Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 09 март 2012 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.Иванов

Секретар Ив.З.

Прокурор: Д.Л.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №67 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 10/25.01.2016 г. постановена по НОХД № 1205/2015 г. ЯРС е признал подсъдимия И.П.Б. за виновен в това, че на 28.02.2015 г., около 10.45 часа , в гр.Ямбол, на алеята от Старчески дом в посока центъра на града, в близост до южния край на парк „Боровец”, при управлението на МПС – АТВ „ **********” е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП, като е предизвикал ПТП с пешеходката Т.А.С., поради което и по непредпазливост и е причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на долния край на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник и епидурален и интерацеребрален хематом в дясната теменно тилна област на главата, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на Т.А.С. ***, поради което и на осн. чл.343 ал.1 б.”б” вр. с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване два пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две години. На осн. чл.343г от НК съда е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимия Б. е признат за невиновен при извършване на деянието да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата визирани в чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и го е оправдал по така предявеното му обвинение.

Със същата присъда подс.Б. е осъден да заплати на гр.ищец Т.А.С. сума в размер на 2025 лв. за причинени имуществени вреди от престъплението и сума в размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от 28.02.2015 г. до окончателното им изплащане.

Със същата присъда подс.Б. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 1789,75 лв. в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол, 18 лв. в полза на бюджет на съдебната власт по сметка на ЯРС и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 481 лв.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия И. П.Б. в наказателно осъдителната и гражданската и части. В жалбата се излагат съображения за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на обжалваната присъда. Сочи се, че наложеното на въззивника наказание пробация, с пробационни мерки – тази от две години безвъзмезден труд в полза на обществото е явно несправедлива, като се иска намаляване на размера и на минимума.Като явно несправедливо се сочи и лишаването на въззивника от право на управление на МПС за срок от шест месеца от влизане на присъдата в сила. Излагат се съображения, че за да определи наказанията по вид и размер съда в недостатъчно е оценил и не се е съобразил със степента на обществена опасност на личността му, подбудите за осъществяване на деянието и другите смекчаващи доказателства, като е приложил такова при отегчаващи отговорността обстоятелства. Като недостатъчно оценено е визирано и обстоятелството, че въззивника съжалява за извършеното. Излагат се и съображения, че съда не се е съобразил и с обстоятелството, че пострадалата е съпричинител на деянието с поведението си. Сочи се и, че следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат, в размер на по големия такъв – 800 лв. Прави се искане за изменение на обжалваната присъда, като се намали наложеното наказание и размера на уважения граждански иск и разноски.

Участващия по делото прокурор излага съображения за неоснователност на жалбата, като иска оставянето и без уважение и потвърждаване на постановената първоинстанционна присъда.Излага съображения , че производството е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие, в което въззивника е признал изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съотнесени неговите самопризнания към останалия по делото доказателствен материал налага извода за доказано по безспорен и несъмнен начин на осъщественото от въззивника деяние с оглед на определената му правна квалификация. Определеното наказание е съобразено с обществената опасност на осъщественото деяние и личността на извършителя, като се явява и справедливо.

Гражданския ищец и частен обвинител Т.С. участва в производството чрез редовно упълномощен повереник. Излага съображения за неоснователност на жалбата , като иска оставянето и без уважение и потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание въззивника Б. участва лично и чрез редовно упълномощен защитник.Лично и чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направените искания.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата като подадена в срок от страна имаща право,а и интерес от това е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:

Приетите за установени от решаващия съд фактически обстоятелства са правилни и кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства , в условията на съкратено съдебно следствие по чл.372 т.2 от НПК. Направеното от въззивника подсъдим самопризнание се подкрепя в пълнота от събраните в хода на досъдебното производство доказателства , а именно показанията на свид.Т.С., Ст.Х., Т.А., Ж.Ч., Ст.К., Ст. С., Н.К., протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2015 г. ведно с фотоалбум, медицински документи на пострадалата Т.С., Фактура №0000013492/12.03.2015 на МБАЛ”Д-р Ив.Селимински” АД гр.Сливен ведно с фискален бон, Фактура №0000072418/04.03.2015 г. на МБАЛ „Свети Пантелеймон” АД гр.Ямбол, Тройна автотехническа експертиза, писмо изх.№2801-18529/11.11.2015 г. на Община Ямбол,Съдебно медицинска експертиза по писмени данни №52/2015 г., справка в база данни КАТ, справка за съдимост.

Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството , че въззивника И.Б. е правоспособен водач на МПС , като притежава свидетелство за управление на МПС № ******** категории В, С, АМ, ТКТ .

На 28.02.2015 г. , около 10.45 часа в гр.Ямбол , в южната част на парк „Боровец” по алея от Старчески дом , посока центъра на гр.Ямбол, представляваща улица отворена за обществено ползване-общинска собственост, се движел АТВ Ямаха гризли 700 управляван от въззивника подс.Ив.Б..Управлението на АТВ въззивника Ив.Б. осъществявал в условия на добра видимост на дневна светлина , по суха запазена асфалтова пътна настилка, без маркировка.

По същото време и при същите пътни и климатични условия идвайки от посока ул.”Генерал Заимов” движейки се по посока ресторант”Боровец”, към алеята по която се движело АТВ, управлявано от въззивника Б., приближавала въззиваемата Т.С.. С. изкачила стълбите, прекосила тротоарната равнина и продължила по платното за движение, пресичайки го перпендикулярно спрямо надлъжната ос на пътя, предвижвайки се със скорост около 3,2 км/ч.

Към този момент мястото на което Т.С. пресичала платното за движение приближил въззивника Ив.Б., управлявайки АТВ със скорост около 38 км/ч. Виждайки въззиваемата С. въззивника Ив.Б. не я пропуснал да пресече платното за движение, а отклонил посоката на движение на АТВ на дясно, към десния тротоар, търсейки по този начин възможност да се отдалечи от нея.При това десните гуми на АТВ контактували с вертикалната равнина на бордюра, в резултат на което и при наличния страничен натиск същото изгубило устойчивост и се завъртяло на 180 градуса наляво по надлъжната си ос, установявайки се с гумите нагоре. При безконтролното движение на АТВ последвал удар между него и пешеходката, при което на същата били причинени телесни увреждания.

От заключението на изготвената по делото и приобщена към доказателствата по същото съдебно медицинска експертиза по писмени данни №52/2015 г. се установява, че в резултат на ПТП на въззиваемата Т.С. са причинени счупване на долния край на дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок около 3-4 месеца, при обичаен ход на развитие на оздравителните процеси. При извършените прегледи и изследвания са били установени данни за наличие на епидурален хематом в дясната теменно – слепоочна област на главата и интрацеребрален хематом в тилнотеменната област на дясната голямомозъчна хемисфера. Установените епидурален и интрацеребрален хематоми в дясната теменно-тилна област на главата наложило извършване на оперативна интервенция с цел премахването им, са причинили на въззиваемата С. разстройство на здравето, временно опасно за живота и.

За осъщественото лечение въззиваемата Т.С. е заплатила сума в общ размер на 2025 лева.

От заключението на изготвената по делото и приобщена към доказателствата тройна автотехническа експертиза се установява, че при създалата се аварийна ситуация основните мерки, които е следвало да предприеме водача на АТВ за да предотврати ПТП е следвало да приложи аварийно спиране. Появата на пешеходката не е имала внезапен характер, като избраната скорост на АТВ му е позволявала да спре безпроблемно пред възникналото препятствие. Реакцията му с волана , завивайки надясно, е довела до последващи непредвидими резултати – загуба на равновесие и последващо преобръщане на АТВ, съпроводено със сблъсък в пострадалата.

При управлението на автомобила въззивника подсъдим Б. е нарушил правилата за движение , а именно визираните в чл.20 ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. По делото е безспорно доказано, че въззивника Б. е нарушил посочената разпоредба на ЗДвП, като същото се намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Видно от заключението на назначената АТЕ непосредствени преди сблъсъка водача на АТВ е направил опит да избегне сблъсъка, завивайки надясно, като АТВ е ударило пешеходката с външните си габарити, в процеса на преобръщане наляво.Като не е предприел действия по спиране на движението на АТВ , предвид наличието на пресичащата пешеходка, а е реагирал с кормилната уредба в резултат от което е последвал удар на гумите на АТВ в десен бордюр, въззивника е изгубил контрол върху управляваното от него АТВ и е нарушил визираните правила на ал.1 на чл.20 ЗДвП.

Характера на причинените на въззиваемата Т.С. телесни повреди, а именно две средни такива по смисъла на чл.129 от НК е безспорно установен от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза.

Настоящия състав на въззивния съд споделя изцяло приетото от решаващия съд, че нарушаване на разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП няма дял в настъпването на ПТП. Разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП е обща и съгласно практиката на ВКС при кумулативно нарушаване на общи и специални разпоредби на ЗДвП следва да се вменят във вина на подсъдимия само специалните разпоредби , каквато в случая е тази на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Що се касае до разпоредбата на ал.2 на чл.20 от ЗДвП, както правилно е посочил решаващия съд АТЕ в заключението си сочи, че избраната от водача на АТВ скорост е позволявала да спре безпрепятствено , преди да достигне мястото на което въззиваемата е пресичала платното за движение. ПТП е настъпило в резултат на неправилна реакция на въззивника с кормилната уредба, вместо със спирачната, като избраната от него скорост няма дял в настъпването на ПТП.

По тези съображения счита, че извода на решаващия съд, че въззивника подсъдим Б. следва да бъде признат за невиновен в това да е осъществил престъпното деяние по вмененото му обвинение като е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП , тъй като първата е обща такава, а втората нямат дял в настъпването на ПТП , респективно и на неправомерния резултат.

Въззивния съд счита , че и правните изводи на решаващия съд , направени след анализ на правилно установените фактически обстоятелства са правилни , законосъобразни и обосновани.Проверяващата инстанция споделя напълно дадената от решаващия съд правна квалификация на деянието по чл.343 ал.1 б.Б вр. с чл.342 ал.1 от НК , тъй като въззивника Б. на инкриминираната дата и място , при управлението на МПС е нарушил правилата за движение визирани в чл. 20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Т.С. две средни по характер телесни повреди. Изложените от решаващия съд правни изводи са обосновани и напълно се приемат от въззивната инстанция. Безспорно установено е , че при управлението на МПС въззивника подсъдим Б. е нарушил посочената разпоредба на ЗДвП и нейното нарушаване има дял за настъпилото ПТП , като в резултат на същото са и причинените средни по характер по смисъла на чл.129 от НК телесни повреди на С. – безспорно установени от заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза. Безспорно установено от обективна страна е , че причина за настъпването на ПТП е обстоятелството, че въззивника Б., при наличието на препятствие на пътя, каквото е била въззиваемата С. е предприел действия не по спиране на движението на управляваното от него АТВ, а такива по завиване на дясно, като при последвалия удар на АТВ в десен бордюр е изгубил управлението на същото. Загубвайки устойчивост АТВ се е завъртяло на 180 градуса наляво по надлъжната си ос и се е установило с гумите нагоре. Именно при безконтролното движение на АТВ и в резултат на последвалия удар на въззиваемата С., респективно и падането и на земята със съответната сила са настъпили и съставомерните телесни увреждания. От субективна страна деянието е осъществено при непредпазливост , като в тази насока настоящия състав на въззивния съд споделя изцяло изводите на решаващия такъв , като счита за ненужно да ги приповтаря в пълнота.

Правилно , законосъобразно и обосновано решаващия съд при определяне на наказанието на въззивника подсъдим Б. по вид , размер и начин на изтърпяване е съобразил от една страна сравнително високата степен на обществена опасност на осъщественото , както и предвид реално настъпилия престъпен резултат и от друга страна сравнително ниската степен на обществена опасност на личността му. Безспорно въззивника подсъдим Б. е млад човек , с чисто съдебно минало, като осъщественото се явява инцидентен случай в живота му. Направените самопризнания и изразеното съжаление за осъщественото правилно и обосновано са мотивирали решаващия съд за определяне на наказание на въззивника по вид и размер. Определеното му при условията на чл.54 от НК , при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства наказание по втората алтернатива на текста , по вид пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от две години, се явява справедливо и съответно на степента на обществена опасност на осъщественото и личността му , като в пълнота осъществява и целите визирани в чл.36 от НК , а именно възпитателна и възпираща както по отношение на въззивника подсъдим , така и на обществото. Наложеното кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца също е съобразено със закона и степента на обществена опасност на деянието и дееца.

За това и съда счита , че не могат да се споделят доводите на въззивника подсъдим Б. за явна несправедливост на наложеното му наказание , както предвид наложеното такова по вид , така и предвид определения му размер.

Настоящия състав на въззивния съд намира , че не могат да се споделят доводите на въззивника за явна несправедливост на наложеното му наказание и предвид не прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. За да се определи наказанието на въззивника при условията на чл.55 от НК е необходимо да се установи , че е налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , като и най-ниското предвидено в текста наказание да се явява несъразмерно тежко на осъщественото. В конкретния случай съда не констатира наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство , както и на многобройни такива.Както вече бе посочено при определяне на наказанието на въззивника – подсъдим решаващият съд е взел предвид както самопризнанията и чистото му съдебно минало , така и изразеното съжаление и направените самопризнания. За това и именно е определил наказанието в този размер.Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са многобройни такива.А и най-ниското предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко съотносимо на осъщественото. Наложеното наказание, както вече бе посочено е по втората алтернатива на текста – пробация, като вида и броя на пробационните мерки, както и техния размер са съобразени с тежестта на реално осъщественото.

Настоящия състав на въззивния съд намира за обоснована и законосъобразна обжалваната присъда и в гражданско осъдителната и част. Имуществените вреди са определени от съда на базата на направените от въззиваемата С. разноски по лечението на причинените и от престъплението телесни увреждания. Що се касае до размера на причинените и неимуществени вреди то те са съобразени с болките и страданията които са и били причинени както към момента на причиняването им, така и в процеса на лечението. Касае се за причинени и две по характер средни телесни по смисъла на чл.129 от НК повреди.Видно от заключението на назначената и осъществена съдебно медицинска експертиза на въззиваемата С. е било причинено закрито счупване на тялото /диафизата/ на раменната кост, като по този повод е била приложена имобилизираща превръзка на мишницата. На лице е трайно затрудняване движението на десен горен крайник, като затруднението на движението на увредения крайник при такива счупвания продължава около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителните процеси. На лице е продължителен период от време през който въззиваемата С. е търпяла болки и страдания свързани с тази и причинена телесна повреда. Що се касае до телесната повреда изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, то съгласно експертизата установените епидурален и интрацеребрален хематоми в дясната тилно-теменна област на главата е наложило извършване на оперативна интервенция с цел премахването им. Оперативната интервенция е осъществена, тъй като опасността за живота идва от възможността установените хематоми вследствие компресия на околните мозъчни структури да доведе до настъпване на оток на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол и да се наруши функцията на сърдечно-съдовият център, които се намират в мозъчния ствол и да настъпи смъртта на пострадалата – т.е. осъществяване на същата е било жизнено необходим за пострадалата. Видно от възпроизведените в експертното заключение данни от епикризата на пострадалата от МБАЛ”Д-р Иван Селемински „ АД гр.Сливен операцията на пострадалата е била извършена на 05.03.2015 г., при протекъл без усложнения следоперативен период, като като изход от заболяването е посочена остатъчна латентна левостранна хемипареза в стадий на обратно развитие и препоръки за консултации и продължаване на лечението. Съчетано болките и страданията от двете причинени на пострадалата телесни повреди, с последиците от същите за периода на лечение са значителни такива и правилно и законосъобразно решаващия съд и приел, че за овъзмездяването им въззивника следва да заплати сума в размер на 10 000 лева, ведно с лихвите от датата на увредата до окончателното им изплащане, като в този си размер се явява достатъчен и справедлив.

Настоящия състав на въззивния съд не споделя доводите на въззивника касателно съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалото лице. Видно от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза водача на АТВ е имал обективна / техническа/ възможност да възприеме пешеходка на тротоарната равнина, в близост до платното за движение от разстояние 110-115 метра, като към момента на реакция на водача за завиване надясно пешеходката е била извън опасната зона за спиране и ако водача към този момент е реагирал не с кормилната, а със спирачната уредба посредством аварийното и задействане, удара е можело да бъде избегнат. Действията на въззивника - реакцията му с волана завивайки надясно е довела до последващи, непредвидими резултати – загуба на равновесие и последващо преобръщане, съпроводено със сблъсък в пострадалата пешеходка. Т.е навлизането на пострадалата на пътното платно е било такова на разстояние даващо възможност на въззивника да спре, тъй като същото не е било в опасната зона за спиране и само и единствено действията му са довели до загуба на непрекъснатия контрол над управляваното от него ППС, респективно при завоя на дясно при което десните гуми на ППС контактуват с вертикалната равнина на бордюра, вследствие на което при наличния страничен натиск АТВ губи устойчивост и се обръща напречно наляво спрямо посоката си на движение, завъртайки се на 180 градуса наляво по надлъжната си ос и установявайки се с гумите нагоре, като в процеса на преобръщане се е осъществил и удар на АТВ в пресичащата пътното платно пострадала. За това и липсва основание да се счете, че пострадалата има дял в настъпването на ПТП.

Неоснователно се явява и искането на въззивника Б. за намаляване на размера на присъдените на пострадалата С. направени разноски в производството, като за такива се приемат само заплатените по договор за правна помощ с един адвокат повереник. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК при признаване на подсъдимия за виновен съда го осъжда да заплати и направените от частния обвинител и гражданския ищец разноски, като липсва законова възможност за присъждането им частично. Пострадалата Т.С. е конституирана в процеса в качество на граждански ищец и частен обвинител, въззивника подсъдим е признат за виновен и са уважени изцяло предявените от гражданската ищца искове за причинени и имуществени и неимуществени вреди, поради което правилно и обосновано решаващия съд е осъдил въззивника Б. да и заплати направените по делото разноски, така както са осъществени.

От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му поради което и на осн. чл.338 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №10/25.01.2016 г. постановена по НОХД № 1205/2015 г. по описа на Районен съд Ямбол. .

Решението не подлежи на обжалване и протестиране .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.