В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 30 март 2012 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.И.

Секретар Ив.З.

Прокурор Ж.Илиев

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №424 по описа на ЯОС за 2015 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №124/22.10.2015 г. постановена по НОХД №66/2013 г. ЯРС е признал подс.А.П.И. за виновен в това, че на 30.06.2009 г. в гр.Ямбол, в кантора пред нотариус №587-Т.П с район на действие – съдебен район РС Ямбол, съзнателно се е ползвал от преправени официални документи – нотариални удостоверения по декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25 ал.7 от ЗННД, чрез които е продал на Д П. И от гр.Ямбол недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, жилище, апартамент с площ 47.50 кв.м., находящ се в гр.Ямбол, ж.к. Възраждане бл.28 вх.Б ет.2 ап.7, ведно с избено помещение №7 със застроена площ от 20.39 кв.м. и 13.932% идеални части от общите части на сградата, собственост на Д.С.К от гр.Ямбол, с цел да получи имотна облага в размер на 16 405 лв., като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на осн. чл.316 вр. с чл.308 ал.3 т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК го осъжда на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК отлага от изтърпяване за изпитателен срок от три години.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.А.П.И. и я е обжалвал в установения за това срок като явно несправедлива, незаконосъобразна и необоснована, постановена при нарушаване на материалния и процесуален закон и при непълнота на доказателствата.Сочи се , че въззивника е оказал съдействие в двете фази на процеса – досъдебна и съдебна такива. Излагат се съображения, че въззивника не е осъждан до момента на визираното в обвинението деяние, както и, че здравословното му състояние е тежко. Излагат се съображения и, че писмените доказателства декларация по чл.264 ал.1 ДПК и декларация по чл.25 ал.7 от ЗННД не следва да се приемат като годни доказателства, предвид заключението на повторната експертиза с Протокол №94/30.04.2013 г., оригиналните текстове липсват и вещите лица не биха могли да се позоват на копия. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се пледира за намаляване на размера на наложеното наказание под най-ниския минимален размер предвиден в закона и срока на отлагане на изтърпяването му по чл.66 от НК.

В съдебно заседание въззивника А.П.И. участва лично и чрез служебно назначен защитник.Чрез защитата си и лично поддържа жалбата си на изложените в същата основания и с направеното искане.

Участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт.Прави се искане за потвърждаване на обжалваната присъда.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице имащо право а и интерес от това.Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства,като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието.На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от въззивника подсъдим А.И. на престъпния състав на чл.316 вр. с чл.308 ал.3 т.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е определил справедливо по вид,размер и начин на изтърпяване наказание,съобразено със степента на обществена опасност на деянието а и с тази на личността на дееца , а именно такова от три години лишаване от свобода , изтърпяването на което е отложил с изпитателен срок от три години на осн. чл.66 ал.1 от НК.

Както правилно е приел за установено решаващия съд св.Д. К с НА №130/27.11.2003 г., н.д. № 847/2003 г., рег.№12248 за покупко продажба на недвижим имот придобила собствеността върху жилище – апартамент намиращ се в гр.Ямбол, ж.к. Възраждане бл.28 вх.Б ет.2 ап.7 с площ от 47.50 кв. М., ведно с избено помещение №7 с площ 20.39 кв.м. и с 13.932% от общите части сградата за сумата от 7544.40 лв., като имота свидетелката закупила със средства предоставени и от въззивника И. – към този момент съпруг на дъщеря и – св.Н. С., като в имота след придобиването му живеели въззивника И. и свид.Н.С..

През 2004 г. въззивника И. помолил свид.К, предвид възникнали за него финансови затруднения да му окаже съдействие за получаване на кредит от банка, включително и чрез ипотекиране на придобития от св.К имот. Тъй като на свид.Д.К предстояло пътуване за Р Гърция с нотариално заверено пълномощно рег.№9518 / 15.09.2004 г. на Д.Л – нотариус в район Районен съд гр.Ямбол рег. №322 на Нотариалната камара упълномощила въззивника И. да продава, заменя и залага срещу кредит на който намери за добре и за сума която той определи два имота , един от които апартамент находящ се в гр.Ямбол к-с Възраждане, бл.№28, вх.Б ет.2 ап.7 състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 47.50 кв.м., при граници ап.№6 от дясно, коридор, апартамент №8 от ляво, заедно с избено помещение №7 с полезна площ от 20.39 кв.м. и с 13,932% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху 53 кв.м. С пълномощното свид.Д.К упълномощила въззивника И. във връзка с това да я представлява пред данъчните органи, органите на общинската и областна администрация и всички други органи при снабдяване с необходимите документи – удостоверение за данъчна оценка на имота, скица и други, както и да я представлява пред нотариус с район на действие гр.Ямбол като от нейно име подпише всички документи за разпореждане с имотите.

През 2008 г. отново предвид финансови затруднения които имал, при връщане на свид.Д.К от Република Гърция въззивника И. потърсил съдействието и като я помолил към безсрочното пълномощно да му предостави и декларации изискуеми по закон , а именно декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и такава по чл.25 ал.7 от ЗННД. На 28.05.2008 г. св.К посетила кантората на Е Щ – нотариус в район Районен съд гр.Ямбол рег.№ 487 на Нотариалната камара, където същият заверил нотариално посочените декларации. Така заверените декларации св.Д.К предала на въззивника И., след което отново заминала за Република Гърция, където работела.

През месец декември 2008 г. при завръщане в Р България свид.Д.К констатирала, че отношенията между въззивника И. и дъщеря и – свид. Н.С. са влошени. През м.февруари 2009 г. свид.Н.С и въззивника И. се разделили, като свид.С. заедно с детето си се преместила да живее в жилището на майка си – свид.Д.К, като до 18.06.2009 г. когато свид.Д.К, Н.С. и детето и заминали за Кипър не са се срещали с въззивника И.. Преди заминаването си за Кипър свид.Д.К провела разговор с нотариус Д.Л., в който го попитала дали въззивника може да осъществи разпоредителна сделка с имотите и с пълномощното, което му е предоставила, при което същият и отговорил, че това е невъзможно без актуални декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК и такава по чл.25 ал.7 от ЗННД. Тъй като срока на предоставените от нея на И. заверени на 28.05.2008 г.декларации бил изтекъл , а нови такива същата не му била предоставяла свид.Д.К заминала спокойна за Кипър.

На 30.06.2009 г. въззивника И. заедно със сестра си – свид.Д.И посетили кантората на Т.П – нотариус в район Районен съд Ямбол рег.№587 на Нотариалната камара, където чрез предоставяне на изискуемия набор от документи за изповядване на сделката – пълномощно с рег.№9518/15.09.2004 г. с упълномощител св.Д.К и упълномощено лице въззивника И. и чрез използване на частни документи за които знаел, че са манипулирани оригинални такива , а именно сканирани и принтирани от декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и декларация по чл.25 ал.7 от ЗННД – нотариално заверени от нотариус Щ. на 28.05.2008 г., но съдържащи цифрите 28.05.2009 г. на нотариалната заверка изглеждащи като от датника над щемпъла на свид.Щ., които не били идентични с тези от датника на нотариус Щ. и успял да продаде на сестраси Д.И един от недвижимите имоти на свид.Д.К, а именно жилище, апартамент находящ се в гр.Ямбол, ж.к-с Възраждане бл.28 вх.Б ет.2 ап.7 с площ от 47.50 кв.м., ведно с избено помещение №7 с площ 20.39 кв.м. и с 13.932% от общите части на сградата за сумата от 16 405 лв., като за изповядването на сделката бил съставен НА № 83/30.06.2009 г. по НД №78 рег.№ 1070/2009 г., с който Д.И придобила собствеността върху визирания недвижим имот , собственост на св.Д.К.

През месец януари 2010 г. при завръщане в Р България свид.Д.К разбрала от своя приятелка, че въззивника И. търси клиенти за апартамента и. При направена справка в служба по вписванията при Районен съд Ямбол установила, че процесния имот чрез договор за покупко продажба бил продаден на 30.06.2009 г. на сестрата на въззивника И.. Знаейки, че такава сделка не може да бъде извършена без наличието на актуални декларации, изискуеми по закон свид.Д.К подала жалба до ЯРП.

Извършената по делото техническа експертиза по Протокол №198/03.09.2012 г. дава заключение, че предоставените документи – декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25 ал.7 от ЗННД представляват неистински документи, същите са вероятно манипулирани оригинални такива, сканирани и принтирани, като цифрите „05.03.2009” от датника над щемпела на нотариус Е.Щ., поставени на двете декларации обект на експертизата, не са идентични с цифрите „05.03.2009” от датника на нотариус Щ. – иззети като сравнителен материал.

Извършената по делото съдебно – графическа експертиза дава заключение,че не може да се установи има ли подправка на ръкописно изписаната дата 05.03.2009 г. от двете инкриминирани декларация – по чл.264 ал.1 от ДОПК и по чл.25 ал.7 от ЗННД, тъй като същите са изцяло принтирани копия.Не може да се установи и дали ръкописно изписания текст на същите и датата 03.05.2009 г. е изпълнена от Д.К, Н.В. или въззивника И., тъй като не могат да бъдат изследвани графическите признаци поради липсата на оригинални щрихи, както и дали целия текст на двете декларации от 28.05.2008 г. с нотариална заверка на 28.05.2008 г. е изпълнен от свид.Д.К или част от текста е изпълнен от друго лице поради липсата им.

Настоящия състав на въззивния съд намира , както и решаващия такъв, че така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните и проверени в хода на производството доказателства – гласни и писмени , а и от заключението на назначените експертизи-съдебно техническа и графическа.Съда кредитира изцяло показанията на свид. Д.К, Е. Щ. и Т.П дадени в хода на съдебното следствие и тези на свид.Н.В. от разпита и по делегация от кипърски съд , приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.10 от НПК досежно съставомерните факти като логични, последователни, безпротиворечиви, съответни едни на други, а и на писмените доказателства по делото. От приложената по делото молба от въззивника И. до нотариус Т.П се установява безспорно обстоятелството на прилагане на необходимите документи касателно осъществяване на сделката за покупко продажба на визирания недвижим имот. В НА №83/ т.1 рег.№ 1070 по НД № 78/30.06.2009 г. е вписано и обстоятелството, че при извършването на акта са представени конкретно посочените документи, включително Пълномощно №9518/15.09.2004 г. на нотариус с рег.№322 на НК с рд ЯРС, Декрларация по чл.264 ал.1 от ДОПК рег.№ 5338/05.03.2009 г. на нотариус с рег.№487 на НК РД-ЯРС и Декларация по чл.25 ал.7 от ЗННД рег.№5139/05.03.2009 г. на нотариус с рег.№487 на НК и РД-ЯРС. – обстоятелства установени и от показанията на свид.Т.П.. Представените на свид.Т.П. с визираната молба от въззивника декларации са с нотариална заверка , съгласно отбелзването върху тях на нотариус рег.№487 на НК РД-ЯРС свид.Е. Щ.. В хода на съдебното производство свид.Щ. сочи на обстоятелството, че декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК и чл.25 ал.7 от ЗННД на св.Д.К със същите номера са заверявани от него на 05.03.2008 г., като свид.Д.К не е представяла за заверяване при него на такива през 2009 г.- обстоятелство което същият е установил след проверка. Съответни на показанията на свид.Щ. са и тези на свид.Д.К.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд в изпълнение на задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК не е кредитирал обясненията на въззивника И. по отношение на съставомерни факти, а именно в частта им относно заявеното от същия обстоятелство, че процесните декларации са му били предадени от свид.Н.В. преди заминаването и в Кипър, след проведен между двамата разговор. Касае се за изолирани показания , непотвърдени от никакви други доказателства.Напротив, на лице са показанията на свид.Д.К и Щ. досежно обстоятелството, че не е извършвана на визираната дата през 2009 г. такава заверка на процесните декларации от свид.Щ., като такава е извършвана през 2008 г. под посочените регистрационни номера. Категорични са и показанията на свид.Н.В., приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.10 от НПК по отношение на тези обстоятелства. Съответно на показанията на визираните свидетели Д.К и Щ. е и заключението на извършената техническа експертиза по Протокол №198/24.08.2012 г., а именно, че цифрите 05.03.2009 от датника над щемпела на нотариус Е. Щ., поставени на двете декларации – обект на експертизата , не са идентични с цифрите 05.03.2009 от датника на нотариус Е.Щ. – иззети като сравнителен материал.

Като обективни и компетентни въззивния съд намира , че правилно са кредитирани от решаващия съд в пълнота и заключенията на назначените техническа и графическа експертизи.

Правилно , законосъобразно и обосновано анализирайки така установените фактически обстоятелства решаващият съд е квалифицирал осъщественото от въззивника И. деяние като такова съставомерно по чл.316 вр. с чл.308 ал.3 т.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК. Безспорно, съобразно установеното от събраните и анализирани по делото доказателства, въззивника И. се е ползвал от преправен официален документ, а именно в частта относно датата на нотариални удостоверения, изготвени върху частни документи – декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и такава по чл.25 ал.7 от ЗННД – съответно от 28.05.2008 г. на 05.03.2009 г. Безспорно е обстоятелството на представянето на процесните декларации пред нотариус от въззивника И., с оглед на осъществяване на прехвърлителна сделка касателно недвижим имот – собственост на свид.Д.К, а именно апартамент находящ се в гр.Ямбол, ж.к-с Възраждане бл.28 вх.Б ет.2 ап.7 с площ от 47.50 кв.м., ведно с избено помещение №7 с площ 20.39 кв.м. и с 13.932% от общите части на сградата за сумата от 16 405 лв., като за изповядването на сделката бил съставен НА № 83/30.06.2009 г. по НД №78 рег.№ 1070/2009 г., с който Д.И придобила собствеността върху визирания недвижим имот , собственост на св.Д.К. Касае се за преправен официален документ - нотариално удостоверяване в частта на датата на същото, по отношение на две такива, а именно на процесните декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК и чл.25 ал.7 от ЗННД. Съобразно разпоредбите на чл.264 ал.1 ДОПК и чл.25 ал.7 ЗННД/ в редакцията към датата на представянето им/ е налице законово задължение за представяне на декларации по образец за семейно положение и наличието или липсата на публични задължения, касаещи процедурата по извършване на нотариалното удостоверяване. Осъществяването на деянието с цел имотна облага се установява от обстоятелството на осъществена с представянето на същите сделка, а именно тази по покупко продажба на визирания имот за сумата от 16 405 лв. По делото липсват доказателства за автора на извършеното преправяне на процесните документи, включително и такова на въззивника И., поради което, както правилно и законосъобразно е приел и решаващия съд за самото преправяне от него не може да се търси наказателна отговорност.

Извода на решаващия съд , че от субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл , тъй като въззивника подсъдим И. е съзнавал , че се ползва от преправени официални документи – нотариални удостоверявания по декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и чл.25 ал.7 ЗННД , съзнавал е противоправния характер на осъщественото и е искал настъпването на противоправните последици, включително имотната облага настоящия състав на въззивния съд намира за обоснован и законосъобразен.

При определяне на вида , размера и начина на изтърпяване на наказанието на въззивника И. съда е взел предвид както степента на обществена опасност на осъщественото , така и тази на личността на въззивника – подсъдим и правилно е определил на същия наказание при условията на чл.54 от НК. Безспорно правилен е извода на решаващия съд , че по начина на осъществяване и настъпилите противоправни последици осъщественото от въззивника И. деяние е с относително висока степен на обществена опасност. От друга страна при определяне на степента на обществената опасност на личността му е взел предвид съдебното му минало, съобразно установеното от справката за съдимост, процесуалното му поведение по оказване на съдействие за установяване на обективната истина и тежкото му здравословно състояние. За това и именно съда е наложил по вид и размер на въззивника И. такова лишаване от свобода в размер на три години. Правилно, обосновано и законосъобразно е и отлагането на изтърпяването на наложеното наказание по размер за срок от три години на осн.чл.66 ал.1 от НК. Наложеното на въззивника наказание от три години лишаване от свобода , при отлагане на изтърпяването му за срок от три години , както по вид , така и по размер и начин на изтърпяване настоящия състав на въззивния съд намира , че в пълнота ще осъществи целите визирани в чл.36 от НК , както възпитателна , така и възпираща по отношение на въззивника , а и на обществото.

Доводите на въззивника , че обжалваната присъда е постановена при непълнота на доказателства не се споделят от настоящия състав на въззивния съд.Обжалвания съдебен акт е постановен след събиране по делото на всички възможни и достатъчни за установяване на фактическите обстоятелства доказателства, преценени след внимателен анализ от решаващия съд, при спазване и на разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК при оценката им.

Настоящия състав на въззивния съд намира , че не могат да се споделят доводите изложени във въззивната жалба за явна несправедливост на наложеното на въззивника наказание , предвид неприложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието на въззивника подсъдим.За определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК следва да са налице изключтелно или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , като и най-ниското предвидено в текста наказание да се явява несъразмерно тежко съотносимо на осъщественото.В случая съда не констатира наличието както на изключително , така и на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , а и най-ниското предвидено в текста наказание не се явява несъразмерно тежко съотносимо на осъщественото.Смекчаващите отговорността обстоятелства са взети предвид от решаващия съд , поради което и същият е определил на въззивника наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства , значително под средния предвиден в текста размер.Настоящия състав на въззивния съд намира за неоснователно възражението направено в жалбата , че при определяне на наказанието на въззивника не е взето предвид съдействието в двете фази на наказателното производство и тежкото му здравословно състояние.Именно оказаното съдействие за изясняване на обективната истина по делото и тежкото здравословно състояние са смекчаващите отговорността обстоятелства взети предвид от решаващия съд като такива.

По изложените съображения и жалбата на въззивника се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му.

По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №124/22.10.2015 г. постановена по НОХД №66/2013 г. по описа на ЯРС.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.