В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ-ти въззивен граждански състав

на 19 април 2016 г.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 140 по описа на 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.Й.Д. против Решение №37/15.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 1050/2015 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН ********** *** да заплати на осн.чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД на Я.П.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** адв.Д.Д. *** сумата от 1800лв., представляваща неоснователно получена сума с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва за забава считано от 15.05.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.Й.Д. да заплати на Я.П.Х. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 422.00лв.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло. Заявени са твърдения, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират с фактите, поради което решението е неправилно. Предвид на изложените в жалбата съображения се иска отмяна решението на ЯРС. Претенция за присъждане на разноски не е заявена. В о.с.з. въззивника се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения и по допълнителните такива, заявени в о.с.з., като моли за отмна първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна Я.П.Х., чрез пълномощника адв. Д.Д. ***, в срока по чл.263 ГПК, е депозирала писмен отговор, в който е оспорила основателността на въззивната жалба. Заявено е становище за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС. Въз основа на подробните съображения се иска потвърждаването му. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция. В о.с.з. въззиваемата не се явява, но чрез пълномощника адв. Д.Д. *** поддържа становището, заявено в отговора на исковата молба, като моли за потвърждаване на решението на ЯРС.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа страна:

От представено от ищеца платежно нареждане за кредитен превод от „Прокредит банк” ЕАД от 11.12.2013 г., се установява, че Я. П.Х. е превела на С.Й.Д. сумата от 1800 лв., с посочено основание – авансова вноска съгл. договор. Представен е и неподписан договор, с посочен изпълнител „ТЮФ Инженеринг” ЕООД и без попълнени данни за възложител, с предмет „изготвяне на необходимата документация за кандидатстване за акредитация пред БСА”.

По делото са представени и разпечатки от разменена между страните кореспонденция по електронна поща: На 03.12.2013 г. ответника уведомил ищцата, че й изпраща примерен образец на договор, на което тя отговорила, че ще преведе капарото, а договора ще подпишат като стане фирмата. На 20.01.2014 г. ищцата уведомила ответника, че фирмата е регистрирана и попитала какво следва, като в прикрепен файл приложила и данните от ТР. На това писмо ответника отговорил чак на 20.06.2014 г., като поискал да му бъдат предоставени конкретни данни за персонала на органа за контрол. Видно от отговора на ищцата от същата дата – поисканите данни са били предоставени. Така описаната кореспонденция е представена от ищцата е не е оспорена от ответника.

По делото е разпитан като свидетел Д. Х. – съпруг на ищцата. Същият заявил, че се договорили с ответника, чрез неговата фирма да подготви документи за лицензиране за изпитване на бутилки за технически газове на фирма, която регистрирали по-късно – „ПИ Маркировка”, чийто собственик и управител е той. Трябвало в рамките на една година ответникът да изготви и внесе за акредитация документите. Според свидетеля общата цена на сделката била 2500 лв., като по искане на ответника му превели авансово сумата от 1800 лв. Свидетелят твърди, че не са подписвали писмен договор. След като уведомили ответника за регистрацията на новата фирма, по искане на ответника посочили имената на три лица, необходими за изготвяне на документацията. Други данни и документи ответника не бил искал. След това нещата се проточили, като в един момент, след половин година, ответника дори престанал да си вдига телефона. Свидетелят сочи, че работата и до сега не е свършена.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество – решението е правилно, а въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията са следните:

Предявеният в производството пред първоинстанционния съд иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД – за заплащане на сумата 1800 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно цитираната правна норма всеки, който е получил нещо с оглед на неосъществено основание е длъжен да го върне. В хипотезата на чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД - неосъществено основание, разместването на имуществените ценности става въз основа на фактически състав, който не е напълно завършен. Неговото окончателно завършване обикновено е в зависимост от осъществяването на едно бъдещо отлагателно условие и когато това условие не се реализира, основанието като цяло се счита за неосъществено. Плащане при неосъществено основание е налице и когато плащането е извършено с оглед сключване на един бъдещ договор между страните. С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването.

В контекста на изложените разяснения, предявеният в производството иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, както правилно е преценил и първостепенния съд, а изложените от същия мотиви се споделят.

По делото е установено, а и не е спорно между страните, че същите са провели преговори за сключване на договор с предмет „изготвяне на необходимата документация за кандидатстване за акредитация пред БСА”, по който договор възложител е следвало да бъде дружество, посочено от ищцата, а изпълнител - фирма на ответника. Именно по този повод и ищцата е превела на ответника процесната сума в размер на 1800 лв., факт който не се оспорва от последния. Безспорно установено по делото е, че до сключване на договор между страните в писмена форма не се е стигнало.

При тези установени по делото факти, разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищцата, без правно основание за това. Под правно основание следва да се разбира правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира. Това може да бъде договор, административен акт, самия закон, водене на чужда работа без поръчка и др. Ответника, чиято е тежестта на доказване, не е установил по делото, правното основание на обогатяването си с процесната сума за сметка на ищцата, поради което правилно е прието с първоинстанционното решение, че дължи връщането на получената без основание сума на ищцата, за чиято сметка се е обогатил.

За неоснователно се прие от настоящия съд твърдението на въззивника, че за неподписването на договор и за неизпълнение на възложената работа по акредитацията вина има ищцата. От разменената между страните кореспонденция по електронна поща, безспорно се установява, че ищцата е изпълнила поетите ангажименти, своевременно е предоставила информация, каквато й е била поискана, предвид на което не може да й бъде вменена вина за неосъществения договор.

Неоснователно е и не би могло да доведе до промЯ. на крайния извод на съда и възражението на въззивника, че процесната сума не е постъпила по негова лична сметка, а по сметка на представляваното от него дружество „ТЮФ Инженеринг” ЕООД, което е следвало да бъде изпълнител по проектирания между страните договор. Същественото в случая е, че ищцата е превела сумата в размер и по начин уговорен между нея и ответника, т.е. не се е отклонила от уговорката, а плащането е станало по нареждане на ответника и на посочена от него сметка.

Неоснователно е и последното възражение във въззивната жалба, а именно, че са кредитирани свидетелски показания на заинтересовано лице. Следва да се отбележи, че ЯРС е обсъдил и анализирал показанията на разпитания по делото свидетел изцяло в съответствие с изискванията на процесуалния закон, съобразявайки се с нормата на чл.172 от ГПК. И настоящия съд счита, че свидетелските показания на св.Христов правилно са кредитирани от първостепенния съд, предвид цялостното им и пълно кореспондиране с приложените по делото писмени доказателства и в частност – със съдържанието на разменената между страните кореспонденция по електронна поща.

Предвид на всичко изложено до тук, въззивния съд в настоящия си състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Първоинстанционния съд, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, в съответствие с чл.78 от ГПК, въззиваемата има право да й бъдат присъдени направените за въззивната инстанция разноски в размер на 350 лв., предвид наличието на надлежно искане за това и доказателства за направени такива за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, Я О С

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №37/15.01.2016 г., постановено по гр.д.№1050/2015 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Я. П.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** адв.Д.Д. *** направените по делото за въззивната инстанция разноски в размер на 350 лв.

Решението, на осн. чл.280, ал.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.