Р Е Ш Е Н И Е
№__50_____ 07.04.2016 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ти въззивен наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
И. ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М.
К.
прокурор Д.
Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД №58 по описа на ЯОС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по
реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на К.Д.Й.,
срещу Присъда №181/17.12.2015 г. постановена по НОХД №639/2015 г.
по описа на РС - Елхово, с която въззивникът е признат за виновен в
това, че на 05.09.2014 г., около 17.30 часа в с. Гранитово, обл. Ямбол,
на ул. „С.С.“ в близост до дом №5, противозаконно присвоил чужда вещ, която
попаднала у него случайно, а именно 1 бр. агне на стойност 200.00 лева,
собственост на Й.А.И. и И.А. ***, като на основание чл. 207, ал. 2 във вр. ал. 1
и чл. 54 от НК е осъден на Глоба в размер на 200 лева. Също така въззивникът е
осъден да заплати солидарно, на основание чл. 45 от ЗЗД на Й.А.И. и И.А.И. сумата
от 200 лв., представляваща обезщетение за причинени им имуществени вреди в
резултат от престъплението на подсъдимия по чл. 207, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
05.09.2014 г. до окончателното плащане. ЕРС е осъдил Й., на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК да заплати сумата от 49.24 лв. - направени по делото разноски, от
които 40.00 лв. вносими в полза на Републикански бюджет, по сметка на ОД на МВР
– Ямбол и 9.24 лв. вносими в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
РС – Елхово, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 5.00 лв. държавна такса, а така също - да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт сумата от 50.00 лв. - държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата,
като се излагат твърдения, че изводът, че К.Д.Й. е автор на деянието за което му
е повдигнато обвинение е необоснован и не съответства на събраните по делото
доказателства. В съдебно заседание въззивникът участва лично и със защитника
си. Жалбата се поддържа, като защитникът пледира Й. да бъде признат за
невиновен по така повдигнатото обвинение и гражданския иск бъде отхвърлен изцяло.
Участващият
по делото представител на държавното
обвинение оспорва основателността на въззивната жалба и предлага атакуваната
присъда да бъде потвърдена.
Гражданският
ищец Й.А.И. настоява за потвърждаване на присъдата досежно гражданския иск.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната
фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционният съд:
Подсъдимият К.Д.Й. ***, на съпружески начала със свид. П К. Двамата отглеждали
животни в дворно място, съседно на имота, в което живеели пострадалите Й.И. и И.И..
Между подсъдимия и пострадалите съществувал конфликт свързван с това, че подсъдимият
превеждал стадото си пред двора на пострадалите.
На 05.09.2014 г., около 17.30 ч. животни собственост на свидетелите Й.И. и И.И.,
пасели отвън пред двора на къщата им, находяща се в село Гранитово, област
Ямбол, ул. „С.С.” №5. В това време оттам преминал подс. Й. със свои овце и две
агнета на пострадалите се присъединили към стадото му. Свид. И. видяла това и
опитала да спре овцете на подс. Й. и като не успяла, последвала стадото като се
опитвала да изведе двете си животни. В края на селото бил свид. А Б и като видял,
че свид. И. вика по стадото на подс. Й., го попитал какво става. Подсъдимият му
отговорил, че шилета на свид. И. влезли в стадото му. В това време свид. И.
излязъл на улицата и също започнал да вика агнетата си. Тогава едното агне се
отделило от стадото на подсъдимия и се върнало в двора на пострадалите. Свид. И.,
продължила да върви след овцете на подс. Й., опитала се да изведе и другото животно,
но не успяла и агнето - местна порода /мъжко/, останало в стадото. Подсъдимият
не помогнал на свид. И. да изведе агнето си от стадото му и впоследствие не го
предал на пострадалите.
Веднага след случая, свид. И. подала сигнал до РУ на МВР – Елхово. Същата
вечер на място пристигнали свидетелите полицаите Ч Д и М Ж, провели беседа със свидетелите
И. и И. и потърсили подс. Й., но не го открили. На следващия ден свид. И.,
заедно с полицаи от РУ – Елхово, отишла
до имота на подсъдимия. Той не ги допуснал да влязат, но свид. И. видяла агнето
си между животните на подсъдимия. След 2-3 дни подсъдимият бил призован от
служителите на РУ - Елхово в кметството на селото и при беседата отрекъл
в стадото му да е влизало агне на пострадалите.
Видно от назначената по делото стоково-оценителна експертиза стойността на предмета
на престъплението - 1 брой агне местна порода мъжко, е 200 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС намира, че правилно ЯРС е установил фактическата
обстановка по делото, след съвкупен анализ на доказателствения материал -
отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Й.И., И.И.,
Т Ш, А Б, П К, Ч Д и С В, като е изложил
убедителни мотиви по тяхната верификация, дал е вяра на заключението
на ВЛ по стоково-оценъчната експертиза и съобразил приобщената по реда на чл. 283 от НПК справка за
съдимост на подсъдимия.
ЯОС споделя, че обясненията на подсъдимия в частта,
че агнета на пострадалите не са влизали в стадото му, са в противоречие със
показанията на свидетелите И., И., Ш и Б и отчетливо
представляват защитна теза. При това положение правилно ЕРС не е кредитирал
обясненията в тази част, а е дал вяра в останалата им част, като хармонизирани
с кредитираната доказателствена съвкупност.
Правилно и
аргументирано, с мотиви които ЯОС споделя, ЕРС е приел за еднопосочни
доказателствата: частта от обясненията досежно това, че на 05.09.2014 г., около
17.30 ч. той е превел стадото си покрай дома на пострадалите както и че е бил
последван от свид. И., както и свидетелските показания, а така също резонно е
отбелязал, че свид. Б е незаинтересовано по делото лице.
Всички кредитирани двете инстанции доказателства са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
След извършената цялостна служебна проверка, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, съответстваща на установените факти. Изложеното от районния съд
напълно кореспондира с приетото за доказано и от въззивната инстанция. При това
положение ЯОС намира, че районният съд е направил обосновани правни изводи, че
въззивникът подс.
К.Д.Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 207, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, като на 05.09.2014 г., около 17.30 часа в с. Гранитово, обл. Ямбол,
на ул. „С.С.“ в близост до дом №5, противозаконно присвоил чужда вещ, която е
попаднала у него случайно, а именно 1 бр. агне на стойност 200 лева,
собственост на Й.А.И. и И.А.И. ***.
Авторството на деянието, времето, мястото и механизма на извършването му са
безспорно установени по делото въз основа на съвкупния доказателствен материал.
Престъплението по чл.
207, ал. 2 НК е специфичен случай на
присвояването и има за предмет случайно или по погрешка попаднала у дееца чужда
движима вещ, като предметът стига до дееца не вследствие на някакво правно
действие, а на едно правно събитие, в случая – случайно. ЯОС споделя извода на
ЕРС, че от обективна страна подсъдимият е упражнил своя фактическа власт
върху агнето, собственост пострадалите попаднало у него случайно и е отказал да
го върне, като чрез задържането му е обективиран своенето му и то противно на
волята на собствениците.
От субективна страна подсъдимия е действал виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Логично, като човек с достатъчен житейски опит и занимаващ се с
отглеждане на животни, той е съзнавал, че у него е попада чужда движима вещ – агнето на пострадалите, знаел е кои са
собствениците му, но не им върнал животното, а го своил. Бил е наясно с
противоправния и общественоопасния характер на деянието и пряко е целял
настъпването на общественоопасния му
резултат.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия престъпление Законодателят е
предвидил наказание глоба от сто до триста лева. При индивидуализацията на
наказанието първоинстанционният съд, правилно е приложил разпоредбата на чл. 54 от НК,
тъй не е установил смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, още повече те
да са многобройни, или изключителни такива. Макар и да е отчел само отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, ЕРС е определил наказание на средния
размер, конкретно глоба в размер на 200
лв., но увеличаване на наказанието предвид липсата на протест не следва
да се коментира. При това положение ЯОС приема, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите си – да
се поправи и превъзпита подсъдимия и да въздейства предупредително върху
останалите членове на обществото. Тук следва да се отбележи, че първостепенния
съд е приел, че е неприложим чл. 78а от НК предвид невъзстановяване на
причинените от деянието вреди, макар че в конкретиката на случая е следвало да
коментира неприложимостта на специалната норма по чл. 218б НК, но настоящият състав
намира, че това не влияе на правилността на присъдата.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Основанието за ангажиране гражданска отговорност в
адхезионния процес, са разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи
института на непозволеното увреждане. Безспорно, процесното престъплението
представлява противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с
вредите за пострадалите и тъй като подсъдимият е признат за виновен по
повдигнатото обвинение, правилно ЕРС е намерил, че са налице предпоставките за
ангажиране и на гражданската му отговорност. Стойността на вредата е оценена от
ВЛ и възлиза на 200 лв., поради което правилно ЕРС е определил размера на
репарацията и е уважил изцяло предявения гражданския иск. Предвид аксесорния
характер и направеното искане, върху уважения размер на гражданския иск,
правилно ЕРС е присъдил и законна лихва, считана от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно, в
съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ЕРС е определил
размера на разноските и ги присъдил в тежест на подсъдимия Й., както и го осъдил
да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Ето защо ЯОС
счита, че атакуваната присъда - и в наказателната, и в гражданската част, е
правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да
се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№181/17.12.2015 г. постановена по НОХД №639/2015 г. по описа на РС – Елхово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.