на досъдебното производство и
прочетени по съответния процесуален ред.Показанията на тези свидетели са
относими към предмета на делото и се подкрепят от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Правилно
и законосъобразно решаващият съд не е кредитирал показанията на свидетеля Б.Б.
в частта относно това , че е не е присъствал на срещи на земеделските
производители , че не е присъствал на извършеното замерване и не е бил запознат
с резултатите от него , както и че е обработвал 90 дка в повече земеделска земя
от тази за която разполагал с документи.В тази насока показанията му не се подкрепят
от показаният на свидетелите Л., С., ,Д. , Д.С., Ел.С. които са
незаинтересувани от изхода на делото и които сочат , както периода и мястото на
проведени срещи на земеделските производители ¸така и участието в тях на
свидетеля Б..
Правилно
и законосъобразно решаващият съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия П. и
показанията на свидетелката П. относно следните обстоятелства- че постигната
конкретна договореност със свидетеля Б. , подсъдимия да обработва спорния имот
, и че ще му бъдат възстановени разходите свързани със засяването на
пшеницата.Версията на подсъдимия П. и свидетелката П. , че правния спор със
свидетеля Б. е бил решен не се подкрепя от показанията на разпитаните по делото
свидетели и най вече от показанията на
свидетеля С..Този свидетел е бил в течение на възникналия спор между двамата ,
включително и участвал в разрешаването му, като е предложил решение в тази
насока.Видно от показанията му свидетеля С. не твърди в негово присъствие
свидетеля Б. изрично да е дал съгласие подсъдимия да ползва процесния имот , а
думите му били „да ние ще се оправим”, т.е заявил е намерение да разрешат спора
, но не и че са постигнали конкретна договореност.В тази връзка настоящият
състав счита , че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Л. в
тази насока, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от останалите
писмени и гласни доказателства.Твърдението на свидетеля С. , че в периода
м.февруари м.март 2013г. подсъдимия П. и свидетеля Б. са отишли при него ,
спорейки каква земеделска земя всеки един от двамата има право да обработва ,
обстоятелството че към този момент не е съставен протокол , както и факта , че
на 22.02.2013г. Б. е подал жалба в ЯРП сочат на липса на такава уговорка.Именно
и поради изложеното правилно решаващия съд не е приел версията на подсъдимия П.
и свидетелката П. , че за стопанската 2012г. – 2013г. за ползването на
земеделската земя в местността „Х.М.” е било постигнато споразумение със
свидетеля П..
Правилно
и законосъобразно решаващият съд е кредитирал заключението на повторната
оценителна експертиза , техническата експертиза и комплексната техническа
експертиза , които са пълни и ясни ¸изготвени от ВЛ притежаващи
необходимите знания и са неоспорени от страните по делото.
При
така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно ЯРС е приел,
че подсъдимият И.А.П. е осъществил както от обективна така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК ¸тъй като на 20.06.2013г. в местността „Х.М.”
в землището на с.Б. , обл.Ямбол , посредством свидетеля Г. С. *** – водач на
комбайн клас „Мега 208”, собственост на „К. 2004” ООД , представлявано от
управителя И.А.П. *** е осъществил самоволно, не по установения от закона ред ,
оспорвано от Б.С.Б. *** , свое право на ползване върху недвижим имот , находящ
се в землището на с.Б. , ЕКАТТЕ *****, представляващ нива в местността „Х.М.” с
площ 4,1ха и № на БЗС *****-***** , като събрал реколтата – ожънал 15060кг. от
засятата от Б.Б. в имота пшеница на стойност 4 367,40лв., като случаят е
немаловажен.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.323 ал.1 от НК
се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително или предполагаемо
право , което той осъществява самоволно не по установения от закона ред При
самоуправството винаги е налице предшестващо спорно имуществено
правоотношение.Субект на престъплението може да бъде само страна по имуществено
правоотношение.Между подсъдимия П. свидетеля Б. е възникнало спорно гражданско
имуществено правоотношение.Спорното право е било за ползването на земеделска
земя – нива площ 4,1ха , находяща се в местността „Х.М.” в землището на с.Б..Въпреки
оспорването от свидетеля Б. и при липса на постигнато споразумение за
стопанската 2012-2013г. в нарушение на чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ на инкриминираната
дата подсъдимия П. е разпоредил на свои служители да за почнат жътвата и е
пожънал 15060кг. пшеница.С тези си действия подсъдимия П. е извършил
самоуправство.След като е имало оспорване от свидетеля Б. , подсъдимия П. е
следвало да реализира своята претенция по общия исков ред пред граждански
съд.Подсъдимият обаче, вместо да ангажира гражданския съд сам е реализирал
претенцията си в нарушение на установения законов ред.
От
субективна страна правилно и законосъобразно решаващият съд е приел , че
подсъдимия П. е извършил престъплението при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл.11 от НК- същият е съзнавал общественоопасния му характер ,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е желаел настъпването
им.Подсъдимият П. е съзнавал , че нарушава установения от закона ред при
извършване на промяна на съществуващото фактическо положение , имал е и
представа относно липсата на съгласие за това от страна на свидетеля Б..
Правилно
и законосъобразно решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.323 ал.3 от НК ,
предвиждащ че дееца не се наказва , ако след предупреждение от съответния
държавен орган , незабавно възстанови първоначалното фактическо
положение.Правилно решаващият съд е приел , че са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл.323 ал.3 от НК поради следното: Самоуправните
действия са били осъществени на 20.06.2013г. На тази дата подсъдимия П. е бил
устно предупреден от държавен орган – полицейски инспектор при РУ „Тунджа”-Ямбол
да не извършва самоуправни действия.След предупреждението подсъдимия П.
незабавно е преустановил тези действия в резултат на което свидетеля Б. е
довършил жътвата.Освен това подсъдимия стриктно е изпълнил и даденото му
разпореждане от полицейския инспектор К. да транспортира зърното за съхранение в
складовата си база в с.Златари , за което е бил съставен протокол за отговорно
пазене и полагал грижи да не погине.
Правилно
и законосъобразно решаващият съд е приел , че през месец декември 2012г.
подсъдимия П. не е осъществил състава на престъплението по чл.323 ал.1 от
НК.Според обвинението самоуправните действия са се изразили в ограждане с
колове на нива в местността „Х.М.” в землището на с.Б. ¸като по този
начин е бил възпрепятстван достъпа на свидетеля Б. до имота.От доказателствата
по делото , в това число и от показанията на свидетеля Б. се установява , че
през стопанската 2012г. – 2013г. той е пръскал и торил процесната нива.т.е.
достъпа му до имота по никакъв начин не е бил затруднен в резултат на
поставените от подсъдимия колове и това действие не би могло да бъде възприето
като съставомерно по чл.323 ал.1 от НК.
Правилно
и законосъобразно решаващият съд е уважил предявения граждански иск за
имуществени вреди в размер на 4 367,40лв. ¸която сума съобразно
повторната оценителна експертиза представлява стойността на 15060кг.
пешеница.Налице е деликт и причинна връзка между самоуправните действия
/жътвата на 15060кг. пшеница/ и настъпилите вреди за гражданския ищец Б.Б..
Възраженията
на защитниците на подсъдимия П. , че е имало конкретна
договореност/споразумение/ между подсъдимия П. и свидетеля Б. за ползването на
процесната нива , както и , че не е имало спор между двамата по този въпрос , съдът
счита същите за неоснователни.
Версията
на подсъдимия П. и свидетелката П. , че правния спор със свидетеля Б. е бил
решен не се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели и най
вече от показанията на свидетеля С..Този
свидетел е бил в течение на възникналия спор между двамата , включително и
участвал в разрешаването му, като е предложил решение в тази насока.Видно от
показанията му свидетеля С. не твърди в негово присъствие свидетеля Б. изрично
да е дал съгласие подсъдимия да ползва процесния имот , а думите му били „да
ние ще се оправим”, т.е заявил е намерение да разрешат спора , но не и че са
постигнали конкретна договореност.В тази връзка настоящият състав счита , че не
следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Л. в тази насока, тъй като
същите са изолирани и не се подкрепят от останалите писмени и гласни
доказателства.Твърдението на свидетеля С. , че в периода м.февруари м.март
2013г. подсъдимия П. и свидетеля Б. са отишли при него , спорейки каква
земеделска земя всеки един от двамата има право да обработва , обстоятелството
че към този момент не е съставен протокол , както и факта , че на 22.02.2013г. Б.
е подал жалба в ЯРП сочат на липса на такава уговорка.Именно и поради
изложеното правилно решаващия съд не е приел версията на подсъдимия П. и
свидетелката П. , че за стопанската 2012г. – 2013г. за ползването на
земеделската земя в местността „Х.М.” е било постигнато споразумение със
свидетеля П..
Предвид
изложеното и на основание чл.338 вр. с 334 т.6 от НПК,Ямболският окръжен съд ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДВА Присъда № 9/25.01.2016г.
, постановена по НОХД № 769/2015г. по описа на Районен съд-Ямбол.
Осъжда подсъдимия И.А.П. с
установена по делото самоличност да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител Б.С.Б. направените по делото разноски в размер на 800лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.