Р Е Ш Е Н И Е
№__49 07.04.2016 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ти въззивен наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М.
К.
прокурор Д.
Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД №49 по описа на ЯОС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по
реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на Н.П.Н. срещу Присъда №3/11.01.2016 г., постановена по НОХД №1060 по
описа за 2015
г. на РС – Ямбол, с която въззивникът е признат за виновен в
това, че през периода от месец декември 2014 г. до месец август 2015 г.
включително, в гр. Ямбол, след като е бил осъден със съдебно определение №
604/18.11.2014 г. да издържа свой низходящ - малолетното си дете В.Н.Н., чрез
нейната майка и законен представител Д. Г. Н., да заплаща месечна издръжка в
размер на 120 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 9 месечни вноски по 120 лв., общо в размер на
1080 лв. и на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на ПРОБАЦИЯ,
със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност на явяване два пъти седмично и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът е
постановил приложената по делото Военна книжка № 163202 издадена на името на Н.П.Н.
от Окръжно военно управление - Толбухин, след влизане на присъдата в сила да се
върне на Н.Н..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата,
като се излагат твърдения, че въззивникът не е изпълнявал задълженията си за
издръжка, поради факта, че е неработоспособен, във влошено здравословно
състояние, както и че бившата му съпруга от две години отказва негов достъп до
детето. Иска съдът да вземе справедливо и безпристрастно
решение.
В съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение оспорва основателността на въззивната жалба и предлага атакуваната
присъда да бъде потвърдена.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната
фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционният съд:
Подсъдимият Н. и свид. Н. сключили граждански брак и след това, на
18.11.2011 г. им се родило дете - В.Н.Н.. През м. юни 2014 г. двамата съпрузи преустановили
съвместното си съжителство и Н. заедно с детето заживяла в дома на родителите
си в гр. Ямбол.
С Определение №604/18.11.2014 г. по гр.д. №494/14 г. на РС-Каварна, влязло
в законна сила на 18.11.14 г., като привременна мярка, Н. бил осъден да заплаща
на малолетното си дете В. чрез нейната майка Д. Н. месечна издръжка в размер на
120 лв., считано от влизане на определението в сила до приключване на
производството по гр.д. №494/14 г. на същия съд, с влязъл в сила съдебен акт
определящ окончателния размер на дължимата издръжка. Подс. Н. не изпълнил
задължението си за издръжка по процесния съдебен акт и не заплатил нито една от
дължимите месечни вноски за периода м. декември 2014 г. - м. август 2015 г. на
обща стойност 1080 лева. С Решение №29/26.03.2015 г. по гр.д. №494/14 г. на РС-Каварна,
потвърдено с Решение №335/03.11.2015 г. по в.гр.д №337/15 г. на ОС-Добрич,
влязло в законна сила на 03.11.2015 г. гражданския брак между подс. Н. и Н. бил
прекратен, като упражняването на родителските права спрямо детето В. било предоставено
на неговата майка, а подс. Н. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 120 лева.
По делото не
е налице доказателство - решение на ТЕЛК за нетрудоспособност на подс. Н.Н.. От
представената по делото Военна книжка №163202/95 г. на Н.Н. се установява, че
същият е негоден за военна служба, с изключване от военен отчет, а от
показанията на свид. Н. се установява, че подс. Н. е имал проблем със зрението.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС
намира, че правилно ЯРС е установил фактическата обстановка по делото, след съвкупен
анализ на доказателствения материал - показанията на свид. Н. и писмени доказателства:
Определение №604/18.11.2014 г. по гр.д. №494/14 г. на РС-Каварна, Решение
№29/26.03.2015 г. по гр.д. №494/14 г. на РС-Каварна, Решение №335/03.11.2015 г.
по в.гр.д №337/15 г. на ОС-Добрич, Изпълнителен лист №25/03.02.2015 г., справка
НАП, справка АСП, Военна книжка №163202/95 г., Удостоверение за раждане, Справка
за съдимост. Всички събрани по делото
доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
След извършената цялостна служебна проверка, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, съответстваща на фактите, установени посредством надлежно
приобщените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства. Изложеното от районния съд напълно кореспондира с приетото за
доказано и от въззивната инстанция. При това положение ЯОС намира, че районният
съд е направил обосновани правни изводи, че въззивникът подсъдим
Н.П.Н. е осъществил от обективна
и субективна страна, състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като през периода от месец декември 2014 г. до месец август 2015 г. включително,
в гр. Ямбол, след като е бил осъден със съдебно Определение №604/18.11.2014 г.
да издържа свой низходящ - малолетното си дете В.Н.Н., чрез нейната майка и
законен представител Д. Г. Н., да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски,
а именно 9 месечни вноски по 120 лв., общо в размер на 1080 лева.
Изпълнителното деяние на
престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от НК е свързан с наличието на съдебно
решение относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ, което следва де се изпълнява
доброволно от родителя, който е задължен да престира на сумите при условията,
посочени от съда. Този текст от наказателния закон, създава допълнителни
гаранции за своевременно изпълнение, като осигурява наказателноправна защита на
интересите на низходящия, с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и материална осигуряване на детето. За
да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата, да е дължима
съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за
период не по-малко от два месеца, а от субективна страна - това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато
в определен период от време.
От обективна страна
В конкретния случай, авторството на деянието, място на осъществяване, времеви
период - от месец декември 2014 г. до
месец август 2015 г. включително и неплащането на общо 9 месечни вноски по 120 лв., равняващи
се на общата сума от 1080 лв., дължими
за ненавършилата пълнолетие дъщеря на подсъдимия - В.Н.Н.,
са категорично установени от съвкупно преценените доказателства. Липсват
доказателства подсъдимият да е изпълнил задължението за посочения период, като
в жалбата и депозираната молба пред ЯОС, имплицитно това не се оспорва от подсъдния.
По делото е установено, че за посочения период подсъдимият е бил в
работоспособна възраст, но не е работил. Съгласно
съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК са без
значение трудовият статус, дали и
колко възнаграждение е получавал осъдения на издръжка родител, здравословното
му състояние, като и други фактор – пр. ново семейно или фактическо съжителство
на който и да е от бившите съпрузи, наличието на други деца, поведението на другия
родител и неговите финансовите възможности, предварителна уговорка да не се
плаща издръжка и др. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Безспорно по делото е установено, че
подсъдимия не е изпълнявал задължението си, следователно са налице всички
съставомерни признаци от обективна страна на чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна
страна
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдим Н.П.Н.
виновно, при пряк умисъл. Логично той е знаел, че е осъден със
стабилен съдебен акт да заплаща съответната издръжка, съзнавал е, че не
предприема действия за изпълнението на това задължение, това че неизпълнението
има общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици.
Подсъдимият е бил в трудоспособна възраст, като по делото не са налични доказателства
/решение на ТЕЛК/ за негова нетрудоспособност, а както правилно е отбелязал
решаващият съд, липсата на средства, а така също и поведението на другия
родител - бившата му съпруга, са ирелевантни за изпълнението на безусловното
задължение за заплащане на издръжка.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация,
като решаващият съд е съобразил, че не са налице основания за освобождаване от
наказателна отговорност, тъй като чл. 78а от НК не може да се приложи за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, защото издръжката не е изплатена и няма
възстановяване на имуществените вреди /Постановление №7 от 04.11.1985 г. по
н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.
При
индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд, правилно е приложил
разпоредбата на чл. 54 от НК
и е определил минималното възможно наказание Пробация като комплекс от двете
задължителни пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност на явяване два пъти седмично и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като е отчел от
една страна обществена опасност на извършеното деяние отразяващи се неблагоприятно
на отглеждането на малолетното дете, но и
наличния здравословен проблем на подсъдимия и обстоятелството, че към настоящия
момент същият не е в трудово правоотношение. Така правилно ЯРС е определил
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил
по-леката от предвидените в закона две алтернативни санкции, а именно пробация.
Правилно решаващият състав е определил наказанието при условията на чл. 54 от
НК, тъй като наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, не са
нито многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод за
това, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко.
Настоящият състав намира, че така определеното наказание
е справедливо и ще изпълни целите си – да се поправи и превъзпита подсъдимия и
да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр.
чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №3/11.01.2016
г., постановена по НОХД №1060/2015 г. по описа на РС – Ямбол.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.