ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ...................... 18.04.2016г., гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 18.04.2016г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лина Чапкънова

ЧЛЕНОВЕ: Росица Стоева

Калина Пейчева

като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева

въззивно частно гражданско дело № 138 по описа за 2016г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.396 от ГПК.Образувано е по частна жалба на С.И.С. ***, чрез адв.Д. от АК-Ямбол, срещу определение № 117/20.01.2016г. по гр.д.№ 3286/2015г. на ЯРС за допускане на обезпечение на предявения иск, ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявеният от „ПАПАС-ОЛИО”АД с ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Обходен път-запад”№ 61, иск по чл.45 от ЗЗД против С.И.С., с ЕГН ********** *** за сумата от 10 000лв., чрез НАЛАГАНЕ на ЗАПОР на банковите сметки на ответника до размера на иска, както и чрез ВЪЗБРАНА ВЪРХУ следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на с.Симеоново, ЕКАТТЕ 66456, община Тунджа, област Ямбол, с площ от 24.990 дка , III категория, в местност „Юрженлия”, съставляваща имот № 032073 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот 032072 - нива на В. Т. С.,*** - полски път на община Тунджа, пл.№ 168 - полски път на община Тунджа, пл.№167- полски път на община Тунджа и имот 032024 - нива на Д. Г. Д.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и излага съображения. Иска ЯОС да отмени атакуваното определение и остави без уважение молбата за допускане на обезпечение. Алтернативно, иска ЯОС да приеме, че за обезпечаване на исковете е достатъчно обезпечението, допуснато чрез възбрана на недвижимия имот, и отмени запора върху банковите сметки. Претендира разноски по частното дело.

Срещу частната жалба е постъпил в срок отговор от “ПАПАС-ОЛИО”АД, чрез адв.К. ***, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, правилност на обжалваното определение. Иска ЯОС да потвърди атакуваното определение на ЯРС и да бъдат присъдени направените в това производство разноски.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки по същество частната жалба ЯОС установи следното:

Гр.д.№ 3286/2015г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба на “ПАПАС-ОЛИО”АД срещу С.И.С. ***, с която се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 10 000лв., представляваща част от сума в общ размер от 35804лв., формирана като сбор от: 1000лв. от сумата за вреди от неизпълнение на част от възложените по договор от 16.05.2012г. СМР, цялата в размер 22429.95лв. без ДДС; 6000лв. от сумата за вреди от некачествено извършени СМР по договор от 16.05.2012г., цялата в размер 6054.25лв. без ДДС; 3000лв. от сумата 7320лв. без ДДС – за вреда от заплатени разноски в производството по т.д.№ 45/2013г. пред ЯОС, БАС и ВКС, които вреди са настъпили в резултат на виновно и противоправно неизпълнение на вменените му съгласно заеманата от него длъжност задължения и функции. С исковата молба е направено искане за допускане обезпечение на предявения иск, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника и чрез налагане на запор по всички сметки на ответника С. във всички банки на територията на РБългария. ЯРС е намерил молбата за обезпечение за основателна, приел, че по делото са представени писмени доказателства, достатъчни да създадат убеждението за вероятна основателност на иска, че е налице предпоставката на чл.391, ал.1 от ГПК за наличие на обезпечителна нужда, поради което е счел, че исканото обезпечение следва да се допусне, като преценил че двете поискани обезпечителни мерки са адекватни на обезпечителната нужда с оглед данъчната оценка на недвижимия имот.

Съгласно чл.389 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Предпоставките за допускане на обезпечението са изложени в чл.391 от ГПК: (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: 1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или 2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съдът проверява допустимостта и вероятната основателност на иска, чието обезпечение е поискано. Тази проверка се извършва на база изложените обстоятелства в молбата и доказателствата представени към нея. Съдът преценява налице ли е обезпечителна нужда и подходяща ли е поисканата обезпечителна мярка.

ЯОС намира, че с исковата молба от “ПАПАС-ОЛИО”АД срещу С.С. е предявен осъдителен иск, с който се иска да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000лв., представляваща част от сума в общ размер от 35804лв. – обезщетение за вреди, които вреди са настъпили в резултат на виновно и противоправно неизпълнение на вменените му съгласно заеманата от него длъжност задължения и функции, като сумата е формирана като сбор от: 1000лв. от сумата за вреди от неизпълнение на част от възложените по договор от 16.05.2012г. СМР, цялата в размер 22429.95лв. без ДДС; 6000лв. от сумата за вреди от некачествено извършени СМР по договор от 16.05.2012г., цялата в размер 6054.25лв. без ДДС; 3000лв. от сумата 7320лв. без ДДС – вреда от заплатени разноски в производството по т.д.№ 45/2013г. пред ЯОС, БАС и ВКС.

Въззивният съд преценя осъдителния иск за допустим. ЯОС счита за правилен и изводът на ЯРС, че е налице обезпечителна нужда, каквато се предполага при паричните притезания. Искът е подкрепен с писмени доказателства, които се преценят от съда като недостатъчни за да се направи извод, че искът е вероятно основателен. ЯОС намира, че представените с исковата молба доказателства не са достатъчни за преценка на вероятната основателност на заявената с исковата молба претенция. Но, предвид характера на иска и твърденията в исковата молба, следва да се прецени, че без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по едно решение в негова полза. Поисканите обезпечителни мерки са подходящи.

Неправилно, ЯРС е допуснал обезчечение на иска чрез запор на сметките до 10000лв. и възбрана върху една нива на ответника, без да изиска представяне на гаранция. В случая, ЯОС намира, че поисканото обезпечение следва да се наложи при представена гаранция, която ЯОС определя в размер 1000лв., съобразно чл.391, ал.3 ГПК.

При тези изводи на съда, следва да се отмени обжалваното определение и се постанови ново, с което се допуска обезпечение на иска, при внасяне на гаранция в размер 1000лв.

Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, съгласно т.5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Предвид изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 117/20.01.2016г. по гр.д.№ 3286/2015г. на ЯРС, като вместо него постановява:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявеният от „ПАПАС-ОЛИО”АД с ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Обходен път-запад”№ 61, иск по чл.45 от ЗЗД против С.И.С., с ЕГН ********** *** за сумата от 10 000лв., чрез НАЛАГАНЕ на ЗАПОР на банковите сметки на ответника до размера на иска, както и чрез ВЪЗБРАНА ВЪРХУ следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на с.Симеоново, ЕКАТТЕ 66456, община Тунджа, област Ямбол, с площ от 24.990 дка , III категория, в местност „Юрженлия”, съставляваща имот № 032073 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот 032072 - нива на В. Т. С.,*** - полски път на община Тунджа, пл.№ 168 - полски път на община Тунджа, пл.№167- полски път на община Тунджа и имот 032024 - нива на Д. Г. Д., ПРИ ВНАСЯНЕ НА ГАРАНЦИЯ в размер на 1000лв.

Определя, на основание чл.391 от ГПК, парична гаранция в размер на 1000лв., вносима от “ПАПАС-ОЛИО”АД по сметката на ЯОС в 20-дневен срок от съобщението.

Да се издаде обезпечителна заповед, след представяне на доказателства за внасянето на определената от съда гаранция в срок.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.