Р Е Ш Е Н И Е

Гр Ямбол 25.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12.04.2016г /две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове:1. Ж.Бозукова

2. Н.Иванов

при секретаря Л.Р............ и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Бозукова възз. гр. дело №136 по описа за 2016 г.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба от „АГРО ПОА ИНВЕСТ” АД гр.Сливен,чрез пълн. адв.Ел.Х.-САК срещу Решение №11/08.01.16г, пост. по гр д №369/15г по описа на ЯРС,в частта му, с която искът за делба по отношение на процесния поземлен имот -без сградите, представляващ ПИ с идентификатор 87374.511.399 и площ от 79 790 кв.м е допуснат до делба между съделителите:М.Ц., А.Ц.,П.Х., Л.М.-Х.,Е.Ч., А.Ч., Т.П. и П.П. при съответните квоти, а е отхвърлен, по отношение на „АГРО ПОА ИНВЕСТ”АД гр.Сливен, като неоснователен.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна в атакуваната му част като неправилно и ЯОС постанови ново решение в тази част, с което отхвърли предявения иск за делба на ПИ с идентификатор 87374.511.399 по КК на гр.Ямбол, с площ от 79 790 кв м.Претендират се и направените по делото разноски пред двете инстанции.

В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на делбата с аргумента, че реституцията по чл 2 ЗВСОНИ възниква по силата на закона и не е необходимо издаване на нарочен акт от адм. орган или съда и затова отказа на Кмета на общината и отказа на Обл. Управилтел не подлежат на обжалване. Въззивникът твърди, че в нот. акт на въззиваемите, изд. по обст. проверка, реституирания имот е следвало да се опише с площта и границите му при одържавяването, което не е сторено, а в случая няма съвпадение между площта и границите на одържавения и реституирания имот и приемайки противното,РС е постановил неправилно и необосновано решение.

В срока по чл. 263 ал 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Т.С.П. и П.С.П.,чрез пълном. адв.С.-ЯАК, в който се твърди, че жалбата е неоснователна и се претендира, същата да бъде оставена без уважение, т.к атакуваното решение е законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалните правила, а правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото и са обосновани.Въззиваемите искат присъждане на направените пред ЯОС разноски.

Постъпил е отговор по възз. жалба и от въззиваемите- М. И.Ц., А.Д.Ц., П. И.Х., Л. В.М.-Х., Е.Ч., А.Ч.-всички чрез пълном. адв.Д.С.-ЯАК, с който се иска оставяне на възз. жалба без уважение като неоснователна и присъждане на съдебни разноски на страните пред тази инстанция.

В отговора се твърди, че ответното АД не е придобило правото на собственост върху 16 244/79 790 ид.ч от процесния ПИ на осн. НА №116/11г и НА №180/10г, т.к процесният имот е съсобствен единствено между наследниците на бившия собственик на одържавения имот, а правото на собственост върху имота е възстановено по силата на закона.Според страната, одържавения имот, към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е бил намален само с дворно място от 360 кв.м и правилно РС е приел, че одържавения имот към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е съществувал по отношение на терена в същия вид, в който е бил отчужден, а въззивникът закупувайки част от имота с НА №116/01г и НА №180/00г е закупил чужда вещ и сделките пораждат действие единствено по отношение на постройките.В отговора се сочи, че съществуването на сгради в имота-собственост на въззивника, не е пречка за допускане до делба на земята, т к дружеството е само суперфициарен собственик на постройките, но не и на терена.

В с.з. жалбата се поддържа чрез проц. представител на въззивника, като се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част с твръдението, че РС неправилно е приел относно дружеството, че не е собственик на имота.Според страната, при издаване на констативния нот. акт по обстоятелна проверка на въззиваемите, състоянието на имота е следвало да се опише и към момента на одържавяването му, но това не е сторено.С жалбата се претендират направените по делото разноски.

От въззиваемите се явява лично А.Ц., като за него и въззиваемите М.Ц.,П.Х.,Л.М.,Е.Ч. и А.Ч. се явява адв. С.-ЯАК,който оспорва жалбата и поддържа отговора,а относно границите на имота заявява, че според закл. на в.л.,границата на имота съвпада напълно с актуалната КК, а и никой от н-ците на бившия собственик на одържавения имот, не е прехвърлял право си на собственост на въззивника.

За въззиваемите Т.П. и П.С. се явява адв.С., която моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, като на страните се присъдяат направените по делото разноски. В тази вр. се сочи, че въззивното д-во е придобило чужда вещ и при липса на съсобственост върху дворното място, обстоятелството, че в него се намират сгради-собственост на въззивника и въззиваемите, не прави делбата недопустима.

ЯОС приема следното по фактите:

Видно от представеното у-ние за наследници, изх. №2801-35381 от 08.07.13г на Общ. Ямбол се установява, че П.И.Х.,***, поч.на 23.10.29г е оставил за свои наследници:съпруга-М. Л. Х.-поч.на 15.10.63г, син-И. П. Х. и дъщери: И. П. П. и Г. П. Ч..

След смъртта на И. П. Х., поч. на 13.04.80г за негови н-ци остават: съпруга Д. А. Х.-поч. на 27.08.99г, дъщеря-М.И.Ц. /исца №1/ и син-П.И.Х./ищ. №3/. След смъртта на И. П. П.-поч. на 14.09.96г, за нейни н-ци се сочат:съпруг-С. Т. П., поч. на 11.02.01г и двама сина:Т.С.П. /отв.№1/ и П.С.П./отв.№2/.След смъртта на Г. П. Ч. –поч. на 10.01.10г за нейни н-ци остават: Е.Ч. /ищ.№5/ и А.Ч./ ищ.№6/.

С Акт № 370/29.08.1951г. е одържавен по Закона за национализацията, собствения на наследодателя И. Х. недвижим имот: „Мелница” в индустриален квартал на гр.Ямбол, със застроена площ 7 930 кв.м и незастроена площ 72 227 кв.м, ведно с 39 описани сгради.

С Решение № 52/08.03.93г, пост. по гр.д. № 618/92г на ЯОС е отменена заповед№І-А-549/03.06.92г на Кмета на общината,с която е направен отказ да се отпише от актовите книги одържавения имот. В мотивите на съд. акт е прието, че са налице предпоставките на чл.2 от ЗВСОНИ, за възстановяване собствеността върху процесния имот, с обща застроена и незастроена площ от 79 797 кв.м, ведно с описаните в него сгради и който е бил отреден за Хлебозавод и Зърнени храни на ЕООД „ЗПП Бакаджик”-Ямбол, като имота реално съществува до размерите, в които е бил одържавен и е намален само с 360 кв м.

Въз основа на цитираното решение на съда, със Заповед № І – А – 362/28.04.1993 г. на Кмета е наредено, отписване от актовите книги на община Ямбол, на актувания с цитирания АДС имот, с площ от 79 797 кв м, бивша собственост на И. Х..

С НА № 151/93 г. на Нотариуса при ЯРС, наследниците на общия наследодател Х.- Д. Х., М.Ц., П.Х., И. П. и Г. Ч. са признати за собственици по давност и наследство на реституиран недв. имот: дворно място, застроено и незастроено от 79 797 кв.м, находящо се в гр.Ямбол, Индустриална зона, съставляващо имоти пл. №№ 6945 и 7059, за които са отредени пар. ІІ и ІІІ, в кв. 158 по плана на града, заедно с построените и реално съществуващи в дв. място сгради.

С нот. акт № 120/97г. на Нотариуса при ЯРС, Д. Х. е продала на сина си П.Х. и на дъщеря си М.Ц., при равни квоти, своята 1/9 ид. част от процесния реституиран недвижим имот.Продажбата е извършена по време на брака на купувачите, като прехвърлените ид. части от имота са придобити в СИО с техните съпрузи:А.Д.Ц./ищ.№2/ и Л.В.М.Х./ищ.№4/

По повод приватизацията на „Бакаджик”ЕООД гр.Ямбол, наследниците на наследодателя И. Х. са депозирали заявление вх. № 94-00450/13.03.96г до Агенцията за приватизация, с което са заявили правото си на собственост върху процесния имот, възстановен по ЗВСОНИ.

Съгласно АДС № 59/06.05.96 г. на Обл. Администрация Бургас – терен от 16 244 кв.м, в промишлена зона гр. Ямбол, подобект „Мелница”, включващ множество сгради, предоставени за оперативно управление на държавното ЗП „Бакаджик”ЕООД –гр.Ямбол, за който имот са съставени няколко предходни АДС, вкл. и АДС№ 370/ 29.08.1951г е невъзстановен на собствениците Х и ЦКС София и със Заповед № ДСО501/0015 от 14.02.13г е наредено, отписване от актовите книги за недвижимите имоти- държавна собственост, на терена от 16 244 кв м. Заповедта е издадена по искане на ответното дружество обосновавайки се, че на н-ците на П.Х. е възстановен имот само от 52 712 кв.м.

По повод приватизацията на „Бакаджик”ЕООД-Ямбол, наследниците на наследодателя И. Х. са депозирали заявление вх.№ 94-00450/13.03.96г до Агенцията за приватизация, с което са заявили правото си на собственост върху процесния имот, възстановен по ЗВСОНИ.

С НА № 180/00г,ЗП „Бакаджик”АД гр. Ямбол е продало на „Мелор”АД гр. Пазарджик, фуражен цех в гр. Ямбол- промишлена зона, с терен от 16 244 кв.м, съставляващ имот пл. № 6945, пар. ІІ, кв. 158 по ЗПР на гр. Ямбол, заедно с 33 сгради,описани в акта, а с НА № 116/01г, „Мелор”АД -гр. Пазарджик е продало на „Мелничен комплекс Сливен” АД-гр. Сливен /вписано с нова фирма в ТР „Агро Пола инвест”8, терен от 16 244 кв.м, пред. имот пл. № 6945, пар. ІІ, кв. 158 по ЗРП, заедно с 33 подробно описани сгради.

Според заключението на изслушаната съдебно-геодезическа експертиза, процесния реституиран недвижим имот по актуална КК на гр.Ямбол, представлява ПИ с идентификатор № 87374.511.399 с площ- 79 790 кв.м и адрес: гр. Ямбол, ул.”Д.Благоев”,с начин на трайно ползване: за хранително – вкусовата промишленост, с описани граници в заключението, като в имота попадат и сгради- 77 на брой, вкл. и делбените 12 броя, както и сгради индивидуална собственост на „Агро Пола Инвест”АД и на други дружества. В.Л. твърди, че не е открило регулационен план, действащ към момента на одържавяване на имота – към издаване на АДС от 1951г, но за имота съществува скица от 1927г и площа му е 77 200 кв.м. И т.к през 1953г влиза в сила регул. план-одобрен от 26.02.53г, съобразно кадастралната основа, тогава имота е бил с площ 82 885 кв.м и за него е отреден парцел с площ 68 104 кв.м, а до западната граница на имота е бил предвиден път. Според в.л., планът одобрен със Заповед от 26.02.53 г. не е приложен, а планът от 1965 г. е сходен с този от 1953г и с него е извършено разделяне на имота на 3 нови парцела и улица и този план е влязъл в сила, но неговите предвиждания не са реализирани. Според експерта, както плана от 1953г, така и плана за регулацията от 1965г. не са приложени, но по последният действуващ ЗРП от 1990г. има предвиждане за северната част на имота, с площ- 9271 кв.м-за изграждане на улица /ЖП надлез/ и това пространство излиза извън кадастъра на имота.

В.Л. твърди, че площта на имота към момента е отразено в скицата, издадена въз основа на актуалната КК, като отчуждения и сега съществуващ имот са на едно и също място и границите им през годините са променяни незначително- с 360 кв м, а кадастралната граница от 1990г съвпада, с тази по актуалната кадастрална карта и имотната граница от 1990г почти съвпада с регулацията от същата година, за която няма данни да е приложена. Експертът твърди, че по този план се покриват парцел ІІІ /имот 7059/ и парцел ІІ /имот 7945/, като последния обхваща и малки части от други имоти, собственост на трети лица, но сега съществуващия реституиран имот в значителна степен покрива територията на одържавения. Експертизата е представила и допъл. заключение, в което посочва площа на имота по плана за 1927г, която е извън сегашния имот с 8587 кв.м и площта на настоящия имот, оставаща извън имота по плана от 1927г- 2858 кв.м.В.Л. е посочило площта на имота по плана от 1953г, която е извън площта на сегашния имот с 2244кв м, сега е 9271кв м и площта на имота сега, извън имота от 1953г - 2244 кв м.Към закл. са приложени 2 бр. комбинирани планове на историческото развитие на границите на проц. имот от 1927г и 1953г, които са неразделна част от заключението.

Предвид изложеното ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя за неоснователна,по следните съображения :

Предявени са обективно съединени искове по чл 34 ал 1 ЗС - за делба на съсобствен недвижим имот.

Съделителите: М.И.Ц., А.Д.Ц., П.И.Х.,Л.В.Х., Е.Ч., А.Ч.,Т.С.П. и П.С.П. са съсобственици и се легитимират като такива, въз основа на НА №151/93г и НА №120/97г,по отношение на процесния реституиран делбен имот, с пл. №6945 и №7059, за който са отредени пар.ІІ и ІІІ в кв.158 по плана на гр.Ямбол, представляващ дворно място-застроено и незастроено от 79 797 кв м,находящо се в гр Ямбол,Индустриална зона, ведно с потроените и реално съществуващи сгради,подробно изброени в актовете.

Отв. страна-„Агро Поа Инвест” АД, бивш„Мелничен комлекс Сливен” АД се легитимира като собственик на част от същия имот-за 16 244 кв м, въз основа на НА №116/901г и НА№180/00г, като прави признание относно собствеността върху терена на процесния имот, по отношенвие н-ците на наследодателя Х. до размер на 52712 кв м от деактуваните и реституирани 79797 кв м.

По делото не се спори, че наследниците на наследодателя Х., на които процесният реституиран имот е възстановен по ЗВСОНИ, са собственици на сградите в имота, описани в ИМ.

Спорът между страните се свежда до собственосттта на терена, доколкото дружеството претендира да е собственик на част от дворното място от възстановената собственост на терена по ЗВСОНИ с аргумента, че влязлото в сила решение на ЯОС, с което е отменена заповедта за деактуване на проц. имот, с площ от 79 797кв.м, не е задължителна по отношение на АД.

В тази връзка съдът приема, че съгл. чл.177 ал 1 АПК, решенията по административен спор, с които се изменя или отменя административен акт, имат действия за всички, като са задължителни и за гражданския съд, относно валидността и законосъобразността на адм. акт, предвид разп. на чл 302 ГПК.С оглед това, в мотивите на ТР№5/11г на ВКС-ОСГК е прието, че т.4 от ТР №6/06г на ОСТК е изгубило силата си, когато е проведен пряк съдебен контрол на административния акт и това се отнася само за държавата, т к тя е участвала в административното съдебно производство чрез своите органи, но следва да се приеме, че се отнася и за лицата,които черпят права от нея, т к същите не могат да имат повече права от праводателя си.В тази насока е и съд. практика/Р №67/10.04.14г на ВКС по гр.д №5615/13г Іг.о.

Или в производството на пряко административно правораздаване, макар и да не се разрешава спор за собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция, като държавата и ответното дружество са обвързани от установения от съда обем на реституираното право на собственост.

Предвид изложеното, съдът в наст. производство е обвързан с приетото в решение №52/08.03.93г по гр д №618/92г на ЯОС, с което е отменен отказа на кмета на общината за деактуване на процесния имот, с площ от 79 797 кв м като незаконосъобразен и е прието, че са налице предпоставките на чл 2 ЗВСОНИ за възстановяване на имота на н-ците на бившия собственик, чийто имот е бил одържавен.Това навежда на извода, че Държавата и правоприемника й-ответното АД, са също обвързани от установения от съда обем на реституираното право на собственост.

Доказателствата по делото и закл. на СГЕ,което съдът приема за обективно сочат, че по време на национализацията на имота с АДС №370/29.08.51г са одържавени: 7930 кв м застроена площ-„Мелница” в индустриалния квартал на гр.Ямбол, заедно с 72 227 кв м –незастроена площ, което общо възлиза на 80157кв м одържавена площ от имота на бившия собственик Х.. И т к през годините за периода от 1951г до реституирането на процесния имот- през 1993г границите на имота са незначително променяни, като според неоспореното заключение на съдебната експертиза, отчуждения и сега съществуващ имот са на едно и също място и границите им през годините са променени незначително с около 360 кв м, а кадастралната граница от 1990 г. съвпада с тази по актуалната кадастрална карта и имотната граница от 1990г почти съвпада с регулацията от същата година,то се налага извода,че одържавения и реституирания имот са идентични /80 157 кв м -360 кв м=79797 кв м /.

В случая, отв. дружество се легитимира като правопремник на преобразуваното и приватизирано държавно дружество ЗП”Бакаджик”, на което е бил предоставен в оперативно управление актувания за държавен терен от 16 244 кв м, като дружеството твърди, че наследниците на Х. притежават само 52715 кв м от реституирания имот.

Предвид решение № 52/08.03.93г, пост. по гр.д. № 618/92г на ЯОС, с което е отменена заповед№І-А-549/03.06.92г на Кмета на общината във връзка с отказа да се отпише от актовите книги процесния одържавен имот и е прието от съда, че са налице предпоставките на чл.2 от ЗВСОНИ,за възстановяване на собствеността върху имот, с обща застроена и незастроена площ от 79 797 кв.м, което решение е задължително за дружеството-ответник, с оглед разп. на чл 302 ГПК и чл 177 АПК и съд. практика, то държавата и ответното дружество са обвързани от установения от съда обем на реституираното право на собственост по отношение на проц. имот и следва да се приеме, че реституцията върху терен от 79 797 кв м на процесния имот е собственост на съделителите-ФЛ, като наследници на починалия наследодател и Х.- бивш собственик на одържавения имот.Факта, че отв. дружество притежава в собственост сгради, посторени в имота, не доказва собственост върху терена, а по-скоро отстъпено право на суперфиция от Държавата по време, когато имота е бил одържавен.

Във връзка със заявлението на н-ците на Х. от 23.02.96г, входирано под №94-00459/13.03.96г на МЗХП, с което те заявяват правото си на собственост върху процесния имот, възстановен по ЗВСОНИ, по повод приватизацията на „Бакаджик”ЕООД-Ямбол, липсват данни да е направено възражение за неспазен срок по пар.6 ал 1 от ПЗР на ЗППДОП/отм/ за заявяване на вещното право пред органа по чл.3 от Закона.

В тази връзка ЯОС приема, че разпореждането на Държавата с чужда собственост е непротивопоставимо на собствениците,доколкото приватизационния способ за разпореждане с права, не може да засегне правата на собственост /Р№87/02.07.13г ВКС по гр д №960/12г ІІг о/. Даже и липсата на заявление в указания от законодателя срок, по см. на пар.6 ал 1 ПЗР ЗППДОП/отм./, не погасява правото на собственост на правоимащите лица.

Претенцията на отв. дружество за придобиване на проц. имот по давност е преклудирана,предвид разп. на чл 133 ГПК. В тази вр. е и съд. п/ка/Р№3/06.02.12г по гр д №189/11г ВКС Іг.о., където е прието, че ако ответникът –съделител с отговора си не е направил възражение, че е придобил спорният имот по давност, той губи правото да заяви това придобивно основантие след първото с.з., освен ако не докаже пред съда, че пропускът се дължи на непреодолими обстоятелства, за които няма вина, а по делото липсват данни това да е сторено от АД-съделител.

По изложените съображения делбата на проц. имот следва да бъде допусната между съделителите, с изключение на „АГРО ПОА ИНВЕСТ” АД и по отношение на него, иска за делба досежно терена на процесния реституиран имот е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В тази насока съдът приема, че съществуването на сгради на трети лица в проц. имот, не е пречка за допускане делба върху земята между съделителите, т к третите лица имат качеството на суперфициарни собственици на сградите, но не и на терена.

Относно квотите на съделителите, ЯОС приема следното:

Процесният реституиран имот е възстановен на н-ците на наследодателя П.Х.-поч. на 23.10.29г, чиято съпруга е също починала през 1963г,като децата на наследодателя И. П. Х., И. П. П. и Г. П. Ч., наследяват на осн чл 5 от ЗН, по 1/3 ид ч от наследството на своя баща.

И т к синът на П.Х. –И.Х. е поч. на 13.04.80г и за негови н-ци остават двете му деца М.Ц. и П.Х., както и преживяла съпруга-Д. Х.-поч. на 27.08.99г, то всеки от тях е получил по 1/9 ид ч от наследствената 1/3 ид ч на наследодателя си.Данните сочат, че преживе Д. Х. е продала на своите деца М.Ц. и П.Х., по време на брака им, своята 1/9 ид ч-при равни квоти за всеки, респ. съпрузите на купувачите-А.Ц./ищ.№2/ и Л. Хаджижекова/ищ.№4/ са придобили по 1/18 ид ч от наследството на общия наследодетел П.Х..

Предвид изложеното, М.Ц. /ищ.№1/ и П.Х. / ищ.№3/ притежават по 3/18 ид ч /1/3 от н-во на баща си +1/18 ид ч от частта на майка си/, а техните съпрузи А.Ц./ищ.№2/ и Л.Х./ищ.№4/ притежават по 1/18 ид.ч.,вследствие прехвърлената чрез продажба част на Д. Х..

Наследниците по закон на И. П. /поч. на 14.09.96г/, която притежава 1/3 ид ч от наследството на общия наследодател, са получили след нейната смърт на осн чл 5 и чл 9 ЗН по 1/9 ид ч, поради което синовете й- Т.П. /отв.№1/ и П.П./отв.№2/ и приживелият й съпруг С. П., поч на 11.02.01г са получили по 1/9 ид.ч от реституирания процесен имот, като П. и С. са получили и наследствената част на своя поч. баща- по 1/18 ид ч за всеки и притежават по 3/18 ид ч /1/18 +1/9/ от реституирания имот.

Дъщерята на наследодателя П.Х.- Г. Ч.,поч. на 10.01.10г,която притежава 1/3 ид ч от наследството на баща си е наследена от двете си деца-Е.Ч. /ищ. №5/ и А.Ч./ищ.№6/, които на осн чл 5 ЗН за придобили по 1/2 ид ч от наследствената 1/3 на своята майка или притежават по 1/6 ид ч от реституирания имот, което приведено под общ знаменател, съобразно квотите на останалите съделители, възлиза на по 3/18 ид ч за всеки.

Предвид изложеното ЯОС намира, че решението на РС в обжалваната му част като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на осн. чл 78 ГПК, въззивната страна ще следва да заплати на М.И.Ц., А.Д.Ц. и П.И.Х., направените пред въззивната инстанция съдебни разноски общо в размер на 1200лв,както и на Т.С.П. и П. С. П., направените разноски пред ЯОС за адв. възтаграждение в размер на 1000лв, съобразно представените договори за правна защита и съдействие и списъците за разноските.

Решението в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.

Водим от горното ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение №11/08.01.16г, пост. по гр д №369/15г по описа на ЯРС, в частта му, с която искът за делба е допуснат между съделителите: М.И.Ц. с ЕГН **********, А.Д.Ц. с ЕГН **********,П.И.Х. с ЕГН **********, Л.В.М.-Х. с ЕГН **********,Е.Ч.-гражданин на Швейцария , А.Ч.-гражданин на Швейцария, Т.С.П. с ЕГН ********** и П.С.П. с ЕГН **********, по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол,ул.”Д.Благоев”,представляващ ПИ с идентификатор 87374.511.399 и площ от 79 790 кв.м-без сградите, при квоти:1/18 ид ч общо за М. и А. Ц., 1/18 ид ч общо за П. и Л. Х. и по 2/18 ид ч за М.Ц. и П.Х. и по 3/18 ид ч за Е.Ч. ,А.Ч., Т.П. и П.П., като искът за делба по отношение на „АГРО ПОА ИНВЕСТ”АД- гр.Сливен, като неоснователен е отхвърлен.

Осъжда „АГРО ПОА ИНВЕСТ”АД гр.Сливен,бул.”Ст.Караджа”№5, с ЕИК 119066766, с пълном. адв.Е.Х.-*** да заплати на М.И.Ц. с ЕГН **********, А.Д.Ц. с ЕГН **********-*** и П.И.Х. с ЕГН ********** ***, направените пред ЯОС съдебни разноски общо в размер на 1200/хиляда и двеста /лв, както и на Т.С.П. с ЕГН ********** и П.С.П. с ЕГН **********-***,направените разноски пред настоящата инстанция, общо в размер на 1000/хиляда/лв.

Решението в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от върчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.