Р Е Ш Е Н И Е

№ 44 31.03.2016г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд въззивен наказателен състав

На 9 март 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Лина Чапкънова

Членове: Петранка Жекова

Николай И.

Секретар Ив.З.

Прокурор Димитър Люцканов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 57 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на въззивника подсъдим А.Г.Т. депозирана, чрез защитника му адв.М.А. против присъда № 1/ 6.01.2016г.постановена по нохд № 395/2015г.по описа на ЯРС.

С обжалваната присъда въззивника- подсъдим А.Т. и въззиваемия- подсъдим М.Б. са признати за виновни в това, че за времето от 23,30 часа на 16.10.2014г.до 1,00часа на 17.10.2014г.в землището на с. Тенево, обл.Ямбол, от кабелни шахти на трасето, захранващо телефонната мрежа на селото, действайки в съучастие и след предварителен сговор помежду си, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС- лек автомобил „Фиат Темпра” с ДК № У 11 36 ВВ собственост на Т.Т и чрез използване на техническо средство са отнели чужди движими вещи на обща стойност 2 216лв.от владението на собственика им „БТК” ЕАД –гр.София представлявано от В Д В, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, подсъдимия Т. е извършил деянието в условията на повторност, а подс. Б. в условията на опасен рецидив, поради което и на основание

чл.195 ал.1 т. 4, 5 и 7, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал. 1, вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК подс.А.Т. е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и

чл.196 ал.1 т.2 , вр.с чл.195 ал.1 т.4 и 5, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал. 1 букви „а” и „б” , вр.с чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК подс. М.Б. е осъден на една година и шест месеца години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл.59 ал.1 т.1 и 2 НК е приспаднато времето, през което Б. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 30.10.2014г.до 8.12.2014г. и от 8.05.2015г.до привеждане на присъдата в изпълнение и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 8.12.2014г.до 8.05.2015г.

На основание чл.59 ал.1 т.1 и 2 НК е приспаднато времето, през което Т. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 30.10.2014г.до 8.12.2014г. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 8.12.2014г.до 7.07.2015г.

Подсъдимите Б. и Т. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец „БТК” ЕАД- гр.София сумата от 2 216лв.представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Постановено е унищожаване на веществените доказателства – станиол и две парчета от кабел.

Подсъдимите са осъдени да заплатят и направените по делото разноски.

В жалбата на Т. се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и че същата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при непълнота на доказателствата. Не са изложени съображения на какво основание се правят тези изводи. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която въззивника да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд.

Гражданският ищец „БТК” ЕАД- гр.София редовно призовани не изпращат представител за участие в съдебно заседание и не депозират становище по жалбата на въззивника Т..

Въззивникът- подсъдим Т. участва лично и с упълномощения си защитник адвокат А., чрез която поддържа жалбата. Пледира се, че по делото не са събрани доказателства уличаващи Т. в извършване на инкриминираното му престъпление. В тази насока са единствено обясненията на подсъдимия Б., но съгласно нашето законодателство той в това си процесуално качество няма задължение да говори истината, а може да изгражда своя защитна позиция. По делото са налице доказателства оборващи обвинението, а това са показанията на бащата на подс.Т., който сочи, че инкриминираната вечер сина му се намирал в дома си. В тази насока са и показанията на собствениците на пункта за вторични суровини, в който е предаден отнетия кабел, като същите сочат, че не са виждали Т.. По тези съображения се иска въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае изцяло въззивника по предявеното му обвинение, както и да отмени присъдата в гражданско- осъдителната част. Прави се и алтернативно искане за намаляване размера на наказанието.

Въззиваемият- подсъдим М.Б. участва в съдебно заседание лично и със защитник адв.И., преупълномощен от служебно назначения му защитник адв.К., чрез който се сочи, че се оспорва присъдата досежно размера на присъденото обезщетение. Сочи се, че по делото липсват убедителни доказателства относно размера на отнетите вещи.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на защитниците на въззивника и въззиваемия- подсъдим и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на присъдата и приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция.

Подсъдимият А.Г.Т. е роден на ***г***, с основно образование, не работи, не женен и живее в същото село. Осъждан е пет пъти за престъпления от общ характер. По отношение предявеното обвинение за извършено престъпление в условията на повторност по чл.28 ал.1 НК е съставомерна присъда № 279/14.03.2007г.постановена е по нохд № 20/2007г. С посочената присъда е осъден на 6 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, 4 и 5 от НК. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъда в сила т.е. от 30.03.2007г.

Въззиваемият- подсъдим М.Г. Б. е роден на ***г***, със средно образование, не работи, живее в с.Тенево, обл.Ямбол. Осъждан е 19 пъти за престъпления от общ характер. По отношение предявеното обвинение за извършено престъпление в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 букви „а” и „б” от НК имат отношение следните присъди и определяния за одобряване на споразумение:

С определение № 573/9.12.2008г.постановено по нохд № 282/08г.е одобрено споразумение, с което на Б. е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим за извършено престъпление по чл. 131а , вр.с чл.129 и чл.29 буква”б” НК. Определението е влязло в сила на 9.12.2008г.;

С присъда № 577/10.09.2009г.постановена по нохд № 402/09г. е осъден на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим за извършено престъпление по чл. 131а, вр.с чл.129 НК. Присъда е влязла в сила на 10.12.2009г.;

С определение постановено по нохд №4849/2010г.е одобрено споразумение, с което на Б. е наложено наказание 12 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим за извършено престъпление по чл.131а , вр.с чл.129 и чл.29 букви „а” и ”б” НК. Определението е влязло в сила на 14.12.2010г. и

С присъда № 65/25.01.2011г.постановена по нохд № 1850/10г. е осъден на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим за извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.4 и 5 и чл.29 ал.1 букви „а” и „б” НК. Присъда е влязла в сила на 10.02.2011г.

С определение № 387/15.10.2013г.постановено по чнд №1060/2013г.в сила от 31.10.2013г.на осн.чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим по присъди постановени по нохд № 282/08г. и № 402/09г. На осн.чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК е определена втора съвкупност, за определяне на общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим по присъди постановени по нохд № 4849/10г. и № 1850/2010г.

Подсъдимият А.Т. *** и подс.М.Б. на съпружески начала със св.М.А и сина й св.Х.Й.

На 16.10.2014г.св.Й се обадил по телефона на Б. с молба да го прибере с автомобил от гр.Ямбол в селото. Подсъдимият Б. се обадил от своя страна на подс.Т., тъй като преди това са се уговаряли вечерта да извършат кражба на кабели от шахти в землището на с.Тенево. Двамата поставили в багажника на лек автомобил „Фиат Темпра” с ДК № У 1136 ВВ собственост на Т.Т ножовка и кирка и тръгнали за гр.Ямбол. Автомобила управлявал Б.. По пътя за града подс.Б. се обадил и на брата на св.А- св.Я.А за да го уговори за участие в кражбата. В гр.Ямбол взели свидетелите А и Й и тръгнали за с.Тенево. Наближавайки с.Симеоново служители на Пътна полиция подали сигнал за спиране на автомобила за извършване на проверка. Подс.Б. не спрял, тъй като не носел свидетелството си за правоуправление и последвало полицейско преследване. Поради спукване на гума подсъдимият преустановил движението на автомобила, след което служителите на полицията съставили АУАН на Б., затова че не притежава свидетелство за правоуправление и свидетелство за регистрация на автомобила и на подс.Т., затова че не представя лична карта. Около 23,30часа четиримата пристигнали до кабелните шахти на трасето захранващо телефонната мрежа на с.Тенево, находящи се до парка на селото, до западния тротоар на пътя в посока за с.Маломир. След като слезли от автомобила свидетелите Й и А заявили, че не желаят да участват в кражбата и се прибрали в дома на св.М.А. Оставайки сами подсъдимите отворили капаците на четири шахти, като подс.Т. отрязал намиращия се телефонен кабел в първата и последната шахта, след което двамата с ръце изтеглили 270м.телефонен кабел тип „ТПП 100х2х 0,5” собственост на „БТК” ЕАД. Поставили кабела в предварително подготвени найлонови торби и ги натоварили в автомобила.

След това около 1часа на 17.10.2014г. отново с автомобила пристигнали до кабелни шахти находящи се в района на „Палфингер” ЕАД в с.Тенево. По описания по- горе начин изтеглили от три шахти 130метра същия тип телефонен кабел собственост на „БТК” ЕАД и го поставили в багажника на автомобила. След това обгорили изолацията на медния проводник в покрайнините на с.Тенево.

На 17.10.2014г. подс.Б. помолил св. З.П. да им съдейства за да продадат откраднатия кабел изгодно, който им казал, че има познат в с.Сотиря, обл.Сливен. Около 15,30часа двамата подсъдими и св.А тръгнали с лекия автомобил „Фиат Темпра” и откраднатия проводник към с.Сотиря. В селото отишъл и св.З.П., но пътувал в друг автомобил. Там отишли в пункт за изкупуване на вторични суровини собственост на св. Й. К. При продажбата на проводника присъствала и приятелката на св.К - св.С.П.. От получената сума около 500лв.дали на св.З.П. 50лв.за услугата, а останалите пари подсъдимите Т. и Б. си поделили по равно.

От назначената по делото стоково- оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетия проводник е 2 216лв.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал обясненията на подс. Б., показанията на свидетелите З.П., Я.А, Х.Й, М.А, Т.Т, П.М., Х.Х. и Й. К, както и приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопрестъпление и фотоалбум, АУАН от 16.10.2014г. и справка за МПС, както и заключението на стоково оценителната експертиза и показанията на вещото лице Д.

Съдът не споделя основния довод във въззивната жалба за липса на доказателства уличаващи подс.Т. като автор на инкриминираното престъпление. В тази насока са събрани безспорни доказателства, които районният съд е анализирал както поотделно така и в съвкупност и правилно е стигнал до извода, че въззивника в съучастие с подс.Б. е извършил инкриминираното им престъпление. За да стигни до този извод правилно са кредитирани обясненията на подс.Б., в които прави пълни самопризнания както за своето участие в кражбата така и за участието на подс.Т. като подробно описва цялата фактическа обстановка. В случая не е налице оговор, тъй като подс.Б. не прехвърля своята отговорност към другиго с цел да смегчи наказателната си отговорност или да избегне такава. Обясненията на подс.Б. напълно кореспондират с показанията на свидетелите Х.Й и Я.А , които са присъствали на предварителните уговорки между двамата подсъдими за извършване на кражба, както и са присъствали на започването на изпълнението на първата кражба на кабели и са видели намиращите се у подсъдими инструменти за копаене и рязане. Показанията на посочените свидетели са напълно логични и последователни и кореспондиращи с останалите посочени по- горе доказателства, поради което първоинстанционният съд правилно ги е кредитирал изцяло. В подкрепа на обясненията на подс. Б. досежно участието на подсТ. в извършването на инкриминираните две кражби са и показанията на свидетелите М.А и З.П., тъй като двамата са присъствали при продажбата на откраднатия кабел в пункт за изкупуване на вторични суровини в с.Соритя, обл.Сливен. Техните показания кореспондират и с показанията на св. Й. К – собственик на пункта за вторични суровини, който сочи, че при него са отишли трима мъже и една жена, като двамата мъже са предали обгорял кабел. Обясненията на Б. напълно кореспондират и с приложените писмени доказателства- протокол за оглед на местопрестъпление / мястото на което са обгорили откраднатия кабел/ и АУАН съставен на 16.10.2014г. на М.Б., затова че по пътя с.Симеоново- с.Тенево управлява процесния автомобил „Фиат” без да притежава СУМПС.

Всички посочени доказателства са безспорни и кореспондират помежду си , поради което решаващата инстанция правилно и обосновано ги е кредитирала.

Правилно и обосновано не са кредитирани показанията на свидетелите Д.С. и Г.Д.- родители на подс.Т., тъй като същите са изолирани и не кореспондират с останалите събрани доказателства.

Относно размера на отнетия кабел и вида на същия първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на св. Васил Василев и Е.Т., тъй като и двамата като служители на „БТК” ЕАД гр.София са установили липсващия телефонен кабел.

По отношение стойността на отнетото следва да се кредитира заключението на стоково- оценителната експертиза , в каквато насока районният съд е изложил убедителни съображения.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимия А.Т. е осъществил състава на престъпление по чл.195 ал.1 т. 4, 5 и 7, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал. 1, вр.с чл.26 ал.1 от НК , а подсъдимия М.Б. състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 , вр.с чл.195 ал.1 т.4 и 5, вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.29 ал. 1 букви „а” и „б” , вр.с чл.26 ал.1 от НК, тъй като за времето от 23,30 часа на 16.10.2014г.до 1,00часа на 17.10.2014г.в землището на с. Тенево, обл.Ямбол, от кабелни шахти на трасето, захранващо телефонната мрежа на селото, действайки в съучастие и след предварителен сговор помежду си, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС- лек автомобил „Фиат Темпра” с ДК № У 11 36 ВВ собственост на Т.Т и чрез използване на техническо средство са отнели чужди движими вещи на обща стойност 2 216лв.от владението на собственика им „БТК” ЕАД –гр.София представлявано от В.Д.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, подсъдимия Т. е извършил деянието в условията на повторност, а подс. Б. в условията на опасен рецидив.

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимите деяние, който се споделя от въззивната инстанция.

Изложени са съображения относно обективната страна на престъплението, както и относно квалифициращите състави- предварителен сговор, използване на техническо средство и МПС, които се споделят от въззивната инстанция. Поради липса на оспорване в тази насока е ненужно да се преповтарят доводите на първоинстанционния съд.

Правилно и обосновано е прието, че подсъдимите са действали в условията на продължавано престъпление, тъй като вечерта на 16 срещу 17.10.2014г.са извършили две отделни деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление- кражба. Извършени са при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като второто е от обективна и субективна страна продължение на първото.

Съдът споделя доводите на първата инстанция, че подсъдимият Т. е извършил престъплението в условията на повторност по чл.28 ал.1 НК, тъй като с присъда № 279/14.03.2007г.постановена е по нохд № 20/2007г. е осъден на 6 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, 4 и 5 от НК. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъда в сила т.е. от 30.03.2007г. От изложеното е видно, че преди да извърши инкриминираното престъпление Т. е бил осъден за същото по вид престъпление, като не са изминали 5 години от изтичането на изпитателния срок по предходната присъда.

По отношение на подс.Б. са налице безспорни доказателства, че същият е извършил престъплението в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 букви ”а” и „б” от НК, тъй като същият е осъден преди това на лишаване от свобода с присъди посочени по- горе, за умишлени престъпления от общ характер и е търпял ефективно наказания лишаване от свобода. Това се установява от присъдите посочени по- горе, както и от групирането им с определение № 387/15.10.2013г.постановено по чнд №1060/2013г.в сила от 31.10.2013г.

Относно вида и размера на наложените наказания:

При определяне вида и размера на наказанието на въззивника- подсъдим Т. районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.54 НК. Въззивният съд споделя всички изложени от решаващата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са ценени обективно и правилно при индивидуализацията на наказанието му.

Искането на въззивника направено в пледоарията на въззивната инстанция за намаляване размера на наложеното наказание е напълно неоснователно, тъй като наложеното наказание от 1 година и 6 месеца е минимално и близко до законовия минимум от 1 година, като дори същото е прекомерно занижено и е несъобразено със сравнително високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, същия е осъждан четири пъти / като се изключи присъдата предмет на правната квалификация/ , като три от присъдите са за престъпления против собствеността. Степента на обществена опасност на престъплението също е сравнително висока имайки предвид динамиката на този вид престъпления и стойността на отнетото. По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно наказанието на подсъдимия Т. е определено при условията на чл.54 НК. Определеното наказание една година и шест месеца лишаване от свобода е справедливо. Съдът споделя доводите, че по отношение на подсъдимия са налице законови пречки за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК в предвид предишните му осъждания.

Първоначалния режим и мястото на изтърпяване на наказанието е определен законосъобразно с оглед разпоредбите на чл.61 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

При извършената служебна проверка на наказанието и на подс. Б. съдът намира , че същото е справедливо и съобразено със степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия.

Правилно е приложена разпоредбата на чл.59 ал.1 и 2 от НК за двамата подсъдими.

По отношение на гражданския иск.

При горния изход на делото районният съд правилно и обосновано е уважил гражданския иск предявен за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 216лева, на каквато стойност е предмета на кражбата. В тази насока възражението на въззиваемия Б. направено в пледоарията е недопустимо, тъй като същия не е обжалвал присъда, но дори и се разгледа то същото се явява неоснователно. Размера на обезщетението за причинени имуществени вреди при кражбата е равно на стойността на отнетата вещ, която в конкретния случай е на стойност 2 216лв.

При този изход на делото правилно съдът е присъдил подсъдимите да заплатят всички направени по делото разноски, както и да заплатят държавна такса съгласно уважения размер на гражданския иск.

По отношение на приложените по делото веществени доказателства- станиол и две парчета от алуминиева обвивка на кабел съдът е постановил да бъдат унищожени, след влизане в сила на присъдата като вещи без стойност. Това решение също е правилно и законосъобразно.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/ 6.01.2016г.постановена по нохд № 395/2015г.по описа на ЯРС.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.