Р Е Ш Е Н И Е

№ 56 19.04.2016г. Гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 30 март 2016година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

И И.

Секретар Ив.З.

Прокурор Живко Илиев

Разгледа докладваното от съдията Жекова

внохд. № 64 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия А.М.И., депозирана чрез защитника му адв.А.К. *** и по жалба на въззивника- граждански ищец и частен обвинител В.С., депозирана чрез повереника му адв.М.А. против присъда № 164/15.12.2015г.постановена по нохд № 1309/2013г.по описа на Ямболския районен съд.

С процесната присъда подсъдимия А.М.И. е признат за виновен в това, че на 18.12.2012г.около 19 часа в гр.Ямбол, до рампа на Ортопедично отделение на МБАЛ „Св.Пантелеймон” АД- гр.Ямбол е причинил на В.М.С. средна телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия в резултат контузия на главата, със сътресение на мозъка протекло с изпадане в безсъзнателно състояние, като подсъдимия макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.129, ал.1 и 2, вр.с чл. 63 ал.1 т.3 и чл.54 НК му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

На основание чл.69 ал.1, вр.с чл.66 ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият И. е осъден да заплати на гражданския ищец С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 12 500лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до 15 000лв.е отхвърлен като неоснователен.

Като неоснователен е отхвърлен предявеният иск от С. против подсъдимия И. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 890лв.

Постановено е приложеното по делото веществено доказателство запалка да бъде върната на собственика подс. И., а памучен тампон да бъде унищожен.

Подс. И. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 1650лв.на гражданския ищец и частен обвинител С., 170лв. приход на републиканския бюджет, по сметката на ОД МВР Ямбол, 20лв.по сметката на ЯРС и 500лв.държавна такса.

Във въззивната жалба на подс.А.И. се навеждат доводи за необоснованост на присъдата, тъй като по делото не са събрани доказателства за авторството на деянието и за характера на телесната повреда. Твърди се, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения свързани с правото на защита на подсъдимия, тъй като му е отказано събиране на още доказателства. Тъй като инкриминираната средна телесна повреда се изразява в изпадане в безсъзнателно състояние се сочи, че съда е следвало да назначи тройна съдебномедицинска експертиза за да се гарантира правото на защита на въззивника.

Депозирано е и писмено допълнение към въззивната жалба в което се оспорва отново авторството на деянието. Твърди се, че на съдебното следствие са събрани противоречиви гласни доказателства относно броя на хората нанасящи удари на пострадалия, както и кой точно е причинил инкриминираната средна телесна повреда. На това основание се иска въззивния съд да отмени осъдителната присъда на районния съд и да постанови нова, с която да оправдае изцяло подсъдимия и да отхвърли уважения граждански иск за причинени неимуществени вреди.

Въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител С. е бланкетна, като се оспорва размера на наложеното наказание и размера на гражданския иск за причинени неимуществени вреди. Иска се въззивният съд да постанови решение с което да увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода и да уважи предявения граждански иск в пълния му размер от 15 000лв.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на депозираните въззивни жалби от подсъдимия и гражданския ищец, като счита постановената присъда на районния съд за правилна, обоснована и законосъобразна. На това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди изцяло.

Въззивникът- граждански ищец и частен обвинител В.С. участва чрез повереника си адв.М.А., чрез която поддържа жалбата си и оспорва жалбата на подсъдимия. Пледира се, че предявения граждански иск за репариране на причинените от престъпление неимуществени вреди е доказан в пълния му размер, тъй като причинената телесна повреда е с тежки последици за пострадалия, тъй като е изпаднал в емоционални и психически състояния, които са продължили за продължителен период от време. Същия е млад човек и продължителната изолация от приятели и познати се е отразила изключително зле на емоционалното му състояние. На това основание се иска уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер от 15 000лв. Относно жалбата на подсъдимия се сочи, че същата е неоснователна , тъй като по делото са събрани безспорни доказателства както за авторството на деянието , така и за характера на причинената телесна повреда.

Въззивникът- подсъдим А.И. участва в съдебно заседание лично и със защитник адв.К., чрез която поддържа изцяло възивната жалба и допълнението към нея като прави искане съдът да отмени присъдата и на основание чл.302 НПК да го оправдае изцяло. Прави се и искане да се отхвърли изцяло и предявения граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Пледира се и алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Ямболският окръжен съд в настоящия съдебен състав след като обсъди доводите във въззивните жалби, пледоариите на защитника на подсъдимия И. адв.К. и на повереника на въззивника граждански ищец и частен обвинител С. адв.А. и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Въззивните жалби на подсъдимия и гражданския ищец и частен обвинител са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страни имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество жалбата на подсъдимия е частично основателна, а тази на гражданския ищец и частен обвинител е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства, като същата се приема изцяло от проверяващата инстанция.

Безспорно е установено, че на 18.12.2012г.вечерта пострадалият В.С. заедно със св.С.С и Д. Х се намирали в бар „Американо” гр.Ямбол. В същия бар бил и подсъдимият А.И., но с друга компания. В един момент пред заведението възникнал конфликт между Д.Х и подсъдимия, при което първия бил ударен в областта на окото. Виждайки раната на Х, С. и С. го откарали с лек автомобил до МБАЛ „Св.Пантелеймон” АД гр.Ямбол за оказване на медицинска помощ. Докато Х бил в спешния център свидетелите останали навън на рампата пред ортопедично отделение за да изчакат приятеля си. По същото време с автомобил в болницата пристигнали подсъдимият придружен от чичо си св. И И. и още един неустановен мъж и веднага се насочили към С. и С.. Св.С. успял да избяга, а подсъдимия, св.И. и неустановеното лице започнали да нанасят удари на постр.С.. В един момент подсъдимият му нанесъл силен юмручен удар в областта на главата, от който С. паднал на земята, а подсъдимия и св.И. продължили да го ритат в областта на главата и тялото. При нанасянето на един от ударите подсъдимият се засилил и с крак ударил С. в областта на главата, при което последния изпаднал в безсъзнание. Очевидец на побоя е св.В- санитар в болницата, която се опитала да разтърве пострадалия, но подсъдимият я бутнал за рамото за да я отстрани. След това свидетелката започнала да вика за помощ, а подсъдимия, св.И. и неустановеното лице напуснали мястото на инцидента. При св.С. пристигнал св.Р.Г- дежурен лекар в спешно отделение, който установил изпадането му в безсъзнание и заедно с дежурните медицински сестри успели да го качат на количка и да го откарат в спешно отделение. След това С. бил настанен на лечение в хирургично отделение при МБАЛ „Св.Пантелеймон”АД – гр.Ямбол. На 21.12.2012г. бил изписан и продължил лечението в домашни условия. В продължение на три месеца имал силно главоболие, световъртеж и болки в областта на очите и челюстта. Лесно се изморявал, не бил в състояние да чете, а по това време бил студент. Ограничил и социалните си контакти.

От заключението на изготвената по досъдебното производство и изслушана на съдебното следствие съдебно- медицинска експертиза от д-р Чаушев е видно, че на В.С. е причинено следното: контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние, две разкъсно- контузни рани в областта на лявата половина на главата, двустранен периорбитален хематом с масивен оток на тъканите и кръвоизливи в областта на дясната очна ябълка. Получил е и счупване на коронката на горния ляв кучешки зъб, който е бил изкуствено изграден и част от дъвкателната повърхност на ІV зъб от същата страна.

Контузията на главата със сътресение на мозъка, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Опасността за живота идва от възможността безсъзнателното състояние да доведе до затормозяване функцията на жизненоважните центрове намиращи се в мозъчния ствол, които са център на дишането и сърдечно- съдовия център и да настъпи смъртта на пострадалия. Опасността за живота е била временна и е съществувала в първите два дни от травматичния процес. Останалите увреждания са причинила на пострадалия временно разстройство на здравето , неопасно за живота му.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени при възникналия инцидент.

Експертизата е приобщена към доказателствения материал, чрез нейното прочитане и разпит на вещото лице на съдебното следствие.

Подсъдимият А.И. е роден на ***г. и към момент на извършване на извършване на деянието е бил на 17 години. Същия е с чисто съдебно минало, не се е водил на отчет в ДПС. Бил ученик в ПГ ”Васил Левски” гр.Ямбол.

За да приеме за установена изложената фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е кредитирал напълно показанията на свидетелите С., В, Г и Х, които са логични , последователни и напълно кореспондират помежду си.

Не се споделят доводите в жалбата на подсъдимия за недоказаност авторството на деянието, тъй като в тази насока са събрани безспорни и убедителни доказателства. Св.Н В е очевидец на нанасянето на побой от подсъдимия на пострадалия С., като същата подробно обяснява действията на подсъдимия и състоянието на пострадалия след побоя. Първата инстанция правилно е кредитирала нейните показания, тъй като същата е незаинтерисована от изхода на делото в предвид обстоятелството, че не познава нито подсъдимия нито пострадалия. Показанията на свидетелката напълно кореспондират с тези на пострадалия С., поради което правилно и обосновано съдът е кредитирал напълно и неговите показания. В подкрепа на авторството на деянието е и извършеното от св.В разпознаване на лица от 12.03.2013г., при което същата е разпознала подс.И. като един от нападателите на пострадалия С.. Обстоятелството, че в побоя са участвали и други две лица- св.И И. /чичо на подсъдимия/ и друго неустановено лице не снема отговорността на подсъдимия от извършеното деяние, тъй като същия носи отговорност за собствените си действия и за резултата от тях.

Правилно и обосновано съдът не е кредитирал показанията на св.И И., който отрича на посочената дата и място той и племенника му подс.И. да са нанасяли побой на С.. Показанията на свидетеля се опровергават от тези на свидетелите В и С., а и е логично И. да отрича собствените си действия и тези на подсъдимия, тъй като в противен случай би уличил и себе си в извършване на престъпление. Правилно не са кредитирани показанията на св.Р.Д, който твърди, че намирайки се пред бар „Американо” гр.Ямбол св.С. е ударил подсъдимия И., тъй като тези негови твърдения не се подкрепят от останалите събрани доказателства.

Характера на причинените телесни повреди на св.С. една средна и лека са доказани по безспорен и несъмнен начин от заключението на съдебно- медицинската експертиза и показанията на вещото лице д-р Чаушев. По отношение изпадането на С. в безсъзнателно състояние съдът кредитира напълно показанията на свидетеля д-р Р.Г, който го прегледал непосредствено след побоя и е категоричен, че С. е бил в гърч и в безсъзнание. Същото сочи и св.В. По тези съображения съдът намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба на подсъдимия за недоказаност на средната телесна повреда и за необходимостта от назначаване тройна съдебно- медицинска експертиза. Контузията на главата със сътресение на мозъка, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние по своя характер представлява средна телесна повреда , тъй като е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Изпадането в безсъзнание се доказва със свидетелски показания, като районният съд правилно и обосновано е приел, че показанията на св. Р.Г- лекар в спешно отделение са достатъчно убедителни и компетентни за да се установи това обстоятелство.

Като неоснователни се приемат доводите в жалбата на подсъдимия за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, поради отказа на съда допусне до разпит свидетел, който да свидетелства за инцидента предхождащ извършването на престъплението- пред бар „Американо”, гр.Ямбол. Съдът не е длъжен да допусне всички поискани от страните доказателства, а само тези които са относими към предмета на доказване и тези, които ще установят факти и обстоятелства за които липсват доказателства. По инициатива на подсъдимия е допуснат до разпит и съответно е разпитан Р. И., който свидетелства за инцидент пред бар „Американо”, поради което съда правилно и обосновано е направил отказ да конституира и друг свидетел, който да свидетелства за същия инцидент.

При така приетата фактическа обстановка районният съд е направил правилен, законосъобразен и обоснован правен извод, като е приел, че подсъдимият А.И. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като на 18.12.2012г.около 19 часа в гр.Ямбол, до рампа на Ортопедично отделение на МБАЛ „Св.Пантелеймон” АД- гр.Ямбол е причинил на В.М.С. средна телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия в резултат контузия на главата, със сътресение на мозъка протекло с изпадане в безсъзнателно състояние, като подсъдимия макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Деянието е извършено от подс.И. от обективна страна, тъй като същия, чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в областта на главата на В.С. му е причинил множество травми , които се квалифицират като средна и лека телесна повреда. При причиняване на няколко различни по характер телесни повреди деянието се квалифицира по най- тежкия резултат какъвто е в случая е средната телесна повреда и тя поглъща по- леката такава.

От субективна страна престъплението е извършено при евентуален умисъл , като в тази насока съдът споделя доводите на първата инстанция и е ненужно да ги преповтаря.

По съображения изложени по- горе съдът намира жалбата на подсъдимия в частта, в която се оспорва авторството на деянието и характера на телесната повреда за неоснователни.

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

За да осъди подсъдимия И. на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода съдът е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е наложил справедливо наказание съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия. Въззивната инстанция не приема доводите в жалбата на подсъдимия, че наложеното му наказание е прекалено тежко и е несъобразено с неговата личност. Подсъдимият е проявил упорита престъпна воля и неоправдана агресия нанасяйки множество удари с крака и ръце спрямо пострадалия. Причинил е телесни увреждания на млад 25 годишен студент, който по никакъв начин не е провокирал нито с думи нито с действия подсъдимия, като дори не е успял и да се защити. По тези съображения наложеното наказание е справедливо като не се споделят доводите и в жалбата на пострадалия за увеличаване неговия размер.

Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.69 ал.1, вр.с чл.66 ал.1 от НК, тъй като за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.

Относно гражданските искове:

При горния изход на делото районният съд правилно е приел, че искът предявен от пострадалия С. против подсъдимия И. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е основателен.

Уважавайки предявеният иск в размер на 12 500лв.съдът обаче значително е надценил претърпените болки и страдания, продължителния период на изолация и възстановяване, като счита, че искът следва да бъде намален на 10 000лв. Обезщетение в този размер е съобразен с вида и характера на причиненото увреждане, както и с обстоятелството, че освен причинената средна телесна повреда на пострадалия са причинени и леки такава изразяващи се в причиняване на временно разстройство на здравето неопасно за живота му. Отчетени са претърпените болки, страдания и времето за тяхното отшумяване. В тази насока правилно са кредитирани показанията на св. Атанасов, който е посещавал С. в болницата , а след това и в дома му и свидетелства за здравословното му състояние и за причинената психическа травма от това. По тези съображения следва да бъде отхвърлен искът за разликата над 10 000лв. като неоснователен и недоказан. По тези съображения намира искането на подсъдимия за намаляване размера на гражданския иск за причинени неимуществени вреди за основателно.

С оглед намаляването размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да бъде намалена и присъдената държавна такса от 500лв.на 400лв.

Присъдата в частта, в която е отхвърлен предявения граждански иск за причинени имуществени вреди не е обжалван от гражданския ищец, поради което е влязла в сила и не подлежи на обжалване.

По изложените по- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди, като същото бъде намалено от 12 500лв.на 10 000лв., както и в частта относно размера на държавната такса и същата бъде намалена от 500лв.на 400лв. Присъдата в останалата й част следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

При горния изход на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В.С. направените от него разноски за въззивната инстанция в размер на 1 200лв.

Водим от горното и на основание чл. 334 т.3 и т.6, вр.с чл.338 от НПК, Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 164 от 15.12.2015г. постановена по нохд № 1309/2013г.по описа на Ямболския районен съд както следва:

намалява размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от 12 500лв.на 10 000лв., като отхвърля иска за разликата над 10 000лв и

намалява размера на присъдената държавна такса от 500лв.на 400лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА подсъдимия А.М.И. /с установена по делото самоличност/ да заплати на В.М.С. направените от него разноски на въззивната инстанция в размер на 1 200лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове:1. 2.