ОПРЕ ДЕЛЕНИЕ

Ямбол 07.04.2016 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 07 .04.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д .Кючуков

Членове: 1 .Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

При секретаря Л.Р. и в присъствие на прокурора.........................................

......................................... като разгледа докладваното от Ж.Бозукова

............................................................................. възз.ч.гр. д № 149 по описа

за 2016г

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по ЧЖ от А.С.И. *** против Разпореждане №371/30.11.15г, пост. по ч.гр.д №288/15г на ТРС, с което е уважена молбата на „Уникредит Булбанк"АД-гр.София за незабвно изпълнение ,на парично задължение по договор за банков кредит от 26.02.08г,въз основа на документ по чл 417 ГПК против Г.П.Г. *** и А.С.И.-***, за претендираните с молбата суми-главница, лихви и разноски.

В ЧЖ се твърди, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен, поради което се иска неговата отмяна.

Алтернативно с това и на осн. чл 420 ал 2 ГПК, с ЧЖ се иска и спиране на незабавното изпълнение,предвид наличието на убедителни писмени доказателства-жалба до МВР Хасково, по която е образувана Пр.№УРИ-27р-2596-2016 на ОУ на МВР Хасково, като в тази връзка страната моли нает. инстанция, да изиска цитираната преписка.

В ЧЖ се навеждат доводи, че заявлението в заповедното производство е мотивирано с обстоятелството, че вземането на кредитора произтича от банков кредит, сключен на 06.02.08г между „Уникредит Булбанк"АД от една страна и от друга-Г.П.Г.-кредитополучател и А. С. Г. , сега И. -съдлъжник, но последната не е знаела и не е подписвала договор за банков кредит, получен от бившия й съпруг, като същият й заявил, че подписа в договора за съдлъжник е положен от него.Жалбоподателката твърди, че не се е явявала в офис на банката ц не е полагала подпис под документ, като е сигнализирала за това и органите на МВР Хасково и е заведена Пр.№УРИ-27р-2596. Според страната, извлечението от счетоводните книги на банката, не

удостоверява изискуемостта на задължението по договора за банков кредит, т к представените извлечения от сметки, не доказват наличието на определени по размер изискуеми парични задължения на определени лица и не са годни да послужат като основание за издаване на заповред за незабавно изпълнение по чл 417 ГПК и ИЛ.

В законоустановеният срок е постъпил отговор по ЧЖ от „Уни Кредит Булбанк"АД-гр.София, чрез пълном. адв.С. Т. -САК, преуп. от АД"Попов и партньори"-гр.София, в който отговор се твърди, че ЧЖ е недопустима и се иска от нает. инстанция да я остави без разглеждане, т к е в несъответствие с изискванията на чл 419 ал 2 ГПК.

Алтернативно с това се излагат доводи за неоснователност на ЧЖ и се иска нейното отхвърляне, а обжалваният съдебен акт като законосъобразен и правилен-да бъде потвърден.

Относно неоснователността на ЧЖ се навеждат доводи, че извлечението от счетоводните книги на банката отговаря на законоустановените изисквания за редовност от външна страна и съдържа всички необходими реквизити.На второ място се сочи, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предстрочно изискуем на 26.09.15г-преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл 417 ГРК и длъжникът е уведомен за това с покана за доброволно изпълнение.

Претендира се и отхвърляне на искането за спиране на принудителното изпълнение.В отговора се излагат аргументи,че в нает. производство не следва да се разглежда по същество искането за спиране на принудителното изпълнение по чл 420 ал 2 ГПК, т к не са представени от жалбоподателя убедителни писмени доказателства по см. на цитирания текст, които да създават вероятна основателност за недължимост на вземането, а наличието на подедена жалба до РП-Хасково, по никакъв начин не установява дължимост или не, на вземането.

ЯОС установи следното по фактите:

Съгл. представените по делото доказателства се установява, че между "Уни Кредит Булбанк" АД-София от една страна и от друга-кредитополучателя Г.П.Г. и съдлъжник А. С. Г. е сключен Договор за банков/потребителски/ кредит №80286/26.02.08г с размер на кредита 22 000 лв с уговорени месечни вноски на определено число на всеки месец, с уговорен срок на ползване на кредита, съответните лихви и пр.По делото са налице и уговорените между страните условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията на страните по договора.

Поради неплащане в договорените срокове на дължимите суми от кредитополучателя, Банката-кредитор е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на дата 26.09.15г, като с 2 бр. покани за

доброволно изпълнение в 7-дневен срок от получаването, солидарните длъжници са били известени- видно от приложените обратни разписки, като длъжникът Г. П. Г. е получил поканата на банката на 12.11.15г, а длъжникът А. И. -на 10.11.15г.По делото липсват доказателства, в дадения от кредитора срок, длъжниците да са изпълнили задължението си по кредита.

В тази връзка, PC е бил сезиран със заявление от30.11.15г от"Уни Кредит Булбанк" АД-София против Г.П.Г.-длъжник и А.С.И.-съдлъжник , с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ о чл 417 т 2 ГПК за следнвите суми: главница от 8491.78лв, ведно със зак. лихва,считано от подаване на заявлението-30.11.15г до окончателното изплащане на сумата, както и за дължими лихви-725.91лв, за периода от 27.03.15г до 29.11.15г вкл., както и за разноски: ДТ-184.35лв и адв. възнаграждение-663.14лв.

С Разпореждане №371/30.11.15г, пост. по ч гр д №288/15г на ТРС, е уважена молбата на банката -кредитор, обективирана в заявлението от30.11.15ги е разпоредено, издаването на заповед за незабавно изпълнение във връзка с претендираните суми,както и издаване на изпълнителен лист.

Със Заповед №371 /30.11.15г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл 417 т 2 ГПК е разпоредено, длъжниците Г.П.Г. и А.С.И., да заплатят солидарно на кредитора "Уни Кредит Булбанк" АД -гр.София, претендираните със заявлението от 30.11.15г суми.

Въз основа на заповедта, банката -кредитор се е снабдила с ИЛ от 12.01.16г ИД №363/16г по описа на ЧСИ З. З., с per. №875 и район на действие-Окръжен съд-гр. Хасково и е образувано ИД №875/16г на 24.03.16г,с взискател Уни Кредит Булбанк" АД -гр.София и длъжници- Г.П.Г. и А.С.И.. Според „известие за доставяне", жалб.А.И. е получила покана за доброволно изпълнение на 15.02.16г, а длъж. Г. Г. -на 24.03.16г.

В срока по чл 414 ГПК- на 19.02.16г, длъжникът А.И. е направила възражение,че не дължи сумите, предмет на заповедта за изпълнение с твърдението, че тя не се е явявала в офиса на банката-кредитор за отпускане на кредита и не е полагала подпис под документ.

С оглед възражението на длъжника И., съдът е указал на заявителя-кредитор с разпореждане от 19.02.16г, че в 1-мес. срок може да предяви иск, относно вземането си.

С оглед изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

ЧЖ е процесуално допустима, доколкото разпореждането за незабавно изпълнение е отделен от заповедта акт, подлежащ на' самостоятелен инстанционен контрол и ЧЖ е депозирана в рамките на срока по чл 419 ал 1 ГПК.

Допустимостта на жалбата се извежда и от наличието на депозирано в срока по чл 414 ГПК възражение / на 19.02.16г/, от длъжника А.И. . Същото, съгл. императива на чл 419 ал 2 ГПК, има характер на предпоставка за провеждане на наст.производство, т к страната не би имала правен интерес да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, ако не е оспорила самото вземане / Определение №158/28.02.11г по ч гр д №73/11г на ВКС I г o.l По изложените аргументи нает. инстанция приема, че длъжника-жалбоподател-И. срещу която е издадена заповедта за незабавно изпълнение, има правен интерес от обжалване на разпореждането.

По основателността на ЧЖ. Същата е неоснователна.

Производството по чл 417 ГПК е формално и едностранно и за да се постанови незабавно изпълнение и изададе ИЛ е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки:документ по чл 417 ГПК, редовнет от външна страна на същия и удостоверяване съществуването на спорното право в документа.

И т к разп. на чл 417 т 2 ГПК предвижда възможност, за издаване на заповед за изпълнение и допускане на незабавно изпълнение на заповедта, когато вземането се основава на някой от посочените в тази правна норма документи, то съдът е длъжен да осъществи проверка, единствено относно факта, дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява съществуването на твърдяното право.

В случая представеният от заявителя документи -извлечение от счетоводните книги на банката- кредитор,във вр. с Договор за банков кредит от 26.02.08г е редовен документ от външна страна- съдържа данни за размера на кредита, за крайния падеж на договора за кредит, за размера на общата дължима сума към датата на падежа, вкл. главница, лихви и разноски,периода за който лихвите се претендират, както и датата на извършеното последно плащане и колко и в какъв размер са неплатените вноски по кредита.

И т к предвид т.18 от TP №4/1 Зг по т д №4/1 Зг на ВКС, банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредита бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл 417 ал 2 ГПК, по делото са налице две покани за доброволно изпълнение до солидарните длъжници, в които същите са известени за обявяване от банката на

предспочната изискуемост на кредита на дата 26.09.15г, като е даден 7-дн. срок на дължиниците, да погасят доброволно дължимите си задължения в пълен размер, т к в противен сл. банката ще пристъпи към принудително събиране на вземанията си.

Жалбоподателката е получила поканата на 10.01.15г, но липсват данни да е изпълнила задължението си, като не е изпълнил задължението си по кредита и другия длъжник-кредитополучател Г..

Предвид всичко гореизложено съдът приема, че обжалваното разпореждане като правилно, следва да бъде потвърдено.

Останалите наведени в ЧЖ твърдения, за недължимост на сумите от жалбоподателката, не следва да се обсъждат в нает. производство, т к същите по същество са такива, които следва да се направят в евентуално исково производство по чл 422 ГПК, в което съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Относно искането по чл 420 ГПК, нает. инстанция намира, че не следва да се произнася, т к искането за спиране на принудителното изпълнение е в компетентността на съда, постановил незабавното изпълнение, т. е - ТРС.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че атакуваното определение на ЯРС като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане №371/30.11.15г, пост. по ч.гр.д