ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №153 по описа на 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение, вх.№3543/10.03.2016 г. (подадено на 09.13.2016 г. чрез куриерска фирма „Еконт”) от И.С.Й. с ЕГН **********, подадено чрез пълномощника й адв.Е. Х. Д. от АК – Стара Загора, на основание чл.423 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1535/2009 г. по описа на ЯРС.

Във възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не е връчена по надлежния ред, нито е връчено съобщение за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело, а за процесната заповед Й. узнала на 23.02.2016 г. на работното си място във фирма „Ти джи” ООД от получено от работодателя й запорно съобщение, изх.№3500/18.02.2016 г. по изп.д.№20128050402758, с което се налага запор върху трудовото й възнаграждение. Иска от съда да приеме депозираното възражение, поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Заявено е и искане за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№20128050402758, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1535/2009 г. по описа на ЯРС.

Ответникът по възражението „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД (заявител в производството по ч.гр.д.№1535/2009 г. по описа на ЯРС) в законовия едноседмичен срок не се е възползвал от процесуалната възможност да вземе становище по възражението.

ЯОС, като прецени доводите във възражението и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Видно от писмо, изх.№1917/07.04.2016 г. на ЯРС, ч.гр.д.№1535/2009 г. по описа на ЯРС е унищожено, поради изтекъл срок за съхранение, поради което на въззивния съд е изпратена Заповед за изпълнение на парично задължение №1150/13.07.2009 г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1535/2009 г. по описа на ЯРС и съобщение от 29.07.2009 г. за връчване на последната.

Видно от съдържанието на цитираната заповед за изпълнение, със същата е било разпоредено длъжника И.С.Й. с ЕГН ********** да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД сумата 687,08 лв. – главница, ведно със законната лихва от 10.07.2009 г. до окончателно изплащане, както и 125 лв. – разноски по делото. Видно от съобщение, издадено от ЯРС на 29.07.2009 г., на осн. чл.411, ал.3 ГПК, заповедта за изпълнение е била връчена на И.С.Й. на 29.07.2009 г. лично, което е удостоверено с подписа й. Тъй като същата не се е възползвала от възможността да подаде възражение по чл.414 ГПК, на 13.08.2009 г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист, за което е направено съответното отбелязване върху заповедта.

При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК.

Както бе отбелязано, съгласно чл.423, ал.1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаването за заповедта за изпълнение.

При преценка за допустимост на възражението, настоящия съд приема, че възражението е недопустимо, като подадено извън предвидения в закона преклузивен едномесечен срок.

Видно от приложеното съобщение, издадено от ЯРС на 29.07.2009 г., на осн. чл.411, ал.3 ГПК заповедта за изпълнение е била връчена на И.С.Й. на 29.07.2009 г. лично, което е удостоверено с подписа й. Така извършеното връчване съдът намира за редовно извършено по реда на чл.45 ГПК. При това положение, срокът по чл.423, ал.1 ГПК за подаване на възражение за Й. изтича на 29.08.2009 г. Ето защо процесното възражение се прецени за недопустимо, като подадено на 09.03.2016 г., т.е. извън предвидения в закона едномесечен срок и в тази връзка следва да се остави без разглеждане.

Молбата на Й., с която е поискано спиране на принудителното изпълнение по издадената заповед за изпълнение не следва да се разглежда. Същата би могла да бъде разгледана само в случай, че бе прието възражението по чл.423 ГПК, като съгласно нормата на чл.423, ал.4 ГПК компетентен е първоинстанционния съд.

Така мотивиран, Ямболски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението,вх.№3543/10.03.2016 г. (подадено на 09.13.2016 г. чрез куриерска фирма „Еконт”) от И.С.Й. с ЕГН **********, подадено чрез пълномощника й адв.Е. Х. Д.от АК – Стара Загора, на основание чл.423 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№1535/2009 г. по описа на ЯРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№153/2016 г. по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.