Секретар:Ив.З.

Като разгледа докладваното от мл.съдия Коджабашева

ВНЧХД № 11 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 84/01.12.2015г. , постановена по НЧХД № 111/2015г. Тополовградският районен съд е признал подсъдимия К.А.К. с ЕГН ********** за виновен в това ¸че на 06.09.2015г. около 21,00ч. в с.О.Д. община Тополовград на ул.”С.” е причинил на Н.Х.Ж. с ЕГН ********** *** , лека телесна повреда , изразяваща се в болка и страдание , без разстройство на здравето, вследствие на нанасяне на два удара с шамари в главата на пострадалата – престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000лева/хиляда лева/.

Със същата присъда ТРС е осъдил подсъдимия К.А.К. със снета по делото самоличност да заплати на Н.Х.Ж. *** с ЕГН ********** сумата от 600лв./шестотин лева/- обезщетение за претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания, вследствие на престъплението , както и направените по делото разноски в размер на 680лева/шестотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение , както и 12 лв./дванадесет лева/ за държавна такса.

Отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения граждански иск от тъжителката Н.Х.Ж. против подсъдимия К.А.К. за сумата над 600лв. до 2000лв.

Осъдил е подсъдимия К.А.К. да заплати по сметка на ТРС държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50лв.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила възивна жалба от К.А.К. чрез адвокат А.Г.М. ***.Във въззивната жалба се сочи ,че атакуваната присъда е неправилна , необоснована и незаконосъобразна , постановена в нарушение на чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България и чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС вр. с чл.24 ал.1 т.6 НПК., поради което се настоява същата да бъде отменена и наказателното производство да бъде прекратено.Алтернативно се иска постановяване на нова присъда с която К. да бъде признат за невиновен по инкриминираното в тъжбата деяние.Излагат се подробни съображения относно наличието на влязло в сила наказателно постановление , издадено от Кмета на община Тополовград , с което на подсъдимия К. е наложено административно наказание за същото деяние , поради което производството по наказателното дело по същото обвинение , срещу същото лице трябва да бъде прекратено , поради забраната на императивното правило non bis in idem.Излагат се и доводи по същество за липсата на доказаност на описаните в тъжбата деяния, с които се твърди подсъдимият да е нанесъл на тъжителката болки и страдания , като се изтъква , че не е установено по делото дали описаните в двете СМУ травми на пострадалата са причинени от ударите нанесени и от подсъдимия.

В съдебно заседание въззивникът К. участва лично и чрез редовно упълномощен защитник- адвокат.Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата.Настоява се атакуваната присъда да бъде отменена и делото прекратено или да бъде постановена нова с която подсъдимия да бъде признат за невиновен по предявените му обвинения със законните последици от това.

Въззиваемата Н.Х.Ж. , редовно призована се явява лично и с повереник – адвокат.Чрез повереника си оспорва жалбата. Сочи се , че първоинстанционната присъда е постановена в съответствие със закона , при стриктно спазване на процесуалните правила , а правните изводи относно виновността на К. кореспондират с доказателствения материал , което ги прави обосновани.Настоява се потвърждаване на обжалваната присъда като обоснована , справедлива и постановена в съответствие със закона.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата като подадена в срок от лице имащо право, а и интерес от това е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички възможни и достатъчни за изясняване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства.На базата на анализ на същите е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи.

Безспорно установено от първоинстанционният съд е , че на 06.09.2015г. около 21,00ч. тъжителката Н.Ж. заедно със свидетелките М.С., П.Ч. и П.Ж. са седели на пейката пред дома на свидетелката М.С. и са разговаряли.В това време там е пристигнал подсъдимия К.А.К. и е казал , че е ходил до с.С. да си търси рентата, но тъжителката Ж. му е казала , че тя не си е взела рентата, която двамата е трябвало да получат от техен общ наследодател.Подсъдимият К. от няколко години е бил в лоши отношения с тъжителката , която била съпруга на негов първи братовчед.Враждата между тях била възникнала именно заради рента от земеделски земи, за които са имали спорове и преди това.Подсъдимият казал на тъжителката: Н., веднага да донесеш парите”.Тя му отговорила да не продължава да се яде с тях и тогава подсъдимият нарекъл тъжителката „Боклук” и и ударил два шамара. След втория шамар Н. е паднала върху седящите на пейката свидетелки М.С., П.Ч. и П.Ж..След това свидетелките са започнали да говорят на К. да спре и в този момент е дошла неговата съпруга – свидетелката М.К. и го е прибрала в къщи.В това време на мястото на инцидента не е имало никой друг.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият К. е неосъждан.

Изложената и приета от първоинстанционният съд фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели М.С. , П.Ч. и П.Ж., които са били преки очевидци на инцидента и са били единствените свидетели на мястото.Частично тази обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия К. , който заявява „ Блъснах я по рамото и тя политна върху другите.Щом политна значи , че съм я блъснал силно”.Правилно и законосъобразно ТРС не е кредитирал показанията на свидетелите Е.Е. и И.Х. , които твърдят че са наблюдавали инцидента от около 25 – 30 метра, тъй като техните твърдения не кореспондират с останалите доказателства по делото.Другият свидетел на защитата – свидетелят Ж.Г. е непряк свидетел , който пресъздава слуховете от селото.Свидетелката М.К. е съпруга на подсъдимия и правилно ТРС е счел ¸че нейните показания са пристрастни и необективни.

Настоящият състав на Окръжния съд счита , че с оглед събраните , проверени и подложени на внимателен анализ доказателства правилно ТРС е приел ,че подсъдимият К. е осъществил както от обективна , така и от субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК , тъй като на 06.09.2015г. около 21,00ч. в с.О.Д. община Тополовград на ул.”С.” е причинил на Н.Х.Ж. с ЕГН ********** *** , лека телесна повреда , изразяваща се в болка и страдание , без разстройство на здравето, вследствие на нанасяне на два удара с шамари в главата на пострадалата.

Авторството на престъпното деяние и причинените от подсъдимия К. на пострадалата Ж. увреждания са безспорно доказани както правилно е приел ТРС от събраните по делото доказателства в тази насока.От събраните по делото и кредитирани от ТРС доказателства – писмени и гласни , както и от заключението на съдебно-медицинските удостоверения безспорно се установява , че подсъдимия К. чрез нанасяне на два шамара в областта на главата на пострадалата Ж. и е причинил болки и страдания.

От субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл.Същият е съзнавал , че чрез действията си пряко засяга телесната неприкосновеност на отделния индивид, причинявайки телесни увреждания на Ж. и е искал и целял пряко това.К. е разбирал противоправния характер на извършваното и както и общественоопасните последици на същото ,но въпреки това е искал настъпването им.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне на вида и размера на наказанието по чл.130 ал.2 от НК правилно и законосъобразно ТРС е взел предвид че подсъдимия К. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност , с деянието няма причинени имуществени вреди , поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание по чл.78а от НК – „глоба” в минимален размер , а именно 1000лева.

Настоящият състав на ЯОС счита , че с така определеното наказание биха се постигнали целите на чл.36 от НК.

П отношение на гражданските искове:

Правилно ТРС е приел предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.130 ал.2 от НК за основателен и доказан и е уважил същия в размер на 600лв. , като в останалата му част до размер на 2000лв. е отхвърлил като недоказан.

Правилно и законосъобразно ТРС е приел гражданския иск за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.146 ал.1 от НК за основателен и доказан и е уважил същия в размер на 500лв. , като в останалата му част до размер на 1500лв. е отхвърлил като недоказан.

По отношение доводите на защитата на подсъдимия посочени във въззивната жалба и в пледоариите по делото:

По направеното възражение , че постановяването на присъдата е в грубо противоречие с разпоредбите на чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ и чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС вр. с чл.24 ал.1 т.6 от НПК е неоснователно.

Действително с Наказателно Постановление № 45/27.10.2015г. на Кмета на община Тополовград за нарушение на чл.11 от Наредба за опазване на обществения ред ,чистотата , безопасността на движението и пожарната и аварийна безопасност в община Тополовград , приета от ОбСъвет – Тополвград изразяващо се извършване на скандални и непристойни действия от страна на подсъдимия К.А.К. му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева.Административното нарушение засяга обществени отношения свързани с опазване на обществения ред , докато наказателното производство е образувано за престъпление по чл.130 ал.2 от НК , касаещо обществените отношения свързани с престъпления против личността. Наложеното административно наказание , глоба в размер на 50 лв. на подсъдимия К. няма наказателен характер по смисъла на теста „Енгел” посочен в Т Решение № 3/2016г. на ВКС на РБ.Поради това липсва дублиране на наказателни процедури.Не е нарушен принципа non bis in idem , поради което не следва наказателното производство да бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 84/01.12..2015г. , постановена по НЧХД № 111/2015г. по описа на Тополовградски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.